Подагра

 

Аз съм на седемдесет години и живея щастливо и пълноценно. Не винаги е било така, дълги години ме мъчеше подагра. За щастие преди петнадесет години намерих решение и се отървах от страданията си.

В момента много млади хора могат да ми завидят на активния начин на живот. В прекрасна форма съм, спортувам, не се лишавам от нищо, нито от алкохол, нито от вкусна храна. Карам ски, сърф, ендуро, пилотирам малък самолет и минавам по 20 хил. км. на година с пистов мотор.

Как става това. Ще ви разкажа и ще ви покажа прекия път към победата над подаграта. Ще ви споделя своя четиридесет годишен опит, на готово.

Заставам с името и историята си.

Началото

Още в далечната 1979 година, при рутинно изследване регистрирах висока стойност на пикочна киселина (500). Казаха ми да си обърна внимание, но аз бях твърде млад и забравих за случая.

След време започнаха болки тук, там.

Проблем със скиорските обувки, глезенът ме боли, сигурно съм го навехнал, нямам спомен.

Периодично се обаждаха кръста, китката, коляното, палецът. Загадачни контузии. Логично, бях много активен и доста спортувах.

Бе шок да разбра, че кризите са причинени от високи стойности на пикочна киселина. Вярно обичах да си угаждам и пиех доста, но смятах, че подаграта ходи по дебели, възрастни антиспортисти.

Голямото Лутане

Докторите знаят едно – строга диета и никакъв алкохол, ако може да се хрананиш само с дестилирана вода. Тъпчеш се колхицин при криза и милурит до живот. Когато не действа всеки ден противовъзпалителни хапчета (дилкофенак, волтарен, тилкотил..).

Бях на този режим десетина години. При всяка криза тотално спирах алкохола, спазвах строга диета, гълтах шепи хапчета и спортувах здраво. Кризите ставаха все по-чести и по-продължителни.

Последната се проточи с месеци, не можех да обуя обувки и не излизах. Превърнах се в инвалид и за да не полудея продължавах да се натоварвам физически. Правех само набирания и лицеви опори, защото палецът на крака ми силно възпален, надут  и болеше неимоверно.

Този домашен арест ми даде време за размисли. Реших да се просветя. Започнах да чета по темата. Във форумите срещах напълно противоречащи си мнения.

Насочих се само към научни публикации. Изследвания на престижни институти. Бях много впечатлен от статия на американски професор, който трърди, че мускулната маса произвежда пикочна киселина при високи натоварвания и подробно описва механизма как това се случва.

Осъзнах, че прекаленият спорт е вреден за старци и явно това е проблемът при мен.

Научна работа

Реших да направя собствено проучване, да изследвам индивидуалните си зависимости. Как ми влият различните храни, алкохола, спорта, хапчетата..

Това не може да стане без мониторинг, а да тичам час по час да ми дупчат вените в лабораторията бе абсурд.

Започнах да търся апарат за измерване на пикочна киселина в домашни условия. Имам близки и обърнахме наопаки Америка, Канада, Европа, никъде не бяха чували за подобно нещо.

Най-после открихме в Лондон, току що се бяха появили. Единствени в света, тайванско производство.

Поръчах и започнах изследвания. Пикочната киселина е сравнително динамичен показател и бързо реагира. Още на другия ден знаех какво и в каква степен влияе. Започнах да пиша подробен дневник и документирах интересни факти и зависимости.

Повтарях и повтарях опитите, за да съм сигурен в резултатите.

Годините страдание и безпомощността на лекарите ме принудиха да стана едновременно изследовател и опитно зайче.

Лентичките от Лондон се бавеха и струваха много скъпо, затова влязох в контакт директно с производителя. Одобриха ме и започнах да внасям апарати и консумативи. В този момент България стана третата държава в Европа, в която се предлага подобна новост.

Не ме интересуваше толкова бизнеса, колкото да намеря решение за собствените си проблеми и да помогна на други страдалци.

Апарати купуваха сродни души, с които обменяхме опит и знания. Така натрупах много информация за коварната болест и се научих да я контролирам. Вече аз съм шефа.

Вече знам как да живея без особени лишения, за да нямам подагра.

В моя случай, не спортувам всеки ден и с намалени натоварвания. Не пия алкохол всеки ден, умерено се храня и избягвам вредните за мен храни, тлъсти риби, дреболии, спанак.

Лесно е, но е скучно. С този начин на живот поддържам пикочната си киселина е в референтните стойности.

В дните след лек спорт минавам малко над 400 mmol/l и след ден-два слизам под тази стойност.

По този начин живея дълги периоди и Подаграта е дълбоко заспала. Нямам никакъв проблем. На практика ако живея нормален живот, нямам подагра.

Аз обаче съм лаком, обичам да си угаждам, да пия алкохол и да живея в тяло на шампион.

Когато се задават празници и започва период на прекаляване или тренирам по-интензивно си помагам с лекарства.

В тези периоди засилвам мониторинга и апаратът много ми помага в дозировката на хапчетата. С минимум медикаменти поддържам нормални стойности на пикочна киселина. Ако се повишат е краткотрайно, няма време да се отложат кристали в ставите.

Не можеш да победиш подаграта с мерки на тъмно. Трябва да знаеш какво правиш.

Лекарствата също били вредни, но не повече от високите стойности на пикочна киселина, които увреждат бъбреците необратимо.

Аз вече имам право на избор, как да живея и аз избирам да живея балансирано, пълноценно, дълго и щастливо.

Ако имате същия проблем или ви се случват необясними травми, има решение:)     То е:   http://www.easytouch.bg

Posted in *.* | Leave a comment

Хъмпи на 67


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По традиция пиша в блога на рождения си ден.

Тази сутрин се успах и затова ще бъда кратък.

Потвърждавам още една традиция и тази година успях да поддържам курс нагоре.

Изминалата година беше по-добра и по-щастлива за мен, както от предходната така и от всички до сега.

Знам, че наборите ще се усмихнат и няма да повярват, но това си е тяхно мнение.

Аз се обръщам към младите.

 

През годините съм си правил много и разнообразни подаръци за рождени дни.

Три пъти съм си подарявал нов мотор, през 1994-та за четиридесетия юбилей, през 2004 за петдесетият – ZZR1200, през 2018 – ZZR 1400 беше неустоим.

За петдесетия юбилей си подарих и бревет за самолет.

Тази година бих всички рекорди и си направих най-хубавият подарък. Подарих си четиридесет-годишно тяло.

Отслабнах с 15 килограма и се вкарах в супер форма.

DCIM100GOPRO

Благодаря ти Хъмпи.

Живял съм много интензивно и съм навлизал дълбоко в най-разнообразни области.

Още нямам седемдесет, но спокойно мога да кажа, че имам стогодишен опит.

През всичките тези години успях да се съхраня емоционално. Не допуснах житейските препятствия да сломят младежкия ми дух. Продължавам да нося двадесет годишния си ентусиазъм. Имам същите усещания и желания, но вече по-осъзнато..

 

Това е формулата за наистина щастлив живот.

Тяло на четиридесет, дух на двадесет и опит на сто.

Само един от компонентите ако липсва и каузата супер живот, интересен и щастлив  пропада.

 

Хората отричат всичко което не могат, особено наборите. Затова се обръщам се към младежите.

Сега е момента да изберете посоката.

 

Щастието не е лесно.

Това е философия, която изисква много бачкане.

Физически за добра спортна форма и умствено, за да взимате правилните решения.

Задължително човек трябва да е добре информиран и да мисли с главата си, а не каквото е чул. Само така ще може правилно да анализира света наоколо.

 

Непрестанно трябва да се усвояват и развиват нови умения, така разширявате кръгозора си…

И не на последно място духовно пречистване.

 

Най-големите ви врагове са злобата и завистта, които разяждат отвътре и правят щастието невъзможно.

 

За да имате интересен и щастлив живот трябва много да работите и барнете настройките си.

 

Успех в това. Заслужава си.

Posted in *.* | Leave a comment

Коледа

 

Днес е Бъдни вечер, утре – Коледа.

Хубави семейни празници, свързани със стари традиции и ритуали, дни за срещи с близки и роднини, на сладки приказки, вкусни ястия и доста алкохол.

Тази година ще е по-различно, заради пандемията. Хората логично се затвориха в по-тесен кръг.

Добре, че имаме технологиите и можем да си говорим, да се виждаме и да си пожелаваме от разстояние.

Обичам ги тези празници и ги празнувам по класическия начин, тежко на трапезата.

За мен това са дни на равносметки и планове.

Веднага мога да кажа, че въпреки повсеместната криза и ограничения, успях отново да направя годината си прекрасна.

По-хубава, от всички досега.

По отношение на бъдещето, преди всичко ще се опитам да оцелея в тези страшни времена.

Вирусът не случайно е с корона, постъпи по императорски. Превзе света, внесе смут във всички сфери на живота и поголовно сее смърт.

Човек трябва да бъде разумен и да се съобразява с новите условия. Трябва да промени начина си на живот.

Интелектът ще е определящ. Както знаем, адаптивността е най-важното качество за оцеляване при сериозни промени.

От Нова година вече ще съм пенсионер и съм си поставил две задачи за следващата година.

Номер едно – да оцелея в пандемията.

Втората е доста по-амбициозна за пенсионер –  да продължа традицията, и тази година да е по-хубава и по-щастлива от предходната.

 

Празниците.

Това са най-старите празници е човешката история.

Почитани са от хората, много преди да се появят религиите.

Празнувани са от всички древни цивилизации на всички континенти от Северното полукълбо.

Доста късно, христянството приема тази дата за Рождество. Това е станало около петстотин години след появата му и около двеста, след узаконяването му, като официална религия в Римската империя.

Преди това, раждането на Христос се е празнувало на различни дати, в по-ранна есен.

Решили са, че влиянието на църквата ще се усили ако Рождество съвпадне с масовите празненствата около зимното слънцестоене.

 

Още първобитните хора от пещерата са наблюдавали със страх, как слънцето минава все по-ниско над хребета, денят става все по-къс, нощта все по-дълга и студът все по-голям.

Не са имали прецизно измерване и не са знаели, че за известно време и изгревът и залезът започват да закъсняват, а денят почти запазва продължителността си.

За повечето древни народи, нарастването на деня не започва от конкретен момент, а е било период от няколко дни, затова и празненствата да били с продължителност от няколко дена. Имало е съпътстващи ритуали, да палят огньове, за да помогнат слънцето да се въздигне.

Аз празнувам по първобитному, от Игнажден до Нова година:)

Силен, но рисков за здравето период, в който качвам 5-6 килограма.

След като Новото Начало е започнало и денят убедително расте.., аз започвам да се вкарвам във форма. Ограничавам се помалко и спортувам повече.

Това е период на прераждане.

Започвам да живея в трепетно очакване на птичките, пчеличките, цветенцата и рева на моторите:)

 

Атеистично се изказвам, но съм откровен. Много уважавам традициите и ритуалите на Църквата, но в 21-ви век да се взимат тези приказки насериозно, е несериозно.

А и не искам да се сещам точно днес за извръщенията и донесените нещастия през вековете.

Всяко нещо с времето си:)

Само, че различните хора живеят в различни времена и на който му харесва тази приказка, да и вярва.

Аз обичам да си изяснявам нещата, сам.

Не приемам чужди мисли на готово, дори и повторени сто пъти. Гьобелс не е прав за мене:)

Трябва да осмисля нещото, за да го възприема.

Днес ми хрумна един вариант, как без религия, да се развиват добродетели.

Звучи ми по-съвременно, от измисленото преди повече от две хиляди години.

Безкрайно съм щастлив от постиженията на съвременната наука и развитието на технологиите.

Благодарение на тях, живеем в един прекрасен свят.

Изпитвам жал към хората от средновековието. Какъв мизерен живот и ежедневна борба за оцеляване са водили.

Велики владетели от онези времена биха завидели на всеки наш съвременник.

Но, колкото повече напредва науката, толкова повече разбираме, колко много не знаем.

Например, познатата материя в света е едва 4%, Това е целият видим космос, изпълнен с безброй галактики от звезди.

А „тъмната материя“, за която нищо не знаем е 23%. Тя не се вижда, не излъчва, не отразява. Разбираме за съществуването на това огромно количество материя по индиректни гравитационни въздействия.

Самото понятие „вещество“ е условно. Границата е размита. Би трябвало да е количество субстанция, направено от молекули, атоми, йони…

Има обаче безброй частици с нулева маса в покой.

А „тъмната енергия“ е 73%, така я наричаме, просто защото нищо не знаем за нея. Гарантирано съществува, математически участва във всички уравнения. Знаем само, че на нея се дължи ускорението в разширяването на Вселената и че действа като антигравитация. Знаем още, че силата и се увеличава с нарастване на разстоянието, за разлика от всички други познати енергийни взаимодействия – гравитационни, електрически, ядрени..

Да, доста сме научили за света, в който живеем и за законите му, но на практика нищо не знаем все още. Колайдерът с българско участие работи по въпроса:)

 

Може би, защото е Коледа, чисто интуитивно ще направя едно смело предположение.

Допускам, че може да има връзка между живота и тази непозната, огромна „тъмна енергия“.

Допускам, че там се крие разковничето за съществуването на всичко живо.

Нещо, като общо съзнание, място за координация и управление на сложните процеси.

Генните мутации, появата на нови видове през различните епохи…

Факт е, че никой жив организъм не е дошъл от нищото, а е произлязъл от предците си.

Някъде, далеч назад във времето, когато материята е решила да проходи:)

Животът се развива, адаптира и постигнатото се онаследява по категорични закони.

 

Хората

Чувстваме се много велики, разполагаме със съдбата на света, позволяваме си да се изхранваме с децата на останалите видове…, а всъщност не сме много по различни от тях.

Обидно малка е разликата на нашето ДНК-а и това, на всевъзможните буболечки:)

 

Ако има общо съзнание на всичко живо, там някъде изпълнило безкрая, това означава, че когато умре човек, той се прибира у дома.

 

Последните предвиждания за края на Вселената са, че материята ще изчезне.

Това е много далеч, напред във времето. Ще стане след милиард, милиарди, милиарди години, Горивото на звездите ще свърши, светлината ще изчезне, невъобразимата гравитацията ще деформира атомите и с радиоактивни лъчения, постепенно материята ще изчезне.

Спокойно в момента нашата Вселена е бебенце само на 13 годинки (милиарда:)

Във Вселената ще остане само загадъчната „Тъмната енергия“… Тя ще я изпълни до край.

Учените са я нарекли така, но аз мисля, че тази енергия заслужава по-ласкаво име.

Нали е Коледа и сме на религиозна вълна, аз предлагам тази енергия да се нарича „Рай“.

А защо трябва да сме добродетелни и да вършим добри дела, пределно ясно е.

Ако има общо съзнание и частица от него е временно командирована в тези тела, би трябвало да се замислим за постъпките си.

Причинявайки зло на някого, причиняваме зло и на самите себе си.

Критериите за добро и зло са добре дефинирани.

Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб.

Когато сме извън общото, не разбираме точно какво става. Все едно палеца и показалеца да вземат една игла и да пронижат малкия пръст.

Нито палецът нито показалецът ги боли, но „Общото“ страда.

Със сигурност, тази непозната вселенна сила има механизъм да се предпазва от самонараняване. Може би, филтрира завръщащтите се у дома, и не допуска тези, имали негативни помисли и лоши действия.

Излиза, че всеки от нас има мисия в този живот, да създаде и възпита човешки дух, подходящ и достоен за живот в „Рая“.

 

Как е в „Рая“, ще ви разкажа:)

 

Животът там е същия, като този на Земята. Слънцето изгрява и залязва по същия начин.

Небе, звезди, планини, морета… никаква разлика.

Усещанията са същите като при земния живот. Единствената разлика е, че няма отрицателни преживявания, няма болки и страдания…

И още нещо… не сте ли чували… Животът е вечен там:)

 

Как се случва тава? Лесно е. Както става и сега?

Всички знания за света събираме чрез сетивата си още от раждането.

С очите си, най-напред различаваме тъмно и светло. После виждаме контури…, цветове…

С ушите си започваме да долавяме шумове, звуци, музика….

С носът си- миризми, аромати…

С кожата си – топло, студено, болка….

