Днес е Бъдни вечер, утре – Коледа.
Хубави семейни празници, свързани със стари традиции и ритуали, дни за срещи с близки и роднини, на сладки приказки, вкусни ястия и доста алкохол.
Тази година ще е по-различно, заради пандемията. Хората логично се затвориха в по-тесен кръг.
Добре, че имаме технологиите и можем да си говорим, да се виждаме и да си пожелаваме от разстояние.
Обичам ги тези празници и ги празнувам по класическия начин, тежко на трапезата.
За мен това са дни на равносметки и планове.
Веднага мога да кажа, че въпреки повсеместната криза и ограничения, успях отново да направя годината си прекрасна.
По-хубава, от всички досега.
По отношение на бъдещето, преди всичко ще се опитам да оцелея в тези страшни времена.
Вирусът не случайно е с корона, постъпи по императорски. Превзе света, внесе смут във всички сфери на живота и поголовно сее смърт.
Човек трябва да бъде разумен и да се съобразява с новите условия. Трябва да промени начина си на живот.
Интелектът ще е определящ. Както знаем, адаптивността е най-важното качество за оцеляване при сериозни промени.
От Нова година вече ще съм пенсионер и съм си поставил две задачи за следващата година.
Номер едно – да оцелея в пандемията.
Втората е доста по-амбициозна за пенсионер – да продължа традицията, и тази година да е по-хубава и по-щастлива от предходната.
Празниците.
Това са най-старите празници е човешката история.
Почитани са от хората, много преди да се появят религиите.
Празнувани са от всички древни цивилизации на всички континенти от Северното полукълбо.
Доста късно, христянството приема тази дата за Рождество. Това е станало около петстотин години след появата му и около двеста, след узаконяването му, като официална религия в Римската империя.
Преди това, раждането на Христос се е празнувало на различни дати, в по-ранна есен.
Решили са, че влиянието на църквата ще се усили ако Рождество съвпадне с масовите празненствата около зимното слънцестоене.
Още първобитните хора от пещерата са наблюдавали със страх, как слънцето минава все по-ниско над хребета, денят става все по-къс, нощта все по-дълга и студът все по-голям.
Не са имали прецизно измерване и не са знаели, че за известно време и изгревът и залезът започват да закъсняват, а денят почти запазва продължителността си.
За повечето древни народи, нарастването на деня не започва от конкретен момент, а е било период от няколко дни, затова и празненствата да били с продължителност от няколко дена. Имало е съпътстващи ритуали, да палят огньове, за да помогнат слънцето да се въздигне.
Аз празнувам по първобитному, от Игнажден до Нова година:)
Силен, но рисков за здравето период, в който качвам 5-6 килограма.
След като Новото Начало е започнало и денят убедително расте.., аз започвам да се вкарвам във форма. Ограничавам се помалко и спортувам повече.
Това е период на прераждане.
Започвам да живея в трепетно очакване на птичките, пчеличките, цветенцата и рева на моторите:)
Атеистично се изказвам, но съм откровен. Много уважавам традициите и ритуалите на Църквата, но в 21-ви век да се взимат тези приказки насериозно, е несериозно.
А и не искам да се сещам точно днес за извръщенията и донесените нещастия през вековете.
Всяко нещо с времето си:)
Само, че различните хора живеят в различни времена и на който му харесва тази приказка, да и вярва.
Аз обичам да си изяснявам нещата, сам.
Не приемам чужди мисли на готово, дори и повторени сто пъти. Гьобелс не е прав за мене:)
Трябва да осмисля нещото, за да го възприема.
Днес ми хрумна един вариант, как без религия, да се развиват добродетели.
Звучи ми по-съвременно, от измисленото преди повече от две хиляди години.
Безкрайно съм щастлив от постиженията на съвременната наука и развитието на технологиите.
Благодарение на тях, живеем в един прекрасен свят.
Изпитвам жал към хората от средновековието. Какъв мизерен живот и ежедневна борба за оцеляване са водили.
Велики владетели от онези времена биха завидели на всеки наш съвременник.
Но, колкото повече напредва науката, толкова повече разбираме, колко много не знаем.
Например, познатата материя в света е едва 4%, Това е целият видим космос, изпълнен с безброй галактики от звезди.
А „тъмната материя“, за която нищо не знаем е 23%. Тя не се вижда, не излъчва, не отразява. Разбираме за съществуването на това огромно количество материя по индиректни гравитационни въздействия.
Самото понятие „вещество“ е условно. Границата е размита. Би трябвало да е количество субстанция, направено от молекули, атоми, йони…
Има обаче безброй частици с нулева маса в покой.
А „тъмната енергия“ е 73%, така я наричаме, просто защото нищо не знаем за нея. Гарантирано съществува, математически участва във всички уравнения. Знаем само, че на нея се дължи ускорението в разширяването на Вселената и че действа като антигравитация. Знаем още, че силата и се увеличава с нарастване на разстоянието, за разлика от всички други познати енергийни взаимодействия – гравитационни, електрически, ядрени..
Да, доста сме научили за света, в който живеем и за законите му, но на практика нищо не знаем все още. Колайдерът с българско участие работи по въпроса:)
Може би, защото е Коледа, чисто интуитивно ще направя едно смело предположение.
Допускам, че може да има връзка между живота и тази непозната, огромна „тъмна енергия“.
Допускам, че там се крие разковничето за съществуването на всичко живо.
Нещо, като общо съзнание, място за координация и управление на сложните процеси.
Генните мутации, появата на нови видове през различните епохи…
Факт е, че никой жив организъм не е дошъл от нищото, а е произлязъл от предците си.
Някъде, далеч назад във времето, когато материята е решила да проходи:)
Животът се развива, адаптира и постигнатото се онаследява по категорични закони.
Хората
Чувстваме се много велики, разполагаме със съдбата на света, позволяваме си да се изхранваме с децата на останалите видове…, а всъщност не сме много по различни от тях.
Обидно малка е разликата на нашето ДНК-а и това, на всевъзможните буболечки:)
Ако има общо съзнание на всичко живо, там някъде изпълнило безкрая, това означава, че когато умре човек, той се прибира у дома.
Последните предвиждания за края на Вселената са, че материята ще изчезне.
Това е много далеч, напред във времето. Ще стане след милиард, милиарди, милиарди години, Горивото на звездите ще свърши, светлината ще изчезне, невъобразимата гравитацията ще деформира атомите и с радиоактивни лъчения, постепенно материята ще изчезне.
Спокойно в момента нашата Вселена е бебенце само на 13 годинки (милиарда:)
Във Вселената ще остане само загадъчната „Тъмната енергия“… Тя ще я изпълни до край.
Учените са я нарекли така, но аз мисля, че тази енергия заслужава по-ласкаво име.
Нали е Коледа и сме на религиозна вълна, аз предлагам тази енергия да се нарича „Рай“.
А защо трябва да сме добродетелни и да вършим добри дела, пределно ясно е.
Ако има общо съзнание и частица от него е временно командирована в тези тела, би трябвало да се замислим за постъпките си.
Причинявайки зло на някого, причиняваме зло и на самите себе си.
Критериите за добро и зло са добре дефинирани.
Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб.
Когато сме извън общото, не разбираме точно какво става. Все едно палеца и показалеца да вземат една игла и да пронижат малкия пръст.
Нито палецът нито показалецът ги боли, но „Общото“ страда.
Със сигурност, тази непозната вселенна сила има механизъм да се предпазва от самонараняване. Може би, филтрира завръщащтите се у дома, и не допуска тези, имали негативни помисли и лоши действия.
Излиза, че всеки от нас има мисия в този живот, да създаде и възпита човешки дух, подходящ и достоен за живот в „Рая“.
Как е в „Рая“, ще ви разкажа:)
Животът там е същия, като този на Земята. Слънцето изгрява и залязва по същия начин.
Небе, звезди, планини, морета… никаква разлика.
Усещанията са същите като при земния живот. Единствената разлика е, че няма отрицателни преживявания, няма болки и страдания…
И още нещо… не сте ли чували… Животът е вечен там:)
Как се случва тава? Лесно е. Както става и сега?
Всички знания за света събираме чрез сетивата си още от раждането.
С очите си, най-напред различаваме тъмно и светло. После виждаме контури…, цветове…
С ушите си започваме да долавяме шумове, звуци, музика….
С носът си- миризми, аромати…
С кожата си – топло, студено, болка….
Чрез сетивата си опознаваме себе си, тялото си и света около нас. Запознаваме се с близките си, научваме за миналото, за далечни места, трупаме и трупаме информация…
Чрез сетивата, всичко отивата в мозъка, където се обработва… още не е ясно как точно:)
Започваме да развиваме умения, да разсъждаваме, да даваме оценки, изграждаме самооценка и ценностна система, възпитаваме морал…… ставаме хора, личности, имаме съзнание…
В „Рая“ усещанията са същите, няма промяна, живееш земен живот, но вече я караш по-лежерно. Практикуваш любими спортове, срещаш се с любими хора, научаваш нови неща, развиваш се в интересни за тебе области….
Правиш това, което и тук – радваш се на живота:)
Усещаш тялото си по същия начин, но в Рая посоката е обърната. Докато си на Земята опознаваш тялото си и от сетивата тече поток от информация към мозъка.
Сега потокът е към сетивата:)
Цялата тази натрупана информация за тялото е инсталирана в една точка. От там се генерира обемно тяло със собствените ти координати и сетивна мрежа. Всичко, което виждаш, чуваш и усещаш се генерира в тази точка и това е само една подпрограма, която създава усещане за физическо тяло.
Друга програма изгражда околната среда от земният ти живот с всички и детайли.
Съзнанието, което си изградил е големия господар. Има пълна свобода да се разхожда в тези програми.
Какво да прави, какво да не прави, с кой да го прави, къде да ходи и къде да не ходи и т.н. и т.н…:)
И всичко това е инсталирано в една точка от безкрайната Вселена, която дори не е материална.
Случвало ли ви си е да сънувате много реален сън. И като се събудите с учудване разбирате, че не сте пират и не сте били на кораба, а в леглото си…
За подобна генерация ви говоря.. само че много по-реална и тя ще е такава, защото светът се е променил и във Вселената вече няма материя. Животът е станал духовен… съвършен.
Материалният период е бил една необходимост, за да се създаде, развие и селектира подложка за Живота след това. Развитието му тепърва започва като спектър и дълбочина на усещания, но вече без материя.
Хора, пригответе се за нови и нови вълнуващи приключения..
Но първо се постарайте да влезете в Клуба:), за да не останете без точка и да се лутате вечно в тъмнина.
Не мързелувайте, учете се, развивайте се и се пазете от лоши мисли.
Честита Коледа:)
п.п. … може би другото име на „тъмната енергия“ е Бог.