Моторите

За мен това е най-вълнуващото и най-екстремно изживяване

Карането на пистов мотор е и най-опасното нещо, с което някога съм се занимавал.

Не случайно казвам нещо, защото някои мотоциклети са много по-близо до “НЕЩОТО”, отколкото до превозно средство.

Когато спрях да се състезавам в ски шампионата, здраво ме нагази адреналиновата абстиненция. Колкото и да бях добър в свободното парзаляне, то не можеше да замести тренировките ми по ски-спускане, където директно с тялото си участваш в шеметните скорости.

Тогава реших и закупих първия си мотор – Кавазаки 1100 кубика. Това бе стара моя мечта, на която най-после дойде ред да осъществя.

Тази покупка напълно преобрази живота ми. От тук нататък аз изцяло посветих свободното си време на тази нова адреналинова “терапия”.

Карането на мотор се оказа много, много силна емоция, която напълно замести дългогодишния ми активен, екстремен спорт и задоволи всичките ми “нарко-зависимости”.

IMG_6620

Метаморфоза

През ерата, когато мотористите се събираха в кафето “Гъза на слона”, аз все още само гледах отстрани… и ми течаха лигите.
Тогава моторите бяха доста различни, предимно голи, много по-слаби, по-тежки и с висок център на тежестта.

Моят първи мотор беше един от последните представители на това поколение…

Тежеше триста и четиредесет килограма и бе една от първите инжекции…..

успяваше да вдигне над 200 км/ч, но доста бавно и беше много нестабилен при тези скорости…  освен това беше доста труден в завоите…:)

 

Характеристиките днес

Днес е много различно. Съвремените мотори са несравнимо по-мощни, по-леки, по-бързи…… и много по-красиви:)

И преди и сега хората ги гледат с възхита и респект, но истината е, че малцина знаят, точно за какво става дума.

Ще се опитам накратко да ги информирам.

Тези, които карат – знаят! Обръщам се към онези, които тайно се възхищават от далеч и лекичко завиждат за това изживяване.

Мечтата на всеки спортен, тунингован автомобил е да ускори от 0 до 100км/ч за 5-6 секунди.

За мотора това не е никакъв проблем,……  само дето става дума за втората стотица от 100 до 200км/ч.

За първата от 0 до 100, времето е наполовина по-късо и това се случва още на първа скорост.

Предавките са дълги, но двигателя се развърта светкавично и те се превключват с много бърз темп. При второто чукване стрелката на скоростомера прелита покрай  200 км/ч за около 8 секунди, при третото покрай 250 км/ч за около 15 секунди……

Освен това невероятно ускорение, мотоциклетите с голяма кубатура са и много бързи , повечето от тях развиват скорости над 300 км/ч.

Нещото на пътя

Технологично съвършенство

Ако демонтираме красивите обтекатели, които осигуряват съвършената аеродинамика и придават изящна форма ще видим, че плътно под тях се е скрил огромен, компактен, свръх мощен, високооборотен агрегат.

Невероятна емоция

На практика, директно яхваш напречен двигател от 200 к.с. Имаш само една задна задвижваща гума и една предна за спиране. Нищо излишно не ти тежи и не ти пречи да участваш директно с тялото си в купона.

Летиш на една педя от земята, въоръжен с невероятна тяга. Притежаваш страховито ускорение, късо спиране и голяма маневреност –  няма такава емоция.

Тайната за тези характеристики

Голямата динамика, не е само защото разпределяш по около един килограм на една конска сила, а защото имаш много дълги предавки, които се препокриват в широк скоростен диапазон.

Трета скорост е до 240 км/ч. Т.е. ако караш с 200 км/ч на шеста предавка, можеш да чукнеш две, три скорости надолу и да получиш ускорение, като при старт от място.

Какъв е залогът

Получаваш страшно много, но и губиш много. На този свят нищо не идва даром.

С премахването на двете “излишни” колела, възниква необходимостта от равновесие, във всеки един момент.

При резки маневри или при поднасяне е необходима огромна концентрация, прецизна реакция и перфектен баланс върху тази летяща, тежка машина.

Това видео съм го заснел специално, за да се види детайла. Успоредно с битката за направление на ръцете, китката трябва да върне оборотите на двигателя точно до стойностите от преди поднасянето, нито повече, нито по-малко.