Чрез сетивата си опознаваме себе си, тялото си и света около нас. Запознаваме се с близките си, научваме за миналото, за далечни места, трупаме и трупаме информация…

Чрез сетивата, всичко отивата в мозъка, където се обработва… още не е ясно как точно:)

Започваме да развиваме умения, да разсъждаваме, да даваме оценки, изграждаме самооценка и ценностна система, възпитаваме морал……  ставаме хора, личности, имаме съзнание…

 

В „Рая“ усещанията са същите, няма промяна, живееш земен живот, но вече я караш по-лежерно.  Практикуваш любими спортове, срещаш се с любими хора, научаваш нови неща, развиваш се в интересни за тебе области….

Правиш това, което и тук – радваш се на живота:)

Усещаш тялото си по същия начин, но в Рая посоката е обърната. Докато си на Земята опознаваш тялото си и от сетивата тече поток от информация към мозъка.

Сега потокът е към сетивата:)

Цялата тази натрупана информация за тялото е инсталирана в една точка. От там се генерира обемно тяло със собствените ти координати и сетивна мрежа. Всичко, което виждаш, чуваш и усещаш се генерира в тази точка и това е само една подпрограма, която създава усещане за физическо тяло.

Друга програма изгражда околната среда от земният ти живот с всички и детайли.

Съзнанието, което си изградил е големия господар. Има пълна свобода да се разхожда в тези програми.

Какво да прави, какво да не прави, с кой да го прави, къде да ходи и къде да не ходи и т.н. и т.н…:)

И всичко това е инсталирано в една точка от безкрайната Вселена, която дори не е материална.

Случвало ли ви си е да сънувате много реален сън. И като се събудите с учудване  разбирате, че не сте пират и не сте били на кораба, а в леглото си…

За подобна генерация ви говоря.. само че много по-реална и тя ще е такава, защото светът се е променил и във Вселената вече няма материя. Животът е станал духовен… съвършен.

Материалният период е бил една необходимост, за да се създаде, развие и селектира подложка за Живота след това. Развитието му тепърва започва като спектър и дълбочина на усещания, но вече без материя.

 

Хора, пригответе се за нови и нови вълнуващи приключения..

Но първо се постарайте да влезете в Клуба:), за да не останете без точка и да се лутате вечно в тъмнина.

Не мързелувайте, учете се, развивайте се и се пазете от лоши мисли.

 

Честита Коледа:)

 

 

п.п. … може би другото име на „тъмната енергия“ е Бог.

 

 

 

 

 

 

 

Posted in *.*, Fiction, Фантазии | Leave a comment

Щастливо зависим

 Kawasaki ZZR1400


Тайната на щастливият живот.

Тренираш много, правиш големи мускули.., ставаш много силен и много уморен.

Как да се чувстваш жизнен, здрав и силен.

Да правиш нещата без да те мързи.

Да имаш силни усещания и желания.

Да се чувстваш на тридесет, когато си на шейсет и пет…

Само с тренировни не става, трябва и дрога.

Наркотици бол, но химията създава краткотрайни усещания и уврежда психиката.

Природата се е погрижила и е създала специални рецепти от хормони за човешкия вид.

Най-популярният компонент е Адреналина.

Известно е, че това е хормон свързан с оцеляването на човека в критични състояния.

Стимулира симпатиковата нервна система.

Подобрява работата на сърцето и белия дроб. Разширява кръвоносната система на мускулите, както и бронхиолите за повече кислород.

Дава огромна сила и намалява усещането за болка.

Значително подобрява зрението.

Нарежда на гладките мускули да се отпуснат и така подобрява дишането.

Стимулира отделянето на глюкоза за повече енергия.

Повишава умствената и физическа активност.

Обостря чувствителността на сетивата.

Дори подмладява. Кара тялото да реагира на молекулярно ниво и увеличава количеството антиоксиданти циркулиращи в кръвта. Те, на свой ред се борят с свободните радикали причиняващи стареенето.

 

Адреналинът те прави свръхчовек.

След преминаване на критичната ситуация, ефектът от него продължава с часове.

Пристрастих се към това усещане и станах зависим още преди четиридесет години.

Бях състезател по ски, а през седемдесете карахме спускане по не обезопасени писти.

Летяхме сред вековни дървета с над сто километра в час, което беше истинска лудост.

След тренировка всички бяхме в еуфория.

Повечето колеги след края на спортната кариера сложиха точка на риска и с годините забравиха за този ефект.

Аз определено не успях да се излекувам от тази зависимост.

Продължих да ползвам този дар на природата.

Търсих бурите, за да карам сърф. Спусках се колело в гората, карах мотокрос по опасни трасета, спортни мотори по натоварени шосета, летях с малки самолети….

Важното, което успях да постигна бе да се друсам без да рискувам.

За избягването на риска много ми помогнаха годините на професионален ски-спорт.

Този опит ми помага за бърза и вярна оценка на ситуацията, както и самооценка на възможностите. Умение да преценя моментната си кондиция, както и влиянието на умората.

Успявам да произвеждам адреналин, като карам мозъкът ми да взима жизнено важни и отговорни решения в една скоротечна среда.

Принуждавам го да работи на свръх високи обороти. Непрестанно да създава и оценява безброй ситуации, които биха довели до риск.

Най-големият генератор на адреналин е спортният мотор.

С него се чувстваш безкрайно свободен.. и уязвим.

Може да ти дари емоция, да те зареди енергия, но може и да те убие.. ако нямаш опит или самоконтрол.

 

Преди две години си купих последния модел Кавазаки, 1400 кубика.

Вчера тази моя любима машина, генератор на щастие имаше юбилей – петдесет хиляди километра.


За този километраж сигурно ме е дарила с пет килограма Адреналин 🙂

 

Има хора, които мислят само в пари и смятат, че с придобивки ще се почувстват щастливи..

За тях 🙂

Усещанията ми и начинът ми на живот през последните две години можеш да си купиш за около седем милиона лева 🙂

Толкова струват пет килограма, по цени за синтетичен адреналин – 13,5лв за милиграм 🙂 Това е цената за дрогата, останалото няма цифрово изражение 🙂

 

 

Невероятна кондиция и добрата физическа форма .. могат да се само произвеждат ако ги завъртиш с генератор на подходящи хормони.

Получава се перпето мобиле. Въртят се в омагьосан кръг на Щастието, който сам се захранва с енергия и удължава младостта:)

Posted in *.* | Leave a comment

Докато мигнеш

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Беше в навечерието Новата 1960 година. Елхата вече беше украсена. С дядо ми седяхме до камината и си говорехме. Майка ми приготвяше празничната вечеря и от кухнята се носеха апетитни ухания.

Имахме телевизор и очаквахме много гости. Предстоеше първото, новогодишно, телевизионно предаване.

Бил съм едва на шест, но много добре си спомням този разговор. Бях любопитен и обсипвах дядо ми с въпроси за телевизията и за годините.

Как така някой някъде се движи, а ние тук го гледаме?

Защо 1960 година е кръгла? Как е кръгла?

Той ми обясняваше за десетилетията, че предстоят 1970, 80-та… 2000-та.

Година две хиляди.. звучеше като безкрайност.

Каза ми, че не е толкова далеч и че сам ще се убедя.

Очаквало се през 80-та година социализмът да победи в целия свят, а през 2000-та аз съм щял да бъда на 46 години.

Не можех да си го представя, дядо ми говореше за някаква фантастична друга епоха….

Да, беше безкрайно далече, а сега сме 20 години след това.

Невероятно, сякаш този разговор беше вчера. Всъщност, изминал бе само миг.

Скоростта на времето зависи от това на къде гледаш, напред или назад.

С възрастта се променя съотношение бъдеще, минало и затова оставаме с впечатление, че времето тече по-бързо.

А то си е същото, все така безкомпромисно.

Миг, ама какъв миг. Промените, които настъпиха през този миг са колосални.

 

Спомени

 

Ще споделя спомени, които младежите да съпоставят с настоящето, за да оценят по-добре промените.

Преди всяка прожекция на филм имаше „Кино-преглед“. В повечето случаи даваха трудови успехи на металурзи, тъкачки, комбайнери…, но кино-прегледите ме направиха и свидетел на много исторически моменти.

Речите на Мартин Лутър и негърските вълнения след убийството му.

Черните все още си бяха негри.

Рухващите сгради и бягащи хора при земетресението в Скопие. Кадри на живо, беше ужасяващо.

Убийството на Кенеди, все още вървят тези кадри.

Появата на упадъчните Бръмбари – Битълс.

Полетът на първият космонавт Юри Гагарин.

Прилуняването на Нил Армстронг….

……..

Гагарин посрещнах на живо в София. Мина само на метър от мене.

Чайка, кабриолет обиколи булевардите в центъра. Движеше се съвсем бавно, а Юри Гагарин приемаше възторжените поздравления на хората и им махаше с усмивка.

Тротоарите бяха препълнени с народ, но с дядо ми се бяхме преборили за “първият ред“. Чакахме Чайката на островчето пред Халите.

 

Колите

Помня безкрайната редица от файтони на Централна гара. Това бяха такситата тогава.

Колите бяха рядкост. Нямаше трафик, по главните улици на София вървяха старите, червени трамваи с врати от двете страни и много пешеходци.

Понякога минаваха камиони, някой ЗИС /Завод Имени Сталина/ или частна, ретро бракма от СОАТ.

На витрините в ЦУМ се въртяха Опел- Олимпия, Рено – Дофин, Москвич 407 и Чешка триколка с брезентов покрив.

Колите не бяха скъпи, струваха под две хиляди лева, но хората ги гледаха с недоверие и не проявяваха интерес.

По-скоро не смееха.

До скоро бяха гонили богаташите и никой не искаше да е на мушката.

Баща ми се колебаеше и често ходехме до ЦУМ да ги гледаме.

Беше лекар – гинеколог и имаше частен кабинет, можеше да си го позволи.

Пръв в махалата се осмели зъболекаря, купи си Рено. Нищо не му се случи и баща ми го последва, но с Москвич 407.

Ако ще имаме собствена кола, поне да е съветска.. следващата ни беше Мерцедес 219S, ЕС-класата – мече.

 

Да имаш кола през 50-те бе супер лукс. Правехме семейни излети извън София, а понякога с няколко курса се изнасяше цялата компания.

Пътувахме с колата до морето. Това си беше истинско приключение. Тръгваше се по тъмно и се пристигаше по тъмно.

За пограничните райони, след Царево трябваше „открит лист“. Имаше военно поделение на всеки нос.

Пътищата бяха тесни и разбити, а гумите некачествени и често се пукаха.

Беше късмет да пристигнеш до морето само със смяна на резервната.

При едно пътуване до Приморско ни се случи четири пъти да правим гума.

Външните гуми се демонтираха ръчно от джантата, с помощта на две щанги. Вътрешните се лепяха. Във всеки багажник имаше метална преса и горящи вулканизиращи лепенки.

Нямаше пътна помощ, но хората си помагаха.

Коли започнаха да се купуват, но митата станаха 200 процента и пазарът стана соц.

Западните автомобили отидоха в Кореком, а за Жигула или Москвич, даваш 1500 лева на Мото-техника и вече имаш „вноска“. Подредил си се на опашката… и започваш да чакаш, и чакаш и чакаш… около 20 години.

 

Телевизия

Беше невероятно. Картина, която се движи. Ходихме при наши близки да гледаме първите експериментални излъчвания на телевизия.

По това време хората имаха „радио-точки“ 🙂

Изглежда като радиоприемник, но всъщност е само говорител. Сигналът идва по жица и всички слушат едно и също.

Никога няма да забравя огромната черна тълпа пред ЦУМ. Три дена с майка ми носехме храна на баща ми и дядо ми.

Редуваха се на опашката и спяха в Москвича на паркинга. Измъчиха се, но успяха.

Сдобихме се с немски, черно-бял телевизор с „голям“ екран.

Това беше през 1959-та година.

Първоначално имаше предаване само веднъж в седмицата по няколко часа.

Седмиците ми се струваха безкрайни в очакване на Фюри…. и Вилхелм Тел в неделя.

Най-популярният телевизор по онова време беше „Опера“, черно-бял с много малък екран. Появи се смешна мода да се увеличава образа с правоъгълна лупа пред екрана. Всъщност тя деформираше образа. Не след дълго Оперите станаха цветни 🙂

Купуваха си цветни лупи, долу зелено, горе синьо, като са тревата и небето, а по средата червено… наистина беше смешно 🙂

Независимо от всичко телевизията ни правеше свидетели на много исторически и спортни събития. Репортажи от войната във Виетнам.., голът на Гунди на Уембли.., както и двата на Вуцов, но в собствената врата – световното през 66-та.

 

Връх Сталин

Покорих връх Мусала за първи път през 1959 година, бил съм на пет, но имам ясен спомен. Горе ми дадоха триъгълна „златна“ значка, на която пишеше връх Сталин и надморската височина 2925м.

Тръгнахме от хижа Заврачица, където спахме. През целия ден всички от компанията искаха да ме носят, но аз не давах. Явно много съм ги бавил, защото 200 метра преди върха д-р Гъдев не издържа, грабна ме насила, и ме метна на рамене. Бях много ядосан, но и тайно доволен.

 

Екология

Сега говорим за прахови частици и се притесняваме, а преди дори не знаехме за тях.

Пък са и много дребни не си заслужаваха вниманието ни.

Наблюдавахме саждите, които падат на парцали от небето, когато ТЕЦ-овете работеха на мазут и без филтри.

Майка ми тичаше да прибира прането, когато започваше това явление.

Снегът бе бял само първият ден.

Спомням си карикатура във в. „Стършел“.

Два снежни човека си говорят, единият е негър. Оказва се, че черният е от квартал Надежда.

 

Инверсията затапваше София с месеци през зимата, а Кремиковци бълваше отрова всеки ден, при това денонощно.

Рейсовете бяха едни стари Шкоди. Пускаха черни облаци при всяко тръгване.

Освен това цяла София се отопляваше с въглища и брикети. Есенно време по улиците имаше планини от кюмюр, където играехме на „крепости“.

Какви ли са били стойностите на фините прахови частици през 60-те.

На кой му пука, всички бяхме заклети пушачи 🙂

 

 Комуникация

Междуградските разговори не бяха автоматизирани и това продължи до късно, чак до осемдесетте години.

Отиваш в пощата, изчакваш огромна опашка, попълваш формуляр, влизаш в кабина и чакаш да те свържат.

Имаше телефонистки, които правеха това.

 

Инфраструктура

Много бързо се свиква с хубавото. Подлези, надлези, булеварди, дъги…., цели магистрали кръстосват София…, метро… Хората пак са недоволни.

…….

Когато започнах да карам кола нищо от това го нямаше.

Ще опиша само едно кръстовище от тези. които ме притесняваха – Цариградско шосе (бул. Ленин) и алея Яворов. Това бяха две тесни, павирани улици.

Като запрехвърча сняг, слизах по Яворов на първа, защото беше много стръмна. Ако караш бързо и червеното те изненада няма спиране по този наклон, на мокрите павета.

Ако въобще видиш червеното, защото нямаше светофари по ъглите, а само едно светофарче, което висеше по средата на кръстовището общо за четирите посоки.

 

Порядки

За по-младите ще е интересно, но мъжете също носеха жартиери 🙂 Слагаха се на прасците. Тогавашните чорапите се смъкваха и влизаха в обувките.

А женските чорапи бяха с ръб отзад.

Този ръб беше тема за шушукане в трамвая, когато е крив 🙂

Мина време ръбът изчезна, мина още и жартиерите изчезнаха, а чорапите се качиха до кръста 🙂

Харесвахме жените си и ги обичахме с ръб и без ръб. Такива, каквито господ ги е създал…. съвършени и леко окосмени 🙂

 

Казарма

Ходехме войници по две безкрайни години. Аз лично реално служих три месеца до клетвата, след това предимно на лагери. Служих в спортната школа на ЦСКА, където е Хилтън сега.

Ще разкажа за тези, които не са служили, как минават само първите два часа на войника.

В пет часа старшината влиза в спалното с крясъци „Стани“ и всевъзможни епитети. Издърпвам шаячния клин от под дюшека, където се ”глади“ през нощта. Обувам го във въздуха падайки от второто ниво, приземявам се в обувките и хуквам по коридора, използвам за заслон от тълпата първия завой, за светкавичен, войнишки възел на връзките и политам по стълбището.

Строяваме се голи до кръста в тъмното, на студа. Старшината брои на изхода под мижавата лампа и отклонява последните, които излизат от сградата. Строява ги отделно. Така се набира първата порция „дневални“. Това са хората, които ще имат допълнителни задължения за деня. Да мият тоалетните, да метат алеите, да оправят помещенията…

Извършва се проверка и започва три километров крос в калта.

