Потвърждавам още една традиция и тази година успях да поддържам курс нагоре.
Изминалата година беше по-добра и по-щастлива за мен, както от предходната така и от всички до сега.
Знам, че наборите ще се усмихнат и няма да повярват, но това си е тяхно мнение.
Аз се обръщам към младите.
През годините съм си правил много и разнообразни подаръци за рождени дни.
Три пъти съм си подарявал нов мотор, през 1994-та за четиридесетия юбилей, през 2004 за петдесетият – ZZR1200, през 2018 – ZZR 1400 беше неустоим.
За петдесетия юбилей си подарих и бревет за самолет.
Тази година бих всички рекорди и си направих най-хубавият подарък. Подарих си четиридесет-годишно тяло.
Отслабнах с 15 килограма и се вкарах в супер форма.
DCIM100GOPRO
Благодаря ти Хъмпи.
Живял съм много интензивно и съм навлизал дълбоко в най-разнообразни области.
Още нямам седемдесет, но спокойно мога да кажа, че имам стогодишен опит.
През всичките тези години успях да се съхраня емоционално. Не допуснах житейските препятствия да сломят младежкия ми дух. Продължавам да нося двадесет годишния си ентусиазъм. Имам същите усещания и желания, но вече по-осъзнато..
Това е формулата за наистина щастлив живот.
Тяло на четиридесет, дух на двадесет и опит на сто.
Само един от компонентите ако липсва и каузата супер живот, интересен и щастлив пропада.
Хората отричат всичко което не могат, особено наборите. Затова се обръщам се към младежите.
Сега е момента да изберете посоката.
Щастието не е лесно.
Това е философия, която изисква много бачкане.
Физически за добра спортна форма и умствено, за да взимате правилните решения.
Задължително човек трябва да е добре информиран и да мисли с главата си, а не каквото е чул. Само така ще може правилно да анализира света наоколо.
Непрестанно трябва да се усвояват и развиват нови умения, така разширявате кръгозора си…
И не на последно място духовно пречистване.
Най-големите ви врагове са злобата и завистта, които разяждат отвътре и правят щастието невъзможно.
За да имате интересен и щастлив живот трябва много да работите и барнете настройките си.
Живял съм сравнително дълго в „интересни времена“. Имам поглед върху периоди с противоположни процеси.
Раснах по времето на соца и добре си спомням всеки детайл.
Като дете слушах пресни спомени от преди 9-ти септември и събитията около тази дата.
На 35 бях силно изненадан от промяна на 10-ти ноември.
Напълно зрял наблюдавах „прехода по ноти“.
Появата на безброй партии покриващи целия политически спектър, на множество движения, на икономически и силови групировки….
и зад всички тях прозираше един единствен субект, призракът на злото.
Промениха се ценностите, морала…
Появиха се наркотиците, грабежите, отвличанията, проституцията, чалгата…
Повсеместно настъпление на пошлостта.
Дори речникът на политиците се промени.
А те би трябвало да са пример за подражание.
В началото много се дразнех, но по-късно осъзнах, че такава е човешката природа.
Това настъпление е навсякъде, по целия свят и трябва да го приема.
Разни хора
Алчни, ненаситни за власт и пари.
Самовлюбени нарциси лесно зависими.
Глупави и необразовани лесно манипулируеми.
Нетърпеливо-мързеливите искащи всичко сега и веднага….
Осъзнаване
Осъзнавам, че животът е уникален дар и не бива да се пропилява.
Затова приемам даденостите и недопускам да вгорчават ежедневието ми. Научих се да ценя всеки миг на тази Земя. Станах експерт в тази област. Намирам радост дори в най-тежкия труд. Развивам нови умения и докосвам чудни небесни територии. Винаги се стремя към съвършенното изживяване.
Живея прекрасно, но отвътре ме човърка, защото имам иновативно мислене.
Вечно искам да подобрявам нещата, да ги адаптирам към промените. Главата ми ражда непрестанно идеи за всички сфери на живота.
Например за смяната на зимно/лятно време. Вече всички телефони, таблети,телевизори… са синхронизирани.
Според мен трябва автоматично да се корегира времето всяка събота вечер с няколко секунди. Така нито ще има стрес за организма, нито ще губим дългия летен ден.
Демокрация
Не мога да се въздържа да не барна световната политическата система:)
Имам идея за нов вид демократично управление.
Преди да го споделя ще направя малко разяснения.
Форми на управление.
Монархия, един упрявлява.
Олигархия, малцинството управлява.
Демокрация, мнозинството управлява.
Що е Олигархия?
Това е малка група от обществото, обединена по-общ признак. Може да бъде богатство, занаят или друго.
Олигарсите управляват според собствените си интереси. Те имат власт и привилегии недостъпни за останалите. Именно властта е основата на привилегирования им статус. Това се случва във всички големи организации – партии, синдикати, корпорации…
Ръководителите разполагат с повече информация за организацията и колкото по-дълго са на този пост, толкова повече власт концентрират в ръцете си.
Съвремения смисъл на Олигархия са онези състоятелни хора, които са приватизирали изпълнителната и законодателната власт.
Така е в съвремения свят. Дори в Америка.
Малцинството „политическият елит“ управлява. Шепа хора по върховете на партийните структури кадруват и пишат листи. Тези листи минават през избори, но това не прави Олигархията Демокрация.
Избори
Самите избори се превърнаха в индустрия с огромно финансиране, което съвсем изкривява нещата.
Всички говорят за Демокрация, но в момента по целия свят управлява партийна олигархия.
Не съм открил Америка. Роберт Михел – немски социолог подробно е описал явлението още в 1911г. В „Железен закон на Олигархията“, „Политическите партии“
Демокрация
Първи опит за тази форма на управление е направен през 5-ти век преди н.е. в Атина и околна Атика.
Аристотел има над сто публикации за различни форми демократични управления.
В началото са се събирали в подножието на Акропола, по-късно в театъра на Дионисий.
Практикували са пряка демокрация. Право на участие има всеки гражданин от мъжки пол над 20 години. Може да прави каквито и да било предложения, промяна на закон или да внася собствен законопроект.
Гласували са се закони и нормативни актове. Обсъждали са се решения за война, за мир, за съюзи.
Избирали са мандатни длъжности (до 1 година), като всеки би могъл да бъде избиран независимо от произход и имущество. Лишавали са от гражданство и дори са гонели от Атина.
Гласували са задължения на богатите да финансират строежа на кораби за флота или на обществени сгради…
Моето предложение
Възможна ли е демокрация в 21 век. Определено – Да.
В древна Елада са реализирали пряка демокрация в градове държави, където всички пълноправни граждани са могли да се съберат в един античен театър.
В наши дни се управляват общества с население от милиони.
Как можем да ги съберем на едно място?
Много лесно, в социална мрежа.
Народни представители
В сегашната система избираме депутати, за да представляват жителите на района си, в една зала.
Избираме умни, образовани, морални хора, експерти в разни области, поне така ни убеждават те самите.
Вече не става дума за зала, а за социална мрежа. Не е нужно да се ограничава броя на депутатите, а напротив.
Колкото повече участници, толкова по-голямо представителство.
Колкото до качествата, на входа може лесно да се сложи филтър и реално да се допускат само хора с определени качества.
Идеята е, да се създаде върховен виртуален орган.
Мрежа от хиляди участници. Орган, който да гласува и назначава президента, премиера, да опеделя политики, състава на комисии, да одобрява министри, да назначава висши служители в администрацията…,
Измама не може да има, защото всеки застава с името си и вижда как се отчита гласа му. Освен това не можеш да притискаш хиляди, дори милиони, а и системата ще реагира.
Подобно решение ще обезмисли съществуването на партиите. Няма да се налага да се провеждат избори.
Най-важното ще бъдат премахнати посредниците. Няма популистки фалшиви обещания. Няма разминаване между думи и дела. Няма корупция.
Според мен този орган ще има променлив състав. Броят на участниците ще зависи от времето, в което работи и от справедливостта. При тежки кризи ще набъбва като гъба, при спокойни времена ще се спихва. Със сигурност ще реагира на всяка несправедливост, нелогично назначение или друго неправилно решение.
Ако се тръгне в тази посока естествено ще се обсъждат правилата и детайлите.
Аз лично имам няколко предложения.
Както всеки ловец представя свидетелство за съдимост и психо, същото да правят и кандидат депутатите.
Да има образователен ценз.
Да нямат задължения и неплатени данъци.
Дейността да е с идеална цел, да не се заплаща.
Държавни служители нямат право да стават депутати. Това ще добринесе за оптимизация на администрацията.
За да работи тази система, задължително трябва да се въведе с гарантиран минимален доход. А подозирам, че тази супер власт ще завие на ляво и ще сложи таван на богатството. Висок, но таван.
Статуквото крепи милиардерите по света… или обратното?
Представяте ли си колко много пари ще спести тази управленска система. Свят без бюрократи:) Пръв ще подскочи Евро-парламентът:)
п.п.
Съвременните технологии могат да въведат подобно управление много лесно, но статуквото няма да го допусне. За сега тази идея е само утопия, но може би някой ден…
За съжаление подобна промяна от Олигархия към Демокрация може да се случи само на чисто.
След някой голям катаклизъм, война, природно бедствие, астероид или пандемия по-страшна от Ковид…
Човечеството ще трябва още да изстрада, заради непоправимо алчните, самовлюбени и властолюбиви……
Хубави семейни празници, свързани със стари традиции и ритуали, дни за срещи с близки и роднини, на сладки приказки, вкусни ястия и доста алкохол.
Тази година ще е по-различно, заради пандемията. Хората логично се затвориха в по-тесен кръг.
Добре, че имаме технологиите и можем да си говорим, да се виждаме и да си пожелаваме от разстояние.
Обичам ги тези празници и ги празнувам по класическия начин, тежко на трапезата.
За мен това са дни на равносметки и планове.
