About me

 Ангел Трифонов  (Хъмпи)

Появил съм се на бял свят през 1954г. в София, зад дебелите  зидове на бивш турски конак, по това време – Майчин дом. В наши дни, сградата все още съществува и e център по кръводаряване, близо до Централна гара.

Вече определено съм порастнал, даже поостарял и надявам се, поне малко помъдрял.

Не мога да се оплача, до сега имах много интересен живот. От една страна, това се дължи на интересните времена, в които  живях, oт друга – на способността ми,  да го правя такъв. Определено съм щастлив и харесвам живота си. Благодарен съм , че имах късмет и съумях да оцелея, както физически, така и морално.

Единсвено малко ми тежи, че бях доста зает и не съм имал време за говорене, а може би съм мислил различно.

Напоследък се появи потребност, да споделя някои свои спомени, мисли и идеи… явно остарявам:)

Положително настроен съм и ако мога бих да дам своя скромен принос за по-добро бъдеще на всеки.

Хората, се вглеждат прекалено в настоящето и често стават съпричастни на лошотията човешка.

Опитвам се, да се дистанцирам от проблемите и тревогите  на настоящето, така успявам да не вгорчавам ежедневието си.

Не се паля по красивите идеи и иницативи днес. Не съм достатъчно умен, за да вникна, какво точно се крие зад тях и затова не искам да се замесвам.

Интересът ми е дългосрочен, когато няма да ме има.

Погледът в дълбочина назад показва, колко изменчиви са намеренията. Историята доказва колко лесно се прихващат и обсебват добрите идеи… религиозни, социални, всякакви…

Много внимателно трябва да се планира бъдещето, детайлно да се обмисля и защитава.

Явно остарявам, навлизам във възраст да философствам, да давам акъл:)

Дори и така да е, дори и никой да не ме чува, определено ще се възползвам от възможностите, които дава съвременният свят. Правя си блог:)

18 Responses to About me

  1. Славомир Качамаков says:

    Браво, Ангеле! За всичко, което си написал и за всичко, което знам за теб!
    С уважение
    Славомир Качамаков

  2. Мадлен Чолакова says:

    Господи, Хъмпи!
    Не познавам друг човек, който повече от теб да може да зарадва създателя пред небесните порти, с това че през живота си не е оставил нито един от дългата редица от таланти с които е надарен, пропилян и неизползван!
    Дошло ти е време и за изкуствата! А в началото им е словото. Насъбралата се мъдрост и неистовата ти любов към живота са те стиснали за гърлото. И отново не ти е липсвал кураж! Този път по различен, но не по малък, куража да излееш душата си.
    Нямаш идея колко ме трогна написаното! Наистина нямаш идея!
    Преди всичко с това колко е честно. Неистово искрено. Без литературен напън. Без претенция. Без поза на мъдрец и словоблюдец. Без нравоучителност. Без крайни мнения, сочене с пръст и прибързано осъждане. Просто твоето време – такова каквото е. И колко леко и свободно тече мисълта ти. Четох те не един дъх и ми се прииска да се поклоня на живота ти. Защото минава достойно и красиво.
    Изключителният ти житейски път и невероятните хора които си срещнал и с които си обграден са безкраен извор за още и още и още – не спирай. Вродения ти усет за стойностните – вечните неща, е впечатляващ, а красотата винаги ти е била естествена необходимост.
    Гордея се че те познавам. Не съм те забравила и за миг през всичките години в които и не сме чували един за друг! Помня отлично цялото ти прекрасно семейство, а това семейство което ти създаде е пример за подражание. Ти си сред най-добрите хора които познавам.
    Не те четкам – чета те – всичко това седи зад всеки ред и всяка дума които пишеш. НЕ СПИРАЙ! Моля те не спирай! Много скоро ще те четат не само най-близките ти приятели! Знам това!
    С много обич!

    • hampi says:

      Благодаря ти Мадлен, а ти мен как трогна ако знаеш. Приятелството създадено през тинейджерските години е за цял живот.
      Благодаря ти, приятелко.

  3. Kristina Kalo says:

    Veche ne znam ot kogo da se vuzhitia poveche!?. Hampi naistina si neveroiaten, no Madlen po nishto ne otstupva. Vinagi sum obichala dobroto pisane. Daje az samata popisvah po malko. No ako vuobshte sum imala niakakuv talant to toi beshe osakaten zaradi vsevuzmojnite mi migtazii i emigratzii po razni durjavi. Daje mi se struva veche sum go pogrebala, t.k. ezikut e neshto vurhu koeto chovek neprekusnato triabva da raboti, vprochem kato vsiaka druga darba…Hampi derzai! Talantut ti e bezsporen. Vsichko se lee s takava lekota i e tolkova prosto za vuzpriemane i taka poglushtashto…Da jivee “Facebook”, che me sreshtna s takiva izkliuchitelni lichnosti!