В седем часа има развод. Старшината ни строява, преглежда и представя на дежурния офицер. Обувките, с които си тичал трябва да светят като огледало. Шаячните дрехи изгладени. С ръб на панталона и хоризонтален на куртката – отзад, якичката снежно бяла, избръснат, с изрязани нокти и изпънат (без гънки), стегнат ( старшината опитва да си вкара пръстите зад колана на всеки), комплект игли и конци в кепето…. Ако не си „опрятен“ те добавят в списъка на дневалните.

Това е водовъртеж, от който трудно се измъкваш.

Как да си измил тоалетните и да си строен „опрятен“ в седем, като до седем без пет тоалетната е пълна хора. Чиниите са с ниски прегради, без врати и всичките заети, а пред всяко огледало по десетина човека се опитват да се бръснат…. дневалния пуска маркуча в седем без петнайсет и започва настъпателно да си мие…. кой до където е стигнал напуска.

Как да няма нито едно листо на алеята точно в седем без пет……, след основното метене се качваш и тръскаш тополите.., осигуряваш си пет минути без листопад.

Ако духне вятър, на другия ден пак си дневален.

Черната ивица на всички легла да е по конец, а ако хвърли старшината пет стотинки върху одеялото трябва да отскочат…. става ако сгъваш дюшеците на лък 🙂

 

Беше странно, строяват ни голи на студа, духа вятър, вали дъжд или сняг, а никой не се разболяваше.

Стресът май е полезен, супер мобилизира организма.

 

Алчност

За времето което помня светът се комерсиализира неимоверно много. Хубавите западни коли, които струваха по 2-3 хиляди долара сега са 100 хиляди.

Бяха надеждно направени, караха се от няколко поколения. Частите унифицирани, поддръжката евтина. Вече не, след гаранцията започват проблемите, а частите са само по каталожен номер.

Да, браншовете се сдружават без думи и цените умножават. И това е повсеместно във всички сфери банки, фармация, застраховане… дори спортът се промени.

По мое време надпреварата бе за чест, за престиж, не за пари.

И тогава имаше професионален спорт, но аматьорският беше с класи по-високо. Всеки искаше да стане олимпийски или световен шампион, а там не се допускаше заплащане под никаква форма.

През 72-ра, в Сапоро дисквалифицираха претендента в спускането Карл Шранц. Имаше звезда на „Кнайсел“ върху каската си. Сега е различно спортът е договори, реклама, телевизионно време.

Нормално е, спортистите отдават младостта си, рискуват здравето си, понякога и живота.

Но футболът прекали. Превърна се в милиарден бизнес. Младежи без образование стават звезди и взимат милиони на седмица.

Определено не е справедливо, не само към останалите спортове, а към всички останали, инженери, лекари…

Според мен спортът е за практикуване, а не за гледане и надявам се все повече хора ще го разберат. Така ще се урегулират нещата.

 

Миг

Толкова много неща се случиха през тези 60 години, а минаха като един миг и какви големи промени настанаха в света само за този миг.

…….

Вчера бяхме на кино със съпругата ми. Естествено взехме метрото и пътувахме бързо, на топло, чисто, уай-фай. Между впрочем софийското метро е сто пъти по-хубаво от ню-йоркското и това е нормално то е 100 години по-старо.

Бяхме в мол “Парадайс”, прекрасна обстановка, в чудесен кино салон, гледахме хубав български филм…

 

Животът става все по-лесен, по-удобен, по-екологичен…. направо е прекрасен.

Ползваме компютри, караме умни коли, мотори, плащаме с телефони, носим умни, леки дрехи, обувки…

 

Появиха се нови спортове за свободното време и невероятни екипировки за тях. Планината, морето, небето станаха достъпни.

Светът стана достъпен….

Благодарен съм, че доживях тези промени, видях и почувствах този нов свят. Ще стискам зъби по-дълго да му се радвам 🙂

 

Блазе им, на бъдещите поколения. Кой знае те на какви чудеса ще станат свидетели.

 

Пожелавам на всички весело посрещане на Новата 2020 година.

Начало на нечии осъзнат, прекрасен вековен миг.

 

п.п.

Към настоящето поколение – радвайте се, ценете и пазете това, което имате. Не го приемайте за даденост.

Прекалената взискателност, постоянно недоволство и неодобрение може да ви върне назад и да съсипе постигнатото от поколения.

Преди да критикувате се запитайте, лично вие какво сте допринесли за света.

Posted in *.* | 2 Comments

Рожден ден

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Днес имам рожден ден…

.. пореден номер шейсет и четири.

Еха, доста респектираща цифра. Звучи невероятно.

Та аз съм си онова момче, което винаги съм си бил….:)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Харесвам живота си на шейсет и четири. Прекрасен е. Харесвам го повече от всеки друг период на своя живот. Нямам никакво желание да се връщам назад във времето, тук се чувствам най-добре.

Ако имаше вечен живот и трябваше да избера възраст, с която да го живея, без колебание бих избрал днешния ден.

За утрешния… не знам. За утре не мога да кажа нищо.. освен, че то не е гарантирано за никого.

За нищо на света не бих сменил своето днес за лутането на двадесетте, за бачкането на тридесетте, за махморлука на четиридесетте, дори за суперформата на петдесетте.

Нищо не може да се сравнява със свободата на шейсетте.

Човек помъдрява, преподрежда приоритетите си. Отръсква се от излишните терзания, натоварващи партньорства и сложни адвокатски отношения.  Просто се….

ОСВОБОЖДАВА 🙂

Какво ми е сега, когато съм над шейсет?

Правя по сто лицеви опори, виждам без очила…, зъбите са си мои :)..

Поддържам добрата физическа форма, която ми дава едно много високо качество на живот, но радостта от ежедневието ми се дължи на сетивността към хубавите неща в живота.

Човек трябва да съхранява и пази усещанията си от младостта.., чувствителността си, ентусиазма си…

Никога не съм се чувствал по-добре, от днес. Реално не съм променил нищо в начина си живот. Правя всичко, което съм правил и преди тридесет години. Дори напротив, придобил съм още нови умения, а старите поддържам и усъвършенствам.

Опитвам се да бъда мъдър, до колкото мога.

Да.., кой е най-добрият пилот? – живият пилот. Същото важи и за моториста. Това е валидно за всяка човешка дейност.

Съдбата на всеки зависи от вярната му преценка и самооценка… дори и за дребните неща. Дори от наглед маловажните решения в ежедневието.

Съдбата до голяма степен зависи от интелекта на човек.

Всъщност предимството на шейсетте е, че зад гърба ти са всички тези периоди на лутане, бачкане, махмурлук, самоусъвършенстване и освобождаване. Целият този живот, изпълнен с успехи, неуспехи, радости, страдания…, време прекарано в мисли, правене на изводи и вадене на поуки …

Усещането ми за всяка настояща минута, днес е с дълбочина шейсет и кусур години.

Как иначе бих изпитал толкова голямо щастие, когато чувам смеха на внуците си.

Posted in *.* | 3 Comments

Щастието

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Какво всъщност е Щастието?
Философите си задават този въпрос от хилядолетия.

Аристотел нарича Щастието най-висше благо.
Според него, то е смисълът на живота и заедно с благополучието е универсална цел на всеки.

Епикур е определил щастието, като основна цел на човешкия живот и е създал учение в тази връзка.
„Щастливи ни прави не това което имаме, а това което ни радва“.
Според него, Щастието е в познанието и ума на хората. Трябва да се създават блага и умерено да се ползват…
Той е материалист и смята, че религиите създават страхове у хората, а на човек му трябва спокойствие и сигурност.

След появата си, Христянската църква отрича учението на Епикур и го обявява за разгулно, въпреки умереността му.
Христянството проповядва лишения и въздържание. Според нея, Щастието е във връзката между човека и светия дух.
Трябва да отложим щастието за отвъдното, мястото му е в Рая.

Според източните учения, Щастието е освобождаване от земните страсти – Нирвана. Угасване на индивидуалното съзнание и вливането му във всемирния дух.

Според Дънов, Щастието е в безкористната любов.
”Да обичаш е божествено, да те обичат е човешко“.

И така нататък и така нататък.
…….
В наши дни Щастието си има ден, това е 20-ти март, обявен от ООН за световен.
Щастието е заложено и в Декларацията за независимост на САЩ. „Всеки има право на живот, свобода и стремеж към щастие“.

Щастието е добре дефинирано, но хората продължават да се питат, какво всъщност е то.

По соц време беше лесно:)

Уреждаш се с банани за Нова година, запис на Юрая Хийп, туба бензин над лимита…
Сега е по-сложно. Повечето хора смятат, че щастието е в богатството. Парите ще решат всичките им проблеми. Убедени са, че като спечелят от тотото и всичко тръгва по мед и масло.

Позволявам си и аз да се изкажа по темата. Постигал съм много добри резултати в тази област, бих казал поддържам „близък контакт“.
Преживял съм ултра силни положителни емоции, за които изразът е: „Срещнах Господ“.

Няма да разказвам мои преживявания, твърде лично е. Няма и смисъл с думи не могат да се опишат усещанията, трябва да се почувстват. Ще споделя пътят, който съм изминал и изводите, които съм направил.

Кадри от поредната щастлива година.

 

Философията, „Хъмпи“

Мисля, че всичко необходимо, за да бъдем щастливи, ни е дала природата.
И още… щастието е заключено вътре в нас. Трябва само да го отключим и да му се наслаждаваме.

Религия

Преди двадесет и пет години избрах щастието за своя Религия.
Как стана това?
Вървях си по „Раковска“ и една витрина привлече вниманието ми. Вгледах се в нея и с периферното си зрение зърнах силует.
Старец, приведен напред, който се придвижваше вдървено, не беше дебел, но с добре оформено щембе.
Обърнах се и се огледах за дядката, нямаше никой наоколо….. силуетът бях аз.
Бях потресен, аз спортистът, който скачаше трупешката над три метра, правеше предно и задно салто с лекота, клекове с по сто килограма… да изглеждам така… сега..

Пет-шест години преди „Раковска“
Успешно бях взел завоя на прехода.
Строих къща в Лозенец по времето на соца, съответно имах огромни задължения…., които върнах само с хиляда долара.
Успях да направя заведение и купонът течеше с пълна сила.

Преход

Навсякъде наоколо се разкриваха икономически възможности, а аз имах потенциал.
На пръв поглед трябваше да съм идиот, за да не стана милионер.
След промяната  хората без благословия бяхме предпазливи. Не можехме да повярваме, че това се случва.
До вчера те арестуват за пет долара, защото имаше строг валутен режим или за нетрудови доходи, защото работиш частно, а от днес давайте бизнесмени…
Изчаквах, не бързах да скачам в дълбокото.
Скоро се разбра, че преходът не е никакъв преход, а някаква метаморфоза.
Беше ясно, че зад големите намерения се крият големи ангажименти или големи неприятности.
Верен на себе си, реших да не се замесвам и върнах газта. Оставам извън системата, не и искам нито жилото, нито меда. Доста трудно ще ми бъде, но предпочитам да мисля със собствената си глава, а не по опорни точки, подсказани от друг. Ще бъда страничен наблюдател, ще е интересно.

Почивка

Добре ми дойде, имах нужда от почивка.
До този момент не бях се спирал. Карах успоредно тежко редовно следване, частно бачкане, семейство и активен спорт. След това, дълъг период – денем инженер на пет- шест места, нощем тайно бачкане по гаражи и мазета, а през “свободното” време – строеж на къща с личен труд.

Нямах почивен ден и вечно пропусках популярното телевизионно предаване “Всяка неделя”. А това бе моя мечта. Повечето колеги след работа обуваха пантофите, сядаха пред телевизора и се оплакваха, че нямат пари.

 

Първи опит

Първият ми опит да открия щастието бе неуспешен. Направих фал старт.
Завъртя ме ежедневието на безделник, тържествени обеди, преливащи във вечери, след това по барове и така до сутринта. Прибирах се, когато хората отиват на работа.
Едва издържах на това „голямо щастие“… не спортувах, а пиех и пушех здраво… съответно нямах сили и се чувствах като парцал…
Приятелите ме майтапеха, че „вървя срещу вятъра“, защото ме болеше кръстът и всички стари спортни травми се бяха обадили…

Quo Vadis

„Раковска“ за мен бе мигът, в който се осъзнах и получих прозрение.
Така, както Св. Павел, след срещата си „Quo Vadis“.
„Къде си тръгнал човече“, се запитах – това не е твоят път.
Не можех да продължавам така. Аман от тази почивка и този начин на живот, който със сигурност щеше да ме убие скоро.
Да не говорим, че не изпитвах никаква радост от това безсмислено ежедневие.

Втори опит
Вторият ми опит бе, след „Раковска“
Бях твърдо решен да направя промяна, но този път добре да я обмисля.

Съдба

Съдбата е в собствените  ни  ръце. Зависи единствено от нашите действия, оценки и решения…. и не само  за важните неща. Понякога нещо дребно може да промени живота ти след години и няма да направиш връзка между двете събития. Дори само една дума може да преобърне подредения ти свят.

Посоката на промяна зависи от вярната ни преценка, самооценка и действията ни в ежедневието.

До голяма степен съдбата и щастливият ни живот са въпрос на интелект.

…..

Удовлетворен

Човек не може да бъде щастлив, ако не се чувства удовлетворен. За целта, трябва да прави полезни неща.
Захванах се с проекти, в които покривах много специалности, за да не завися от други. В общи линии създавах си блага заобикаляйки правенето на пари.

Работех с ум, сърце и двете си ръце.

Живот без задължения и отговорности е празен и безсмислен. Каквито и прищевки да задоволяваш, удоволствия да си създаваш, това не те прави щастлив. Първата крачка към щастието е да имаш пълноценен живот.

Да се чувстваш удовлетворен и да разполагаш с времето си.

Време

Майсторство е да се прави добър баланс и разпределение на времето.

Времето за самия теб е най-добрата инвестиция. Тя е безценна, защото сме лимитирани от живота.

Не трябва да забравяме, че всички сме гости на този свят. Очаквани ни неизбежно тъжен край, а и утрешния ден не ни е гарантиран.

Да, имаме хубави спомените, които ни топлят, но те са минало.

За да оцениш момента трябва да си реалист. Трябва да се съсредоточиш в настоящето.

Ние живеем сега, в този момент.

Бюджет

„Нищо не може да задоволи човек, който не се задоволява с малко“ мъдрост от древните философи.

Според мен, всеки лев изкаран в повече от реалните потребности, е изхарчил безценно време.

Здраве

Няма по-важно от здравето и това да се чувстваш добре. За съжаление, ние хората го приемаме за даденост, когато го имаме.

Първото, което направих след “Раковска” е да спра цигарите. Прекалявах и вече имах проблеми. Продължавам да пия редовно и да се храня “вредно”, но за активния ми начин на живот това не пречи, даже е задължително:)

Кондиция

Как усещаш тялото си? Критериите са много различни, бил съм спортист и го знам.
Разликите в усещанията са огромни при различните хора. Положителните промени са пропорционални на положените усилия.
Представете си как се чувства един трениран атлет в ежедневието си. В простите неща, в това как стои, как се движи, ходи, сяда, става, как изкачва стълбище…
Той тренира, за да бъде шампион. Дори не осъзнава, че ежедневието му е различно.
Ако иска, може да надбяга трамвай или да носи гаджето си на рамене цял ден.
За него това е нормално. Приема го за даденост, дори не го цени и не му се радва.
Спомням си случай, скоро след активния си спорт.
Цигани с каруца ми докараха 30 торби цимент от топливо, тогава бяха по 50 килограма.
Измъкнах се през обедната почивка и гледам торбите, на тротоара пред къщата. Скоро ще завали и циментът ще си замине.
Набързо свалих ризата, сложих анцунг върху панталона и ги метнах до втория етаж. Тичах нагоре – надолу с петдесет килограма. Поизпотих се, но свърших работата.

Струваше ми се съвсем нормално.

Разликите

След като видях силуета си във витрина на Раковска, осъзнах разликата. Стана ми криво, още бях твърде млад, за да се чувствам толкова зле и изглеждам толкова жалък.
Така е, хората не ценим това, което имаме в момента, приемаме го за даденост и постепенно го губим.
За мен беше драма, но всъщност е нищо. Какво толкова – загубил съм супер формата си, здрав съм ще я възстановя.

Радвайте се и ценете това което имате.