Веднага мога да кажа, че въпреки повсеместната криза и ограничения, успях отново да направя годината си прекрасна.
По-хубава, от всички досега.
По отношение на бъдещето, преди всичко ще се опитам да оцелея в тези страшни времена.
Вирусът не случайно е с корона, постъпи по императорски. Превзе света, внесе смут във всички сфери на живота и поголовно сее смърт.
Човек трябва да бъде разумен и да се съобразява с новите условия. Трябва да промени начина си на живот.
Интелектът ще е определящ. Както знаем, адаптивността е най-важното качество за оцеляване при сериозни промени.
От Нова година вече ще съм пенсионер и съм си поставил две задачи за следващата година.
Номер едно – да оцелея в пандемията.
Втората е доста по-амбициозна за пенсионер – да продължа традицията, и тази година да е по-хубава и по-щастлива от предходната.
Празниците.
Това са най-старите празници е човешката история.
Почитани са от хората, много преди да се появят религиите.
Празнувани са от всички древни цивилизации на всички континенти от Северното полукълбо.
Доста късно, христянството приема тази дата за Рождество. Това е станало около петстотин години след появата му и около двеста, след узаконяването му, като официална религия в Римската империя.
Преди това, раждането на Христос се е празнувало на различни дати, в по-ранна есен.
Решили са, че влиянието на църквата ще се усили ако Рождество съвпадне с масовите празненствата около зимното слънцестоене.
Още първобитните хора от пещерата са наблюдавали със страх, как слънцето минава все по-ниско над хребета, денят става все по-къс, нощта все по-дълга и студът все по-голям.
Не са имали прецизно измерване и не са знаели, че за известно време и изгревът и залезът започват да закъсняват, а денят почти запазва продължителността си.
За повечето древни народи, нарастването на деня не започва от конкретен момент, а е било период от няколко дни, затова и празненствата да били с продължителност от няколко дена. Имало е съпътстващи ритуали, да палят огньове, за да помогнат слънцето да се въздигне.
Аз празнувам по първобитному, от Игнажден до Нова година:)
Силен, но рисков за здравето период, в който качвам 5-6 килограма.
След като Новото Начало е започнало и денят убедително расте.., аз започвам да се вкарвам във форма. Ограничавам се помалко и спортувам повече.
Това е период на прераждане.
Започвам да живея в трепетно очакване на птичките, пчеличките, цветенцата и рева на моторите:)
Атеистично се изказвам, но съм откровен. Много уважавам традициите и ритуалите на Църквата, но в 21-ви век да се взимат тези приказки насериозно, е несериозно.
А и не искам да се сещам точно днес за извръщенията и донесените нещастия през вековете.
Всяко нещо с времето си:)
Само, че различните хора живеят в различни времена и на който му харесва тази приказка, да и вярва.
Аз обичам да си изяснявам нещата, сам.
Не приемам чужди мисли на готово, дори и повторени сто пъти. Гьобелс не е прав за мене:)
Трябва да осмисля нещото, за да го възприема.
Днес ми хрумна един вариант, как без религия, да се развиват добродетели.
Звучи ми по-съвременно, от измисленото преди повече от две хиляди години.
Безкрайно съм щастлив от постиженията на съвременната наука и развитието на технологиите.
Благодарение на тях, живеем в един прекрасен свят.
Изпитвам жал към хората от средновековието. Какъв мизерен живот и ежедневна борба за оцеляване са водили.
Велики владетели от онези времена биха завидели на всеки наш съвременник.
Но, колкото повече напредва науката, толкова повече разбираме, колко много не знаем.
Например, познатата материя в света е едва 4%, Това е целият видим космос, изпълнен с безброй галактики от звезди.
А „тъмната материя“, за която нищо не знаем е 23%. Тя не се вижда, не излъчва, не отразява. Разбираме за съществуването на това огромно количество материя по индиректни гравитационни въздействия.
Самото понятие „вещество“ е условно. Границата е размита. Би трябвало да е количество субстанция, направено от молекули, атоми, йони…
Има обаче безброй частици с нулева маса в покой.
А „тъмната енергия“ е 73%, така я наричаме, просто защото нищо не знаем за нея. Гарантирано съществува, математически участва във всички уравнения. Знаем само, че на нея се дължи ускорението в разширяването на Вселената и че действа като антигравитация. Знаем още, че силата и се увеличава с нарастване на разстоянието, за разлика от всички други познати енергийни взаимодействия – гравитационни, електрически, ядрени..
Да, доста сме научили за света, в който живеем и за законите му, но на практика нищо не знаем все още. Колайдерът с българско участие работи по въпроса:)
Може би, защото е Коледа, чисто интуитивно ще направя едно смело предположение.
Допускам, че може да има връзка между живота и тази непозната, огромна „тъмна енергия“.
Допускам, че там се крие разковничето за съществуването на всичко живо.
Нещо, като общо съзнание, място за координация и управление на сложните процеси.
Генните мутации, появата на нови видове през различните епохи…
Факт е, че никой жив организъм не е дошъл от нищото, а е произлязъл от предците си.
Някъде, далеч назад във времето, когато материята е решила да проходи:)
Животът се развива, адаптира и постигнатото се онаследява по категорични закони.
Хората
Чувстваме се много велики, разполагаме със съдбата на света, позволяваме си да се изхранваме с децата на останалите видове…, а всъщност не сме много по различни от тях.
Обидно малка е разликата на нашето ДНК-а и това, на всевъзможните буболечки:)
Ако има общо съзнание на всичко живо, там някъде изпълнило безкрая, това означава, че когато умре човек, той се прибира у дома.
Последните предвиждания за края на Вселената са, че материята ще изчезне.
Това е много далеч, напред във времето. Ще стане след милиард, милиарди, милиарди години, Горивото на звездите ще свърши, светлината ще изчезне, невъобразимата гравитацията ще деформира атомите и с радиоактивни лъчения, постепенно материята ще изчезне.
Спокойно в момента нашата Вселена е бебенце само на 13 годинки (милиарда:)
Във Вселената ще остане само загадъчната „Тъмната енергия“… Тя ще я изпълни до край.
Учените са я нарекли така, но аз мисля, че тази енергия заслужава по-ласкаво име.
Нали е Коледа и сме на религиозна вълна, аз предлагам тази енергия да се нарича „Рай“.
А защо трябва да сме добродетелни и да вършим добри дела, пределно ясно е.
Ако има общо съзнание и частица от него е временно командирована в тези тела, би трябвало да се замислим за постъпките си.
Причинявайки зло на някого, причиняваме зло и на самите себе си.
Критериите за добро и зло са добре дефинирани.
Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб.
Когато сме извън общото, не разбираме точно какво става. Все едно палеца и показалеца да вземат една игла и да пронижат малкия пръст.
Нито палецът нито показалецът ги боли, но „Общото“ страда.
Със сигурност, тази непозната вселенна сила има механизъм да се предпазва от самонараняване. Може би, филтрира завръщащтите се у дома, и не допуска тези, имали негативни помисли и лоши действия.
Излиза, че всеки от нас има мисия в този живот, да създаде и възпита човешки дух, подходящ и достоен за живот в „Рая“.
Как е в „Рая“, ще ви разкажа:)
Животът там е същия, като този на Земята. Слънцето изгрява и залязва по същия начин.
Небе, звезди, планини, морета… никаква разлика.
Усещанията са същите като при земния живот. Единствената разлика е, че няма отрицателни преживявания, няма болки и страдания…
И още нещо… не сте ли чували… Животът е вечен там:)
Как се случва тава? Лесно е. Както става и сега?
Всички знания за света събираме чрез сетивата си още от раждането.
С очите си, най-напред различаваме тъмно и светло. После виждаме контури…, цветове…
С ушите си започваме да долавяме шумове, звуци, музика….
С носът си- миризми, аромати…
С кожата си – топло, студено, болка….
Чрез сетивата си опознаваме себе си, тялото си и света около нас. Запознаваме се с близките си, научваме за миналото, за далечни места, трупаме и трупаме информация…
Чрез сетивата, всичко отивата в мозъка, където се обработва… още не е ясно как точно:)
Започваме да развиваме умения, да разсъждаваме, да даваме оценки, изграждаме самооценка и ценностна система, възпитаваме морал…… ставаме хора, личности, имаме съзнание…
В „Рая“ усещанията са същите, няма промяна, живееш земен живот, но вече я караш по-лежерно. Практикуваш любими спортове, срещаш се с любими хора, научаваш нови неща, развиваш се в интересни за тебе области….
Правиш това, което и тук – радваш се на живота:)
Усещаш тялото си по същия начин, но в Рая посоката е обърната. Докато си на Земята опознаваш тялото си и от сетивата тече поток от информация към мозъка.
Сега потокът е към сетивата:)
Цялата тази натрупана информация за тялото е инсталирана в една точка. От там се генерира обемно тяло със собствените ти координати и сетивна мрежа. Всичко, което виждаш, чуваш и усещаш се генерира в тази точка и това е само една подпрограма, която създава усещане за физическо тяло.
Друга програма изгражда околната среда от земният ти живот с всички и детайли.
Съзнанието, което си изградил е големия господар. Има пълна свобода да се разхожда в тези програми.
Какво да прави, какво да не прави, с кой да го прави, къде да ходи и къде да не ходи и т.н. и т.н…:)
И всичко това е инсталирано в една точка от безкрайната Вселена, която дори не е материална.
Случвало ли ви си е да сънувате много реален сън. И като се събудите с учудване разбирате, че не сте пират и не сте били на кораба, а в леглото си…
За подобна генерация ви говоря.. само че много по-реална и тя ще е такава, защото светът се е променил и във Вселената вече няма материя. Животът е станал духовен… съвършен.
Материалният период е бил една необходимост, за да се създаде, развие и селектира подложка за Живота след това. Развитието му тепърва започва като спектър и дълбочина на усещания, но вече без материя.