    P.S. Izviniavam se che pisha s latinski bukvi, no niamam kirilitza, a dori i da imah shteshe da bude bavno i iznerviashto… : )

  4. iskra says:

    Хъмпи ,
    да споделяш пишейки своите екстремни достижения , да споделяш своя ” живот на скорост “, изпълнен с адреналин и непрекъснато “движение ” на мисълта и тялото е НОВ израз на смелост и умение .
    Откровение , Доверие , Надежда , че твоят живот , бидейки изпитание и удоволствие за теб самия , ще бъде отворена книга, от която ще могат да прочетат и да се поучат. Признание от страна на тези , които идват след теб и споделят мечтите ти.
    Не е важно на колко години си а как се чувстваш . Не е важно как се чувстваш , а как изглеждаш !
    Хъмпи , ти си един от малкото благословени на този земен свят , откриващи и осъществяващи Мисията на своя живот . Не спирай своя полет !
    С обич Искра
    P.S. ” Да преминем под Дъгата , да открием Красотата …
    и дано да не я достигнем!”

  5. Veselin Demirev says:

    Здравей Хъмпи,
    Днес обядвах с бате Минко в стола на ТУ и той ми каза , че си прописал. Попитах го какво по-точно, но той ми даде адреса ти, за което съм му много благодарен. Прочетох написаното от теб с интерес и носталгия по изминатите времена на ските с лангремени /чупил съм крак на Ветровала с тях/ и купените на старо уиндсърфове от чужденците по морето. Напълно съм съгласен с теб за това, че всеки човек идва на белия свят с мисия и е много важно да я разбереш навреме. Като по-възрастен с десетина години от теб аз отдавна съм разбрал мисията си и в известна степен съм я реализирал. Като ученик в Техникум “Попов” нямахме в къщи телефон и съм пропуснал много купони по тази причина – липса на комуникации с приятелите. Може би по тази причина съм избран от “началника” /както казва Бойко Борисов/ да дам на човечеството възможност да комуникира в движение /от коли, самолети, влакове и т.н./чрез широколентови комуникации, позволяващи предаване на видео и бърз Интернет през спътник навсякъде по света и по всяко време. През тези тежки и славни години срещнах много злоба и завист, но полека и това преминава. За последното много ми помогна една нова страст, която ти веднага ще разбереш, но за повечето хора тя остава неразбрана. Тъй като преди няколко години по различни причини не можах да се накарам на стария си хай-флай на морето, цените на лифтовете ги качиха многократно без подобряване на качеството, започнах да практикувам зимен уиндсърф на сняг. Направих си самоделно устройство от стар модел сноуборд и широка ска за фрирайд. Получи се успешно каране по подобие на фънборд. Запалих и Оги Тишинов, който работи в НСА и има възможност и желание да документира и публикува съвместните ни тренировки на Витоша. В последствие разработих вариант на WIND SKI, който позволява след тренировка да се прибираме от Платото на Витоша със ски. Огнян пусна три видеоклипа в Youtube, които може да се намерят с ключовите думи snowsail Vitosha. Получи се невероятно лесно за управление устройство, което е оригинално, без световен аналог. В този спорт в момента тече състезание за най-добра идея, за да бъде създаден монотип и да бъде включен в бъдещите олимпийски зимни игри. Тайно се надявям да спечеля това състезание, тъй като масата от скиорите карат и уиндсърф /дори Ингемар Стенмарк/. Ветроходството със ски на краката позволява прецизно закантване при различните условия – от черен лед до дълбок сняг. До сега няма създаден уред, който да работи в този широк кръг от хлъзгащи повърхности. За лятото разработих два модела от колички, с които може да се кара уиндсърф на асфалт и на мокър пясък. До сега сме карали най-нашироко по новата магистрала за Перник /разбира се преди завършването/, като се каня да пробвам напролет и летището под Сапарева баня. На нашето море няма добри условия за каране по пясък, поради което съм се навил при възможност да отскочиме до Нормандия /Франция/, където след отлив на океана има идеални условия за този спорт. Ако проявяваш интерес, виж много подобни клипове в Youtube с ключовите думи dirt windsurfing.