Спорт

Твърдо реших ще се върна на борда. Ще поддържам максимално добра спортната форма, за възрастта си.
Започнах ежедневни тренировки, като действащ, активен спортист. Поддържам всички групи мускули, които укрепват старите ми травми, както и тези, които използвам в моите занимания. Тренирам сила, бързина и издръжливост…

Държа да съм шампион… на ежедневието си.

За разлика от младежките си години, сега се радвам на кондицията, която имам.

Високи цели

Стремя се към върха на щастието, за такава висока цел усилията са комплексни. Щастието е психология, но не всичко е в главата. Тонусът на тялото също е много важен.
Ако някой мисли, че “якото”  щастие е лесна работа, много бърка. С мързел не се получава, трябва яко бачкане. Това е битка, предимно със самия себе си.

Подготовка

По това време на сезона, след празничното зимно препиване и  преяждане, традиционно се вкарвам във форма. През ден – два си правя преход на Витоша, денивелация около 900 -1000 м. Ще го преведа на градски език, това са 300 етажа. Т.е. преди да е започнал денят ми, качвам 300 етажа и съответно слизам. Това което не мога да преведа на градски е, че вместо по стълбище, газя сняг до колене.
Някой ще каже, защо не вземеш асансьора (лифта). Защо си  причиняваш?
Защото, по лесния начин няма да се докосна до тези уникални усещания, които са моята цел.

За някои е удоволствие да лежат цял ден. Всеки избира каква доза щастие да консумира.
Винаги съм смятал, че за да вземеш трябва първо да дадеш.

Имам си критерии, под които никога не слизам. Нормативът ми е поне 20 набирания и 50 лицеви опори.

Обикновено правя много повече, но ако се размързелувам и се отпусна веднага се взимам в ръце.
Ако не мога да го покрия този норматив – това не е моят живот.

Психология

Умението да живееш щастливо е магия, която си заслужава да се овладее. Това е психология.
Всичко е в главата, да се чувстваш млад, да имаш желания и мечти, които да сбъдваш.
Да се чувстваш млад, нямам предвид възрастта.
Има апатични на двадесет, а има и ентусиасти на петдесет.
Начинът, по който възприемаш текущите събития и очакваш предстоящите си преживявания, това променя вкуса на живота.
Научете се да обостряте сетивата си за положителните емоции. Ако успеете, няма да пропускате и най-малките детайли от преживяването, което сте планирали.

Тази свръх чувствителност аз лично постигам с яка доза адреналин.

Един от източниците е карането на мотор, за което често чувам „Ти си луд“. Нормално е, хората отричат това, което не разбират и са прави. Тази терапия убива ако не си подготвен. По-добре си гледай спокойните старини.

 

Изобщо не рискувам, “Сейфти Фърст”. Просто съм близо до ръба, a там отговорността е много голяма. Трябва да се взимат решения на живот и смърт в една много скоротечна среда. Мозъкът няма избор и се концентрира на макс, а жлезите произвежда естествения наркотик като водопад:)

Не ви трябват ни сини, ни червени, никакви  хапчета. Организмът е способен и сам си произвежда полезна еко дрога:)

Дете

Спомням си момента, в който за първи път изпитах особено чувство на блаженство, на радост, на наслада..
Бях дечко и не можех да си го обясня…
Нищо специално не се случваше в момента, просто си седях в слънчево петно, качен върху дървена ролка за кабели и чаках другите деца от махлата да се появят.
Било е лято, защото бях бос и по къси панталони.
Било е твърде рано, защото ми беше студено.
Било е неделя, защото дърводелната не работеше, а бях там, в склада им – любимото ни място за игри.
Предвкусвах прекрасния ден и чаках.
Веско, Дарий, Кайо, Шопето…. се бавеха и това ми даде време да оценя мига.
Това чувство се запечата в главата ми и си го спомням ясно до ден днешен.
След години, вече по-голям, определих това усещане като щастие.
Силата на този момент бе в това, че го осъзнах.
Оцених го, усетих го и не допуснах да мине край мен незабелязан.
Това е ключът за райската порта.

Не пропускайте моментите.

Чистота

Щастието е лесно и достъпно за децата.
Те подскачат, тичат и се радват във въображаеми светове, защото са чисти.
Децата са невинни, те са ангелчета.

„Лошите мисли са пречка за щастието“ пак от древността.

Религия

Щастието е религия, защото пътят към него минава през пречистване, освобождаване от негативната енергия.
Светата църквата плаши с жестоки наказания след смъртта, ако не спазвате десетте божи заповеди.
Новата религия „Хъмпи“ ви осигурява блаженство тук и сега, на тази земя.
Само трябва да се освободите от лоши мисли – завист, алчност, егоизъм…

Завист

Лично аз никога не съм изпитвал завист и винаги съм се радвал искрено на чуждите успехи. За мен това е дар.

Алчност

Задоволявам се с малко, още един дар.
Разбира се, ако има повече е по-добре.
Убеден съм, че щастието не се купува с пари…, но те могат да направят щастливия човек още по-щастлив, защото разширяват хоризонта му.

Амбиция

Победих амбицията си, в поредица от тежки битки.
Не ми е нужно да доказвам нищо повече, добре знам какво мога.

Лошите мисли

Опитвам се да нямам лоши помисли и се справям добре. Имам специално пожелание към злонамерените, каквото ми мислят това да се връща към тях.
Не искам да навлизам в техните чувства, не искам да се цапам, просто връщам – добро –добро, лошо –лошо, не искам да знам.
Още ми тежат лошите мисли към баба и дядо, които ме наказваха за белите ми. Всъщност те толкова много ме обичаха, както и аз тях…
Веднъж баба ми ме напердаши и аз я намразих… за няколко часа:) Хвана ме да пуша…, а съм бил едва на четири години…

Винаги виновен

За всичко съм виновен аз. Когато нещо неприятно ми се случи или имам някакъв неуспех винаги търся вината в себе си.
Виновен съм, дори някой умишлено да го причинява, защото не съм го предвидил.

Възнаграждение

Има много поговорки, как добрите дела се връщат. Според мен има голяма истина в това.

На добрите хора им се „отварят портите“ към земния Рай. Получават достъп до усещания, непознати за останалите.
Ако искате да сте щастливи – пречистете се. Освободете се от лошите си чувства.
И не забравяйте.

Раят е тук и сега, на тази земя.

Съвършенство

Истинският шампион по удоволствие от живота е духовно чист, позитивен и в прекрасна спортна форма…, но това не е достатъчно.
Трябва, още да е съвършен в уменията си.

Наивен

Когато бях юноша, състезател по ски тренирахме двуразово при това целогодишно… и естествено се пързалях перфектно.
Наблюдавах туристите по опашките, как пристъпват с непохватни движения. Строени в студа, мръзнат и чакат да се качат на лифта, където ги брули леден вятър.
А горе, на пистата, започва истинската им мъка.
Голям мерак, за големи страдания.
Мислят си, че могат да карат, а не подозират колко са нещастни, горките.

В свободното пързаляне, състезателите си правехме със ските каквото пожелаем.
Не можех да падна и да искам. Бях истинска пантера и се вадех от всяка ситуация, въпреки глупостите, които правех по бобуните. Естествено, изпитвах невероятно удоволствие от уменията си.
Тогава се питах, за какво живеят тези хора, на тази земя. Те дори не подозират, какъв кеф е да владееш скоростта и пространството до такова съвършенство…

Вече съм “Супер Стар” за класически ски. Сега се збавлявам с мини ски. Това което ги прави толкова забавни е, че ги карам извън пистата. С  огромните “фрирайд” всеки знае. Опитайте със ски под метър. Необходими са перфектен баланс и минимална скорост. Ако намалиш потъваш и оставаш там до пролетта:) Препоръчвам яка доза коктейл “Младост”, от Голи връх до Драгалевци с мини ски по права линия, през гората. Трасето е на филмчето.

 

Смях
Пораснах и тайничко си се смеех на тези свои мисли. Хората си се радваха на живота, без изобщо да се качват на ски.

Да, ама не.
След „Раковска“, когато обмислях втория си опит, се върнах към тези свои мисли. Осъзнах, че не са били толкова наивни.
Смешно е наистина, но смешното е ограничаването в една еднинствена област, в случая ските.
По дяволите, любителите наистина не знаят какво пропускат. Разликата в усещането е колосална.
Разбрах към какво трябва да се стремя – към съвършенство във всичко, което правя.

Широк кръгозор

Човек не трябва да стои на едно място, трябва да се развива. Да научава нови неща, да усвоява нови умения и да ги усъвършенства.

Щастливецът има усет за красивата природа, но един и същ обект, дава различно по сила преживяване. В случая яз. Белмекен.

– Може да се наслаждава на прекрасния пейзаж от компютъра си.

– Може на място да му се любува. Тогава пейзажът стават 4D, дори усеща аромата.

– Може с мотор да го раздвижи. Тогава пейзажът стават кино.

– Може и като птица да се извиси и всичко ще се промени, филмът става Супер-продукция.
Прекрасната гледка се превръща в малка част от общото усещане.

Един полет би могъл да промени преживяването до неузнаваемост, но само ако пилот е с голям опит.
Ако не е такъв, дори няма да забележи красотата, а може и дискомфорт да изпита.

За истинско и дълбоко усещането, той трябва да се чувства като птица.

Страх

Страхът е причина, хората да пропускат прекрасни преживявания.
Човек, който придобива нови рискови умения, разумно ги развива и успява да достигне съвършенство… без да рискува. Такъв човек може да превърне най-страховитите преживявания, в най-страхотни.
В никакъв случай не бъдете безрасъдни, но да знаете, без кураж няма щастие.
Независимо дали става дума за красива жена или за скок с парашут.

 

Всеки, който преследва Щастието и успее да го доближи, в крайна сметка достига до извода – Няма по-голямо щастие от това – да споделяш щастието си.

 

Благодаря ти “Хъмпи” за прекрасните двадесет и пет години.

 

 

ПП

Един човек е напълно достатъчен, за да бъде щастието споделено.

Аз го правя публично… след четвърт век.

Споделям своя опит, като човек извън системата, страничен наблюдател, който вижда нещата под различен ъгъл.

Това е дълъг период, през който загубих приятели.

Хора, които преследваха своя финансов блян и така пропиляха живота си.

Хора, които успяха в натрупването, но изхарчиха безценно време и се осакатиха емоционално.

Не правете като тях. Инвестирайте време в самоусъвършенстване.

При криза, не натрупаното ще ви помогне, а способността да се адаптирате и да взимате правилните решения.

 

 

Posted in *.*, Fiction, Personal | 1 Comment

Маслен нос

Лимнос 2010

Вчера, на Никулден, по време на традиционния обяд разказах пред близките си една случка.
Всъщност тя е повод да почитам Св. Никола толкова силно.

Мисля, че съм длъжник на закрилникът за моряци, рибари…. и сърфисти.

Малко хора знаят подробности около този случай. Дълги години избягвах темата най-вече пред семейството си.

Когато научи за това мое премеждие, съпругата ми Ели настоя да го споделя в блога си.
Случката наистина е поучителна и би могла да предотврати нечие нещастие.

Имало едно друго време

Преди много години сърфовете бяха като кораби и предимно самоделки. Дъските, бяха около четири метра с вместимост триста – четиристотин литра и всичките си имаха швертове. Гиковете бяха по три метра, а платната – геометричен триъгълник…..

Успях да трансформирам няколко сърфа собствено производство в един оригинален “Марлин” 200 литра. Олраунд с клап-шверт, беше хит за времето си.

Вече бях станал доста добър и исках да карам само в бури, но те са рядкост за нашето море.
С този нов сърф не можех да стоя на брега. Току-що се бях пребазирал от Арапя на Градина и реших проучвам акваторията наоколо.
Станах самотен мореплавател:) обикалях заливите наоколо.
Чаках малко по-силно време, за да правя по-дълги преходи.
В крайна сметка съм обиколил крайбрежието от Варвара до нос Емине със сърф.

Първото ми минаване над Маслен нос

Една вечер излезе силен северо-източен вятър и духа през цялата нощ. На сутринта реших да се кефя на пълния курс и тръгнах на юг.

Преминах между острова и Стария град на Созопол, вълните бяха огромни. Над Харманите яхнах една вълна и я яздих на бакщак крещейки от кеф. Заради този кеф за малко да се ботурясам в скалите на “Германката” – Боджака.

Измъкнах се на косъм и това ме отрезви.

Започнах да катеря отдалече, за безопасно преодоляване на Маслен нос. От север той изглеждаше, просто като един ръб.
Покрай Дюни минах на километри навътре в морето и продължавах да катеря, движейки се на юг.

Северната страна на Маслен нос изглеждаше респектираща в този ден, от далеч се белееше страховития прибой. Огромните вълни се разбиваха върху скалите, чак до устието на Ропотамо.

Направих поворот и влязох още по-навътре. В един момент имах запас около шест-седем километра и реших, че са ми достатъчни, за да прескоча безопасно заветния нос.

Напредвах и оглеждах от далече какво ме чака. Оказа се, че зад първия ръб навлизам в един безкраен врящ котел.
Отпред и отдясно се разкриха цяла поредица от бушуващи малки скални заливи, а далеч напред ме чакаше зловещ десерт. Най-южно носът стърчеше навътре в морето.

Имах голям запас като разстояние до брега, но вече не бях сигурен, че ще ми стигне. Работата беше на кантар и реших да не рискувам с повороти, в тази пералня.
Едно падане и закъсване можеше значително да влоши нещата.
Напредвах бавно, защото се опитвах да катеря. Борех се за всеки метър височина, не трябваше да падам по вятъра в никакъв случай.

Този предстоящ най-южен ръб се оказа истинският Маслен нос, всичко до тук е било прелюдия. Прибоят се случваше пред него навътре в морето. Имаше плитчина по дължината му.

Бях се концентрирал на макс, стисках зъби и приближавах мига на развръзката. Очертаваше се да мина само на стотина метра над прибоя.
Тъкмо започвах да се успокоявам, че и този път ще ми се размине, когато забелязах, че навътре в морето се надига една огромна вълна. Като истинска планина, стърчеше необичайно над останалите.

Макар, че я видях от километър, нищо не можех да направя, щяхме да се срещнем на най-неподходящото място, точно пред носа. Ако се опитах да я изпреваря, да ускоря пускайки по вятъра, щях да се набутам точно в прибоя на “стандартните” вълни.

Тръгнах максимално остро срещу вятъра, почти спрях, за да направя неизбежната ни среща, колкото се може по-навътре.

Приближаваше се зловещо бавно и с всеки метър ставаше все по-стръмна и по-висока. Накрая се изправи пред мен, като стена. Почувствах се като пред входа на двуетажна сграда.

По някакво чудо, почти вертикално Марлинът се качи до върха на вълната точно в мига, в който тя се пречупваше.
В един момент се оказах над тунела на разбиващата се вълна.
Беше изтеглила водата пред себе си и скала от озъбеното дъно се показа над повърхността.
Гледах я ужасен на около седем – осем метра отдолу.
Изтръпнах, не знаех как ще свърши всичко това.

Последва здраво пропадане и мощно разклащане…… и всичко побеля. Чудя се как успях да се задържа и не паднах в тази преизподня.

Останах да стърча сред пяната, със спряло сърце.

Вече не бе нужно да бързам, имах време да се даврандисам. Държах посоката и бавно се измъквах. Следващите няколко вълни бяха от стандартния размер, само ме повдигаха и спускаха, а се разбиваха на стотина метра след мен.

Бях преминал критичната точка и пред мен в дясно имаше вариант за акостиране, северния плаж на Приморско.
Скоро видях и Перла, но пропуснах тази възможност да стъпя на твърдо, чакаха ме на Атлиман.

Пуснах по вятъра, яхнах следващата вълна и с нея подминах Приморско. Кефех се, но вече не се забавлявах по същия начин, чувствах различно.

Подобни изпитания ни променят завинаги.

Вижте как изглежда Маслен нос, обиколка от въздуха

Плажовете бяха пълни с хора въпреки черния флаг. Бяха толкова близо, забавляваха се, ядяха си сладоледа,
а само преди няколко минути се чувствах толкова сам, все едно – бях на друга планета ….

При практикуване на екстремен спорт, независимо дали сам или в група, човек трябва да разчита единствено на себе си. Всички негови преценки, решения и действия трябва да са такива.

Не е за вярване от каква ситуация се измъкнах. Ако тази вълна ме беше захлупила върху скалите щях да имам маса тежки травми, а най-близкия плаж – Перла е на километри плуване сред страховити вълни.
Нищожен шанс за оцеляване.