Хора, пригответе се за нови и нови вълнуващи приключения..
Но първо се постарайте да влезете в Клуба:), за да не останете без точка и да се лутате вечно в тъмнина.
Не мързелувайте, учете се, развивайте се и се пазете от лоши мисли.
Честита Коледа:)
п.п. … може би другото име на „тъмната енергия“ е Бог.
Тренираш много, правиш големи мускули.., ставаш много силен и много уморен.
Как да се чувстваш жизнен, здрав и силен.
Да правиш нещата без да те мързи.
Да имаш силни усещания и желания.
Да се чувстваш на тридесет, когато си на шейсет и пет…
Само с тренировни не става, трябва и дрога.
Наркотици бол, но химията създава краткотрайни усещания и уврежда психиката.
Природата се е погрижила и е създала специални рецепти от хормони за човешкия вид.
Най-популярният компонент е Адреналина.
Известно е, че това е хормон свързан с оцеляването на човека в критични състояния.
Стимулира симпатиковата нервна система.
Подобрява работата на сърцето и белия дроб. Разширява кръвоносната система на мускулите, както и бронхиолите за повече кислород.
Дава огромна сила и намалява усещането за болка.
Значително подобрява зрението.
Нарежда на гладките мускули да се отпуснат и така подобрява дишането.
Стимулира отделянето на глюкоза за повече енергия.
Повишава умствената и физическа активност.
Обостря чувствителността на сетивата.
Дори подмладява. Кара тялото да реагира на молекулярно ниво и увеличава количеството антиоксиданти циркулиращи в кръвта. Те, на свой ред се борят с свободните радикали причиняващи стареенето.
Адреналинът те прави свръхчовек.
След преминаване на критичната ситуация, ефектът от него продължава с часове.
Пристрастих се към това усещане и станах зависим още преди четиридесет години.
Бях състезател по ски, а през седемдесете карахме спускане по не обезопасени писти.
Летяхме сред вековни дървета с над сто километра в час, което беше истинска лудост.
След тренировка всички бяхме в еуфория.
Повечето колеги след края на спортната кариера сложиха точка на риска и с годините забравиха за този ефект.
Аз определено не успях да се излекувам от тази зависимост.
Продължих да ползвам този дар на природата.
Търсих бурите, за да карам сърф. Спусках се колело в гората, карах мотокрос по опасни трасета, спортни мотори по натоварени шосета, летях с малки самолети….
Важното, което успях да постигна бе да се друсам без да рискувам.
За избягването на риска много ми помогнаха годините на професионален ски-спорт.
Този опит ми помага за бърза и вярна оценка на ситуацията, както и самооценка на възможностите. Умение да преценя моментната си кондиция, както и влиянието на умората.
Успявам да произвеждам адреналин, като карам мозъкът ми да взима жизнено важни и отговорни решения в една скоротечна среда.
Принуждавам го да работи на свръх високи обороти. Непрестанно да създава и оценява безброй ситуации, които биха довели до риск.
Най-големият генератор на адреналин е спортният мотор.
С него се чувстваш безкрайно свободен.. и уязвим.
Може да ти дари емоция, да те зареди енергия, но може и да те убие.. ако нямаш опит или самоконтрол.
Преди две години си купих последния модел Кавазаки, 1400 кубика.
Вчера тази моя любима машина, генератор на щастие имаше юбилей – петдесет хиляди километра.
За този километраж сигурно ме е дарила с пет килограма Адреналин 🙂
Има хора, които мислят само в пари и смятат, че с придобивки ще се почувстват щастливи..
За тях 🙂
Усещанията ми и начинът ми на живот през последните две години можеш да си купиш за около седем милиона лева 🙂
Толкова струват пет килограма, по цени за синтетичен адреналин – 13,5лв за милиграм 🙂 Това е цената за дрогата, останалото няма цифрово изражение 🙂
Невероятна кондиция и добрата физическа форма .. могат да се само произвеждат ако ги завъртиш с генератор на подходящи хормони.
Получава се перпето мобиле. Въртят се в омагьосан кръг на Щастието, който сам се захранва с енергия и удължава младостта:)
Беше в навечерието Новата 1960 година. Елхата вече беше украсена. С дядо ми седяхме до камината и си говорехме. Майка ми приготвяше празничната вечеря и от кухнята се носеха апетитни ухания.
Имахме телевизор и очаквахме много гости. Предстоеше първото, новогодишно, телевизионно предаване.
Бил съм едва на шест, но много добре си спомням този разговор. Бях любопитен и обсипвах дядо ми с въпроси за телевизията и за годините.
Как така някой някъде се движи, а ние тук го гледаме?
Защо 1960 година е кръгла? Как е кръгла?
Той ми обясняваше за десетилетията, че предстоят 1970, 80-та… 2000-та.
Година две хиляди.. звучеше като безкрайност.
Каза ми, че не е толкова далеч и че сам ще се убедя.
Очаквало се през 80-та година социализмът да победи в целия свят, а през 2000-та аз съм щял да бъда на 46 години.
Не можех да си го представя, дядо ми говореше за някаква фантастична друга епоха….
Да, беше безкрайно далече, а сега сме 20 години след това.
Невероятно, сякаш този разговор беше вчера. Всъщност, изминал бе само миг.
Скоростта на времето зависи от това на къде гледаш, напред или назад.
С възрастта се променя съотношение бъдеще, минало и затова оставаме с впечатление, че времето тече по-бързо.
А то си е същото, все така безкомпромисно.
Миг, ама какъв миг. Промените, които настъпиха през този миг са колосални.
Спомени
Ще споделя спомени, които младежите да съпоставят с настоящето, за да оценят по-добре промените.
Преди всяка прожекция на филм имаше „Кино-преглед“. В повечето случаи даваха трудови успехи на металурзи, тъкачки, комбайнери…, но кино-прегледите ме направиха и свидетел на много исторически моменти.
Речите на Мартин Лутър и негърските вълнения след убийството му.
Черните все още си бяха негри.
Рухващите сгради и бягащи хора при земетресението в Скопие. Кадри на живо, беше ужасяващо.
Убийството на Кенеди, все още вървят тези кадри.
Появата на упадъчните Бръмбари – Битълс.
Полетът на първият космонавт Юри Гагарин.
Прилуняването на Нил Армстронг….
……..
Гагарин посрещнах на живо в София. Мина само на метър от мене.
Чайка, кабриолет обиколи булевардите в центъра. Движеше се съвсем бавно, а Юри Гагарин приемаше възторжените поздравления на хората и им махаше с усмивка.
Тротоарите бяха препълнени с народ, но с дядо ми се бяхме преборили за “първият ред“. Чакахме Чайката на островчето пред Халите.
Колите
Помня безкрайната редица от файтони на Централна гара. Това бяха такситата тогава.
Колите бяха рядкост. Нямаше трафик, по главните улици на София вървяха старите, червени трамваи с врати от двете страни и много пешеходци.
Понякога минаваха камиони, някой ЗИС /Завод Имени Сталина/ или частна, ретро бракма от СОАТ.
На витрините в ЦУМ се въртяха Опел- Олимпия, Рено – Дофин, Москвич 407 и Чешка триколка с брезентов покрив.
Колите не бяха скъпи, струваха под две хиляди лева, но хората ги гледаха с недоверие и не проявяваха интерес.
По-скоро не смееха.
До скоро бяха гонили богаташите и никой не искаше да е на мушката.
Баща ми се колебаеше и често ходехме до ЦУМ да ги гледаме.
Беше лекар – гинеколог и имаше частен кабинет, можеше да си го позволи.
Пръв в махалата се осмели зъболекаря, купи си Рено. Нищо не му се случи и баща ми го последва, но с Москвич 407.
Ако ще имаме собствена кола, поне да е съветска.. следващата ни беше Мерцедес 219S, ЕС-класата – мече.
Да имаш кола през 50-те бе супер лукс. Правехме семейни излети извън София, а понякога с няколко курса се изнасяше цялата компания.
Пътувахме с колата до морето. Това си беше истинско приключение. Тръгваше се по тъмно и се пристигаше по тъмно.
За пограничните райони, след Царево трябваше „открит лист“. Имаше военно поделение на всеки нос.
Пътищата бяха тесни и разбити, а гумите некачествени и често се пукаха.
Беше късмет да пристигнеш до морето само със смяна на резервната.
При едно пътуване до Приморско ни се случи четири пъти да правим гума.
Външните гуми се демонтираха ръчно от джантата, с помощта на две щанги. Вътрешните се лепяха. Във всеки багажник имаше метална преса и горящи вулканизиращи лепенки.
Нямаше пътна помощ, но хората си помагаха.
Коли започнаха да се купуват, но митата станаха 200 процента и пазарът стана соц.
Западните автомобили отидоха в Кореком, а за Жигула или Москвич, даваш 1500 лева на Мото-техника и вече имаш „вноска“. Подредил си се на опашката… и започваш да чакаш, и чакаш и чакаш… около 20 години.
Телевизия
Беше невероятно. Картина, която се движи. Ходихме при наши близки да гледаме първите експериментални излъчвания на телевизия.
По това време хората имаха „радио-точки“ 🙂
Изглежда като радиоприемник, но всъщност е само говорител. Сигналът идва по жица и всички слушат едно и също.
Никога няма да забравя огромната черна тълпа пред ЦУМ. Три дена с майка ми носехме храна на баща ми и дядо ми.
Редуваха се на опашката и спяха в Москвича на паркинга. Измъчиха се, но успяха.
Сдобихме се с немски, черно-бял телевизор с „голям“ екран.
Това беше през 1959-та година.
Първоначално имаше предаване само веднъж в седмицата по няколко часа.
Седмиците ми се струваха безкрайни в очакване на Фюри…. и Вилхелм Тел в неделя.