 

Риск

Да премахнеш купето, този един тон  “излишна” ламарина….. това си е сделка с Дявола. Заменяш някакви си “защита” и “сигурност” срещу невъобразима динамика.

При мотора съчетаваш неразривно две неща, невероятна емоция и огромен риск.

Притежаваш страховито ускорение.., с лекота вдигаш 300км/ч….  супер яко преживяване, но рискуваш да пострадаш тежко и от най-лекия контакт с материалния… и много твърд свят.

Сделка за милиони

Да си купиш мотоциклет, означава да управляваш Ферари за жълти стотинки. Сделката определено е добра, спестяваш стотици хиляди, но си заслужава, само ако съумееш да компенсираш липсващите брони, колани, аербеци, електрони системи.. с разум, умения и опит.

Да обуздаеш Дявола

Моторът е много коварен, има свиреп и избухлив характер.
Точно, когато си мислиш, че си го обяздил и вече е послушен…. непременно ще те изненада.

Дори и да успееш да го подчиниш напълно, изненадата може да се появи отвън, нещо извън вас двамата.

Когато постигнеш перфектно справяне с тази непокорна машината си едва по средата на пътя към безопастността.

Ако допуснеш да влезеш в ситуация, майсторлъкът няма да ти помогне.

Улицата

С тези характеристики от „Формула-1”, да излезеш на улицата е много рисковано.

Моторите от GP се състезават на широки, гладки и обезопасени писти, които имат специални настилки. Използват гуми, които не могат да изкарат и един час, но осигуряват невероятно сцепление. На завоите има зони за сигурност – разширения без никакви препядствия.

Майсторството по шосетата е задължитено, но не е достатъчно. Една нищожна грешка, едно трепване на китката или пръсчето, може да те вкара под някой ТИР.

За разлика от състезателите ние нямаме право на нито едно падане! То може да преобърне живота ти за миг.

Превантивното мислене

По пътищата ни щъкат разнородни превозни средства, от тирове до каруци и трактори, които често се движат хаотично и некоректно.

Най-важното качество на моториста, е умението да мисли превантивно.
Безопастността изисква да караш колите на другите, да четеш мислите им, да очакваш неочакваното, да допускаш всяка една маневра, щом тя е физически възможна.

Това означава – да минаваш на зелено така, както би го направил ако ти се наложи да минеш на червено.

Аз лично не се доверявам на никой, карам все едно другите участици в движението искат умишлено да ме ударят.
И това е наистина възможно, защото те не подозират, какъв звяр е пуснат на свобода.
Поради малките си габарити и голямата си динамика, ние сме изненада за всеки.

За съжаление превантивното мислене не се учи или купува, а се изгажда с много години практика и голям късмет.

Според мен важно, за безопасното преминаване на този рисков период е наличието на опит в движението, но с кола.

Преди да се качиш на две колела, е хубаво да си се срещал с изненадите на пътя, но по-защитен и на четири колела.

Ограничения

Според мен, някои мотоциклети са оръжие и не би трябвало да се продават свободно.

Необходимо е въвеждане на ограничение за ползване на някои модели.

Защо да не се въведе психо тест, като за пилоти.
Там се проверяват съобразителност, бързина на преценки, адекватност на реакции, адаптивност към промени, умения за разпределяне на вниманието и т.н.

Младежите

Не може да се разчита на правилника за движение. Ограниченията на скоростта не са спирачка за  младежите.
Те не могат да разсъждават трезво, защото са обладани от невероятната емоция.

Очаровани от това чудо на чудесата, те не подозират в какво се забъркват.

А последиците могат да бъдат много жестоки.

Моят случай

Благодарен съм на баща си, който виждайки страстта ми към коли и мотори, постъпи изключително нестандартно и умно. Той съумя да ме предпази от самия мен.

Подходът му се оказа верен. Не всички мои връстници имаха този късмет. За съжаление много близки приятели загинаха в катастрофи още на млади години.

Баща ми лично ме научи да карам кола, когато бях на шестнадесет.

В началото карахме по полянки, по-късно излязохме на безлюдни пътища.

Накара ме да науча правилника за движение и да положа изпит за книжка – клас мотопед.

Успешно взех книжката – категория М, само за нея имах навършени години.
Започнах да карам с придружител, возех баща си когато движението не беше натоварено, а то през 1970 година си беше все така.