Как да не почитам св. Никола?

Празнувам на Никулден, повече от всеки Николай 🙂

IMG_8008

След години, трябваше да стана пилот и да се вдигна на две хиляди метра, за да ми се изясни картинката. Ръбът, за който говоря е най-долу, в дясно на снимката. Идвайки от север, след Боджака, минавам далеч навътре покрай Дюни и Аркутино и виждам насреща, само първия ръб на Маслен нос.

Едва по-късно разбираш какво те чака в бурята, Пътешественико 🙂

Човек без опит не подозира в какво се забърква в ежедневието си.

Трябва му интуиция, поглед отдалече, отстрани, от високо.., от висините на опита … така е в живота, не само на сърфиста 🙂

А опитът трябва да се споделя, за да знаят тези които се интересуват.

 

ПП

Няколко пъти съм минавал край Маслен нос. Веднъж, дори само на пет метра от скалите :). Бяхме с Люси.

Години след описания случай, двамата отскочихме до Арапя, при силен западен вятър.

Между двата пика на Маслен нос, повърхността беше като огледало. Мравките пиеха вода. Ефект от посоката на вятъра.

Но щом подминахме южния ръб, този път безобиден и се отдалечихме от сушата, на пет – шест километра навътре, ти да видиш вълни, но вече бяха от брега.

В този случай няма опасност от размазване в прибой, но ако ти се счупи нещо по такелажа, си уан-уей пътник. Пътуваш за Одеса:)

Там някъде загубих последният часовник, който носех. Страхотно Касийо, сигурно още показва на рибите часа, дата, дълбочина и посоките на света… 🙂

Маслен нос си взе такса преминаване или курбан 🙂

Вече не нося часовници, не защото Маслен нос може да разбере:) – не обичам бижута … телефонът ми показва точното време сега 🙂

Posted in *.* | Leave a comment

Полет

 T+T 005

От най-ранно детство съм див екстремист. Още от пеленаче се чудя, как да се пречукам по-успешно. Едва проходил, на година и половина съм се разходил по керемидите на покрива, на три съм се возил външно, отзад на трамвая… и още няколко подобни подвига, отвъд моите спомени.

На четири-пет бягах през оградата и подлудявах квартала, скрит цял следобед в нечие мазе. Беше много забавно, да чувам името си от всички посоки.

На седем – осем измислях страхотни игри и организирах състезания, кой ще стъпи на по-тънко клонче, кой ще се качи по-високо на високото напрежение, кой ще притича по-близо пред трамвая…. или надбягване с „факли“ над главите.

Консервена кутия, закована на дълга летва, пълна с горяща газ….. голям купон, когато се разлее става огнена лавина и остава горящ тротоар…

Определено съм бил еталон – ужасно палаво дете, проклятие за всяка майка…

Около десет се светнах да вдигам кутии с карабит, но дяволчето в мен ме подкокороса да пробвам с кофи и варели.

Извадих късмет и останах цял в модата със самоделни бомбички.

……………

Спортът

На всичко това, спортът сложи край. Той погълна всички мои мисли и пренасочи енергията ми.

Започнах късно, едва на петнайсет. Слава богу, че успях да убедя родителите си, които години се противопоставяха. Притесняваха се, да не си разваля „добрия“ успех в основното училище.

Определено не бях послушен, спретнат зубър.  Много отдавна се бях запознал с цигарите и алкохола, а родителите ми естествено нищо не подозираха.

Кой знае какъв щях да съм днес, ако не беше тази колосална спортна промяна.

Ски спортът ме преобрази и ме спаси, от мен самия. Продължи да ме среща с риска, но вече осъзнато се готвех за тези срещи.

Професионалният спорт, това е невероятна школа, която дисциплинира, калява и изгражда правилна самооценка.

На тридесет приключих с активния спорт. След години, на срещи със съотборници, всички бяха единодушни и коментираха, че е било лудост.   Чудеха се, с кой акъл сме рискували живота и здравето си. Много от тях влючително и Сашо Диков дори не са стъпвали на ски, от онези далечни времена.

 

Начало

Аз не бях съгласен, на тридесет тепърва започнах с „лудостите“, екстремните спортове.

Професионалният спорт беше една отлична подготовката за последващите ми занимания.

Да практикуваш екстремни спортове не е хоби, това е начин на живот. Ако искаш да си безопасен и да им се радваш без да се нараниш или осакатиш, трябва да им се посветиш.

Жизнено важно е да си в кондиция и да поддържаш добра спортна форма.

Екстремни декади

През всяко десетилетие от моя живот, съм имал любим доминиращ спорт, на който съм се отдавал напълно. Включвал съм го в колекцията си от спортни занимания, без да изключвам предходните.

Всяко ново хоби е разширявало кръгозора ми и ме е обогатявало.

До тридесет – се състезавах в алпийските ски дисциплини.

Десетилетие отдаден на сърфа, бе до четиридесетата ми годишнина.

От четиридесет до петдесет се посветих изцяло на двуколесните – спускане с колело и мото-крос….

На петдесет, точно преди десет години се захванах с летене.

На 27.11.20о4г. бе първият ми полет с малък самолет и това предопредели съдбата на следващата ми декада.

Малките самолети – определено са десертът на кариерата ми в екстремните спортове.

Имам чувството, че целият ми съзнателен живот, спорта, образованието са били подготовка за това начинание.

И както винаги до сега, се отдадох напълно на новото си хоби.

Дори завърших с отличие следдипломна квалификация „Авиационно оборудване“ в Техническия университет.

Хей така. Не, за да го работя, а за себе си, от интерес.

……….

Ще допълня само, че мощният шосеен мотор е непреходна моя страст през всичките тези години.

Съвършена комбинация

Съвършена комбинация

Не само, че не пречи на отдадеността ми към доминиращия спорт, а дори е задължителна подправка, която концентрира и обостря сетивността.

Мотоциклетът е номер едно в класацията ми, като най-опасно занимание.

Полет

Летенето с малък спортен самолет е несравнимо изживяване. Да се рееш като птица в трите измерения, това усещане не може да се разкаже, трябва да се изпита.

Не е същото ако те возят, контролът на процеса е това, което дава усещането за свобода.

Кагато си пасажер се любуваш на гледки под непознат ъгъл и  се забавляваш, като в лунапарк, но няма да се усетиш “летящ”, като човек с крила, а това е чувството, към което се стремиш при летенето.

Колкото е по-макък и по-лек самолета, колкото е по-близък до твоите размери, толкова усещането е по-близо до полета на птиците..

Не, много по-хубаво е…. горките пилета нямат перка и не могат да ходят нагоре-надолу с такава лекота, нито да развиват такива скорости.

Самолетите за удоволствие и развлечение тежат колкото мотора ми и имат разпереност – четири пъти ръцете ми.

Не са кой знае колко оборудвани, на борда имат само най-необходимите основни уреди, за да не тежат излишно.

Да практикуваш летене с толкова малък самолет е напълно достъпно удоволствие от финансова гледна точка.

Разходите са колкото при карането на мотор или джет….., НО – обучението е скъпо и… трябват да имаш много здрави гащи.

Докато се научиш и натрупаш достатъчно опит, спокойно можеш да се утрепеш.

Началото

Каква ти Птица:)

Докато се учиш изобщо нямаш усещането, че имаш крила, напротив под голям стрес и напрежение си.

Определено ти е любопитно, странно е в тази необичайна позиция – отгоре. Под теб са интересни, красиви гледки, но те са премесени със страх и притеснения.

Въпреки житейската ми школа и многобройни спортове, обучението ми се видя доста трудно.

Времето изобщо не ми стигаше по време на полет. Трябваше да гледам толкова много уреди, да контролирам толкова много параметри, а основно гледах навън, за да не катурна самолета. Едва намирах време да хвърлям по един поглед към таблото.

Това продължи дълго…. накрая разбрах, че аероплана сам си лети, просто не трябва да му преча.

Няма спирачки

Когато тръгвах по нанадолнището за кацане и започвах да проверявам, обороти, височина…. и олеле, скоростта нарастнала…. Случвало се е инстинктивно да търся педала на спирачката, но там няма такъв:)

Самолетът е инерционна система и трябва да се действа отдалече, превантивно, както с тягата, така и с командите.

Едва я целех тази „малка“ писта в началото, само десет пъти по-голяма от тази на самолетоносач.

Страх от високо

Имах своите страхове и това бе допълнителнo препядствие при обучението ми.

Доста време, може би първите стотина часа хич не ми беше комфортно, там горе.

Трябваше да се преборя със страха си от височини. Придобих го при едно „закъсване“ на Бъндеришките скали. Тинейджърски глупости, бране на еделвайси, естествено без осигуровка.

Тренировки

 

За да се придобие увереност и спокойствие, трябва да се положат доста усилия. Необходими са много занимания при различни метеорологични условия, за да се отърве човек от страховете си.

Едва след това започва истинската наслада от летенето, която нараства с нарастването на уменията.

Опит 

Наистина можеш да се почувстваш като птица с тези малки самолети, когато ги усетиш.

Освен, че аероплана е инерционна система в управлението му има и много други специфики. Например при едномоторните, витлови самолети има голяма зависимост между промените в тягата и направлението.

С времето започваш да правиш всички корекции не като следствие, а превантивно. Рязко подаваш или отнемаш газта, като не позволяваш на самолета да мръдне от посоката, корегираш очакваното отклонение с педалите, като двете действия вървят успоредно.

С натрупването на летателни часове ръцете и краката започват да работят в пълен синхрон без да го мислиш.

Идва и момент, в който уреди вече не ти трябват. Хвърляш им по едно око само за контрол, а не за да си помагаш при летенето.

Разбрах, че съм достигнал това ниво, благодарение на една случка. Преди това не бях се замислял, че съм вече толкова напреднал.

Един ден отивам на летището, но условията не бяха подходящи. Така и не летях, но огледах самолета и установих, че тапата на питото не е на мястото си. Сложих я.

След двадесетина дена планувах нов полет. Направих обичайния предполетен преглед – всичко беше ОК.

Излизам на пистата и се засилвам за излитране. Наблюдавам скоростомера и чакам да се събера необходимата скорост, но тя нещо се забави.

Уредът достигна 20-30 км/ч и стрелката остана там.

Навън скоростта ми изглеждаше достатъчно висока и дръпнах лоста. Самолетът се вдигна като ракета. Разбрах, че нещата изобщо не са наред и си забраних да гледам уредите.

Дори не ми трепна сърцето. Направих един скъсен заход с по-плосък профил и по-голям запас по скорост от обичайното и си кацнах, като пич. Погледнах скоростта в последния момент, на прага на полосата, когато бях на една педя от асфалта.

Показанието беше 30 км/ч, което бе абсурд, с тази скорост не може да се лети. Според усещането ми бях със сто +, определено се бях презастраховал при този заход.

Оказа се, че конската муха, която едва прогоних от тапата на питото е снесла яйцата си вътре в тръбичката.

Липсата на динамично налягане бе причината за отказа на уреда, а той генерира най-важния параметър при полет – въздушната скорост.

Извадих голям късмет, че това ми се случи, когато вече имах над 200 часа.

Бях понатрупал достатъчно опит, за подобна ситуация.

Този случай ме накара да се замислия и установих, че вече се усещам доста уверен във въздуха.

Плъзганията ги хващах с поглед и по специфичните шумове и вибрации, а промените във вертикалата по контакта със седалката.

Най-важния показател – скоростта – за него нямах никакъв проблем.

Дадох си сметка, че поглеждам скоростомера само при съмнения за прекалено високи скорости. По отношение на минималните и опастност от срив, нямам притеснения.

Летя с голям запас винаги, особено, когато съм близо до терена и го правя чисто интуитивно.

Ориентирам се за скоростта по ъгъла на атака и по реакцията на кормилата.

Всeки знае, че като си извадиш ръката в движение през прозореца, усещаш скоростта. Натискът върху дланта при 50 км/ч е един, при 100 е друг, а при 150 км/ч е съвсем различен.

Това важи и за повърхностите, които управляват самолета – елероните, вертикалното и хоризонталното кормило.

На висока скорост щурвалът става много чувствителен, не дава да го пипнеш. Играеш си с половин тон – излетно тегло все едно е прушинка.

При ниските скорости нещата се променят, самолетът става тромав.

Лети с вирнат нос и с корема напред. Подчинява се мудно на командите. Трябва да се прилагат по-големи отклонения на лоста, за да реагира.

Наистина късмет, ако ми се бе случило да остана без показание за скорост, когато още нямах достатъчно опит, със сигурност щях да се пребия.

Като си спомня, как не ми стигаше времето, как си помагах свързвайки наземни маркери с показанията на уредите. На дългия храст – 200 фита, на вадата – 100 фита, скоростта – точно 80 км/ч, вертикалната скорост 5м/с… в началото кацане без уреди  бе немислимо.

В авиациата има много вярна приказка.

„Рискът е много голям докато пресипеш кошницата на късмета в кошницата на опита“.

Удоволствие от летенето

Повечето хора, като чуят самолет и веднага задават въпроса – за колко време отиваш до морето? – За колкото и с мотора.

Явно приемат летенето, като някакво наказание, което трябва да изтърпят, заради по-бързото пътуване, без да си късат нервите по пътищата.

Когато отивам на море с мотора… го правя заради отиването, а не заради морето.

Същото е и със самолета, не е нужно да ходя някъде, за да летя, правя го заради самото летене.

Обичам да летя в зона, според мен това е предназначението на малките самолети.

Като орлите

Също като птиците, които си имат местообитание така и ние, пилотите за кеф си имаме зони.

Рила е любимото ми местообитание, а гнездото е летище Долна Баня.

Южното черноморие – също толкова любимо, от летище Приморско.

Харесва ми да облитам един и същи район. Питали са ме, дали не ми омръзва….. ако се возиш – със сигурност ще ти омръзне, но когато пилотираш – определено – Не.

Все едно да питаш скиорите, защо се пускат много пъти по една и съща писта?

Защото всеки път е различно, няма два еднакви полета, както и две еднакви спускания…

Различен е вятърът, теченията, температурата, плътността на атмосферата.

Пейзажът се променя непрестанно, от метеорологичните условия, от слънцегреенето. Да не говорим за промените от смяната на сезоните…. Планината е зелена, шарена, заскрежена или затрупана със сняг.

Морето е прозрачно и дъното се вижда на 100 метра, друг път е синьо или побеляло от силния вятър.

Любимо занимание ми е да генерирам гледки.

Успешно комбинирам, долини, върхове, заливи, след това акцентирам на детайл, като сменям ъгъла и накрая гарнирам пейзажа с облачета.

Невероятно е.

Не харесвам маршрутите. Предпочитам облитане на даден район, да се рея като птица, да разглеждам красотите от високо, да се радвам  на природата и въздушните течения или да се забавлявам, като си подреждам мащабни натюрморти.

При такъв полет, непрекъснато „ръчкаш“ самолета, сменяш режимите, изпълняваш различни маневри…

това е, като танц в небето….

Това е, което ме привлича в леката авиация – пилотажа. Имам чувството, че никога няма  да ми омръзне.

Въпрос на предпочитания

Някои предпочитат пътуванията, да прелитат от точка А до точка Б. Мен лично не ме влече. Вижда ми се скучно. Различно е от полет в зона, лети се по права и на по-високо. Там скоростта не се усеща, всичко спира, нищо съществено не се случва, освен че от време на време си говориш с някой….

Пилотът се грижи за навигацията и следи параметрите на полета да не се променят, което е обратното на “ръчкането”. Интересно е, но не чак толкова, аз предпочитам да пътувам с мотор, далеч по-емоционално е.

Може би съм още твърде млад…. или не съм достатъчно богат:)

Самото пътуване не е толкова емоционално, но ефектът от преместването е много приятен.

Прелитане

За подобни начинания, трябва самолетът да е по-мощен, по-бърз и да е подходящо оборудван, а това драматично преобръща финансовия израз на „хобито“ авиация.

Много е готино, много екзотично да посещаваш трудно достъпни по земята дестинации, например гръцките острови. Хората пътуват с дни, чакат на опашки за фериботи, а ти за час си там.

Мой приятел ми е доставял това удоволствие няколко пъти.

До шест часа е на работа в офиса, в София, а в осем вече сме в хотела на о-в Лимнос. На другия ден караме сърф. Страхото.

За да осъществяваш подобни пътувания, трябва да си подходящо оборудван.

Освен задължителния GPS, хубаво е да имаш достъп и до наземната навигационна система.