Най-популярният телевизор по онова време беше „Опера“, черно-бял с много малък екран. Появи се смешна мода да се увеличава образа с правоъгълна лупа пред екрана. Всъщност тя деформираше образа. Не след дълго Оперите станаха цветни 🙂
Купуваха си цветни лупи, долу зелено, горе синьо, като са тревата и небето, а по средата червено… наистина беше смешно 🙂
Независимо от всичко телевизията ни правеше свидетели на много исторически и спортни събития. Репортажи от войната във Виетнам.., голът на Гунди на Уембли.., както и двата на Вуцов, но в собствената врата – световното през 66-та.
Връх Сталин
Покорих връх Мусала за първи път през 1959 година, бил съм на пет, но имам ясен спомен. Горе ми дадоха триъгълна „златна“ значка, на която пишеше връх Сталин и надморската височина 2925м.
Тръгнахме от хижа Заврачица, където спахме. През целия ден всички от компанията искаха да ме носят, но аз не давах. Явно много съм ги бавил, защото 200 метра преди върха д-р Гъдев не издържа, грабна ме насила, и ме метна на рамене. Бях много ядосан, но и тайно доволен.
Екология
Сега говорим за прахови частици и се притесняваме, а преди дори не знаехме за тях.
Пък са и много дребни не си заслужаваха вниманието ни.
Наблюдавахме саждите, които падат на парцали от небето, когато ТЕЦ-овете работеха на мазут и без филтри.
Майка ми тичаше да прибира прането, когато започваше това явление.
Снегът бе бял само първият ден.
Спомням си карикатура във в. „Стършел“.
Два снежни човека си говорят, единият е негър. Оказва се, че черният е от квартал Надежда.
Инверсията затапваше София с месеци през зимата, а Кремиковци бълваше отрова всеки ден, при това денонощно.
Рейсовете бяха едни стари Шкоди. Пускаха черни облаци при всяко тръгване.
Освен това цяла София се отопляваше с въглища и брикети. Есенно време по улиците имаше планини от кюмюр, където играехме на „крепости“.
Какви ли са били стойностите на фините прахови частици през 60-те.
На кой му пука, всички бяхме заклети пушачи 🙂
Комуникация
Междуградските разговори не бяха автоматизирани и това продължи до късно, чак до осемдесетте години.
Отиваш в пощата, изчакваш огромна опашка, попълваш формуляр, влизаш в кабина и чакаш да те свържат.
Имаше телефонистки, които правеха това.
Инфраструктура
Много бързо се свиква с хубавото. Подлези, надлези, булеварди, дъги…., цели магистрали кръстосват София…, метро… Хората пак са недоволни.
…….
Когато започнах да карам кола нищо от това го нямаше.
Ще опиша само едно кръстовище от тези. които ме притесняваха – Цариградско шосе (бул. Ленин) и алея Яворов. Това бяха две тесни, павирани улици.
Като запрехвърча сняг, слизах по Яворов на първа, защото беше много стръмна. Ако караш бързо и червеното те изненада няма спиране по този наклон, на мокрите павета.
Ако въобще видиш червеното, защото нямаше светофари по ъглите, а само едно светофарче, което висеше по средата на кръстовището общо за четирите посоки.
Порядки
За по-младите ще е интересно, но мъжете също носеха жартиери 🙂 Слагаха се на прасците. Тогавашните чорапите се смъкваха и влизаха в обувките.
А женските чорапи бяха с ръб отзад.
Този ръб беше тема за шушукане в трамвая, когато е крив 🙂
Мина време ръбът изчезна, мина още и жартиерите изчезнаха, а чорапите се качиха до кръста 🙂
Харесвахме жените си и ги обичахме с ръб и без ръб. Такива, каквито господ ги е създал…. съвършени и леко окосмени 🙂
Казарма
Ходехме войници по две безкрайни години. Аз лично реално служих три месеца до клетвата, след това предимно на лагери. Служих в спортната школа на ЦСКА, където е Хилтън сега.
Ще разкажа за тези, които не са служили, как минават само първите два часа на войника.
В пет часа старшината влиза в спалното с крясъци „Стани“ и всевъзможни епитети. Издърпвам шаячния клин от под дюшека, където се ”глади“ през нощта. Обувам го във въздуха падайки от второто ниво, приземявам се в обувките и хуквам по коридора, използвам за заслон от тълпата първия завой, за светкавичен, войнишки възел на връзките и политам по стълбището.
Строяваме се голи до кръста в тъмното, на студа. Старшината брои на изхода под мижавата лампа и отклонява последните, които излизат от сградата. Строява ги отделно. Така се набира първата порция „дневални“. Това са хората, които ще имат допълнителни задължения за деня. Да мият тоалетните, да метат алеите, да оправят помещенията…
Извършва се проверка и започва три километров крос в калта.
В седем часа има развод. Старшината ни строява, преглежда и представя на дежурния офицер. Обувките, с които си тичал трябва да светят като огледало. Шаячните дрехи изгладени. С ръб на панталона и хоризонтален на куртката – отзад, якичката снежно бяла, избръснат, с изрязани нокти и изпънат (без гънки), стегнат ( старшината опитва да си вкара пръстите зад колана на всеки), комплект игли и конци в кепето…. Ако не си „опрятен“ те добавят в списъка на дневалните.
Това е водовъртеж, от който трудно се измъкваш.
Как да си измил тоалетните и да си строен „опрятен“ в седем, като до седем без пет тоалетната е пълна хора. Чиниите са с ниски прегради, без врати и всичките заети, а пред всяко огледало по десетина човека се опитват да се бръснат…. дневалния пуска маркуча в седем без петнайсет и започва настъпателно да си мие…. кой до където е стигнал напуска.
Как да няма нито едно листо на алеята точно в седем без пет……, след основното метене се качваш и тръскаш тополите.., осигуряваш си пет минути без листопад.
Ако духне вятър, на другия ден пак си дневален.
Черната ивица на всички легла да е по конец, а ако хвърли старшината пет стотинки върху одеялото трябва да отскочат…. става ако сгъваш дюшеците на лък 🙂
Беше странно, строяват ни голи на студа, духа вятър, вали дъжд или сняг, а никой не се разболяваше.
Стресът май е полезен, супер мобилизира организма.
Алчност
За времето което помня светът се комерсиализира неимоверно много. Хубавите западни коли, които струваха по 2-3 хиляди долара сега са 100 хиляди.
Бяха надеждно направени, караха се от няколко поколения. Частите унифицирани, поддръжката евтина. Вече не, след гаранцията започват проблемите, а частите са само по каталожен номер.
Да, браншовете се сдружават без думи и цените умножават. И това е повсеместно във всички сфери банки, фармация, застраховане… дори спортът се промени.
По мое време надпреварата бе за чест, за престиж, не за пари.
И тогава имаше професионален спорт, но аматьорският беше с класи по-високо. Всеки искаше да стане олимпийски или световен шампион, а там не се допускаше заплащане под никаква форма.
През 72-ра, в Сапоро дисквалифицираха претендента в спускането Карл Шранц. Имаше звезда на „Кнайсел“ върху каската си. Сега е различно спортът е договори, реклама, телевизионно време.
Нормално е, спортистите отдават младостта си, рискуват здравето си, понякога и живота.
Но футболът прекали. Превърна се в милиарден бизнес. Младежи без образование стават звезди и взимат милиони на седмица.
Определено не е справедливо, не само към останалите спортове, а към всички останали, инженери, лекари…
Според мен спортът е за практикуване, а не за гледане и надявам се все повече хора ще го разберат. Така ще се урегулират нещата.
Миг
Толкова много неща се случиха през тези 60 години, а минаха като един миг и какви големи промени настанаха в света само за този миг.
…….
Вчера бяхме на кино със съпругата ми. Естествено взехме метрото и пътувахме бързо, на топло, чисто, уай-фай. Между впрочем софийското метро е сто пъти по-хубаво от ню-йоркското и това е нормално то е 100 години по-старо.
Бяхме в мол “Парадайс”, прекрасна обстановка, в чудесен кино салон, гледахме хубав български филм…
Животът става все по-лесен, по-удобен, по-екологичен…. направо е прекрасен.
Категорично подкрепям ограниченията на скоростта и тяхното стриктно спазване. Всеки нарушител трябва да бъде наказван строго.
Започвам с това, за да съм ясен. Не искам някой да остане с грешно впечатление от написаното по-долу.
Инцидентите на пътя се дължат на грешки, на нелепи маневри, на лоши преценки, а скоростта прави последиците от тях много тежки.
Сама по себе си скоростта не предизвиква катастрофа, ако е съобразена с настилката, видимостта, трафика и т.н.
Що е несъобразена скорост?
Това е да се движиш с 20 км/ч, по тясна уличка с паркирани наоколо коли, вместо с 5 км/ч, въпреки че разрешената скорост там е 40 км/ч.
Несъобразената скорост може да е и с обратен знак…, ако се движиш с 60 км/ч в бързата лента на магистралата.
Ограниченията са ясни, знаците са сложени и те са там, край пътя и зима и лято, ден и нощ, в слънце и мъгла, при сухо и мокро…
Те са за всички водачи, за тези с опит и без, с книжка и без, за трезви и пияни, за дрогираните и за пишещите СМС-си.
Еднакви са и за всички превозни средства, за БМВ последен модел със самоспиране и за 20 годишната бракма.
Да, съобразената скорост е индивидуална и за всяка ситуация различна, а ограниченията са фиксирани и няма как да бъде по друг начин. Обществото не може да се довери на субективната преценка на всеки и не трябва.
Един на милион да се надцени и могат да пострадат невинни хора, деца.
Това е недопустимо, затова съществуват тези ограничения за максимална разрешена скорост и те трябва да се спазват от всички. Рискът трябва да се намали до минимум.
Над 90% от санкционираните за превишена скорост са били със съобразена скорост, но така трябва, така е правилно.