    С най-добри пожелания: Веско Демирев

  6. valentina says:

    Прочетох със страшен кеф новите ти писания, а си припомних и старите. Много увлекателно, а и мъдро! Тъй като и аз пиша и издавам книги, (друг жанр за съжаление) мисля, че е добре да издадеш тези неща в една книга. Издатели “бол” и то много добри. Така повече хора ще те четат. Разбира се,

  7. valentina says:

    ..има нужда малко от коректорска намеса, това е нормално….. Между другото, познавам само още един човек като теб- гмуркач и т.н. ..не мога да му напиша името, който притежава рядкото изкуство!!! сигурна съм, че това е изкуство, а и интелигентност, да направи живота си много приятен!! Познавам хора с много пари, ама не могат да си направят живота “готин”- това е !!!! Едно време Ж. П. Сартър казал ” Искате да бъдете щастливи ?!!!! Ами бъдете, бе!”- готино, нали!

  8. Петя Александрова says:

    Случайно влязох тук – трябваха ми някои дребни нещица за ски спорта в миналото, за една вестникарска публикация. Прочетох всичко с голямо удоволствие. Да, и аз мисля, като някои ваши приятели, че имате талант, и памет, и умения, които ще ви позволят да направите една добра книга. Все ще се намери кой да я издаде, дори и в тези трудни времена за книгоиздаването. Това, което държа да ви кажа, е нещо друго – искам да знаете, че само по себе си доброто писане се среща често, но другото е наистина рядко – усещането за запознанство с топъл и сърдечен човек, хармоничен и честен и към себе си, и към другите, неизчерпаем като енергия, която еднакво щедро и обичливо раздава…
    Благодаря, наистина се почувствах по-добре в този мрачен следобед. Жив и здрав да сте!

  9. Veselin Demirev says:

    Здравей Хъмпи,

    Ужасно съжалявам за случилото се с Иван Енчев, за което разбрах от твоя блог. Не се познавах лично с него, но знам, че беше творческа и търсеща натура, че е бил в екипа на Роби Неш и че е работил по конструирането на първите карвинг ски.

    Преглеждайки големия брой материали в компютъра ми, свързани с темата “зимен уиндсърфинг”, прочетох по-подробно магистърска дипломна работа на тема “Patterns in Lead User Innovation: the Case of Winter Windsurfing” (master_thesis_Elina_cate.pdf). Там се прави много интересен анализ на т.нар. концепсия на Водещите потребители за развитието на нови продукти. Съгласно цитат Водещи потребители са тези, чиито настоящи потребности не са свързани с тези на съответната потребителска общност, като тези потребности стават общодостъпни в бъдеще /след месеци или години/. Веднага се сетих за твоя коментар “производителите са консервативни” относно опитите на състезателите по ски да повишават височината на обувките си с подръчни средства. Този случай показва приложението на тази концепсия в производството на скиорски обувки. Аналогичен е случаят с опитите на Иван Енчев за създаване на ски, които завиват не чрез класическото облекчаване преди завоя, а само чрез поставяне на ските под ъгъл към снега. Така че може с пълно право да бъдете класифицирани като “Leader Users”.

    С най-добри поздрави: Веско Демирев

  10. Wonderful website. Lots of helpful information here. I’m sending it to several buddies ans also sharing in delicious. And naturally, thank you to your sweat!

  11. Rumi says:

    taste- aroma of life 🙂

  12. Veselin Demirev says:

    Здравей Хъмпи,
    С риск да ти омръзна ще взема пак думата, за което моля да ме извиниш. Темата за Маслен нос ме развълнува, считам, че е актуална и интересна за младото поколение. Винаги съм смятал, че едно от предимствата на уиндсърфа пред кайта е възможността да се правят преходи или т.н. сърф-екскурзии. Не одобрявам желанието ти за самотно плаване в бурно време, прекалено е рисковано. Аз също съм самотен мореплавател в една друга също така бурна, ветровита и опасна област на човешкото познание – тази на мобилните комуникации.
    При следващата ти публикация на тази тема интересно би било да ни осведомиш за екипировката –облекло, жилетка, трапец, вода, евентуално резервни части за сърфа и др. Аз подхвърлих идеята за организиране на групови преходи с осигуряване срещу заплащане на Краси от училището на Елените. Разбира се, че не беше заинтересуван поради огромното им натоварване с чужди туристи, още повече, че уиндсърфингът е включен в пакета на ол инклузива при представяне на сертификат. Смятам, че подобни групови прояви може да се организират на клубен принцип и опитът на хора като теб е много ценен.
    В описанието на плаването покрай Маслен нос забелязах малка неточност или може би има неразбиране от моя страна. Казваш, че продължаваш да се качваш на юг, но при североизточен вятър това по-скоро е падане.