Ако си високо и е влажно, може да замръзнеш и през август, затова е препоръчително да имаш противообледенителна система. Автопилот,  Стормскоп, Тикаса…..  редицата от полезни уреди е дълга, а тя дава спокойствие и сигурност.

За такива къси дестинации, като гръцките острови, където метеорологията трудно може да те изненада, леката авиация е супер решение, но ако се целиш по-далече и ще прескачаш по-високи планини от Родопите, например пътуване до западна Европа, нещата стават много дебели.

За подобни цели е необходим, поне турбо витлов самолет, оборудван за инструментални полети.Според мен, всичко друго е компромис.

Трябва да имаш много основателна причина да избереш пътуване, за което да платиш десет хиляди евро и да пилотираш цял ден, вместо билет от 200 евро и да пристигнеш след два часа.

По света има много богати, знаменити личности, както и много заети бизнесмени, които наистина живеят по собствено авио-разписание.

Определено има и немалко хора с гузна съвест или проблемно его, които се възбуждат от големи яхти и големи самолети.

По-големите самолети возят по-комфортно, това е факт, но усещането за сигурност е илюзорно. Това е физика, не можем да излъжем гравитацията.

По-голямото тегло изисква по-висока скорост на планиране, за да остане аероплана във въздуха.

Също така по-голямата маса изисква по-твърда  повърхност за преземяване.

Самолетите не са като колите, те са направени да летят, трябва да са леки, нямат здрава конструкция, която да пази пасажерите. Като направени от вестник са, не са разчетени за удар.

Тези прости заключения предрешават изхода от едно евентуално аварийно кацане на тежък самолет.

 

Малките самолети

Моето предпочитание към най-леките самолети, е заради усещането при полет с тях.

Харесвам малките неща, тези които дават големи емоции. Не бих се поколебал и за миг при избор между мотор 200 коня и лимузина, ако ще и да е 600.

Мечти

Ако спечеля американския джакпот, бих си купил скъп самолет, но пак ще е двуместен.

Ех, какви играчки има, изглеждат досущ като изтребител, качват се на 15 хиляди метра и летят с над хиляда км/ч.

Това би бил моя избор. Няма защо да возя публика на моите занимания, това си е моето хоби и е твърде лично.

Две места ни стигат, с баба Ели да обикаляме внуците:)

Броят на пасажерите е за сметка на характеристиките,  динамиката намалява, а  разхода на гориво нараства с всяко място в повече.

Винаги бих предпочел едно Ферари за половин милион, пред луксозен рейс за същата сума.

Стига алчни мечти.

Напълно достатъчно ми е и се забавлявам успешно със самолет, който тежи 200 – 300 кг., въоръжен с двигател 80 – 100 к.с., който харчи 10-17 л/ч – бензин 95 октана.

Това е върхът.

Малката и голямата емоция при големите и малки самолети

Седиш в една кабина, там горе, някъде на високо, гониш един курсур по една чертичка, следиш разни параметри и понеже работата е много скучна и досадна я даваш на автопилота и той определено се справя много по-добре от теб.

Според мен, един машинист на мотриса, без да е учил толкова, без да има тези отговорности и без да поема такива рискове, има по-интересено ежедневие. Той също не може да се отклони от маршрута, за да види езетото в съседната долина, но поне е близо до природата и динамиката в картината му е по-голяма.

Ако това е бизнес или работа – Да, бих го разбрал, но що за хоби може да бъде, да практикуваш тежка и отговорна професия за кеф?

Хоби е – да овладееш част от тази сложна професия, не за да я практикуваш, а да си летиш на воля.

Това не е само мое мнение. Всички пилоти на пътнически самолети, които познавам полудяват от кеф, като се качат на малките играчки и проклинат часовете скука, докато са на работа.

Съвсем друго си е, полет по-близо до терена, да следваш релефа и непрекъснато, реално да пилотираш, непрекъснато да реагираш и да променяш нещо.

Това са маневри в четири измерения – три пространствени и едно емоционално.

На това му казвам хоби, а не да гледаш отстрани какво прави автопилота.

 Вятъра

Хората явно се притесняват и все ме питат за вятъра, какво става с тези малки самолети като духне.

Става още по-готино и по-интересно.

Какво правят птиците в буря… кефят се естествено, използват теченията.

Самолетът, също като тях лети във въздушната среда. Лети спрямо въздуха, а не спрямо земята. Проблемът идва когато кацаш и излиташ, но ако имаш опит, няма нищо страшно, вятърът даже помага.

Е, когато вече много друса и те мята насам – натам и не ти е приятно, защо трябва да летиш.

Ние летим за кеф, нито сме на работа, нито сме на учение.

Зависимост

За мен всеки полет е едно прераждане и е зареждане… до следващото извисяване.

Това е страст, която води до зависимост. Аз вече съм вътре, изпитвам остра нужда периодично да се качвам… на седмото небе.

Не мога да си представя, как живеят хората без това??

Освен, че имам нужда и ми липсва, летенето е задължително за поддържане на форма.

Летателна форма

Придобитата техника на пилотиране трябва да се поддържа, защото лесно и бързо се губи, самолетът не е колело.

Когато имам дълъг период без полети, специално отивам на летището. И това правя задължително, поне веднъж в месеца.

Половин час е напълно достатъчен, да се вдигнеш на високо, да направиш няколко завоя, някоя и друга спирала, да полетиш на минимални скорости, един-два срива, с и без клапи, след това снижение, няколко захода с различен профил, целно кацане и готово.

Колко му трябва на човек, само половин час и е като нов.

Хем пилот възстановен, хем е прероден.

Биохимия

Освен усещането за полет, явно започва да ми липсва и отговорността, която витае горе из небесата.

Във въздуха не е като на земята, решенията и действията са въпрос на живот и смърт.

Отговорността е толкова голяма, че нямаш избор и се концентрираш без дори да мислиш. Именно тази подсъзнателна мобилизация възпроизвежда експлозия от адреналин.

Затова, след кацането не мога да се приземя. Продължавам да летя и ходя на една педя от земята.

Седма декада

Много съм щастлив с това мое последно екстремно завоевание – летенето. Казвам последно, защото вече не е ново.

След няколко дни се навършват точно десет години от първия ми полет с малък самолет на летище Лесново и десетилетието приключва.

Кога минаха десет години?

Аз не ги усетих, но нещата явно се променят. Открийте разликите:)

На хоризонта не виждам достойно ново екстремно предизвикателство, което да смени летенето. Май наистина ще е последно.

Няма да мога да спазя традицията и през седмото десетилетие ще си карам със старите играчки, самолети, мотори, сърфове, колела ……

Ще чакам осмото, може да се яви нещо съвсем ново… космическо 🙂

Пътят е ясен, ще си губя хобитата едно по едно и накрая ще ми остане само едно – писането:) и когато ми остане само то ще му се отдам напълно, поне ще имам какво да разказвам:)

 

С благодарност към инструкторите ми. Хората, които ми дадоха крила – Васил, Сашо, Иван, Ватко и Наско

 

 

ПП

Нали съм си с развинтена фантазия, не мога да не си споделя моя прогноза за близкото бъдеще на гражданската авиация.

Не се правя на медиум, само се опитвам да анализирам.

Пътническите самолети

Появата на нискотарифните компании изостри конкуренцията на авио-пазара. Предлагането на по-ниски цени доведе до размествания и профсъюзни войни. Дори гиганти, като Луфтханза са заплашени от фалит.
До къде ще доведе тази надпревара? Дали механичното съкращаване на разходи ще е за сметка само на комфорта? Дали няма да се засегне и сигурността на полетите?

Конкуренцията е велика сила. Компании ще си отиват и други ще се появяват но пътят е един. Налагат се тотални промени в авиацията. Технологията и кадровата политика трябва изцяло да се променят.

За да имаме драстично поевтиняване на полетите, е необходимо намаляване теглото на самолетите и свалянето на екипажите от борда:)
Само така, намаляването на цените ще е реално, а не механично съкращаване на разходите, което е компромис със сигурността.

Тези промени вече съществуват и се практикуват при военните, просто трябва да се приложат и в гражданската авиация.
А защо се бавят…, защото негово величество пасажерът трябва да ги приеме.
Вече сто години човечеството лети напред-назад, крайно време е да свикне с мисълта, че и небето е негов дом.

 Тегло

Премахването на прозорците значително ще олекоти конструкцията и ще доведе до преоразмеряване на двигателите. Оттам рязко ще падне разходът на гориво. До сега това не се случваше заради комфорта на пътниците, но сега всеки пасажер има монитор пред себе си. Защо да няма и един на стената с камера в реално време? Ето ти същия комфорт, вече технологиите позволяват, защо не става, не знам.

Пилоти

Безпилотни самолети? Защо не? В момента военни пилоти, скрити в бункер, извършват полети над други континенти и така ще бъде за напред. Това е бъдещето на войната. Наличието на жив човек на борда ограничава маневреността на боен самолет. Той не би издържал големи претоварвания.

Но да ги оставиме военните, защо и гражданската авиация да не лети без пилоти на борда? Защо трябва пилотите да се возят на борда за спокойствие на пасажерите? Няма ли най-после хората да разберат, че другият начин е по-сигурен.

Бъдеще

Според мен в близко бъдеще няма да има пилот в самолета и това е неизбежно, защото е по-безопасно и много по-евтино.

За разлика от воените, които се крият някъде си, гражданските пилоти ще са на летището, където са най-критичните елементи от полета, излитане и кацане.

Както има ръководител полети в различните фази от полета, така ще има и съответните наземни екипажи от пилоти. Както и до сега самолетите ще си летят на автопилот и само отвреме, навреме екипажът ще се включва за някои промени или в критични ситуации. По този начин един пилот ще обслужва десетки самолети, при нужда ще си ги прехвърлят и винаги ще има свободни, дежурни пилоти.

Дали пък няма да е по-безопасно, екипажите на Боинг и Еърбус да са базирани в зали, разположени на етаж от кулата и освен бордовите системи пред себе си да имат и пряка видимост към излитащия/кацащ трафик…..
При влошена видимост да разполагат с образ от камери на прага на полосата?

Наземните „пилоти“ ще бъдат тесни специалисти и ще познават отлично условията и схемите на конкретното летище.

Бордови системи

При малките самолети, между лоста и кормилата има само едно стоманено въже. При големите самолети не е така. Има безброй посредници. Джойстикът подава електрически сигнал на компютър, той го обработва и прави безброй корекции.
От компютъра, тези сигнали минават по километри жици и управляват помпи и изпълнителни механизми.

Да се вкара още едно звено (дистанционно управление) в тази дълга поредица от посредници между ръката на пилота и кормилата на самолета няма да е голяма промяна.

Надеждността на тази връзка, на това дистанционно управление би могла да бъде безкрайно голяма. Със сигурност трябва да бъде кодирана и дублирана от наземна мрежа с пряка видимост, за да не зависи единствено от спътниците.

А при излитане и кацане, около летищата, със сигурност ще е най-надеждна, поради къса дистанция и пряката видимост.

Ако това стане, ако екипажите слезат на земята броят им колосално ще намалее.
Освен, че драстично ще паднат разходите критериите ще се завишат. Условията за работа ще се подобрят. Почивките ще са по-балансирани.
Няма да има компромисни назначения и по-лесно ще се контролира работата на пилотите.
Животът на пасажерите ще е в компетентни ръце и няма да зависи от моментното настроение и психическо състояние на пилот, който от часове е във въздуха.

Аз лично бих бил по-спокоен ако моят пилот е на земята. Проверките, които се правят за техника на пилотиране с тренажор и психо тестовете, които се провеждат на компютър не могат да установят, колко хладнокръвно би постъпил пилотът в истинска, критична ситуация. Доколко правилни решения ще взима, когато живота му наистина е застрашен.
Това не е реално проверено и затова по-добре да си седи на земята:)

Във въздуха трябва да останем само пилотите, които си летим за кеф:), защото рискуваме само собствения си живот и защото с тези леки и нежни самолети дори не можем да одраскаме асфалта:)

Пилотите на лайнери да си ходят на работа в приятна спокойна обстановка на летището, да си почиват през два часа, а ние да отскачаме до Лондон за 50 Е и да прелитаме океана за 100-200 🙂

Хе-хе в минала публикация уволних всички политици, като излишни посредници в управлението на обществото….
Днес уволних 90% от пилотите:)

Еми да, човечеството се развива и на хората трябва да се плаща (достатъчно), за да си седят в къщи:), а пък който се реализира и взима тежки решения да получава много повече.

Малко се отплеснах:)

 

Posted in *.*, Xtreme Sports | 2 Comments

Life

Преди няколко месеца загубих близък приятел – Иван Енчев. Бяхме повече от братя.

През тинейджърските си години нямахме тайни един от друг.Първи купони, първи гаджета и общи спортни амбиции. Живеехме заедно в един панелен апартамент, без родители, супер купон. По време на лагери винаги се настанявахме в една стая.
По-късно, пак заедно бяхме в казармата на ЦСКА. Споделяхме си всичко, задавахме си въпроси, на които и двамата не знаехме отговорим, но се съветвахме мъдро, къде успешно, къде по-малко:)

Заедно правихме първите безброй опити да се убием със ски, с кола, с мотор…
естествено още нямахме шофьорски книжки.

Аз пробвах няколко пъти с алкохол и цигари, но Ваньо не влагаше разбиране в подобни изкушения.

Ходехме на тренировка с един мотор без спирачки. Бяхме  приспособили една щека за механична връзка и спирахме само със задна. Иван караше, а аз оперирах със щеката от задната седалка. Успяхме да постигнем пълен синхрон.

Преди завой аз започвах  да намалявам, Ваньо казваше „достатъчно“, лягахме и той подаваше газта. След време въобще не коментирахме, просто си пътувахме…. по осовата линия….    естествено …    и Господ ни пазеше.

На тази възраст не се замисляхме много, защото бяхме НЕДОСЕГАЕМИ, животът беше една игра…  и всичко бе на шега.

Единствените въпроси, които ни интересуваха бяха –    Кога? Къде? С кой?….

РАЗАМИСЛИ

Смъртта на Иван ни разтърси, мен и всички безбройни негови приятели, пръснати по целия свят. Това трагичноно събитие ме накара за пореден път да си задавам вечните, философски въпроси.

За живота и смъртта. За смисъла на това което правим,  докато сме на тази земя.

ЗА СЕБЕ СИ

Преди да споделя за моите разсъждения по темата, ще разкажа малко за себе си. За познанието, опита и интуицията, които съм придобил.

За философията, която съм си изградил и правилата, по които живея в спокойствие със себе си.

Който не се интересува от скромната ми личност,

може да продължи от  ИТ РЕЛИГИЯ.

АНГО

Сам съм се кръстил Анго, защото ми е било трудно да казвам  Ангел или пък съм осъзнавал, че не ставам за ангелче.

Бях много палаво хлапе и игрите на улицата силно ме влечеха. Всяка вечер ме прибираха с големи разправии.

Сестра ми Дора все ми говореше да чета книги и да не си  губя времето в безсмислени игри. Не спираше да повтаря, че ако продължавам така ще остана един прост гамен и хулиган.

Аз обаче, определено предпочитах топчетата, вдигането на кутии, бомбичките, катеренето по дървета и тавани…..

И как можех да устоя?
Дворът на дърводелната отсреща беше истински рай. След работно време го превръщахме в Дисниленд…. страховити отвесни пързалки,.. люлки. Конструирахме си разнообразни съоръжения от греди и талпи.

Строяхме цели замъци с кули от току-що произведени съндъци…

ДОРА

 

 

 

 

 

 

 

Бях много любопитен и исках всичко да знам. Непрекъснато задавах разни въпроси.

Явно така съм устроен.

В крайна сметка, Дора се възползва от наивната ми любознателност и ме победи с хитрост.

Един ден се прибрах гроги и припаднах уморен на леглото. Нямах никакви сили да се съпротивлявам.

Кака ми:) (никога не благоволявах да се обръщам така) седна на леглото до мен и започна да ми чете.

„Наследникът от Калкута“ – един много дебел приключенски
роман.

Нямах сили да избягам и единственото, което можах да направя е да си запуша ушите, но тя беше много упорита и подължи да си чете.

В училището се срамувах от нея, беше отличничка, гадна натегачка, моята пълна противоположност.

Този зубър по цял ден четеше книга след книга и ядеше ябълка след ябълка.

Лежах със сърдита физиономия и затворени очи, но тайно открехнах скритото от нея ухо и се заслушах. Дора ми чете така около час без прекъсване и изведнъж, стана и си тръгна.

Беше много гадно, защото избра много интересно място да спре. Аз скочих с викове и заплахи след нея, за да я накарам да продължи. Тя обаче ми отказа с цялата си твърдост.

Цяла седмица я увещавах да ми чете, но тя все казваше не и не.

Дори и се помолих накрая, но тя остана категорична.

ГОЛЯМОТО СРИЧАНЕ

Една вечер започнах да чета сам. Хващаше ме съклет да седя на едно място и да сричам, но любопитството беше по-силно. Докато четях, все се движех , не можех без да мърдам. За разлика от Дора, която замръзваше, като Сфинкс.

Никога няма да забравя удовлетворението, когато прочетох тази тухла до края.

Освен голямата радост обаче, изпитах и голяма тъга. Липсваше ми напрежението, развитието на историята. Бях като осиротял, когато романът свърши.

Сестра ми „подло” се възползва от ситуацията и веднага ми подаде друга книга… и друга….  и друга….

ТАЙНА

Така  започнах да чета, но тайно. Това занимание въобще не беше престижно за моите  приятели навън. Така и никой не разбра, всичко си продължи по старому, само дето в игрите ни присъстваха герои на Карл Май, Майн Рид, Марк Твен и Джек Лондон.

РАЗНООБРАЗИЕ

С времето, Дора започна да разнообразява препоръките си за книги. Сред приключенските започна да вмъква исторически и биографични романи.

Много се пазех, четях само шедьоври, като Quo Vadis, Страдание и възторг и т.н.

КОНСУЛТАНТ

Много е полезно да имаш някой, който да ти свърши черната работа, за да не се хабиш и губиш време от игри, „напразно”. Дора беше изчела цялата градска библиотека. Представяте ли си? Повечето книги по два пъти, а някои и по три пъти.

Доре, обичам те.

ИСКАМ ДА СЪМ НА ЯСНО

Често са ме вълнували различни въпроси, които са далеч от начина ми на живот или от професията ми. Проучвал съм ги просто така, от любопитство.

През осемдесетте задълбах в дълбочината на материята и в продължение на няколко месеца четох квантова механика, вместо романи.

Това беше възможно, само защото съм завършил ТУ и имам добра основа по физика и математика.

ОБРАЗОВАНИЕТО

Огромни усилия ми костваше завършването на Техническия университет, но съм щастлив, че ги положих и в крайна сметка успях.

Подобно образование е една тежка битка. Това е школа, която възпитава много качества. Смятам, че този тип технически знания помагат не само за професионално изграждане, а и за правилно и по-лесно възприемане на света.

Помага за обективна оценка на факти и събития от живота.

Да не говорим колко помага, ако си любопитен, колкото мен и искаш да разчепкаш някой проблем:)

УМЕНИЕ ДА ОТСЯВАШ ИСТИНАТА

Животът около нас е пълен с лъжи. Отдавна узрях за тази истина.

Да вземем историята например. Още от дълбока древност, тя винаги се пише от победителите, а те не винаги са по-моралните и по-добри хора. Победените нямат думата, а в повечето случаи и тях самите ги няма.

Животът не е кино. Не винаги доброто побеждава, май по-често обратното.

От деца сме закърмени с някои „факти“ и постулати. Възприели сме ги като чиста монета и без да се замисляме, реагираме. Не даваме дума да се каже против тази общоприета „истина“. Ако някой си позволи да каже нещо различно, подскачаме като пуканки.

А би трябвало много внимателно да се вглеждаме в детайлите и да търсим липсващото обратно мнение.

СОЦ-ПРОПАГАНДА

Аз лично се съмнявам във всичко. Може би, защото съм от поколението, расло по времето на соц-пропагандата.

Ще припомня един виц от онова далечно:) време.

Ако прочетеш в Работническо дело, че България изнася компютри за Япония, това означава, че не е за Япония, а за Чехия и не са компютри, а компоти и не ги изнасяме, а ни ги връщат:)

СТУДЕНАТА ВОЙНА

Истински случай. Един цял ден излъчват разнообразни предавания по Хоризонт и съответно публикации в Работническо дело на тема
наркотици.

Надуха ни главата за упадъка на западната младеж, която се „друса” повсеместно. За успехита на нашите митничари, които пазят социалистическата ни Родина от тази западна зараза.

За мен беше много подозрително,  да има толкова много тенденциозни излъчвания.

Тогава нямаше никаква информация от вън. В това отношение бяхме, като Северна Корея сега. И въпреки това, нещата бяха ясни на всички.

Още същата вечер разбрахме истината. На чашка в компания, някой посветен, а те бяха доста такива, за да се направи на велик ни разказа какво се е случило. Имало е голяма издънка.

Хванали „нашите”, че имат участие в нарко-пазара на западна Европа. Техните служби разработили операция, за да го докажат.

Пускат пратка маркиран хероин през България за Европа и подават анонимен сигнал. Нашите го залавят и бият барабана до небесата, за огромния успех.

Социализмът, като световен стожер на морала, съответно унищожава тази западна отрова.

След няколко месеца обаче, този маркиран хероин се появява на улиците на същата тази западна Европа.  Издънка голяма.

И по този повод, нашата преса и радио бълват подходяща, хвалебствена информация за „нашите”.  Ако някой чуе нещо случайно да си каже, че едва ли е истина, а просто двете пропагандни системи се плюят взаимно.

Със сигурност и западните служби са  вършили подобни неща, за да се финансират.

В случая коментирам годините на студената война, не заради самата случка, а за да покажа, че нашето поколение не е от вчера:)

Ние умеем да отсяваме истината, колкото и добре да е прикрита.

ЖИТЕЙСКИ ОПИТ

За доказано вярната оценка на нещата, не е достатъчно само да си чел дебели книги и да си изградил интуиция. Необходим е и богат житейски опит.

Ама не опит – проба, а истинска реализация.

Не само да си получил диплома, а реални знания. Образованието е само основата, от която се върви на горе. Човек трябва цял живот да се учи.

Да си се реализирал в спорта и в професията.

Да си построил къща, да си създал дом.

Не просто да си се оженил, а да си създадал семейство.

Да си отгледал деца и да си възпитал личности,
работливи  и  самостоятелни хора.

СВОБОДА

Едно от хубавите неща на остаряването е, че възрастта дава свобода:)

Много неща съм постигнал в живота, но най-голямата ми победа е независимостта. Да расъждавам свободно и да преценявам събитията, без влияние на средата, като страничен наблюдател. Да не съм зависим от принадлежност,  от работодател, от финансии.

Свобода е и доходите ти да отговарят на харесвания от теб начин на живот.

Да имаш свободно време за развитие и самоусъвършенстване.

Свободата също е да си компетентен, за да оценяваш фактите.

Безценно е да си независим и да гледаш на дребните земни съображения, все едно от космоса:)

В СОЦА

Да останеш свободен по времето на соца беше много трудно.
Тежко ти, ако си способен, умен и интелигентен. Ако решиш да направиш кариера, трябваше да избираш, да бъдеш преследван или преследвач.

Аз не исках нито едното, нито другото.

Реших да остана наблюдател на събитията. Избрах съдбата си да не бъда оценяван високо и да не правя кариера.

Трябваше да постигам всичко с много повече труд, често физически.

Пнякога се налагаше да играя роли.

По-добре, на моменти да изглеждам като глупаво плямпало или безпереспективен пияница, но да остана себе си.

Може би съм загубил малко уважение от страна на околните, но запазих самоуважението си.

Преценявам, че това беше  по-достойното поведение,  в онези далечни години.

Много хора направиха малък компромис в полза на кариерата си с оправданието, че такива са времената.

Заемат някаква периферна функция, не правят зло на никой и са чисти пред съвестта си.

И са прави за себе си, така или иначе не могат да променят системата.

Журналисти, научни работници, стопански ръководители, с лек компромис – правят супер кариера. И са с чиста съвест, защото на никой не са навредили пряко.

Познавам  хора с добри сърца и в страховитата Държавна Сигурност.

Аз винаги съм бил малко по-взискателен към себе си. Винаги съм смятъл, че не трябва да ставам съпричастен. Системата иска дребни компромиси от всички способни и интелигентни хора, ако може. Не, че и трябват толкова много тези „услуги“, а за да им дадеш благословията си, да ставаш един от тях. Така системата същесвува и този режим, минава за “всенародно дело”.

Не съдя никой, оценки не давам. Всеки прави своя избор.

На мен светът ми е достатъчно сложен, не ми стига капацитет да го анализирам, камо ли да ставам съдя.

Сигурно има кой да съди.

ПРОМЕНИТЕ

Посрещнахме промените през 1989г. с голяма радост.

По митингите се появиха невероятни, доблестни мъже, които говореха смело за грозното минало и красивото бъдеще, което ни очаква, ако ги подкрепим.

Аз веднага се ориентирах и успях да подкарам  дребни, но постоянни доходи, които ме устройваха за момента.

Върнах огромните си задължения, натрупани покрай строителство на къща, само срещу хиляда долара.

СВОБОДЕН ПАЗАР

Никой не смееше да забрани, но и никой не смееше да мръдне. Дифицитът си продължаваше.

Паднаха забраните за сделки с недвижими имоти, освободиха строителството.

В тази сфера притежавах огромен опит и страхотен потенциал. Около мен бяха най-добрите строители на социализма, останали без работа.

В същото време се предлагаха безчет документално подготвени обекти на невероятни места, само срещу един апартамент.

ИНТУИЦИЯ

При този гладен пазар и нищожна конкуренция, можех да стана милионер за по-малко от година, но моята интуиция ме накара да не бързам. Не бях притеснен и реших да поизчакам, да се поoслушам.

МУТРИТЕ

Очаквано, започна измятането на политиците – „демократи“.

Появиха се армии от дебеловрати мутри, които спокойно си провеждаха акции с бухалки, без да се притесняват от публиката наоколо. Май това беше целта.

Офисите им бяха на централните улици, във всички градове на старната.
Наистина бяха доста колоритни:)

Течеше силово разпределение. Приоритетите бяха други – приватизация, хазарт, банки, създаване на нови пазари за наркотици и проституция….. на строителния бранш му дойде реда чак след десетина години.

МОЯТ ИЗБОР

Въпреки дългия гратисен период, реших да не се включвам в никаква сериозна строителна дейност. Самата успешна реализация и големите доходи те правят обект. Ясно беше, че цената на успеха ще е пак някаква зависимост.

Повечето пари, за мен не са толкова важни, колкото свободата и независимостта ми.

Цял живот съм се опазил да не направя компромис, та  сега ли, вече като зрял мъж.

ТАКТИКА

Като няма да правя пари, с какво ще се занимавам? Какво правят богатите? Купуват си разни неща.

Реших да хвърля усилията си към крайния продукт, като прескачам правенето на много пари.

Същото, каквото правех по времето на  соца. Изграждане с минимум средства на желани скъпи придобивки.

Работех с глава, с двете си сръчни ръце и много интуиция.

Така реализирах безценния си труд.

СТОЙНОСТИ

Основното си внимание обаче, насочих към самоусъвършенстването. Инвестирах времето и усилията си в натрупване на познания.
Това не само носи удовлетворение, но и дава предимство.

Също така преподрежда приоритетите и за да не се занимавам с други неща, започнах да развивам ценни за мен умения, които определено ме правят щастлив.

Високото качество на живот е свързано с усещания, които не можеш да купиш, трябва да ги развиваш. Трябва и да си емоционално отворен, за да ги посрещнеш.

ОЦЕНКА

Повечето хората са свикнали да измерват всичко с пари. На тях специално, ще им отговоря чистосърдечно.

Няма да говоря за отношението ми към света, за начина ми на възприемане на живота, защото няма да ме разберат. Ще дам прост пример с моите спортове.

Ако някой дойде сега и ми предложи един милион, срещу някое от уменията ми да карам ски, мотор или самолет, без замисляне, ще отговоря категорично НЕ.

Не, че ще ми дойде зле милиона, просто не заменям нито едно от тези умения за никакви пари.

Мисля, че пак не ме разбират, но нищо не мога да направя. Просто не знаят каква е разликата в усещането при различните нива:) А ако трябва сега да започвам от нула (в ските например) и сто години да живея в Алпите на мога да възтановя, десете години професионален спорт на младини.

Както и да е. Спирам тази изповед, за да се върнем на темата.

Май доста се отплеснах, но исках като се изказвам  и философствам, хората да знаят кой съм.

 

ИТ РЕЛИГИЯ

РАВНОСМЕТКА

Винаги в тежки моменти, при загуба на близък, неизбежно се замислиш.

За дребните ядове, които тровят ежедневието ни.

За грандиозните планове, които кроиш.

За големите амбиции и стремежи, които имаш.

Правиш си равносметка. За пътя, който си извървял. Какво си свършил и какво ще оставиш след себе си.

ВЪПРОСИ

Неизбежно следват и въпросите.

Какъв е смисълът на всичко това?

Какво е животът?

Какво следва след смъртта?

РЕЛИГИИТЕ

Търсил съм отговорите на тези въпроси в различните вярвания и учения, които владеят съзнанието на човечеството от векове.

Нито един отговор не ме удовлетворява.

Темата е много чувствителна, защото битката за умовете на хората е жестока и безпощадна. Хилядолетия противопоставяне на човеците за това, кое добро е по-добро е донесло само лошо и огромни страдания на милиони.

Няма да навлизам в темата, защото ако кажа каквото мисля ще бъда разчекнат, набучен на кол и изгорен:)

ЕДНА ЛЪЖА, ПОВТОРЕНА СТО ПЪТИ, СТАВА ИСТИНА!

Опитвам се да възприема светците, като исторически личности. Ще ми се да вникна и в чудесата, довели до канонизацията им.

Апостол Павел се превръща от свиреп гонител, в ревностен защитник. Той е с най-голям принос за популяризацията на христянството. Човекът, основно писал Новия завет. Казва неща, които никой не е чул от устата на Христос.

От Христос са известни само „.. другата буза и едната риза..“

Тълкуванията на Павел правят христянството много лесно за възприемане. Премахването на някои ограничения от еврейската религия, го правят достъпно за целия свят.

А най-голямото улеснение „Важното е да вярваш“… не е толкова важно какво вършиш и ще имаш вечен живот:), превръща Христянството по-късно в най-страшната диктатура, съществувала някога на Земята.

На скоро Папата се извини за милионите жертви и объркани съдби, но това няма да поправи пораженията, нанесени през тъмното средновековие и връщането ни хилядолетия назад.

Напълно разбирам и политическите съображения  на Константин Велики,  да приеме христянската религия.

Вие решете колко свят човек е бил щом по негово нареждане са убити жена му и сина му.

Обединяването на Империята е изисквало мощна подкрепа от цялото население, а то в голямата си част е билo от тайни христяни.

Триста години безрезултатно преследване е доказало, че когато нещо е забранено е още по-сладко.

Освен, че превръща Христянството от преследвана секта в официална религия, той участва и в църковните дела.

На Никейския събор, лично слага ред сред различните течения и  определя правилата на „играта”.

Църквата получава огромна власт и много скоро, единственото образование е теологията, а всички други учения се преследват. Изгарят се безчет безценни книги, паметници на човешките достижения.

Ислямът се явява като по-прогресивна религия, по това време. Благодарение на отношението му към образованието, са спасени част от научното наследство на древна Гърция и то е продължило да се  развива.

И Апостол Павел и Константин Велики и Мохамед… всички са имали добри намерения.

Идеите на всички религиите са прекрасни. Те учат на висок морал и ценности, но егото на отделните хора, които ги проповядват ги пречупва и изкривява.

„ПЪТЯТ КЪМ АДА Е ПОСТЛАН С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ“.

И още един цитат от Айнщайн.

„ИМА ДВЕ БЕЗКРАЙНОСТИ, КОСМОСА И ЧОВЕШКАТА ГЛУПОСТ”…. и
допълва, че за първото не е сигурен:)

Някой ще каже, че това което говоря е светотатство и аз съм най-големия безбожник.

Не, аз определено вярвам в доброто, и имам своето упование и своята “лична религия”.

Тя е компилация и актуализация на всички религии. Продължавам:)

МИЛИОНИ НЕЗНАЙНИ ГЕРОИ

Колкото повече човек чете и се образова, колкото по-надълбоко навлиза в познанието, толкова повече си дава сметка, какъв колосален труд на милиони хора е извършен през вековете, за да се натрупат толкова много знания.

Като чета математиката, физиката, химията, биологията….  срещам хиляди имена на учени, посветили живота си на някакъв „дребен“ проблем. Цял един живот за изучаване на някакъв ензим или траектория?!? Луд човек?

Сегашното консуматорско общество не влага разбиране в подобно поведение, но това са истинските герои на човечеството, защото с тези „микро“ стъпчици сме стигнали до тук.

СЕГА И ПРЕДИ

Благодарение на всички тези неизвестни, отдавна забравени герои, днес прелитаме океаните за броени часове и си говорим по Скайпа с целия свят.

Днес милиарди живеят по-добре от царете преди стотина години. Возят се на метро, говорят по мобифони, носят леки и удобни дрехи, хранят се с вкусни храни, живеят в климатизирани жилища.

Просто така. Приемат го за даденост. И имат огромни претенции, без да знаят имената на тези, които са го създали, без да се запитат с какво те самите са допринесли за това качествено ниво на живот…

Не мога да си представя, ако нещо се случи, някакъв катаклизъм, нова религиозна или политическа вълна унищожи всичко това? Кой ще го
възстановява…. само с лист и молив?

Кой от нас, съвременните, глезени консуматори, дето едно уравнение не можем да решим без компютър?

ЩО Е ТО ЧОВЕКЪТ

Това е нещо много странно. Една камара милиарди атоми (нежива материя), добре организирани в някаква индивидуална форма. На всичкото отгоре, много такива купчини неживи атоми  ходят напред – назад, мислят си нещо, говорят си:)

ЖИВОТЪТ

Наистина много странно. И всичко това се ръководи от някаква програма, записана в някаква молекула.

Вярно, че голяма и дълга молекула, ама много информация съдържа:)

Там е записано мястото на всяка молекула във всяка клетка и тази клетка, точно къде да бъде.

Странна работа. Всяка клетка си има ключ, та като се дели да знае, дали да е част от нос, ръка, нокът, око….   Направо невероятно.

На всичкото отгоре, тези уж постоянни форми дето ги гледаме в огледалото, си променят съдържанието непрестанно.

Материята тече като водопад през тях. Неживи атоми се групират в някакви сложни молекули и набъбват в… картоф.

Прасето казва – я да си взема малко от тези, че като ги разграждам на по малки, ми дават енергия да мърдам.

Остатъците ще използвам, за да стана по-голямо.

Но, като стане по-голямо и привлича вниманието на човека и той казва – я дай малко, да си посменя клетките на физиономията, да ми се изпъне кожата.

Гледа се красавица в огледалото и не вижда зурла, въпреки, че до вчера същите молекули са били във форма на прасе, минали са през колбас и вече са красиви.

Материята тече, но формата се запазва,  защото е записана в индивидуалния ген на красавицата.

Атомите от прасето се подреждат в тази нова изящна форма:)

ЧОВЕКЪТ

Какво представлява човекът? Трудно мога да си представя нещо по-сложно. Това е една река от нежива материя, която се подрежда и функционира по много сложни закони.

В него протичат невероятни процеси, само за едно помръдване на пръста. Това са невъобразими химически реакции. Камо ли да почувстваш нещо, да разсъждаваш, да подскачаш, да плачеш, да се смееш…..

Невероятно!

Но колкото и да е сложно, всичко това е записано от начина на подреждане на атомите, в една единствена молекула.

Всъщност, това е една информационна система, която се развива и предава по полов път:)

И всеки, жив в момента на планетата човек, има връзка с първия човек на Земята. Никой не е дошъл от нищото, затова всички сме роднини. Да, много далечни, но все пак братовчеди.

Да те има днес е повод за гордост и за най-най-примитивния жител, защото родът му е оцелял, през хилядолетията. Много, много велики разклонения на човешкия род не са успяли да допратят до наши дни.

ТЯЛО И ДУША

Тялото се контролира от една информационна система, която подрежда атомите в индивидуална форма и я кара да функционира. Направо да си го кажем, хардуер.

Има обаче и друга информационна система, която е надграждане на конкретното тяло и това е съзнанието – софтуера:), някои го наричат душа.

Там са нашите мисли и фантазии. Там са нашите мечти и желания. Там е нашият характер, изграден в годините.

Там са нашият опит и развити умения. Там са спомените, записали цялата ни житейска история.

Щом можем да извикаме от спомените си картини и звукци, значи са записани някъде. Още не познаваме механизмите и начините, но записът го има.

Тези две информационни системи, тялото и надградената – личността, са неразривно свързани и съществуват докато сме живи. Поне така си мислим днес.

Това, че ние имайки атоми в изобилие и знаейки кода на подреждането им, не можем да изградим тялото и да го “подкараме”(съживим), не означава, че не е възможно. Просто ние не можем, все още.

 

В момента човечеството е на ниво Франкенщайн. За сега сме сбъднали само мечтата на Д-р Виктор, сглобяваме хора, присаждаме органи, което е голямо постижение.

Аз говоря за атомно изграждане, което в 21 век е пълна фантазия.

НАУКАТА

Науката,… науката, гледа реално на нещата. Тя е сериозно занимание и съответно се нуждае от доказателства, за да си позволи да каже нещо. Не може да изкаже и предположение без да стъпи на нещо.

А доказателствата изискват огромни средства, както Церн например и колосален научен ресурс.

МОЯТА ФАНТАЗИЯ

На мен доказателства не ми трябват:) Пуснал съм въображението си да работи на пълни обороти. Да препуска и да гони интуицията ми. Понякога така се раждат предположения, а после стават истини.

КОПИЕ НА ЗАПИСЪТ

Ако предположим, че материята помни. Чувал съм вариант, че водата помни.

Не, още по-надълбоко. Не на молекулярно, а на атомно ниво да помни.

Че информацията, записана от начина на подреждането на атомите в молекулата се копира в тях самите.

Тоест, че копие от тази информация има във всеки атом, изграждащ молекулата. А според мен, това не е никак малко вероятно.

Всяка комбинация оставя следа.  И всеки кислороден атом знае колко пъти е изграждал вода и колко пъти ДНК-а.

Това означава, че всеки геном е записан в всеки атом, който го изгража.

Може би не случайно природата ни е създала, като река от материя:). На практика ние непрестанно бълваме атоми носители на нашия код.

АТОМЪТ

От Айнщайн насам сме свидетели на нови и нови открития.

Науката открива все по-нови и нови частици…. бозони, мезини и какви ли още не.

В момента търсят нова „Божествена енергийна” частица.

Трудно ли е да си представим, че след време ще търсят една още “по-божествена   информационна” частица.

Може да се окаже и, че атомите бидейки в една и съща молекула си обменят информацията, която носят и по-този начин непрестанно се ъпгрейдват.

 

ИНФОРМАЦИЯТА

Някой ще каже, че това е огромн обем и няма как да се поеме в един прост атом.

Откакто се занимавам с компютри знам, че информацията няма обем, всичко е начин на записване. Можеш да напишеш 1+1=2 с двуметрови цифри, можеш да го напишеш и под микроскоп, резултатът е същия. Спомням си когато 1 К (Кило) беше колкото гардероб.

Минахме през Мега, а сега всеки носи Гига в телефона си. Сигурно скоро порядъкът ще е ТЕРА.

Допускам, че природата има по-съвършени начини на записване и за нея нашето Тера е като Рибния буквар.

СМЪРТТА

Имам много силна интуиция и тя  е доказана през годините.

Нещо ми подсказва, че смъртта е акт, в който не само се унищожават функциите на организма. Не само се прекъсва животът, а също е и момент, в който самоличността  потъва на дълбоко в материята, от която сме направени.

Тоест, всичко което сме надградили се записва в паметта на атомите ни, така както и кодът е записан там.

Божествената информационна частица съхранява нашата идентичност, нашите ДНК кодове и нашето съзнание.

Всеки атом е гигантска банка на цялата вселенска история и всички самоличности са там. Чрез нашите сетива са записани всички исторически събития, всички дребни случки, всевъзможни катаклизми и невероятни гледки……

Би било много интересно да се разходиш из тези масиви. Да влезеш в главата на Александър Македонски преди битка или да почувстваш страха на някой гладятор. Да прочетеш мислите на Чърчил и Сталин, по време на срещата…

ПРЕРАЖДАНЕ

Ако се научим да достигаме до тази информация, това означава, че бихме могли да имаме ДНК кода и самоличността на всеки, живял някога на тази планета.

Ако се научим да изграждаме тяло по ДНК кодове от атоми, това може да стане във всяка точка на вселената. Материал има навсякъде, въглерод, водород, кислород…. цялата менделеева таблица, материал колкото щеш.

Ако му ъпгрейдваме съответстващия софтуер – самоличност, това означава, че е възможен и живот след смъртта.

ПРОБУЖДАНЕ

Как би изглеждало това? Много просто, като събуждане от сън. Купчина атоми са подредени по същия начин. Идентично тяло същетвува и функционира в друга високотехнологична епоха.

В главата си то има всичките си спомени, разбирания и усещания от земния живот.

Просто се събуждаш след хиляди години, все едно до вчера си живял в “скапания” 21 век:)

Събуждаш се в най-добра форма. Качена ти е цялата самоличност, но тялото е възстановено в най-благоприятната фаза от развитието си. Около 20 години, готов да се образоваш, да възприемеш новите технологии и да работиш пълноценно, да създаваш семейство….

Факт е, че нямаме усещане за промяна по отношение на атомите и молекулите, не се привързваме към тях:) Те и сега текат през нас.

Никой не прави разлика между днес и вчера, а състава на материята ни се променя ежеминутно, дори само като дишаме.

ЕДИН МИГ

Можем само да се надяваме и да чакаме. Няма за къде да бързаме, а и да бързаме, нищо не зависи от нас.

Някой ще каже, какво ме грее… след хиляди години…. Истината е, че тези хиляди години ще минат като един миг, защото междувременно ни няма. Тялото се разлага и връща атомите, които е ползвало “назаем”. “Прах при праха”. Времето няма за кого да тече. Остава само записаната информация, как сме изградени и какво сме мислили.

Усещането би трябвало да бъде като събуждане, веднага след смъртта.

По-добре хората да не се тревожат кога, а дали ще бъдат харесани:)  и избрани, за да бъдат  възстановени (възродени).

БОГ

Кой всъщност е Бог?

Всеки интелигентен и образован човек, когато стане дума за религия, признава, че това е отживелица. Че не вярва в Дядо Боже, но вярва, че има НЕЩО.

Моят вариант на нещото е, че Бог сме ние хората, човеците от бъдещето.

БЪДЕЩЕТО

Обществото e оцеляло след хиляди катаклизми, повечето от които само си е причинило. Най-после се е научило да живее в съгласие с природата.

Намерило е подходяща формула на съжителство – нов обществен договор, управление базирано на компетентността.

Всеки има достъп до управлението без посредник (политик), но за да се зачете гласа му, трябва да мине малък тест по конкретната темата.

На Земята е постигнат стабилен баланс на населението, според капацитета на планетата. Прирастът е кръгла нула – нито плюс, нито минус.

Хората вече са създали супер-технологии и владеят колосална енергия.

Основната дейност е преобразяване на планетите и разселване из космоса.

Екипи подготвят планетите за живеене.  Променят орбитите им, забавят и ускоряват въртенето около оста им, създава подходящ климат и атмосфера.

Този стремеж на човешката раса да засели безкрайния космос е защита. Това е застраховка срещу  унищожение, от епидемии и от катаклизми. Ако остане на една единствена обитаема планета рискува да изчезне.

Съществува стандартен модел за инфраструктура, за флора и фауна, за изграждане на градовете, както и зони за производство, за селско стопанство, за забавления и спорт.   Модел, развил се и доказано работещ на майката Земя.

За тази колосална работа, да се превърне готовата за живеене пустош в райска градина и да се насели, са необходими няколко милиарда човека.

Поетапно, но за кратки срокове, планетата трябва да достигне балансирания си капацитет от население, за да може да фунционира нормално. Където хората да живеят, да работят, да  създават семейства, да раждат деца, да спортуват и да се забавляват.

За населване на новите територии не се изпращат хора от Земята, нито от изградените и населени вече нови планети, защото те са добре функциониращи системи.

Човечеството е овладяло възстановяване на хора, живели вече на този свят, по информацията, която материята носи.

Политиката е, за първоначалното населване на всеки нов свят да се изпращат доказани “кадри”.

Прави се “кастинг” за няколко милярда вакантни места. Избират се само достойни хора. Минали “изпита” в миналия си живот и доказано способни, умни, работливи, отговорни, морални…..

КРИТЕРИИ

Е, тук няма шикалкавене, всичко се знае.

Не може да си пребивал и убивал, после да построиш църква и готово:)

Тези минават само при конвенционалната религия, при селекция от бъдещето номерата не вървят.

Всичко е записано в личния ти софтуер.

Дори и да не си извършил нещо лошо, а само да си го таил в мислите си ….  то е записано.

Струва ми се, че ще има изненади:) Много персони от „елита“ ще липсват на това парти.

Някой ще попита, кой ще решава? Аз ще отговоря – дайте да не се бъркаме в Божиите работи:), може да си има “министерство на възстановяването”:) или специализиран софтуер.

ИНКУБАТОР

Началото на цивилизацията – животът на Земята, времето в което живеем, е като инкубатор за кадри.

Може пък да се окаже, че сме и последните, останали уникални с неувредено ДНК от ГМО храните:)

Всеки един от нас има шанс да бъде възроден.

Ако не е образован, защото е живял в такова историческо време, това не е проблем. Ако има желание, бързо ще се изучи.

Ако има здравословни проблеми, това също не е проблем, кодът на ДНК може леко да се “барне”:)

Май всички ще са леко “тунинговани”:)

С премахнати наследствени обременявания, с подобрена обмяна, с повишени защитни сили………:)

Да, можеш да се радваш на невероятен втори живот, но трябва да отговаряш на критериите, а те се крият в това, което си надградил?

Ценностна система, начин на мислене, какви си ги вършил…..

Важна е твоята самоличност!

Всеки човек живял на тази земя кое е редно и кое не.

Лесно е да се правиш, че вярваш в “прозрачни” идеологии или да си казваш такива са времената, но дълбоко в себе си знаеш, че това което правиш не е редно и то е записано.

Имам чувството, че една толкова съвършенна система никога няма да премахне смъртта, дори и да може.

Защото прераждането е конкурс и селекция, която гарантира възход и развитие. Начин да се избегнат стари исторически грешки. Катастрофи от алчност и себичност.

Човек трябва винаги да се стреми към духовно съвършенство.

МЕСИИТЕ

И в моята религия има месии. И Моисей и Павел и Мохамед са реални.

Убеден съм, че Бог наистина им се е явявал.

Бог, бъдещото общество, е намерило начин да преодолява времето и внимателно се намесва, за да ни вкара в по-прекия път.

Това с ходенето на хълма, да си говорят насаме, е интерпретация на месията. Не защото Господ му говори само тогава, а за да звучи по-авторитетно пред тълпата.

Истината е, че Бог му показва пътя, като негови собствени мисли.

Дори се съмнявам, че някои от пророците не са осъзнавали това.

Представяли са се за такива, но без да подозират те всъщност са истински.

Може и моите мисли да са подсказани:))

МОЯТ БОГ

Аз намерих своя Господ във фантазиите си.

Звучи странно, истинска фантасмагория, но признайте, много по-достоверно от конвенционалната религия:).

Аз нямам нужда от посредник, някой който да ме поучава кое е добро и кое не.

Просто живея така, всякаш някой много по-висш разум и по-умен от мене ще влезе в съзнанието ми и ще ме преценява.

Нека всеки да намери своя бог, където и който и да е той.

Важното е да го прави по-добър, защото в наши ръце,  в ръцете на всички нас е бъдещото на човечеството и….  съдбата на самия Бог.

Нека всеки от нас да преодолее собствената си алчност и да се замисли върху претенциите си. Да не се опитва да се прави сам на Бог.

Само така ще сменим посоката и ще избегнем Ръба (Скалата – както и казват американците).

Ако не направим промяна, неизбежно ще постигнем сериозна финансова и политическа криза. След нея не е ясно какви сили ще завладеят света.

 

Нека дадем шанс на Бог да се случи и да се надяваме…

Ако сме достойни за втори, трети… , колкото животи си заслужим:) Вселената е безкрайна…

 

Ваньо, приятелю, надявам се да се срещнем след време на милиони светлини години от тук и да работим заедно, по изграждането на писта с петстотин километра денивилация, за свръхзвукови ски:)

Posted in *.*, Fiction | 6 Comments