Близо сме, технологиите се развиват главоломно и скоро ограниченията ще се прецизират. Няма да са знаци край пътя, а ще са на дисплея. Ще отчитат наличие на мъгла, минусови температури, натоварен трафик, дори вниманието на водача ще се контролира и всичко ще се документира. За една и съща отсечка понякога ограничението ще е 10км/ч, а друг път 100км/ч.
За сега обаче – това е положението. Всеки водач и всяка ситуация под общ знаменател.
Всички сме го виждали.. на Цариградско, изхода на София. Три реда коли карат с 80 км/ч при ограничение 50 км/ч.
КАТ слагат тринога и документира хиляди нарушения.
Пак казвам така трябва.
Ограничението там е за двете пешеходни пътеки със светофар. Те са рядко използвани, но ги има. Необходими са, защото няма надлез, нито подлез.
Опитният водач гледа от километри дали някой пешеходец не доближава към светофара и взима мерки от далеч, своевременно намалява.
Но има и такива, на които цялото внимание отива за справянето с автомобила и превключването на светофара ще ги изненада.
Налагат се сурови наказания, макар че 90% от нарушителите да са карали със съобразена скорост.
Наказанията са справедливи, но трябва ли за същото това нарушение водача да се наказва допълнително с по-висока „Гражданска отговорност“? И то за години напред.
Не, разбира се. Несправедливо е. Дори нелепо.
Предложение.
Позволявам си предложение, като човек с 50-годишен стаж в шофирането и над два милиона километра, без произшествие.
Щом трябва да се вдигат цените на застраховките то да бъде за тези, които участват в инциденти.
Застрахователите добре знаят, кой получава обещетения.
А за причинителите на тежки катастрофи и рецидивистите „Гражданската отговорност“ драстично да нараства и без ограничение в крайната стойност.
Това ще мотивира младите и неопитни да бъдат по-внимателни, а разсеяните по-концентрирани.
Непоправимите ще отпаднат по естествен, финансов път.
С подобни мерки движението ще става по-безопасно, а катастрофите ще намаляват.
Според мен освен наказания трябва да има и стимули.
„Бонус – Малус“ трябва да стимулира опитните водачи, които не участват в произшествия.
Ако имаш собствена кола или мотор и караш над 20 хил км на година.
Ако не допускаш инциденти, застраховката да намалява до 50 % на петата година.
Изминатите километри вече строго се документират на техническите прегледи.
Лесно е. Може и трябва да се приложи, защото е справедливо.
Опитните водачи, които имат по-широк поглед върху ситуацията на пътя често не си ползват предимството или се позиционират така, че предотвратяват катастрофи, с потенциални щети и пострадали.
Определено заслужават стимули.
Петдесет процента по-ниска “Гражданска отговорност” ще мотивира повече водачи да се включат в тази надпревара. Винаги да се кара със съобразена скорост.
Не само да се спазва правилника за движение по пътищата, а и да се анализира поведението на другите участници.
п.п.
Цялата тази дискусия се води поради нелепото изменение на закона, което наскоро допусна обещетения до 9-то коляно.
Човек да се чуди дали единствено застрахователите са заинтересовани… или търсената цел е обедняване на населението и обезверяването му в справедливостта на придошлата демокрация.
Стана традиция да пиша в блога на рождения си ден…
и само в този ден 🙂
Това е добър показател. Означава, че съм млад още за писане:) Имам какво да кажа, но нямам време за това. Много по-интересни неща правя.
Неизбежно ще дойде ден, в който животът ми ще стане физически непълноценен. Тогава ще му мисля и може би ще му дам този нов словесен смисъл, да пиша…
Ни най-малко не ме притеснява старостта, дори я чакам с известно нетърпение.
Ще си почина от натоварванията, ще мързелувам, ще върна цигарения дим в живота си. Aроматът на тютюн ми липсва, повече от 20 години не пуша.
Цигарите сега ми пречат, но тогава ще ми отиват.., а алкохолното опиянение ще разкрасява спомените ми.
Вредните навици съкращавали живота. С радост ще редуцирам последната, неприятна фаза и ще получа малко удоволствие :).
Да пропусна малко изкуфели мъки…., няма място за съжаление.
Моята старост си я представям… уиски, цигарки, писане… и болежки 🙂 .., а защо не весели цигарки…. всяко нещо с времето си.
За мен бе важно да отвоювам 25 години младост, през които изживях безброй страхотни моменти и сбъднах маса свои мечти.
Но има време за старостта, борбата за младост продължава, както и тенденцията, животът ми да става все по-хубав.
На 65 не спирам да се развивам и да научавам нови неща. Оставам с впечатлението, че съм бавноразвиващ се…, което си е супер 🙂
Най-забавното е, че винаги съм смятал, че живея в най-хубавата възраст.
На двадесет смятах, че това е върхът…., на тридесет се усмихвах, когато си спомнях.
Същото стана на четиридесет… И така, това продължава до ден днешен.
Защо животът ми на 65 е най-добър?
Защото поддържам добра физическа форма и тялото ми се отблагодарява с неповторими усещания.
Защото съм запазил младежката си емоционалност и ентусиазъм и не спирам да практикувам нещата, които харесват и обичам.
Но най-важното е, защото на 65 осъзнаваш, че си изял огромна част от тортата. Изял си я лакомо без дори да усетиш вкуса и.
Останало ти е малко парченце, на което концентрирано се наслаждаваш. Всяка негова молекула тежи повече от голямото парче.
На младини отлагаш, колебаеш се, и така пропускаш безброй прекрасни преживявания, а ако ги реализираш не са така осъзнати.
С възрастта придобивам особена сетивност и забелязвам невидими за младежите нюанси в ежедневието. Ценя ги и им се радвам.
Заобикалям дразнителите и не ги отразявам.
Важен детайл е, че се готвя за ежедневието си, както шампион се готви за олимпиада.
Моята тайна за вечна младост 🙂
Разковничето е младежкият дух, без него добре тренираното тяло нищо не струва.
Как го постигам… с наркотици…, еко-наркотици, които сам си произвеждам. Букет от хормони, които организмът ми произвежда стимулиран от преживявания.
Имам разностранни занимания, които ме зареждат с младост, но най-мощната адреналинова инжекция е карането на мотор.
Искам да уточня. Първата мисъл на хората, които са далеч от това е – поемане на глупав риск.
Да много младежи го практикуват, правят някоя глупост и ако им се размине са щастливо надрусани. Категорично не го одобрявам.
Жалко за толкова много млади мотористи, сноубордисти…
Моята идея е да стоиш далеч от ръба във всеки екстремен спорт. Ясно да виждаш къде е границата, просто караш мозъкът ти да взима отговорни решения в една скоротечна среда. Така се зареждам.
Моето мнение е, че моторът е най-безопасното превозно средство. Звучи шокиращо, но наистина така мисля.
Повечето хора като чуят за мотори и си представят някакви шеметни скорости и безконечно състезание по шосетата.
Нищо подобно, участваш в движението като всички останали, но си на две гуми, на открито и сам определяш силата на вятъра.
Возиш се, радваш се на природата, но притежаваш едно огромно предимство, динамиката на мотора, неговите характеристики. Не ги ползваш непрекъснато, но ги имаш в ръката.
Невероятно усещане, лесно можеш да направиш другите да замръзнат на място. Да ги накараш да се движат на забавен каданс. Всяко трепване на китката те мести напред, назад в движението като с магическа пръчка.
На практика ставаш недосегаем. С невероятното си ускорение, с късото си спиране и голямата маневреност никой не може да те докосне и нарани…., освен самият ти, себе си.
И както във всяко хубаво нещо и тук има едно голямо – НО.
Има една съществена подробност и това е огромната разлика между карането на кола и мотор – ИЗНЕНАДАТА.
При кола можеш рязко да скочиш на спирачката, при моторът е забранено, ако си в наклон трябва да си много деликатен.
При кола можеш рязко да завъртиш волана, при мотора първо трябва да оправиш баланса.
При моторите изненадата е забранена. Превантивното мислене е задължително.
Ако при каране на кола някой ви е крив или ви се пречка, по-добре не се качвайте на мотор, стойте далеч.
Има и друга голяма разлика – УЯЗВИМОСТТА.
Мотористът участва в евентуалните катастрофи с тъкани и кости, а не с ламарини, като останалите. Именно затова отговорността на решенията е толкова голяма и адреналинът толкова висок.
Деветдесет процента от катастрофите са между нарушител и “праведен”. Ако бързаш за Рая качвай се на мотора и карай по правилата.
Ако караш мотор, забрави за правилника, той не е достатъчен. Трябва поглед върху цялата картина. Необходимо е разпределение на вниманието върху всички допустими възможности.
Просто е, прави опитите да те изненадат неуспешни, очаквай неочакваното:)
Не е достатъчно да имаш умения, да управляваш. Трябва да имаш въображение, да виждаш ситуацията в развитие. Да допускаш всяка маневра, действие или изникващо препядствие, щом то е физически възможно.
Това е комплекс, нещо като „да владееш Силата“.
Моторите действат много възбуждащо и могат да подведат и най-опитния.
И аз, признавам си, понякога съм изкусен да подръпна дявола за опашката.
Мотоциклетът дава много, почти неограничено, но само ако можеш да го вземеш. Ако не можеш и опиташ той ти взима всичко.
Много хора с възможности си купуват расови мотори, Ламборджини, Ферари и други подобни играчки, но това по-скоро е да впечатлят околните. Внимателно се придвижват от точка А до точка Б или паркират пред кафенето, за да събират овации.
Не разбират, че тези машини са създадени, за да впечатлят теб самия.
Има баровци, които наемат болиди от формула едно за няколко обиколки.
Чудя се колко ли би струвала една обиколка с уменията на Шумахер. Според мен, колкото болида и ще има много клиенти. За съжаление няма такъв пазар.