    С поздрав: Веско Демирев

    • hampi says:

      🙂 Веско, веднага ти отговарям:)
      Двама или група е много подходящ вариант за слабо и средно време, но не и за буря. Илюзия е, че ти можеш да помогнеш или на теб да помогнат. В такива случаи трябва да разчиташ единствено на себе си. Много пъти съм карал в двойка при силно време извън заливите. Прехвърчаме на метри един от друг и след миг сме на километри. Когато и двамата сме в движение и платната са изправени няма проблем, гонейки посоката се наблюдаваме и се стараем да не се отдалечаваме много един от друг. Но ако партньорът ти падне на няколко километра… никога не можеш да го откриеш в тази водна пустош. Много пъти съм се изприщвал ако колегата се забави със старта. При такива условия не можеш да го гледаш непрекъснато. От време на време се озърташ и се ориентираш къде е, но ако го няма се чудиш накъде да хванеш…. не можеш да намериш игла в купа сено. И друго… когато самият ти се бориш с бурята не си особено пълноценен спасител.
      При такива начинания задължително с жилетка, но лека… поначало неопрена повишава плаваемостта. Пет килограма плаваемост е достатъчно, хем не ти пречи, хем топли, като елек.
      Въже два оборота на кръста – също задължително. Многокртатно ми е помагало при счупен нок или скъсан кардан… не караш пълноцено, но имаш тяга да се прибереш.
      Трето също много важно – Вода. Вода газиш, жаден сърфуваш. При продължителни преходи обезводняването е голям проблем. Имам специална раничка “камила” с два литра вода на гърба си и мощук на врата…
      По отношение на “качването” Вятърът беше североизток този ден, но повече изток от колкото север. Генерално посоката ми беше Юг и вече не можех да я сменя. Бях доста напреднал във врящия казан и връщане на север бе абсурдно, а от запад …. страховит прибой и остри скали. Качвах, за да преодолея последния ръб, който стърчи много навътре в морето. Щом искаш да сме толкова прецизни, конкретния курс е югоизток:)

  13. Елка Касабова says:

    Поздравления, Хъмпи,..!!! ..все едно прочетох своите собствени спомени,.. не мога да повярвам, че всичко това е било действителност,..а и ти така превъзходно си пресъздал всичко:) Страхотни клипове си качил, .. невероятни са преживяванията ти,.. за някои ти завиждам искрено,.. Този коментар е само начало,.. имам още много да чета,.. жалко за тези, които не са вече сред нас,.. Благодаря за върнатите спомени,.. смело момче..!!!

  14. Светлозар Раянов says:

    Здравей Хъмпи, пише ти един случаен, но много добър приятел – Светльо от Елата. Преди 4 или вече 5 години си направихме с теб един чудесен тур с моторите през Плана планина. Дано си спомняш. Много ще се радвам да се чуем и видим отново. Изпратих ти и покана във фейса.

  15. Tatiana Nikolova says:

    Здравей Хъмпи, прекрасно пишеш човеко! Благодаря за линка( от нашия саит на 32-ра) и благодаря за прекрасните ти снимки и клипове. Нямам време за носталгия но ме правят щастлива колко красива е страната от която идвам. Показвам ги на аборигените тук и те цъкат с възхищение и искат да я видят на живо:) Да не говорим , че се фукамче лично познавам автора ! Прочетох с голям интерес размислите ти за живота, за щастието и какво ни прави щастливи наистина, като спрем да си гоним опашките. Казал си го толкова добре, толкова е истинско! Може би един не далечен ден ще решиш да публикуваш, за да стигне до повече хора. Благодаря ти you made my day today !!

  16. Ирен Кирилова says:

    Ей, купих една книга за любители-скиори, каквато съм )) Предимно любител, де…На Стефан Попов. Зарових се и попаднах на нещо, което не знаех – че твоят Иван ( RIP ) имал общо с изобретяването на карвинга. Внезапно изникна и ти с твоя блог. Две неща – човек се учи докато е жив и малък е светът. Дерзай в писането и отразяването на света през твоите очи. Там той е едно непрестанно приключение, оптимистично и необятно. Заразяващо с емоция!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *