Аз съм на седемдесет години и живея щастливо и пълноценно. Не винаги е било така, дълги години ме мъчеше подагра. За щастие преди петнадесет години намерих решение и се отървах от страданията си.
В момента много млади хора могат да ми завидят на активния начин на живот. В прекрасна форма съм, спортувам, не се лишавам от нищо, нито от алкохол, нито от вкусна храна. Карам ски, сърф, ендуро, пилотирам малък самолет и минавам по 20 хил. км. на година с пистов мотор.
Как става това. Ще ви разкажа и ще ви покажа прекия път към победата над подаграта. Ще ви споделя своя четиридесет годишен опит, на готово.
Заставам с името и историята си.
Началото
Още в далечната 1979 година, при рутинно изследване регистрирах висока стойност на пикочна киселина (500). Казаха ми да си обърна внимание, но аз бях твърде млад и забравих за случая.
След време започнаха болки тук, там.
Проблем със скиорските обувки, глезенът ме боли, сигурно съм го навехнал, нямам спомен.
Периодично се обаждаха кръста, китката, коляното, палецът. Загадачни контузии. Логично, бях много активен и доста спортувах.
Бе шок да разбра, че кризите са причинени от високи стойности на пикочна киселина. Вярно обичах да си угаждам и пиех доста, но смятах, че подаграта ходи по дебели, възрастни антиспортисти.
Голямото Лутане
Докторите знаят едно – строга диета и никакъв алкохол, ако може да се хрананиш само с дестилирана вода. Тъпчеш се колхицин при криза и милурит до живот. Когато не действа всеки ден противовъзпалителни хапчета (дилкофенак, волтарен, тилкотил..).
Бях на този режим десетина години. При всяка криза тотално спирах алкохола, спазвах строга диета, гълтах шепи хапчета и спортувах здраво. Кризите ставаха все по-чести и по-продължителни.
Последната се проточи с месеци, не можех да обуя обувки и не излизах. Превърнах се в инвалид и за да не полудея продължавах да се натоварвам физически. Правех само набирания и лицеви опори, защото палецът на крака ми силно възпален, надут и болеше неимоверно.
Този домашен арест ми даде време за размисли. Реших да се просветя. Започнах да чета по темата. Във форумите срещах напълно противоречащи си мнения.
Насочих се само към научни публикации. Изследвания на престижни институти. Бях много впечатлен от статия на американски професор, който трърди, че мускулната маса произвежда пикочна киселина при високи натоварвания и подробно описва механизма как това се случва.
Осъзнах, че прекаленият спорт е вреден за старци и явно това е проблемът при мен.
Научна работа
Реших да направя собствено проучване, да изследвам индивидуалните си зависимости. Как ми влият различните храни, алкохола, спорта, хапчетата..
Това не може да стане без мониторинг, а да тичам час по час да ми дупчат вените в лабораторията бе абсурд.
Започнах да търся апарат за измерване на пикочна киселина в домашни условия. Имам близки и обърнахме наопаки Америка, Канада, Европа, никъде не бяха чували за подобно нещо.
Най-после открихме в Лондон, току що се бяха появили. Единствени в света, тайванско производство.
Поръчах и започнах изследвания. Пикочната киселина е сравнително динамичен показател и бързо реагира. Още на другия ден знаех какво и в каква степен влияе. Започнах да пиша подробен дневник и документирах интересни факти и зависимости.
Повтарях и повтарях опитите, за да съм сигурен в резултатите.
Годините страдание и безпомощността на лекарите ме принудиха да стана едновременно изследовател и опитно зайче.
Лентичките от Лондон се бавеха и струваха много скъпо, затова влязох в контакт директно с производителя. Одобриха ме и започнах да внасям апарати и консумативи. В този момент България стана третата държава в Европа, в която се предлага подобна новост.
Не ме интересуваше толкова бизнеса, колкото да намеря решение за собствените си проблеми и да помогна на други страдалци.
Апарати купуваха сродни души, с които обменяхме опит и знания. Така натрупах много информация за коварната болест и се научих да я контролирам. Вече аз съм шефа.
Вече знам как да живея без особени лишения, за да нямам подагра.
В моя случай, не спортувам всеки ден и с намалени натоварвания. Не пия алкохол всеки ден, умерено се храня и избягвам вредните за мен храни, тлъсти риби, дреболии, спанак.
Лесно е, но е скучно. С този начин на живот поддържам пикочната си киселина е в референтните стойности.
В дните след лек спорт минавам малко над 400 mmol/l и след ден-два слизам под тази стойност.
По този начин живея дълги периоди и Подаграта е дълбоко заспала. Нямам никакъв проблем. На практика ако живея нормален живот, нямам подагра.
Аз обаче съм лаком, обичам да си угаждам, да пия алкохол и да живея в тяло на шампион.
Когато се задават празници и започва период на прекаляване или тренирам по-интензивно си помагам с лекарства.
В тези периоди засилвам мониторинга и апаратът много ми помага в дозировката на хапчетата. С минимум медикаменти поддържам нормални стойности на пикочна киселина. Ако се повишат е краткотрайно, няма време да се отложат кристали в ставите.
Не можеш да победиш подаграта с мерки на тъмно. Трябва да знаеш какво правиш.
Лекарствата също били вредни, но не повече от високите стойности на пикочна киселина, които увреждат бъбреците необратимо.
Аз вече имам право на избор, как да живея и аз избирам да живея балансирано, пълноценно, дълго и щастливо.
Ако имате същия проблем или ви се случват необясними травми, има решение:) То е: http://www.easytouch.bg