Важни са не придобивките, а уменията. Те са безценни и не могат да се купят. Именно те дават усещанията, а не предметите.
Прекрасно е „да владееш Силата“ и не само в една област, а в различни сфери. Така се овладява „ Силата“ на дългата младост.
Тя не се купува, създава се, изгражда се. Трябва сам да достигнеш до нея.
През годините съм пропускал големи печалби, за да не губя ценно време инвестирано в „Сила“.
Избягвал съм конфликти и съм търпял загуби, но съм печелил спокойствие, безметежно време. То също не се купува.
Цял живот се опитвам да правя баланс между материалното и нематериалното.
С една дума инвестирам в Щастие.
ПП
Смятам, че всеки човек роден на тази земя трябва да се стреми да направи света по-добър. Идеята въобще да имам блог бе да споделя една своя утопия, която ми хрумна през осемдесетте. Затова я споделям в почти всеки пост.
Знам ли, някой ден след хиляда години може да се случи.
Идеята представлява модел за нов обществен ред.
Създаване на орган за управление с най-голяма власт. Неговите решения не подлежат на дискусия или оспорване. Те са закон.
Този орган да има пълна власт, да изземе функциите народното събрание ако реши, да забрани партиите, да назначава президент и правителство, да определя политиките..
Да моделира и оптимизира управлението.
Един вид диктатура.
Кой ще е диктаторът?
Достъп до този орган ще има всеки, който пожелае и отговаря на определени условия. Няма ограничение в броя на участниците.
Условията са:
Да е пълнолетен.
Да е психически здрав.
Да не е съден.
Да има образование.
Да си е платил данъците….. до тук е като за ловец…
Да има деца.
Да не е държавен служите и да не получава пари от държавата под формата на договори..
……
Този най-висш орган ще работи с идеална цел, без заплати.
Гласуванията ще са публични и явни, за да няма измама.
Всеки „депутат“ ще вижда как е отчетен гласа му.
Светът неистово се нуждае от диктатура, от взимане на тежки решения…., но ако е диктатура нека да не е на един човек, а на всички желаещи образовани, мислещи и реализирани хора.
Та аз съм си онова момче, което винаги съм си бил….:)
Харесвам живота си на шейсет и четири. Прекрасен е. Харесвам го повече от всеки друг период на своя живот. Нямам никакво желание да се връщам назад във времето, тук се чувствам най-добре.
Ако имаше вечен живот и трябваше да избера възраст, с която да го живея, без колебание бих избрал днешния ден.
За утрешния… не знам. За утре не мога да кажа нищо.. освен, че то не е гарантирано за никого.
За нищо на света не бих сменил своето днес за лутането на двадесетте, за бачкането на тридесетте, за махморлука на четиридесетте, дори за суперформата на петдесетте.
Нищо не може да се сравнява със свободата на шейсетте.
Човек помъдрява, преподрежда приоритетите си. Отръсква се от излишните терзания, натоварващи партньорства и сложни адвокатски отношения. Просто се….
ОСВОБОЖДАВА 🙂
Какво ми е сега, когато съм над шейсет?
Правя по сто лицеви опори, виждам без очила…, зъбите са си мои :)..
Поддържам добрата физическа форма, която ми дава едно много високо качество на живот, но радостта от ежедневието ми се дължи на сетивността към хубавите неща в живота.
Човек трябва да съхранява и пази усещанията си от младостта.., чувствителността си, ентусиазма си…
Никога не съм се чувствал по-добре, от днес. Реално не съм променил нищо в начина си живот. Правя всичко, което съм правил и преди тридесет години. Дори напротив, придобил съм още нови умения, а старите поддържам и усъвършенствам.
Опитвам се да бъда мъдър, до колкото мога.
Да.., кой е най-добрият пилот? – живият пилот. Същото важи и за моториста. Това е валидно за всяка човешка дейност.
Съдбата на всеки зависи от вярната му преценка и самооценка… дори и за дребните неща. Дори от наглед маловажните решения в ежедневието.
Съдбата до голяма степен зависи от интелекта на човек.
Всъщност предимството на шейсетте е, че зад гърба ти са всички тези периоди на лутане, бачкане, махмурлук, самоусъвършенстване и освобождаване. Целият този живот, изпълнен с успехи, неуспехи, радости, страдания…, време прекарано в мисли, правене на изводи и вадене на поуки …
Усещането ми за всяка настояща минута, днес е с дълбочина шейсет и кусур години.
Как иначе бих изпитал толкова голямо щастие, когато чувам смеха на внуците си.
Какво всъщност е Щастието?
Философите си задават този въпрос от хилядолетия.
Аристотел нарича Щастието най-висше благо.
Според него, то е смисълът на живота и заедно с благополучието е универсална цел на всеки.
Епикур е определил щастието, като основна цел на човешкия живот и е създал учение в тази връзка.
„Щастливи ни прави не това което имаме, а това което ни радва“.
Според него, Щастието е в познанието и ума на хората. Трябва да се създават блага и умерено да се ползват…
Той е материалист и смята, че религиите създават страхове у хората, а на човек му трябва спокойствие и сигурност.
След появата си, Христянската църква отрича учението на Епикур и го обявява за разгулно, въпреки умереността му.
Христянството проповядва лишения и въздържание. Според нея, Щастието е във връзката между човека и светия дух.
Трябва да отложим щастието за отвъдното, мястото му е в Рая.
Според източните учения, Щастието е освобождаване от земните страсти – Нирвана. Угасване на индивидуалното съзнание и вливането му във всемирния дух.
Според Дънов, Щастието е в безкористната любов.
”Да обичаш е божествено, да те обичат е човешко“.
И така нататък и така нататък.
…….
В наши дни Щастието си има ден, това е 20-ти март, обявен от ООН за световен.
Щастието е заложено и в Декларацията за независимост на САЩ. „Всеки има право на живот, свобода и стремеж към щастие“.
Щастието е добре дефинирано, но хората продължават да се питат, какво всъщност е то.
По соц време беше лесно:)
Уреждаш се с банани за Нова година, запис на Юрая Хийп, туба бензин над лимита…
Сега е по-сложно. Повечето хора смятат, че щастието е в богатството. Парите ще решат всичките им проблеми. Убедени са, че като спечелят от тотото и всичко тръгва по мед и масло.
Позволявам си и аз да се изкажа по темата. Постигал съм много добри резултати в тази област, бих казал поддържам „близък контакт“.
Преживял съм ултра силни положителни емоции, за които изразът е: „Срещнах Господ“.
Няма да разказвам мои преживявания, твърде лично е. Няма и смисъл с думи не могат да се опишат усещанията, трябва да се почувстват. Ще споделя пътят, който съм изминал и изводите, които съм направил.
Кадри от поредната щастлива година.
Философията, „Хъмпи“
Мисля, че всичко необходимо, за да бъдем щастливи, ни е дала природата.
И още… щастието е заключено вътре в нас. Трябва само да го отключим и да му се наслаждаваме.
Религия
Преди двадесет и пет години избрах щастието за своя Религия.
Как стана това?
Вървях си по „Раковска“ и една витрина привлече вниманието ми. Вгледах се в нея и с периферното си зрение зърнах силует.
Старец, приведен напред, който се придвижваше вдървено, не беше дебел, но с добре оформено щембе.
Обърнах се и се огледах за дядката, нямаше никой наоколо….. силуетът бях аз.
Бях потресен, аз спортистът, който скачаше трупешката над три метра, правеше предно и задно салто с лекота, клекове с по сто килограма… да изглеждам така… сега..
Пет-шест години преди „Раковска“
Успешно бях взел завоя на прехода.
Строих къща в Лозенец по времето на соца, съответно имах огромни задължения…., които върнах само с хиляда долара.
Успях да направя заведение и купонът течеше с пълна сила.
Преход
Навсякъде наоколо се разкриваха икономически възможности, а аз имах потенциал.
На пръв поглед трябваше да съм идиот, за да не стана милионер.
След промяната хората без благословия бяхме предпазливи. Не можехме да повярваме, че това се случва.
До вчера те арестуват за пет долара, защото имаше строг валутен режим или за нетрудови доходи, защото работиш частно, а от днес давайте бизнесмени…
Изчаквах, не бързах да скачам в дълбокото.
Скоро се разбра, че преходът не е никакъв преход, а някаква метаморфоза.
Беше ясно, че зад големите намерения се крият големи ангажименти или големи неприятности.
Верен на себе си, реших да не се замесвам и върнах газта. Оставам извън системата, не и искам нито жилото, нито меда. Доста трудно ще ми бъде, но предпочитам да мисля със собствената си глава, а не по опорни точки, подсказани от друг. Ще бъда страничен наблюдател, ще е интересно.
Почивка
Добре ми дойде, имах нужда от почивка.
До този момент не бях се спирал. Карах успоредно тежко редовно следване, частно бачкане, семейство и активен спорт. След това, дълъг период – денем инженер на пет- шест места, нощем тайно бачкане по гаражи и мазета, а през “свободното” време – строеж на къща с личен труд.
Нямах почивен ден и вечно пропусках популярното телевизионно предаване “Всяка неделя”. А това бе моя мечта. Повечето колеги след работа обуваха пантофите, сядаха пред телевизора и се оплакваха, че нямат пари.
Първи опит
Първият ми опит да открия щастието бе неуспешен. Направих фал старт.
Завъртя ме ежедневието на безделник, тържествени обеди, преливащи във вечери, след това по барове и така до сутринта. Прибирах се, когато хората отиват на работа.
Едва издържах на това „голямо щастие“… не спортувах, а пиех и пушех здраво… съответно нямах сили и се чувствах като парцал…
Приятелите ме майтапеха, че „вървя срещу вятъра“, защото ме болеше кръстът и всички стари спортни травми се бяха обадили…
Quo Vadis
„Раковска“ за мен бе мигът, в който се осъзнах и получих прозрение.
Така, както Св. Павел, след срещата си „Quo Vadis“.
„Къде си тръгнал човече“, се запитах – това не е твоят път.
Не можех да продължавам така. Аман от тази почивка и този начин на живот, който със сигурност щеше да ме убие скоро.
Да не говорим, че не изпитвах никаква радост от това безсмислено ежедневие.
Втори опит
Вторият ми опит бе, след „Раковска“
Бях твърдо решен да направя промяна, но този път добре да я обмисля.
Съдба
Съдбата е в собствените ни ръце. Зависи единствено от нашите действия, оценки и решения…. и не само за важните неща. Понякога нещо дребно може да промени живота ти след години и няма да направиш връзка между двете събития. Дори само една дума може да преобърне подредения ти свят.
Посоката на промяна зависи от вярната ни преценка, самооценка и действията ни в ежедневието.
До голяма степен съдбата и щастливият ни живот са въпрос на интелект.
…..
Удовлетворен
Човек не може да бъде щастлив, ако не се чувства удовлетворен. За целта, трябва да прави полезни неща.
Захванах се с проекти, в които покривах много специалности, за да не завися от други. В общи линии създавах си блага заобикаляйки правенето на пари.
Работех с ум, сърце и двете си ръце.
Живот без задължения и отговорности е празен и безсмислен. Каквито и прищевки да задоволяваш, удоволствия да си създаваш, това не те прави щастлив. Първата крачка към щастието е да имаш пълноценен живот.
Да се чувстваш удовлетворен и да разполагаш с времето си.
Време
Майсторство е да се прави добър баланс и разпределение на времето.
Времето за самия теб е най-добрата инвестиция. Тя е безценна, защото сме лимитирани от живота.
Не трябва да забравяме, че всички сме гости на този свят. Очаквани ни неизбежно тъжен край, а и утрешния ден не ни е гарантиран.
Да, имаме хубави спомените, които ни топлят, но те са минало.
За да оцениш момента трябва да си реалист. Трябва да се съсредоточиш в настоящето.
Ние живеем сега, в този момент.
Бюджет
„Нищо не може да задоволи човек, който не се задоволява с малко“ мъдрост от древните философи.
Според мен, всеки лев изкаран в повече от реалните потребности, е изхарчил безценно време.
Здраве
Няма по-важно от здравето и това да се чувстваш добре. За съжаление, ние хората го приемаме за даденост, когато го имаме.
Първото, което направих след “Раковска” е да спра цигарите. Прекалявах и вече имах проблеми. Продължавам да пия редовно и да се храня “вредно”, но за активния ми начин на живот това не пречи, даже е задължително:)
Кондиция
Как усещаш тялото си? Критериите са много различни, бил съм спортист и го знам.
Разликите в усещанията са огромни при различните хора. Положителните промени са пропорционални на положените усилия.
Представете си как се чувства един трениран атлет в ежедневието си. В простите неща, в това как стои, как се движи, ходи, сяда, става, как изкачва стълбище…
Той тренира, за да бъде шампион. Дори не осъзнава, че ежедневието му е различно.
Ако иска, може да надбяга трамвай или да носи гаджето си на рамене цял ден.
За него това е нормално. Приема го за даденост, дори не го цени и не му се радва.
Спомням си случай, скоро след активния си спорт.
Цигани с каруца ми докараха 30 торби цимент от топливо, тогава бяха по 50 килограма.
Измъкнах се през обедната почивка и гледам торбите, на тротоара пред къщата. Скоро ще завали и циментът ще си замине.
Набързо свалих ризата, сложих анцунг върху панталона и ги метнах до втория етаж. Тичах нагоре – надолу с петдесет килограма. Поизпотих се, но свърших работата.
Струваше ми се съвсем нормално.
Разликите
След като видях силуета си във витрина на Раковска, осъзнах разликата. Стана ми криво, още бях твърде млад, за да се чувствам толкова зле и изглеждам толкова жалък.
Така е, хората не ценим това, което имаме в момента, приемаме го за даденост и постепенно го губим.
За мен беше драма, но всъщност е нищо. Какво толкова – загубил съм супер формата си, здрав съм ще я възстановя.
Радвайте се и ценете това което имате.
Спорт
Твърдо реших ще се върна на борда. Ще поддържам максимално добра спортната форма, за възрастта си.
Започнах ежедневни тренировки, като действащ, активен спортист. Поддържам всички групи мускули, които укрепват старите ми травми, както и тези, които използвам в моите занимания. Тренирам сила, бързина и издръжливост…
Държа да съм шампион… на ежедневието си.
За разлика от младежките си години, сега се радвам на кондицията, която имам.
Високи цели
Стремя се към върха на щастието, за такава висока цел усилията са комплексни. Щастието е психология, но не всичко е в главата. Тонусът на тялото също е много важен.
Ако някой мисли, че “якото” щастие е лесна работа, много бърка. С мързел не се получава, трябва яко бачкане. Това е битка, предимно със самия себе си.
Подготовка
По това време на сезона, след празничното зимно препиване и преяждане, традиционно се вкарвам във форма. През ден – два си правя преход на Витоша, денивелация около 900 -1000 м. Ще го преведа на градски език, това са 300 етажа. Т.е. преди да е започнал денят ми, качвам 300 етажа и съответно слизам. Това което не мога да преведа на градски е, че вместо по стълбище, газя сняг до колене.
Някой ще каже, защо не вземеш асансьора (лифта). Защо си причиняваш?
Защото, по лесния начин няма да се докосна до тези уникални усещания, които са моята цел.
За някои е удоволствие да лежат цял ден. Всеки избира каква доза щастие да консумира.
Винаги съм смятал, че за да вземеш трябва първо да дадеш.
Имам си критерии, под които никога не слизам. Нормативът ми е поне 20 набирания и 50 лицеви опори.
Обикновено правя много повече, но ако се размързелувам и се отпусна веднага се взимам в ръце.
Ако не мога да го покрия този норматив – това не е моят живот.
Психология
Умението да живееш щастливо е магия, която си заслужава да се овладее. Това е психология.
Всичко е в главата, да се чувстваш млад, да имаш желания и мечти, които да сбъдваш.
Да се чувстваш млад, нямам предвид възрастта.
Има апатични на двадесет, а има и ентусиасти на петдесет.
Начинът, по който възприемаш текущите събития и очакваш предстоящите си преживявания, това променя вкуса на живота.
Научете се да обостряте сетивата си за положителните емоции. Ако успеете, няма да пропускате и най-малките детайли от преживяването, което сте планирали.
Тази свръх чувствителност аз лично постигам с яка доза адреналин.
Един от източниците е карането на мотор, за което често чувам „Ти си луд“. Нормално е, хората отричат това, което не разбират и са прави. Тази терапия убива ако не си подготвен. По-добре си гледай спокойните старини.
Изобщо не рискувам, “Сейфти Фърст”. Просто съм близо до ръба, a там отговорността е много голяма. Трябва да се взимат решения на живот и смърт в една много скоротечна среда. Мозъкът няма избор и се концентрира на макс, а жлезите произвежда естествения наркотик като водопад:)
Не ви трябват ни сини, ни червени, никакви хапчета. Организмът е способен и сам си произвежда полезна еко дрога:)
Дете
Спомням си момента, в който за първи път изпитах особено чувство на блаженство, на радост, на наслада..
Бях дечко и не можех да си го обясня…
Нищо специално не се случваше в момента, просто си седях в слънчево петно, качен върху дървена ролка за кабели и чаках другите деца от махлата да се появят.
Било е лято, защото бях бос и по къси панталони.
Било е твърде рано, защото ми беше студено.
Било е неделя, защото дърводелната не работеше, а бях там, в склада им – любимото ни място за игри.
Предвкусвах прекрасния ден и чаках.
Веско, Дарий, Кайо, Шопето…. се бавеха и това ми даде време да оценя мига.
Това чувство се запечата в главата ми и си го спомням ясно до ден днешен.
След години, вече по-голям, определих това усещане като щастие.
Силата на този момент бе в това, че го осъзнах.
Оцених го, усетих го и не допуснах да мине край мен незабелязан.
Това е ключът за райската порта.
Не пропускайте моментите.
Чистота
Щастието е лесно и достъпно за децата.
Те подскачат, тичат и се радват във въображаеми светове, защото са чисти.
Децата са невинни, те са ангелчета.
„Лошите мисли са пречка за щастието“ пак от древността.
Религия
Щастието е религия, защото пътят към него минава през пречистване, освобождаване от негативната енергия.
Светата църквата плаши с жестоки наказания след смъртта, ако не спазвате десетте божи заповеди.
Новата религия „Хъмпи“ ви осигурява блаженство тук и сега, на тази земя.
Само трябва да се освободите от лоши мисли – завист, алчност, егоизъм…
Завист
Лично аз никога не съм изпитвал завист и винаги съм се радвал искрено на чуждите успехи. За мен това е дар.
Алчност
Задоволявам се с малко, още един дар.
Разбира се, ако има повече е по-добре.
Убеден съм, че щастието не се купува с пари…, но те могат да направят щастливия човек още по-щастлив, защото разширяват хоризонта му.
Амбиция
Победих амбицията си, в поредица от тежки битки.
Не ми е нужно да доказвам нищо повече, добре знам какво мога.
Лошите мисли
Опитвам се да нямам лоши помисли и се справям добре. Имам специално пожелание към злонамерените, каквото ми мислят това да се връща към тях.
Не искам да навлизам в техните чувства, не искам да се цапам, просто връщам – добро –добро, лошо –лошо, не искам да знам.
Още ми тежат лошите мисли към баба и дядо, които ме наказваха за белите ми. Всъщност те толкова много ме обичаха, както и аз тях…
Веднъж баба ми ме напердаши и аз я намразих… за няколко часа:) Хвана ме да пуша…, а съм бил едва на четири години…
Винаги виновен
За всичко съм виновен аз. Когато нещо неприятно ми се случи или имам някакъв неуспех винаги търся вината в себе си.
Виновен съм, дори някой умишлено да го причинява, защото не съм го предвидил.
Възнаграждение
Има много поговорки, как добрите дела се връщат. Според мен има голяма истина в това.
На добрите хора им се „отварят портите“ към земния Рай. Получават достъп до усещания, непознати за останалите.
Ако искате да сте щастливи – пречистете се. Освободете се от лошите си чувства.
И не забравяйте.
Раят е тук и сега, на тази земя.
Съвършенство
Истинският шампион по удоволствие от живота е духовно чист, позитивен и в прекрасна спортна форма…, но това не е достатъчно.
Трябва, още да е съвършен в уменията си.
Наивен
Когато бях юноша, състезател по ски тренирахме двуразово при това целогодишно… и естествено се пързалях перфектно.
Наблюдавах туристите по опашките, как пристъпват с непохватни движения. Строени в студа, мръзнат и чакат да се качат на лифта, където ги брули леден вятър.
А горе, на пистата, започва истинската им мъка.
Голям мерак, за големи страдания.
Мислят си, че могат да карат, а не подозират колко са нещастни, горките.
В свободното пързаляне, състезателите си правехме със ските каквото пожелаем.
Не можех да падна и да искам. Бях истинска пантера и се вадех от всяка ситуация, въпреки глупостите, които правех по бобуните. Естествено, изпитвах невероятно удоволствие от уменията си.
Тогава се питах, за какво живеят тези хора, на тази земя. Те дори не подозират, какъв кеф е да владееш скоростта и пространството до такова съвършенство…
Вече съм “Супер Стар” за класически ски. Сега се збавлявам с мини ски. Това което ги прави толкова забавни е, че ги карам извън пистата. С огромните “фрирайд” всеки знае. Опитайте със ски под метър. Необходими са перфектен баланс и минимална скорост. Ако намалиш потъваш и оставаш там до пролетта:) Препоръчвам яка доза коктейл “Младост”, от Голи връх до Драгалевци с мини ски по права линия, през гората. Трасето е на филмчето.
Смях
Пораснах и тайничко си се смеех на тези свои мисли. Хората си се радваха на живота, без изобщо да се качват на ски.
Да, ама не.
След „Раковска“, когато обмислях втория си опит, се върнах към тези свои мисли. Осъзнах, че не са били толкова наивни.
Смешно е наистина, но смешното е ограничаването в една еднинствена област, в случая ските.
По дяволите, любителите наистина не знаят какво пропускат. Разликата в усещането е колосална.
Разбрах към какво трябва да се стремя – към съвършенство във всичко, което правя.
Широк кръгозор
Човек не трябва да стои на едно място, трябва да се развива. Да научава нови неща, да усвоява нови умения и да ги усъвършенства.
Щастливецът има усет за красивата природа, но един и същ обект, дава различно по сила преживяване. В случая яз. Белмекен.
– Може да се наслаждава на прекрасния пейзаж от компютъра си.
– Може на място да му се любува. Тогава пейзажът стават 4D, дори усеща аромата.
– Може с мотор да го раздвижи. Тогава пейзажът стават кино.
– Може и като птица да се извиси и всичко ще се промени, филмът става Супер-продукция.
Прекрасната гледка се превръща в малка част от общото усещане.
Един полет би могъл да промени преживяването до неузнаваемост, но само ако пилот е с голям опит.
Ако не е такъв, дори няма да забележи красотата, а може и дискомфорт да изпита.
За истинско и дълбоко усещането, той трябва да се чувства като птица.
Страх
Страхът е причина, хората да пропускат прекрасни преживявания.
Човек, който придобива нови рискови умения, разумно ги развива и успява да достигне съвършенство… без да рискува. Такъв човек може да превърне най-страховитите преживявания, в най-страхотни.
В никакъв случай не бъдете безрасъдни, но да знаете, без кураж няма щастие.
Независимо дали става дума за красива жена или за скок с парашут.
Всеки, който преследва Щастието и успее да го доближи, в крайна сметка достига до извода – Няма по-голямо щастие от това – да споделяш щастието си.
Благодаря ти “Хъмпи” за прекрасните двадесет и пет години.
ПП
Един човек е напълно достатъчен, за да бъде щастието споделено.
Аз го правя публично… след четвърт век.
Споделям своя опит, като човек извън системата, страничен наблюдател, който вижда нещата под различен ъгъл.
Това е дълъг период, през който загубих приятели.
Хора, които преследваха своя финансов блян и така пропиляха живота си.
Хора, които успяха в натрупването, но изхарчиха безценно време и се осакатиха емоционално.
Не правете като тях. Инвестирайте време в самоусъвършенстване.
При криза, не натрупаното ще ви помогне, а способността да се адаптирате и да взимате правилните решения.
Светът ми е ясен, както и моята безполезна намеса в настоящето.
Не се тормозя от това, защото животът ми е прекрасен, сам си го правя такъв.
Отдал съм се на щастието си и не спирам да се забавлявам с ежедневието си.
Гласувам естествено, въпреки че осъзнавам…
Зад целия политически спектър, под една или друга форма, стои един единствен субект.
На сцената на живота ни е поставена позната на всички пиеса … „Добри и лоши ченгета“.
Продуцент, режисьор, директор на продукция…. е все той, как КОЙ?
Естествено гласувам… за доброто ченге, за да играе тази роля все пак върши някаква полезна работа, макар и да не поглежда към най-важната…, а и лесно се отказва, когато той му каже в полза на… не знам КОЙ.
Всички са положителни герои и говорят сладки приказки, дават големи обещания, защото знаят, че няма да ги изпълняват. Ролите са достадъчно и добре разпределени, гласове има за всички, но на никой не му стигат… и така всеки си има оправдание.
Този театър “Демокрация” се играе на тази малка сцена България единствено за отвличане на вниманието… от какво.. КОЙ да ти каже..
А светът би могъл да бъде много по-добър.
Не мога да променя настоящето, не съм чак такъв фантазьор. Но съм длъжен да споделя една моя стара фантазия.
Преди тридесет години имах идея за фантастичен роман. Свят с реализирана реална демокрация. Всеки има право на мнение, но се зачита мнението само на компетентните по въпроса.
Днес пиша тези редове, защото преди тридесет години това беше фантазия, но днес тази идея би могла да се реализира.
Лесно е
Защо съдбата ни да бъде в ръцете на хора, които използват невежеството на масите.
Решението е просто, не е нужно да питаме тези, които не знаят, тези които лесно манипулират.
Популизмът се е развихрил по целия свят… Брекзит… Тръмп… сигурно и още роене на Европа ще има…
Трябва ли да зависим от хора, които не могат да се ориентират правилно в обстановката и нямат вярна оценка за предлаганите им политики? В по-голямата си част хората са заблудени…
Не искам да обиждам никого, нека всеки сам да си даде оценка на днешния ден. Нагледах се на публикации във Фейсбук от уж интелигентни хора. Нека всеки сам да си направи равносметка… вчера гласувал… къде е гласът му днес?
Денят за размисъл не е за всеки, светът вече е по-сложен.
Моята фантазия
Съвременният свят вече няма нужда от политически партии. При тях една малобройна върхушка кадрува и подрежда листи от послушници.
Политиците са посредници между хората и управлението. Появили са се, когато площадът не можел да побере всички граждани и е било необходимо представителство в сената. Управлявали са уж най-умните, разумните, образованите, интелигентните, опитните… висшата класа и горе долу е било така.
Това време свърши. Технологиите направиха посредниците излишни. Всеки умен, разумен, образован,…. може да изкаже мнението си.
Депутат
Депутат би трябвало да стане всеки, който пожелае и отговаря на определени изисквания.
Използвам само думата “депутат”, той не е ничии представител, не е посочен и избран от никого.
В управлението е, защото заслужава.
Властта е мощно оръжие и достъпа трябва да се контролира, поне като за огнестрелно такова – свидетелство за съдимост, следствената служба, психодиспансер и поне средно образование.
Това е минимумът, допуск до – тест за интелигентност и психотест.
Първият включва общо образователени познания…. като истрория, география и т.н., а вторият специализиран създаден от психолози за кандидат депутати. Правилно ориентиране в ситуация, правилна преценка, оценка, ценностна система…
Тестът не би трябвало да е много труден, за да има широка представителност.
Покриваш тези изисквания и ставаш депутат първо ниво:)…. с идеална цел. Не получаваш възнаграждения, но имаш право на мнение по глобалните въпроси…, от сорта на Брекзит, избор на президент и т.н.
Даваш гласа си от вкъщи или от всяка точка на планетата.. по телефона.
Важни решения
Следващото, второ ниво “телефонен депутат” е този, който дава гласа си по важни решения, одобрение на нови закони, промени в администрацията и т.н.
Тук изискванията са по-високи. Специализирано образование или богат опит в областта.
Комисии
Най-висшето, трето ниво “депутати” са хората, които създават законите и взимат решенията. Това са експерти в съответна област – икономика, енергетика, право… Те би трябвало да получават възнаграждение.
Работят в трето ниво пространство – предлагат, обсъждат, гласуват и изготвят предложения, които се одобряват в пространството на второ ниво.
Просто е, няма партии, няма лобита, няма скъпи кампании, манифестации и демонстрации:), който го бива участва.
Първо ниво избира президент, премиер и главния прокурор.
Второ ниво одобрява предложените от трето ниво за назначения министри.
Министрите назначават надолу.
Всеки регистриран от първо, второ и трето ниво е регистриран и идентифициран с пръстов отпечатък.
Всеко от тях е медия и публикува във Фейсбук, Туитър, където си пожелае…, а ако някоя новина набере популярност се проверява и разпространява в официалните медии.
Мечти, мечти…
Няма КОЙ да позволи това да се случи.
Да, ама Не. Ако не се случи, няма да се случва Света.