Педесет хиляди без нарушение

Държах изпит пред него и той ми връчи ключовете от колата.

Имахме Шкода 1000 МВ. Никога няма да забравя тази огромна отговорност, която поех.

Глобата, по това време, за каране от един клас в друг, бе 20 лв. Той демонстративно отдели еднократната сума, за тази санкция. Истинското наказание беше много по-сурово, а именно лишаване от правоуправление до навършване на осемнадесет години.

Обеща ми, да си прибере ключовете от колата ако допусна някаква грешка или ме хванат.
Не можех да се лиша от тази привилегия, бранейки статута си се превърнах в най-дисциплинирания шофьор на Републиката.

На 18 тръгнах в завоите с вратите напред

Бях много запален по шофирането и карах непрекъснато. Приятели и съученици си събирахме стотинките, за да се возим. За два лева купувахме осем литра бензин Супер 96.

Когато навърших 18 години и взех книжка категория С1, вече имах около петдесет хиляди километра стаж.

Този опит много ми помогна за безаварийното каране, когато станах правоспособен и здраво натиснах газта на Жигулата.

На мотор се качих с голям опит в движението, след 17 години и един милион километра зад волана.

За моторите баща ми беше категоричен, твърдо – НЕ. Тогава не го осъзнавах, но днес съм му благодарен.
Много от младежите, които започнаха рано претърпяха злополуки и се отказаха.
Така и не достигнаха до съвременните съвършенни машини и истинската наслада от карането на мотор.

Позволих си покупка на мотоциклет едва на тридесет и три. Задържах топката, защото имах семейство, деца и съответните приоритети.

За мое щастие се качих на мотор с един милион километра зад гърба си, при това без инциденти.

По това време ми се налагаше доста да пътувам и бях навъртял огромен километраж, предимно зимно каране.

През спортните си години правех средно по осемдесет хиляди километра на година, за да комбинирам семейство, следване и професионален спорт.

Специфика

Да, качих на мотора с огромен опит по пътищата и си мислех, че вече нищо не можеше да ме изненада…, но се наложи да си мина по пътя на начинаещ моторист.

Има много специфика, когато си на две колела. Сърцето ми е спирало не един път:) докато трупам полагащият ми се мото-опит.

Ските

Ски-спускането също много допринесе, за безопастното ми каране на мотор.

Усещането е много близко, защото учасваш по същия начин – директно с тялото си в движението.
Дългите години в този спорт ми дадоха много прецизен усет за траектория.
Прекрасно знаех как промените в радиуса влияят на центробежните сили.
Как въздействат неравностите на сцеплението с терена и как това е функция на скоростта.

Най-важното, което получих от алпийските дисциплини бе “студено сърце“. В критичен момент да се действа хладнокръвно и прецизно.

Паниката е убиец номер едно при моторите.
Една милисекунда преценка и после реакция, а не обратното:)

 

Най-безопастното пътуване

Ако се научиш да използваш опасните характеристики на мотора в своя полза, би могъл да станеш недосегаем на пътя.

Ако си разумен и имаш опит, използваш страхотните му характеристики правилно, той се превръща в най-безопастното превозно средство.

С нищо друго не би могъл по-успешно да се дистанцираш от неадекватните и разсеяни участници в движението.

Уникалното му ускорение, малките му габарити, късото му спиране и голямата му маневреност са огромно предимство на пътя.
Трудно могат да те замесят в катастрофа, ако си концентриран, разумен….. и не бързаш толкова много:)

30 много яки години

Истински щастлив съм от тези 30 години на мотор. Изминал съм над 300 хиляди километра.
Това е несравнимо удоволствие и много силна емоция.

Камери

До сега катаджиите ни симпатизираха.
Влагаха разбиране, колко трудно можеш да се вместиш с мотор в ограниченията на скоростта.

Инсталирането на безпристрастни камери и завишаването на санкциите май ще намали емоцията:(

Няма как да обясним на останалите, че това е най-безопастното превозно средство:) и за нас ограниченията трябва да са други:)

 

Камерите не са от вчера, ето една снимка, която получих от КАТ през 1974 година.

 

Пожелавам на всички колеги мотористи щастливо и безаварийно каране.

This entry was posted in *.*, Xtreme Sports. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *