Щастливо зависим

 Kawasaki ZZR1400


Тайната на щастливият живот.

Тренираш много, правиш големи мускули.., ставаш много силен и много уморен.

Как да се чувстваш жизнен, здрав и силен.

Да правиш нещата без да те мързи.

Да имаш силни усещания и желания.

Да се чувстваш на тридесет, когато си на шейсет и пет…

Само с тренировни не става, трябва и дрога.

Наркотици бол, но химията създава краткотрайни усещания и уврежда психиката.

Природата се е погрижила и е създала специални рецепти от хормони за човешкия вид.

Най-популярният компонент е Адреналина.

Известно е, че това е хормон свързан с оцеляването на човека в критични състояния.

Стимулира симпатиковата нервна система.

Подобрява работата на сърцето и белия дроб. Разширява кръвоносната система на мускулите, както и бронхиолите за повече кислород.

Дава огромна сила и намалява усещането за болка.

Значително подобрява зрението.

Нарежда на гладките мускули да се отпуснат и така подобрява дишането.

Стимулира отделянето на глюкоза за повече енергия.

Повишава умствената и физическа активност.

Обостря чувствителността на сетивата.

Дори подмладява. Кара тялото да реагира на молекулярно ниво и увеличава количеството антиоксиданти циркулиращи в кръвта. Те, на свой ред се борят с свободните радикали причиняващи стареенето.

 

Адреналинът те прави свръхчовек.

След преминаване на критичната ситуация, ефектът от него продължава с часове.

Пристрастих се към това усещане и станах зависим още преди четиридесет години.

Бях състезател по ски, а през седемдесете карахме спускане по не обезопасени писти.

Летяхме сред вековни дървета с над сто километра в час, което беше истинска лудост.

След тренировка всички бяхме в еуфория.

Повечето колеги след края на спортната кариера сложиха точка на риска и с годините забравиха за този ефект.

Аз определено не успях да се излекувам от тази зависимост.

Продължих да ползвам този дар на природата.

Търсих бурите, за да карам сърф. Спусках се колело в гората, карах мотокрос по опасни трасета, спортни мотори по натоварени шосета, летях с малки самолети….

Важното, което успях да постигна бе да се друсам без да рискувам.

За избягването на риска много ми помогнаха годините на професионален ски-спорт.

Този опит ми помага за бърза и вярна оценка на ситуацията, както и самооценка на възможностите. Умение да преценя моментната си кондиция, както и влиянието на умората.

Успявам да произвеждам адреналин, като карам мозъкът ми да взима жизнено важни и отговорни решения в една скоротечна среда.

Принуждавам го да работи на свръх високи обороти. Непрестанно да създава и оценява безброй ситуации, които биха довели до риск.

Най-големият генератор на адреналин е спортният мотор.

С него се чувстваш безкрайно свободен.. и уязвим.

Може да ти дари емоция, да те зареди енергия, но може и да те убие.. ако нямаш опит или самоконтрол.

 

Преди две години си купих последния модел Кавазаки, 1400 кубика.

Вчера тази моя любима машина, генератор на щастие имаше юбилей – петдесет хиляди километра.


За този километраж сигурно ме е дарила с пет килограма Адреналин 🙂

 

Има хора, които мислят само в пари и смятат, че с придобивки ще се почувстват щастливи..

За тях 🙂

Усещанията ми и начинът ми на живот през последните две години можеш да си купиш за около седем милиона лева 🙂

Толкова струват пет килограма, по цени за синтетичен адреналин – 13,5лв за милиграм 🙂 Това е цената за дрогата, останалото няма цифрово изражение 🙂

 

 

Невероятна кондиция и добрата физическа форма .. могат да се само произвеждат ако ги завъртиш с генератор на подходящи хормони.

Получава се перпето мобиле. Въртят се в омагьосан кръг на Щастието, който сам се захранва с енергия и удължава младостта:)

Posted in *.* | Leave a comment

Докато мигнеш

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Беше в навечерието Новата 1960 година. Елхата вече беше украсена. С дядо ми седяхме до камината и си говорехме. Майка ми приготвяше празничната вечеря и от кухнята се носеха апетитни ухания.

Имахме телевизор и очаквахме много гости. Предстоеше първото, новогодишно, телевизионно предаване.

Бил съм едва на шест, но много добре си спомням този разговор. Бях любопитен и обсипвах дядо ми с въпроси за телевизията и за годините.

Как така някой някъде се движи, а ние тук го гледаме?

Защо 1960 година е кръгла? Как е кръгла?

Той ми обясняваше за десетилетията, че предстоят 1970, 80-та… 2000-та.

Година две хиляди.. звучеше като безкрайност.

Каза ми, че не е толкова далеч и че сам ще се убедя.

Очаквало се през 80-та година социализмът да победи в целия свят, а през 2000-та аз съм щял да бъда на 46 години.

Не можех да си го представя, дядо ми говореше за някаква фантастична друга епоха….

Да, беше безкрайно далече, а сега сме 20 години след това.

Невероятно, сякаш този разговор беше вчера. Всъщност, изминал бе само миг.

Скоростта на времето зависи от това на къде гледаш, напред или назад.

С възрастта се променя съотношение бъдеще, минало и затова оставаме с впечатление, че времето тече по-бързо.

А то си е същото, все така безкомпромисно.

Миг, ама какъв миг. Промените, които настъпиха през този миг са колосални.

 

Спомени

 

Ще споделя спомени, които младежите да съпоставят с настоящето, за да оценят по-добре промените.

Преди всяка прожекция на филм имаше „Кино-преглед“. В повечето случаи даваха трудови успехи на металурзи, тъкачки, комбайнери…, но кино-прегледите ме направиха и свидетел на много исторически моменти.

Речите на Мартин Лутър и негърските вълнения след убийството му.

Черните все още си бяха негри.

Рухващите сгради и бягащи хора при земетресението в Скопие. Кадри на живо, беше ужасяващо.

Убийството на Кенеди, все още вървят тези кадри.

Появата на упадъчните Бръмбари – Битълс.

Полетът на първият космонавт Юри Гагарин.

Прилуняването на Нил Армстронг….

……..

Гагарин посрещнах на живо в София. Мина само на метър от мене.

Чайка, кабриолет обиколи булевардите в центъра. Движеше се съвсем бавно, а Юри Гагарин приемаше възторжените поздравления на хората и им махаше с усмивка.

Тротоарите бяха препълнени с народ, но с дядо ми се бяхме преборили за “първият ред“. Чакахме Чайката на островчето пред Халите.

 

Колите

Помня безкрайната редица от файтони на Централна гара. Това бяха такситата тогава.

Колите бяха рядкост. Нямаше трафик, по главните улици на София вървяха старите, червени трамваи с врати от двете страни и много пешеходци.

Понякога минаваха камиони, някой ЗИС /Завод Имени Сталина/ или частна, ретро бракма от СОАТ.

На витрините в ЦУМ се въртяха Опел- Олимпия, Рено – Дофин, Москвич 407 и Чешка триколка с брезентов покрив.

Колите не бяха скъпи, струваха под две хиляди лева, но хората ги гледаха с недоверие и не проявяваха интерес.

По-скоро не смееха.

До скоро бяха гонили богаташите и никой не искаше да е на мушката.

Баща ми се колебаеше и често ходехме до ЦУМ да ги гледаме.

Беше лекар – гинеколог и имаше частен кабинет, можеше да си го позволи.

Пръв в махалата се осмели зъболекаря, купи си Рено. Нищо не му се случи и баща ми го последва, но с Москвич 407.

Ако ще имаме собствена кола, поне да е съветска.. следващата ни беше Мерцедес 219S, ЕС-класата – мече.

 

Да имаш кола през 50-те бе супер лукс. Правехме семейни излети извън София, а понякога с няколко курса се изнасяше цялата компания.

Пътувахме с колата до морето. Това си беше истинско приключение. Тръгваше се по тъмно и се пристигаше по тъмно.

За пограничните райони, след Царево трябваше „открит лист“. Имаше военно поделение на всеки нос.

Пътищата бяха тесни и разбити, а гумите некачествени и често се пукаха.

Беше късмет да пристигнеш до морето само със смяна на резервната.

При едно пътуване до Приморско ни се случи четири пъти да правим гума.

Външните гуми се демонтираха ръчно от джантата, с помощта на две щанги. Вътрешните се лепяха. Във всеки багажник имаше метална преса и горящи вулканизиращи лепенки.

Нямаше пътна помощ, но хората си помагаха.

Коли започнаха да се купуват, но митата станаха 200 процента и пазарът стана соц.

Западните автомобили отидоха в Кореком, а за Жигула или Москвич, даваш 1500 лева на Мото-техника и вече имаш „вноска“. Подредил си се на опашката… и започваш да чакаш, и чакаш и чакаш… около 20 години.

 

Телевизия

Беше невероятно. Картина, която се движи. Ходихме при наши близки да гледаме първите експериментални излъчвания на телевизия.

По това време хората имаха „радио-точки“ 🙂

Изглежда като радиоприемник, но всъщност е само говорител. Сигналът идва по жица и всички слушат едно и също.

Никога няма да забравя огромната черна тълпа пред ЦУМ. Три дена с майка ми носехме храна на баща ми и дядо ми.

Редуваха се на опашката и спяха в Москвича на паркинга. Измъчиха се, но успяха.

Сдобихме се с немски, черно-бял телевизор с „голям“ екран.

Това беше през 1959-та година.

Първоначално имаше предаване само веднъж в седмицата по няколко часа.

Седмиците ми се струваха безкрайни в очакване на Фюри…. и Вилхелм Тел в неделя.

Най-популярният телевизор по онова време беше „Опера“, черно-бял с много малък екран. Появи се смешна мода да се увеличава образа с правоъгълна лупа пред екрана. Всъщност тя деформираше образа. Не след дълго Оперите станаха цветни 🙂

Купуваха си цветни лупи, долу зелено, горе синьо, като са тревата и небето, а по средата червено… наистина беше смешно 🙂

Независимо от всичко телевизията ни правеше свидетели на много исторически и спортни събития. Репортажи от войната във Виетнам.., голът на Гунди на Уембли.., както и двата на Вуцов, но в собствената врата – световното през 66-та.

 

Връх Сталин

Покорих връх Мусала за първи път през 1959 година, бил съм на пет, но имам ясен спомен. Горе ми дадоха триъгълна „златна“ значка, на която пишеше връх Сталин и надморската височина 2925м.

Тръгнахме от хижа Заврачица, където спахме. През целия ден всички от компанията искаха да ме носят, но аз не давах. Явно много съм ги бавил, защото 200 метра преди върха д-р Гъдев не издържа, грабна ме насила, и ме метна на рамене. Бях много ядосан, но и тайно доволен.

 

Екология

Сега говорим за прахови частици и се притесняваме, а преди дори не знаехме за тях.

Пък са и много дребни не си заслужаваха вниманието ни.

Наблюдавахме саждите, които падат на парцали от небето, когато ТЕЦ-овете работеха на мазут и без филтри.

Майка ми тичаше да прибира прането, когато започваше това явление.

Снегът бе бял само първият ден.

Спомням си карикатура във в. „Стършел“.

Два снежни човека си говорят, единият е негър. Оказва се, че черният е от квартал Надежда.

 

Инверсията затапваше София с месеци през зимата, а Кремиковци бълваше отрова всеки ден, при това денонощно.

Рейсовете бяха едни стари Шкоди. Пускаха черни облаци при всяко тръгване.

Освен това цяла София се отопляваше с въглища и брикети. Есенно време по улиците имаше планини от кюмюр, където играехме на „крепости“.

Какви ли са били стойностите на фините прахови частици през 60-те.

На кой му пука, всички бяхме заклети пушачи 🙂

 

 Комуникация

Междуградските разговори не бяха автоматизирани и това продължи до късно, чак до осемдесетте години.

Отиваш в пощата, изчакваш огромна опашка, попълваш формуляр, влизаш в кабина и чакаш да те свържат.

Имаше телефонистки, които правеха това.

 

Инфраструктура

Много бързо се свиква с хубавото. Подлези, надлези, булеварди, дъги…., цели магистрали кръстосват София…, метро… Хората пак са недоволни.

…….

Когато започнах да карам кола нищо от това го нямаше.

Ще опиша само едно кръстовище от тези. които ме притесняваха – Цариградско шосе (бул. Ленин) и алея Яворов. Това бяха две тесни, павирани улици.

Като запрехвърча сняг, слизах по Яворов на първа, защото беше много стръмна. Ако караш бързо и червеното те изненада няма спиране по този наклон, на мокрите павета.

Ако въобще видиш червеното, защото нямаше светофари по ъглите, а само едно светофарче, което висеше по средата на кръстовището общо за четирите посоки.

 

Порядки

За по-младите ще е интересно, но мъжете също носеха жартиери 🙂 Слагаха се на прасците. Тогавашните чорапите се смъкваха и влизаха в обувките.

А женските чорапи бяха с ръб отзад.

Този ръб беше тема за шушукане в трамвая, когато е крив 🙂

Мина време ръбът изчезна, мина още и жартиерите изчезнаха, а чорапите се качиха до кръста 🙂

Харесвахме жените си и ги обичахме с ръб и без ръб. Такива, каквито господ ги е създал…. съвършени и леко окосмени 🙂

 

Казарма

Ходехме войници по две безкрайни години. Аз лично реално служих три месеца до клетвата, след това предимно на лагери. Служих в спортната школа на ЦСКА, където е Хилтън сега.

Ще разкажа за тези, които не са служили, как минават само първите два часа на войника.

В пет часа старшината влиза в спалното с крясъци „Стани“ и всевъзможни епитети. Издърпвам шаячния клин от под дюшека, където се ”глади“ през нощта. Обувам го във въздуха падайки от второто ниво, приземявам се в обувките и хуквам по коридора, използвам за заслон от тълпата първия завой, за светкавичен, войнишки възел на връзките и политам по стълбището.

Строяваме се голи до кръста в тъмното, на студа. Старшината брои на изхода под мижавата лампа и отклонява последните, които излизат от сградата. Строява ги отделно. Така се набира първата порция „дневални“. Това са хората, които ще имат допълнителни задължения за деня. Да мият тоалетните, да метат алеите, да оправят помещенията…

Извършва се проверка и започва три километров крос в калта.

В седем часа има развод. Старшината ни строява, преглежда и представя на дежурния офицер. Обувките, с които си тичал трябва да светят като огледало. Шаячните дрехи изгладени. С ръб на панталона и хоризонтален на куртката – отзад, якичката снежно бяла, избръснат, с изрязани нокти и изпънат (без гънки), стегнат ( старшината опитва да си вкара пръстите зад колана на всеки), комплект игли и конци в кепето…. Ако не си „опрятен“ те добавят в списъка на дневалните.

Това е водовъртеж, от който трудно се измъкваш.

Как да си измил тоалетните и да си строен „опрятен“ в седем, като до седем без пет тоалетната е пълна хора. Чиниите са с ниски прегради, без врати и всичките заети, а пред всяко огледало по десетина човека се опитват да се бръснат…. дневалния пуска маркуча в седем без петнайсет и започва настъпателно да си мие…. кой до където е стигнал напуска.

Как да няма нито едно листо на алеята точно в седем без пет……, след основното метене се качваш и тръскаш тополите.., осигуряваш си пет минути без листопад.

Ако духне вятър, на другия ден пак си дневален.

Черната ивица на всички легла да е по конец, а ако хвърли старшината пет стотинки върху одеялото трябва да отскочат…. става ако сгъваш дюшеците на лък 🙂

 

Беше странно, строяват ни голи на студа, духа вятър, вали дъжд или сняг, а никой не се разболяваше.

Стресът май е полезен, супер мобилизира организма.

 

Алчност

За времето което помня светът се комерсиализира неимоверно много. Хубавите западни коли, които струваха по 2-3 хиляди долара сега са 100 хиляди.

Бяха надеждно направени, караха се от няколко поколения. Частите унифицирани, поддръжката евтина. Вече не, след гаранцията започват проблемите, а частите са само по каталожен номер.

Да, браншовете се сдружават без думи и цените умножават. И това е повсеместно във всички сфери банки, фармация, застраховане… дори спортът се промени.

По мое време надпреварата бе за чест, за престиж, не за пари.

И тогава имаше професионален спорт, но аматьорският беше с класи по-високо. Всеки искаше да стане олимпийски или световен шампион, а там не се допускаше заплащане под никаква форма.

През 72-ра, в Сапоро дисквалифицираха претендента в спускането Карл Шранц. Имаше звезда на „Кнайсел“ върху каската си. Сега е различно спортът е договори, реклама, телевизионно време.

Нормално е, спортистите отдават младостта си, рискуват здравето си, понякога и живота.

Но футболът прекали. Превърна се в милиарден бизнес. Младежи без образование стават звезди и взимат милиони на седмица.

Определено не е справедливо, не само към останалите спортове, а към всички останали, инженери, лекари…

Според мен спортът е за практикуване, а не за гледане и надявам се все повече хора ще го разберат. Така ще се урегулират нещата.

 

Миг

Толкова много неща се случиха през тези 60 години, а минаха като един миг и какви големи промени настанаха в света само за този миг.

…….

Вчера бяхме на кино със съпругата ми. Естествено взехме метрото и пътувахме бързо, на топло, чисто, уай-фай. Между впрочем софийското метро е сто пъти по-хубаво от ню-йоркското и това е нормално то е 100 години по-старо.

Бяхме в мол “Парадайс”, прекрасна обстановка, в чудесен кино салон, гледахме хубав български филм…

 

Животът става все по-лесен, по-удобен, по-екологичен…. направо е прекрасен.

Ползваме компютри, караме умни коли, мотори, плащаме с телефони, носим умни, леки дрехи, обувки…

 

Появиха се нови спортове за свободното време и невероятни екипировки за тях. Планината, морето, небето станаха достъпни.

Светът стана достъпен….

Благодарен съм, че доживях тези промени, видях и почувствах този нов свят. Ще стискам зъби по-дълго да му се радвам 🙂

 

Блазе им, на бъдещите поколения. Кой знае те на какви чудеса ще станат свидетели.

 

Пожелавам на всички весело посрещане на Новата 2020 година.

Начало на нечии осъзнат, прекрасен вековен миг.

 

п.п.

Към настоящето поколение – радвайте се, ценете и пазете това, което имате. Не го приемайте за даденост.

Прекалената взискателност, постоянно недоволство и неодобрение може да ви върне назад и да съсипе постигнатото от поколения.

Преди да критикувате се запитайте, лично вие какво сте допринесли за света.

Posted in *.* | 2 Comments

Бонус-Малус

Категорично подкрепям ограниченията на скоростта и тяхното стриктно спазване. Всеки нарушител трябва да бъде наказван строго.

Започвам с това, за да съм ясен. Не искам някой да остане с грешно впечатление от написаното по-долу.

Инцидентите на пътя се дължат на грешки, на нелепи маневри, на лоши преценки, а скоростта прави последиците от тях много тежки.

Сама по себе си скоростта не предизвиква катастрофа, ако е съобразена с настилката, видимостта, трафика и т.н.

Що е несъобразена скорост?

Това е да се движиш с 20 км/ч, по тясна уличка с паркирани наоколо коли, вместо с 5 км/ч, въпреки че разрешената скорост там е 40 км/ч.

Несъобразената скорост може да е и с обратен знак…, ако се движиш с 60 км/ч в бързата лента на магистралата.

Ограниченията са ясни, знаците са сложени и те са там, край пътя и зима и лято, ден и нощ, в слънце и мъгла, при сухо и мокро…

Те са за всички водачи, за тези с опит и без, с книжка и без, за трезви и пияни, за дрогираните и за пишещите СМС-си.

Еднакви са и за всички превозни средства, за БМВ последен модел със самоспиране и за 20 годишната бракма.

Да, съобразената скорост е индивидуална и за всяка ситуация различна, а ограниченията са фиксирани и няма как да бъде по друг начин. Обществото не може да се довери на субективната преценка на всеки и не трябва.

Един на милион да се надцени и могат да пострадат невинни хора, деца.

Това е недопустимо, затова съществуват тези ограничения за максимална разрешена скорост и те трябва да се спазват от всички. Рискът трябва да се намали до минимум.

Над 90% от санкционираните за превишена скорост са били със съобразена скорост, но така трябва, така е правилно.

 

Близо сме, технологиите се развиват главоломно и скоро ограниченията ще се прецизират.  Няма да са знаци  край пътя, а ще са на дисплея. Ще отчитат наличие на мъгла, минусови температури, натоварен трафик, дори вниманието на водача ще се контролира и всичко ще се документира. За една и съща отсечка понякога ограничението ще е 10км/ч, а друг път 100км/ч.

За сега обаче – това е положението. Всеки водач и всяка ситуация под общ знаменател.

Всички сме го виждали.. на Цариградско, изхода на София. Три реда коли карат с 80 км/ч при ограничение 50 км/ч.

КАТ слагат тринога и документира хиляди нарушения.

Пак казвам така трябва.

Ограничението там е за двете пешеходни пътеки със светофар. Те са рядко използвани, но ги има. Необходими са, защото няма надлез, нито подлез.

Опитният водач гледа от километри дали някой пешеходец не доближава към светофара и взима мерки от далеч, своевременно намалява.

Но има и такива, на които цялото внимание отива за справянето с автомобила и превключването на светофара ще ги изненада.

Налагат се сурови наказания, макар че 90% от нарушителите да са карали със съобразена скорост.

Наказанията са справедливи, но трябва ли за същото това нарушение водача да се наказва допълнително с по-висока „Гражданска отговорност“? И то за години напред.

Не, разбира се. Несправедливо е. Дори нелепо.

 

Предложение.

Позволявам си предложение, като човек с 50-годишен стаж в шофирането и над два милиона километра, без произшествие.

Щом трябва да се вдигат цените на застраховките то да бъде за тези, които участват в инциденти.

Застрахователите добре знаят, кой получава обещетения.

А за причинителите на тежки катастрофи и рецидивистите „Гражданската отговорност“ драстично да нараства и без ограничение в крайната стойност.

Това ще мотивира младите и неопитни да бъдат по-внимателни, а разсеяните по-концентрирани.

Непоправимите ще отпаднат по естествен, финансов път.

С подобни мерки движението ще става по-безопасно, а катастрофите ще намаляват.

Според мен освен наказания трябва да има и стимули.

„Бонус – Малус“ трябва да стимулира опитните водачи, които не участват в произшествия.

Ако имаш собствена кола или мотор и караш над 20 хил км на година.

Ако не допускаш инциденти, застраховката да намалява до 50 % на петата година.

Изминатите километри вече строго се документират на техническите прегледи.

Лесно е. Може и трябва да се приложи, защото е справедливо.

Опитните водачи, които имат по-широк поглед върху ситуацията на пътя често не си ползват предимството или се позиционират така, че предотвратяват катастрофи, с потенциални щети и пострадали.

Определено заслужават стимули.

Петдесет процента по-ниска “Гражданска отговорност” ще мотивира повече водачи да се включат в тази надпревара. Винаги да се кара със съобразена скорост.

Не само да се спазва правилника за движение по пътищата, а и да се анализира поведението на другите участници.

 

п.п.

Цялата тази дискусия се води поради нелепото изменение на закона, което наскоро допусна обещетения до 9-то коляно.

Човек да се чуди дали единствено застрахователите са заинтересовани… или търсената цел е обедняване на населението и обезверяването му в справедливостта на придошлата демокрация.

Posted in *.* | Leave a comment

Рожден ден пореден № 65


 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стана традиция да пиша в блога на рождения си ден…

и само в този ден 🙂

 

Това е добър показател. Означава, че съм млад още за писане:) Имам какво да кажа, но нямам време за това. Много по-интересни неща правя.

Неизбежно ще дойде ден, в който животът ми ще стане физически непълноценен. Тогава ще му мисля и може би ще му дам този нов словесен смисъл, да пиша…

Ни най-малко не ме притеснява старостта, дори я чакам с известно нетърпение.

Ще си почина от натоварванията, ще мързелувам, ще върна цигарения дим в живота си. Aроматът на тютюн ми липсва, повече от 20 години не пуша.

Цигарите сега ми пречат, но тогава ще ми отиват.., а алкохолното опиянение ще разкрасява спомените ми.

Вредните навици съкращавали живота. С радост ще редуцирам последната, неприятна фаза и ще получа малко удоволствие :).

Да пропусна малко изкуфели мъки…., няма място за съжаление.

Моята старост си я представям… уиски, цигарки, писане… и болежки  🙂 .., а защо не весели цигарки…. всяко нещо с времето си.

За мен бе важно да отвоювам 25 години младост, през които изживях безброй страхотни моменти и сбъднах маса свои мечти.

Но има време за старостта, борбата за младост продължава, както и тенденцията, животът ми да става все по-хубав.

На 65 не спирам да се развивам и да научавам нови неща. Оставам с впечатлението, че съм бавноразвиващ се…, което си е супер 🙂

Най-забавното е, че винаги съм смятал, че живея в най-хубавата възраст.

На двадесет смятах, че това е върхът…., на тридесет се усмихвах, когато си спомнях.

Същото стана на четиридесет… И така, това продължава до ден днешен.

Защо животът ми на 65 е най-добър?

Защото поддържам добра физическа форма и тялото ми се отблагодарява с неповторими усещания.

Защото съм запазил младежката си емоционалност и ентусиазъм и не спирам да практикувам нещата, които харесват и обичам.

Но най-важното е, защото на 65 осъзнаваш, че си изял огромна част от тортата. Изял си я лакомо без дори да усетиш вкуса и.

Останало ти е малко парченце, на което концентрирано се наслаждаваш. Всяка негова молекула тежи повече от голямото парче.

На младини отлагаш, колебаеш се, и така пропускаш безброй прекрасни преживявания, а ако ги реализираш не са така осъзнати.

С възрастта придобивам особена сетивност и забелязвам невидими за младежите нюанси в ежедневието. Ценя ги и им се радвам.

Заобикалям дразнителите и не ги отразявам.

Важен детайл е, че се готвя за ежедневието си, както шампион се готви за олимпиада.

 

Моята тайна за вечна младост 🙂

Разковничето е младежкият дух, без него добре тренираното тяло нищо не струва.

Как го постигам… с наркотици…, еко-наркотици, които сам си произвеждам. Букет от хормони, които организмът ми произвежда стимулиран от преживявания.

Имам разностранни занимания, които ме зареждат с младост, но най-мощната адреналинова инжекция е карането на мотор.

Искам да уточня. Първата мисъл на хората, които са далеч от това е – поемане на глупав риск.

Да много младежи го практикуват, правят някоя глупост и ако им се размине са щастливо надрусани. Категорично не го одобрявам.

Жалко за толкова много млади мотористи, сноубордисти…

Моята идея е да стоиш далеч от ръба във всеки екстремен спорт. Ясно да виждаш къде е границата, просто караш мозъкът ти да взима отговорни решения в една скоротечна среда. Така се зареждам.

 

Моето мнение е, че моторът е най-безопасното превозно средство. Звучи шокиращо, но наистина така мисля.

Повечето хора като чуят за мотори и си представят някакви шеметни скорости и безконечно състезание по шосетата.

Нищо подобно, участваш в движението като всички останали, но си на две гуми, на открито и сам определяш силата на вятъра.

Возиш се, радваш се на природата, но притежаваш едно огромно предимство, динамиката на мотора, неговите характеристики. Не ги ползваш непрекъснато, но ги имаш в ръката.

Невероятно усещане, лесно можеш да направиш другите да замръзнат на място. Да ги накараш да се движат на забавен каданс. Всяко трепване на китката те мести напред, назад в движението като с магическа пръчка.

На практика ставаш недосегаем. С невероятното си ускорение, с късото си спиране и голямата маневреност никой не може да те докосне и нарани…., освен самият ти, себе си.

И както във всяко хубаво нещо и тук има едно голямо – НО.

Има една съществена подробност и това е огромната разлика между карането на кола и мотор – ИЗНЕНАДАТА.

При кола можеш рязко да скочиш на спирачката, при моторът е забранено, ако си в наклон трябва да си много деликатен.

При кола можеш рязко да завъртиш волана, при мотора първо трябва да оправиш баланса.

При моторите изненадата е забранена. Превантивното мислене е задължително.

Ако при каране на кола някой ви е крив или ви се пречка, по-добре не се качвайте на  мотор, стойте далеч.

Има и друга голяма разлика – УЯЗВИМОСТТА.

Мотористът участва в евентуалните катастрофи  с тъкани и кости, а не с ламарини, като останалите. Именно затова отговорността на решенията е толкова голяма и адреналинът толкова висок.

Деветдесет процента от катастрофите са между нарушител и “праведен”. Ако бързаш за Рая качвай се на мотора и карай по правилата.

Ако караш мотор, забрави за правилника, той не е достатъчен. Трябва поглед върху цялата картина. Необходимо е разпределение на вниманието върху всички допустими възможности.

Просто е, прави опитите да те изненадат неуспешни, очаквай неочакваното:)

Не е достатъчно да имаш умения, да управляваш. Трябва да имаш въображение, да виждаш ситуацията в развитие. Да допускаш всяка маневра, действие или изникващо препядствие, щом то е физически възможно.

Това е комплекс, нещо като „да владееш Силата“.

Моторите действат много възбуждащо и могат да подведат и най-опитния.

И аз, признавам си, понякога съм изкусен да подръпна дявола за опашката.

Мотоциклетът дава много, почти неограничено, но само ако можеш да го вземеш. Ако не можеш и опиташ той ти взима всичко.

Много хора с възможности си купуват расови мотори, Ламборджини, Ферари и други подобни играчки, но това по-скоро е да впечатлят околните. Внимателно се придвижват от точка А до точка Б или паркират пред кафенето, за да събират овации.

Не разбират, че тези машини са създадени, за да впечатлят теб самия.

Има баровци, които наемат болиди от формула едно за няколко обиколки.

Чудя се колко ли би струвала една обиколка с уменията на Шумахер. Според мен, колкото болида и ще има много клиенти. За съжаление няма такъв пазар.

Важни са не придобивките, а уменията. Те са безценни и не могат да се купят. Именно те дават усещанията, а не предметите.

Прекрасно е „да владееш Силата“ и не само в една област, а в различни сфери. Така се овладява „ Силата“ на дългата младост.

Тя не се купува, създава се, изгражда се. Трябва сам да достигнеш до нея.

През годините съм пропускал големи печалби, за да не губя ценно време инвестирано в „Сила“.

Избягвал съм конфликти и съм търпял загуби, но съм печелил спокойствие, безметежно време. То също не се купува.

Цял живот се опитвам да правя баланс между материалното и нематериалното.

С една дума инвестирам в Щастие.

 

 

ПП

Смятам, че всеки човек роден на тази земя трябва да се стреми да направи света по-добър. Идеята въобще да имам блог бе да споделя една своя утопия, която ми хрумна през осемдесетте. Затова я споделям в почти всеки пост.

Знам ли, някой ден след хиляда години може да се случи.

 

Идеята представлява модел за нов обществен ред.

 

Създаване на орган за управление с най-голяма власт. Неговите решения не подлежат на дискусия или оспорване. Те са закон.

Този орган да има пълна власт, да изземе функциите народното събрание ако реши, да забрани партиите, да назначава президент и правителство, да определя политиките..

Да моделира и оптимизира управлението.

Един вид диктатура.

Кой ще е диктаторът?

Достъп до този орган ще има всеки, който пожелае и отговаря на определени условия. Няма ограничение в броя на участниците.

Условията са:

Да е пълнолетен.

Да е психически здрав.

Да не е съден.

Да има образование.

Да си е платил данъците….. до тук е като за ловец…

Да има деца.

Да не е държавен служите и да не получава пари от държавата под формата на договори..

……

Този най-висш орган ще работи с идеална цел, без заплати.

Гласуванията ще са публични и явни, за да няма измама.

Всеки „депутат“ ще вижда как е отчетен гласа му.

 

Светът неистово се нуждае от диктатура, от взимане на тежки решения…., но ако е диктатура нека да не е на един човек, а на всички желаещи образовани, мислещи и реализирани хора.

 

Posted in *.* | Leave a comment

Рожден ден

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Днес имам рожден ден…

.. пореден номер шейсет и четири.

Еха, доста респектираща цифра. Звучи невероятно.

Та аз съм си онова момче, което винаги съм си бил….:)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Харесвам живота си на шейсет и четири. Прекрасен е. Харесвам го повече от всеки друг период на своя живот. Нямам никакво желание да се връщам назад във времето, тук се чувствам най-добре.

Ако имаше вечен живот и трябваше да избера възраст, с която да го живея, без колебание бих избрал днешния ден.

За утрешния… не знам. За утре не мога да кажа нищо.. освен, че то не е гарантирано за никого.

За нищо на света не бих сменил своето днес за лутането на двадесетте, за бачкането на тридесетте, за махморлука на четиридесетте, дори за суперформата на петдесетте.

Нищо не може да се сравнява със свободата на шейсетте.

Човек помъдрява, преподрежда приоритетите си. Отръсква се от излишните терзания, натоварващи партньорства и сложни адвокатски отношения.  Просто се….

ОСВОБОЖДАВА 🙂

Какво ми е сега, когато съм над шейсет?

Правя по сто лицеви опори, виждам без очила…, зъбите са си мои :)..

Поддържам добрата физическа форма, която ми дава едно много високо качество на живот, но радостта от ежедневието ми се дължи на сетивността към хубавите неща в живота.

Човек трябва да съхранява и пази усещанията си от младостта.., чувствителността си, ентусиазма си…

Никога не съм се чувствал по-добре, от днес. Реално не съм променил нищо в начина си живот. Правя всичко, което съм правил и преди тридесет години. Дори напротив, придобил съм още нови умения, а старите поддържам и усъвършенствам.

Опитвам се да бъда мъдър, до колкото мога.

Да.., кой е най-добрият пилот? – живият пилот. Същото важи и за моториста. Това е валидно за всяка човешка дейност.

Съдбата на всеки зависи от вярната му преценка и самооценка… дори и за дребните неща. Дори от наглед маловажните решения в ежедневието.

Съдбата до голяма степен зависи от интелекта на човек.

Всъщност предимството на шейсетте е, че зад гърба ти са всички тези периоди на лутане, бачкане, махмурлук, самоусъвършенстване и освобождаване. Целият този живот, изпълнен с успехи, неуспехи, радости, страдания…, време прекарано в мисли, правене на изводи и вадене на поуки …

Усещането ми за всяка настояща минута, днес е с дълбочина шейсет и кусур години.

Как иначе бих изпитал толкова голямо щастие, когато чувам смеха на внуците си.

Posted in *.* | 3 Comments

Щастието

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Какво всъщност е Щастието?
Философите си задават този въпрос от хилядолетия.

Аристотел нарича Щастието най-висше благо.
Според него, то е смисълът на живота и заедно с благополучието е универсална цел на всеки.

Епикур е определил щастието, като основна цел на човешкия живот и е създал учение в тази връзка.
„Щастливи ни прави не това което имаме, а това което ни радва“.
Според него, Щастието е в познанието и ума на хората. Трябва да се създават блага и умерено да се ползват…
Той е материалист и смята, че религиите създават страхове у хората, а на човек му трябва спокойствие и сигурност.

След появата си, Христянската църква отрича учението на Епикур и го обявява за разгулно, въпреки умереността му.
Христянството проповядва лишения и въздържание. Според нея, Щастието е във връзката между човека и светия дух.
Трябва да отложим щастието за отвъдното, мястото му е в Рая.

Според източните учения, Щастието е освобождаване от земните страсти – Нирвана. Угасване на индивидуалното съзнание и вливането му във всемирния дух.

Според Дънов, Щастието е в безкористната любов.
”Да обичаш е божествено, да те обичат е човешко“.

И така нататък и така нататък.
…….
В наши дни Щастието си има ден, това е 20-ти март, обявен от ООН за световен.
Щастието е заложено и в Декларацията за независимост на САЩ. „Всеки има право на живот, свобода и стремеж към щастие“.

Щастието е добре дефинирано, но хората продължават да се питат, какво всъщност е то.

По соц време беше лесно:)

Уреждаш се с банани за Нова година, запис на Юрая Хийп, туба бензин над лимита…
Сега е по-сложно. Повечето хора смятат, че щастието е в богатството. Парите ще решат всичките им проблеми. Убедени са, че като спечелят от тотото и всичко тръгва по мед и масло.

Позволявам си и аз да се изкажа по темата. Постигал съм много добри резултати в тази област, бих казал имал съм „близък контакт“.
Преживял съм ултра силни положителни емоции, за които изразът е: „Срещнах Господ“.

Няма да разказвам мои преживявания, твърде лично е. Няма и смисъл с думи не могат да се опишат усещанията, трябва да се почувстват. Ще споделя пътят, който съм изминал и изводите, които съм направил.

Кадри от поредната щастлива година.

 

Философията, „Хъмпи“

Мисля, че всичко необходимо, за да бъдем щастливи, ни е дала природата.
И още… щастието е заключено вътре в нас. Трябва само да го отключим и да му се наслаждаваме.

Религия

Преди повече от двадесет години избрах щастието за своя Религия.
Как стана това?
Вървях си по „Раковска“ и една витрина привлече вниманието ми. Вгледах се в манекена и с периферното си зрение зърнах силует.
Старец, приведен напред, който се придвижваше вдървено, не беше дебел, но с добре оформено щембе.
Обърнах се и се огледах за дядката, нямаше никой наоколо….. силуетът бях аз.
Бях потресен, аз спортистът, който скачаше трупешката над три метра, правеше предно и задно салто с лекота, клекове с по сто килограма… да изглеждам така… сега..

Пет-шест години преди „Раковска“
Успешно бях взел завоя на прехода.
Строих къща в Лозенец по времето на соца, съответно имах огромни задължения…., които върнах само с хиляда долара.
Успях да направя заведение и купонът течеше с пълна сила.

Преход

Навсякъде наоколо се разкриваха икономически възможности, а аз имах потенциал.
На пръв поглед трябваше да съм идиот, за да не стана милионер.
След промяната  хората без благословия бяхме предпазливи. Не можехме да повярваме, че това се случва.
До вчера те арестуват за пет долара, защото имаше строг валутен режим или за нетрудови доходи, защото работиш частно, а от днес давайте бизнесмени…
Изчаквах, не бързах да скачам в дълбокото.
Скоро се разбра, че преходът не е никакъв преход, а някаква метаморфоза.
Беше ясно, че зад големите намерения се крият големи ангажименти или големи неприятности.
Верен на себе си, реших да не се замесвам и върнах газта. Оставам извън системата, не и искам нито жилото, нито меда. Доста трудно ще ми бъде, но предпочитам да мисля със собствената си глава, а не по опорни точки, подсказани от друг. Ще бъда страничен наблюдател, ще е интересно.

Почивка

Добре ми дойде, имах нужда от почивка.
До този момент не бях се спирал. Карах успоредно тежко редовно следване, семейство и активен спорт. След това, дълъг период – денем инженер на пет- шест места, нощем тайно частно бачкане по гаражи и мазета – като един миньор…., а през “свободното” време – строеж на къща с личен труд.

Нямах почивен ден и вечно пропусках популярното телевизионно предаване “Всяка неделя”.

Първи опит

Първият ми опит да открия щастието бе неуспешен. Направих фал старт.
Завъртя ме ежедневието на безделник, тържествени обеди, преливащи във вечери, след това по барове и така до сутринта. Прибирах се, когато хората отиват на работа.
Едва издържах на това „голямо щастие“… не спортувах, а пиех и пушех здраво… съответно нямах сили и се чувствах като парцал…
Приятелите ме майтапеха, че „вървя срещу вятъра“, защото ме болеше кръстът и всички стари спортни травми се бяха обадили…

Quo Vadis

„Раковска“ за мен бе мигът, в който се осъзнах и получих прозрение.
Така, както Св. Павел, след срещата си „Quo Vadis“.
„Къде си тръгнал човече“, се запитах – това не е твоят път.
Не можех да продължавам така. Аман от тази почивка и този начин на живот, който със сигурност щеше да ме убие скоро.
Да не говорим, че не изпитвах никаква радост от това безсмислено ежедневие.

Втори опит
Вторият ми опит бе, след „Раковска“
Бях твърдо решен да направя промяна, но този път добре да я обмисля.

Съдба

Съдбата е в собствените  ни  ръце. Зависи единствено от нашите действия, оценки и решения…. и не само  за важните неща. Понякога нещо дребно може да промени живота ти след години и няма да направиш връзка между двете събития. Дори само една дума може да преобърне подредения ти свят.

Посоката на промяна зависи от вярната ни преценка, самооценка, решенията, които взимаме и действията в ежедневието ни.

До голяма степен съдбата и щастливият ни живот са въпрос на интелект.

…..

Удовлетворен

Човек не може да бъде щастлив, ако не се чувства удовлетворен. За целта, трябва да прави полезни неща.
Захванах се с проекти, в които покривах много специалности, за да не завися от друг и така разполагах с времето си.

Време

Живот без задължения и отговорности е празен и безсмислен. Каквито и прищевки да задоволяваш, удоволствия да си създаваш, това не те прави щастлив. Първата крачка към щастието е да имаш пълноценен живот, както казах да се чувстваш удовлетворен.

Майсторство е да се прави добър баланс и разпределение на времето.

Времето за самия теб е най-добрата инвестиция. Тя е безценна, защото сме лимитирани от живота.

Не трябва да забравяме, че всички сме гости на този свят. Очаквани ни неизбежно тъжен край, а и утрешния ден не ни е гарантиран.

Да, имаме хубави спомените, които ни топлят, но те са минало.

За да оцениш момента трябва да си реалист. Трябва да се съсредоточиш в настоящето.

Ние живеем сега, в този момент.

Бюджет

„Нищо не може да задоволи човек, който не се задоволява с малко“ мъдрост от древните философи.

Според мен, всеки лев изкаран в повече от реалните потребности, е изхарчил безценно време.

Здраве

Няма по-важно от здравето и това да се чувстваш добре. За съжаление, ние хората го приемаме за даденост, когато го имаме.

Първото, което направих след “Раковска” е да спра цигарите. Прекалявах и вече имах проблеми. Продължавам да пия редовно и да се храня “вредно”, но за активния ми начин на живот това не пречи, даже е задължително:)

Кондиция

Как усещаш тялото си? Критериите са много различни, бил съм спортист и го знам.
Разликите в усещанията са огромни при различните хора. Положителните промени са пропорционални на положените усилия.
Представете си как се чувства един трениран атлет в ежедневието си. В простите неща, в това как стои, как се движи, ходи, сяда, става, как изкачва стълбище…
Той тренира, за да бъде шампион. Дори не осъзнава, че ежедневието му е различно.
Ако иска, може да надбяга трамвай или да носи гаджето си на рамене цял ден.
За него това е нормално. Приема го за даденост, дори не го цени и не му се радва.
Спомням си случай, скоро след активния си спорт.
Цигани с каруца ми докараха 30 торби цимент от топливо, тогава бяха по 50 килограма.
Измъкнах се през обедната почивка и гледам торбите, на тротоара пред къщата. Скоро ще завали и циментът ще си замине.
Набързо свалих ризата, сложих анцунг върху панталона и ги метнах до втория етаж. Тичах нагоре – надолу с петдесет килограма. Поизпотих се, но свърших работата.

Разликите

След като видях силуета си във витрина на Раковска, осъзнах разликата. Стана ми криво, още бях твърде млад, за да се чувствам толкова зле и изглеждам толкова жалък.
Така е, хората не ценим това, което имаме в момента, приемаме го за даденост и постепенно го губим.
За мен беше драма, но всъщност е нищо, какво толкова – загубил съм формата си, ще я възстановя.

Какво да кажат наистина болните и те не са ценели здравето си, преди да го загубят.

Радвайте се на това което имате.

Спорт

Твърдо реших ще се върна на борда. Ще поддържам максимално добра спортната форма, за възрастта си.
Започнах ежедневни тренировки, като действащ, активен спортист. Поддържам всички групи мускули, които укрепват старите ми травми, както и тези, които използвам в моите занимания. Тренирам сила, бързина и издръжливост…

Държа да съм шампион… на ежедневието си.

За разлика от младежките си години, сега се радвам на кондицията, която имам.

Високи цели

Стремя се към върха на щастието, за такава висока цел усилията са комплексни. Щастието е психология, но не всичко е в главата. Тонусът на тялото също е много важен.
Ако някой мисли, че “якото”  щастие е лесна работа, много бърка. С мързел не се получава, трябва яко бачкане. Това е битка, предимно със самия себе си, както  физическа така и психологическа

Подготовка

По това време на сезона, след празничното зимно преяждане, традиционно се вкарвам във форма. През ден – два си правя преход на Витоша, денивелация около 900 -1000 м. Ще го преведа на градски език, това са 300 етажа. Т.е. преди да е започнал денят ми, качвам 300 етажа и съответно слизам. Това което не мога да преведа на градски е, че вместо по стълбище, газя сняг до колене.
Някой ще каже, защо не вземеш асансьора. Защо си го причиняваш?
Защото, по лесния начин няма да се докосна до тези уникални усещания, които са моята цел.

За някои е удоволствие да лежат цял ден. Всеки избира каква доза щастие да консумира.
Винаги съм смятал, че за да вземеш трябва първо да дадеш.

Имам си критерии, под които никога не слизам. Нормативът ми е поне 20 набирания и 50 лицеви.

Обикновено правя много повече, но ако се размързелувам и се стигне до там, веднага се взимам в ръце.
Ако не мога да го покрия този норматив – това не е моят живот.

Психология

Умението да живееш щастливо е магия, която си заслужава да се овладее. Това е психология.
Всичко е в главата, да се чувстваш млад, да имаш желания и мечти, които да сбъдваш.
Да се чувстваш млад, нямам предвид възрастта.
Има апатични на двадесет, а има и ентусиасти на петдесет.
Начинът, по който възприемаш текущите събития и очакваш предстоящите си преживявания, това променя вкуса на живота.
Научете се да обостряте сетивата си за положителните емоции. Ако успеете, няма да пропускате и най-малките детайли от преживяването, което сте планирали.

Аз лично го постигам с яка доза адреналин.

Например с мотора, за което често чувам „Ти си луд“. Нормално е, хората отричат това, което не разбират.

 

Изобщо не рискувам, просто съм близо до ръба, a там отговорността е много голяма. Мозъкът се концентрира и започва много да внимава:), а тялото произвежда естествения наркотик:)

Дете

Спомням си момента, в който за първи път изпитах особено чувство на блаженство, на радост, на наслада..
Бях дечко и не можех да си го обясня…
Нищо специално не се случваше в момента, просто си седях в слънчево петно, качен върху дървена ролка за кабели и чаках другите деца от махлата да се появят.
Било е лято, защото бях бос и по къси панталони.
Било е твърде рано, защото ми беше студено.
Било е неделя, защото дърводелната не работеше, а бях там, в склада им – любимото ни място за игри.
Предвкусвах прекрасния ден и чаках.
Веско, Дарий, Кайо, Шопето…. се бавеха и това ми даде време да оценя мига.
Това чувство се запечата в главата ми и си го спомням ясно до ден днешен.
След години, вече по-голям, определих това усещане като щастие.
Силата на този момент бе в това, че го осъзнах.
Оцених го, усетих го и не допуснах да мине край мен незабелязан.
Това е ключът за райската порта.

Не пропускайте моментите.

Чистота

Щастието е лесно и достъпно за децата.
Те подскачат, тичат и се радват във въображаеми светове, защото са чисти.
Децата са невинни, те са ангелчета.

„Лошите мисли са пречка за щастието“ пак от древността.

Религия

Щастието е религия, защото пътят към него минава през пречистване, освобождаване от негативната енергия.
Светата църквата плаши с жестоки наказания след смъртта, ако не спазвате десетте божи заповеди.
Новата религия „Щастие“ ви осигурява блаженство тук и сега, на тази земя.
Само трябва да се освободите от лоши мисли – завист, алчност, егоизъм…

Завист

Лично аз никога не съм изпитвал завист и винаги съм се радвал искрено на чуждите успехи. За мен това е дар.

Алчност

Задоволявам се с малко, още един дар.
Разбира се, ако има повече е по-добре.
Убеден съм, че щастието не се купува с пари…, но те могат да направят щастливия човек още по-щастлив, защото разширяват хоризонта му.

Амбиция

Победих амбицията си, в поредица от тежки битки.
Не ми е нужно да доказвам нищо повече, добре знам какво мога.

Лошите мисли

Опитвам се да нямам лоши помисли и се справям добре. Имам специално пожелание към злонамерените, каквото ми мислят това да се връща към тях.
Не искам да навлизам в техните чувства, не искам да се цапам, просто връщам – добро –добро, лошо –лошо, не искам да знам.
Още ми тежат лошите мисли към баба и дядо, които ме наказваха за белите ми. Всъщност те толкова много ме обичаха, както и аз тях…
Веднъж баба ми ме напердаши и аз я намразих… за няколко часа:) Хвана ме да пуша…, а съм бил едва на четири години…

Винаги виновен

За всичко съм виновен аз. Когато нещо неприятно ми се случи или имам някакъв неуспех винаги търся вината в себе си.
Виновен съм, дори някой умишлено да го причинява, защото не съм го предвидил.

Възнаграждение

Има много поговорки, как добрите дела се връщат. Според мен има голяма истина в това.
На добрите хора им се „отварят портите“. Получават достъп до усещания, непознати за останалите.
Ако искате да сте щастливи – пречистете се. Освободете се от лошите си чувства.
Не забравяйте, Раят е тук и сега, на тази земя.

Съвършенство

Истинският шампион по удоволствие от живота е духовно чист, позитивен и в прекрасна спортна форма…, но това не е достатъчно.
Трябва, още да е съвършен в уменията си.

Наивен

Когато бях юноша, състезател по ски тренирахме двуразово при това целогодишно… и естествено се пързалях перфектно.
Наблюдавах туристите по опашките, как пристъпват с непохватни движения. Строени в студа, мръзнат и чакат да се качат на лифта, където ги брули леден вятър.
А горе, на пистата, започва истинската им мъка.
Голям мерак, за големи страдания.
Мислят си, че могат да карат, а не подозират колко са нещастни, горките.

В свободното пързаляне, състезателите си правехме със ските каквото пожелаем.
Не можех да падна и да искам. Бях истинска пантера и се вадех от всяка ситуация, въпреки глупостите, които правех по бобуните. Естествено, изпитвах невероятно удоволствие от уменията си.
Тогава се питах, за какво живеят тези хора, на тази земя. Те дори не подозират, какъв кеф е да владееш скоростта и пространството до такова съвършенство…

Вече съм “Супер Стар” за класически ски, сега се збавлявам и качвам адреналина с “Мини” в гората 🙂

 

Смях
Пораснах и тайничко си се смеех на тези свои мисли. Хората си се радваха на живота, без изобщо да се качват на ски.

Да, ама не.
След „Раковска“, когато обмислях втория си опит, се върнах към тези свои мисли. Осъзнах, че не са били толкова наивни.
Смешно е наистина, но смешното е ограничаването в една еднинствена област, в случая ските.
По дяволите, любителите наистина не знаят какво пропускат. Разликата в усещането е колосална.
Разбрах към какво трябва да се стремя – към съвършенство във всичко, което правя.

Широк кръгозор

Човек не трябва да стои на едно място, трябва да се развива. Да научава нови неща, да усвоява нови умения и да ги усъвършенства.

Щастливецът има усет за красивата природа, но един и същ обект, дава различно по сила преживяване. В случая яз. Белмекен.

– Може да се наслаждава на прекрасния пейзаж от компютъра си.

– Може на място да му се любува. Тогава пейзажът стават 4D, дори усеща аромата.

– Може с мотор да го раздвижи. Тогава пейзажът стават кино.

– Може и като птица да се извиси и всичко ще се промени, филмът става Супер-продукция.
Прекрасната гледка се превръща в малка част от общото усещане за тази красота.

Един парапланер би могъл да промени преживяването до неузнаваемост, но само ако е в ръцете на опитен пилот.
Ако не е такъв, дори няма да забележи красотата, а може и дискомфорт да изпита.

За истинско и дълбоко усещането, той трябва да се чувства като птица.

Страх

Страхът е причина, хората да пропускат прекрасни преживявания.
Човек, който придобива нови рискови умения, разумно ги развива и успява да достигне съвършенство… без да рискува. Такъв човек може да превърне най-страховитите преживявания, в най-страхотни.
В никакъв случай не бъдете безрасъдни, но да знаете, без кураж няма щастие.
Независимо дали става дума за красива жена или за скок с парашут.

 

Всеки, който преследва Щастието и успее да го доближи, в крайна сметка достига до извода – Няма по-голямо щастие от това – да споделяш щастието си.

 

Благодаря ти “Хъмпи” за прекрасните двадесет и пет години.

 

 

ПП

Един човек е напълно достатъчен, за да бъде щастието споделено.

Аз го правя публично… след четвърт век.

Споделям своя опит, като човек извън системата, страничен наблюдател, който вижда нещата под различен ъгъл.

Това е дълъг период, през който загубих приятели.

Хора, които преследваха своя финансов блян и така пропиляха живота си.

Хора, които успяха в натрупването, но изхарчиха безценно време и се осакатиха емоционално.

Не правете като тях. Инвестирайте време в самоусъвършенстване.

При криза, не натрупаното ще ви помогне, а способността да взимате правилните решения.

 

 

Posted in *.*, Fiction, Personal | 1 Comment

Избори Бг

Поредни избори, поредни резултати, отдавна познати…

Светът ми е ясен, както и моята безполезна намеса в настоящето.
Не се тормозя от това, защото животът ми е прекрасен, сам си го правя такъв.
Отдал съм се на щастието си и не спирам да се забавлявам с ежедневието си.

Гласувам естествено, въпреки че осъзнавам…
Зад целия политически спектър, под една или друга форма, стои един единствен субект.
На сцената на живота ни е поставена позната на всички пиеса … „Добри и лоши ченгета“.
Продуцент, режисьор, директор на продукция…. е все той, как КОЙ?

Естествено гласувам… за доброто ченге, за да играе тази роля все пак върши някаква полезна работа, макар и да не поглежда към най-важната…, а и лесно се отказва, когато той му каже в полза на… не знам КОЙ.

Всички са положителни герои и говорят сладки приказки, дават големи обещания, защото знаят, че няма да ги изпълняват. Ролите са достадъчно и добре разпределени, гласове има за всички, но на никой не му стигат… и така всеки си има оправдание.

Този театър “Демокрация” се играе на тази малка сцена България единствено за отвличане на вниманието… от какво.. КОЙ да ти каже..

А светът би могъл да бъде много по-добър.

Не мога да променя настоящето, не съм чак такъв фантазьор. Но съм длъжен да споделя една моя стара фантазия.

Преди тридесет години имах идея за фантастичен роман. Свят с реализирана реална демокрация. Всеки има право на мнение, но се зачита мнението само на компетентните по въпроса.

Днес пиша тези редове, защото преди тридесет години това беше фантазия, но днес тази идея би могла да се реализира.

Лесно е

Защо съдбата ни да бъде в ръцете на хора, които използват невежеството на масите.
Решението е просто, не е нужно да питаме тези, които не знаят, тези които лесно манипулират.
Популизмът се е развихрил по целия свят… Брекзит… Тръмп… сигурно и още роене на Европа ще има…
Трябва ли да зависим от хора, които не могат да се ориентират правилно в обстановката и нямат вярна оценка за предлаганите им политики? В по-голямата си част хората са заблудени…

Не искам да обиждам никого, нека всеки сам да си даде оценка на днешния ден. Нагледах се на публикации във Фейсбук от уж интелигентни хора. Нека всеки сам да си направи равносметка… вчера гласувал… къде е гласът му днес?

Денят за размисъл не е за всеки, светът вече е по-сложен.

Моята фантазия

Съвременният свят вече няма нужда от политически партии. При тях една малобройна върхушка кадрува и подрежда листи от послушници.
Политиците са посредници между хората и управлението. Появили са се, когато площадът не можел да побере всички граждани и е било необходимо представителство в сената. Управлявали са уж най-умните, разумните, образованите, интелигентните, опитните… висшата класа и горе долу е било така.
Това време свърши. Технологиите направиха посредниците излишни. Всеки умен, разумен, образован,…. може да изкаже мнението си.

Депутат

Депутат би трябвало да стане всеки, който пожелае и отговаря на определени изисквания.
Използвам само думата “депутат”, той не е ничии представител, не е посочен и избран от никого.
В управлението е, защото заслужава.

Властта е мощно оръжие и достъпа трябва да се контролира, поне като за огнестрелно такова – свидетелство за съдимост, следствената служба, психодиспансер и поне средно образование.
Това е минимумът, допуск до – тест за интелигентност и психотест.
Първият включва общо образователени познания…. като истрория, география и т.н., а вторият специализиран създаден от психолози за кандидат депутати. Правилно ориентиране в ситуация, правилна преценка, оценка, ценностна система…
Тестът не би трябвало да е много труден, за да има широка представителност.

Покриваш тези изисквания и ставаш депутат първо ниво:)…. с идеална цел. Не получаваш възнаграждения, но имаш право на мнение по глобалните въпроси…, от сорта на Брекзит, избор на президент и т.н.
Даваш гласа си от вкъщи или от всяка точка на планетата.. по телефона.

Важни решения

Следващото, второ ниво “телефонен депутат” е този, който дава гласа си по важни решения, одобрение на нови закони, промени в администрацията и т.н.
Тук изискванията са по-високи. Специализирано образование или богат опит в областта.

Комисии

Най-висшето, трето ниво “депутати” са хората, които създават законите и взимат решенията. Това са експерти в съответна област – икономика, енергетика, право… Те би трябвало да получават възнаграждение.
Работят в трето ниво пространство – предлагат, обсъждат, гласуват и изготвят предложения, които се одобряват в пространството на второ ниво.

Просто е, няма партии, няма лобита, няма скъпи кампании, манифестации и демонстрации:), който го бива участва.

Първо ниво избира президент, премиер и главния прокурор.

Второ ниво одобрява предложените от трето ниво за назначения министри.

Министрите назначават надолу.

Всеки регистриран от първо, второ и трето ниво е регистриран и идентифициран с пръстов отпечатък.
Всеко от тях е медия и публикува във Фейсбук, Туитър, където си пожелае…, а ако някоя новина набере популярност се проверява и разпространява в официалните медии.

Мечти, мечти…

Няма КОЙ да позволи това да се случи.

Да, ама Не. Ако не се случи, няма да се случва Света.

Posted in *.* | 1 Comment

Рожден ден, размисли на 62

Днес имам рожден ден, ставам на 62:)
IMG_1521
Денят е подходящ за купон до сутринта с посрещане на изгрева – Джулай морнинг. Да, но вече я карам по-кротко.
След 60 не отбелязвам специално конкретната дата, а празнувам всеки божи ден и му се радвам от сърце.
Тези, които ме познават, знаят че се храня вредно и пия алкохол редовно. Просто не искам да удължавам живота си в онази крайна фаза с бастунчето, но полагам големи усилия да удължавам младостта си.
Спортувам редовно и се друсам здраво…. с адреналин. Обичам екстремните спортове, те ме зареждат емоционално и ме карат да се чувствам млад.
Общо взето живея си като 30-годишен:)
Не, само 10 % от тридесет годишните живеят като мен:)
Непрестанно, всеки ден, всяка минута планувам жадувани преживявания. Организирам си ги и ми се наслаждавам дълбоко и осъзнато.
Умея го по две причини първо, защото съм съумял да обостря чувствителността си към хубавите моменти и второ, защото се поддържам в добра форма.
Изпитвам хиляди желания и нямам търпение да ги реализирам. Да яхна мотора, самолета, сърфа…. много са нещата, които ме правят щастлив…., понякога това е само една красива гледка, която ме поглъща изцяло.
Бих казал, че съм синът на щастието.
Осъзнал съм, че всичко необходимо да бъдем щастливи ни е дала природата единственото, което ни трябва е здраве. Просто трябва да се научим да го ценим и когато го имаме.
На човек не му трябват много пари, за да бъде щастлив, не му трябват излишни придобивки. По-скоро му трябва да се самоусъвършенства, да развива умения, усещания…, а това изисква време.
Времето е много по-ценна инвестиция от материалното, стига да знаеш какво да го правиш. Майсторството е в баланса на разпределяне на усилията.
Трудно се достига до подобно мислене, не можеш да го получиш на готово, просто да научиш или да купиш. Това е състояние на духа, за което трябва да се потрудиш.

Сравнително късно узрях за тази философия, преди това имах доста неща да свърша, да създам и осигуря семейство, да понатрупам опит… и да порасна:)
В младежките си години всеки е безсмъртен и не умее да цени мига. Освен това се пали по много по-висши цели от личното щастие.
Живях достатъчно дълго анализирайки света наоколо и осъзнах, че злото вече е набрало голяма скорост и никой не може да го спре. И главен виновник е….. човешката природа… Его, алчност, завист…… и не на последно място глупост.

Разбирайки, че не мога да променя света… избрах щастието за мое ежедневие:)

И като един млад (30) и щастлив човек започнах да мечтая… за един по-добър и справедлив свят.

На днешния си рожден ден си позволявам да се обърна към политиците в Англия, сега е актуално, гласува се Брекзит.
Не си правя илюзии, че някой ще ме чуе от тази трибуна, но аз да си кажа.
В днешния технологичен свят всяка дума остава следа, па кой знае, някой ден, след мен:)

Англия
На света е имало много велики цивилизации, за които не знаем почти нищо.

Смайващи свидетелства, по чудо оцелели от вандали доказват съществуването им. Дори за днешната техника те са необяснимо сътворени.
Всички тези велики цивилизации са били безмилостно унищожени от варвари. Диви, жестоки, необразовани, алчни…
Светът се върти, историята се повтаря и повтаря..
Преди 2000 години, когато Нерон е завладявал Англия със слонове са му се чудели, защо му е.
Островът е бил обитаван само от диви племена, дори имало е чевекоядци сред тях.
След няколко столетия безуспешни опити да ги цивилизоват римляните са се отказали и са се отеглили. Било безмислено и скъпо да поддържат гарнизони там.

Промяната
Светът се върти, човечеството се развива, едни цивилизации западат, други се въздигат…
В Англия се раждат умове като Томас Мор, Нютон, Шекспир…
Започва чудовищна индустриализация… съпроводена с “Тежки времена”..
Водят се безкрайни битки за преразпределение и се завладяват безбройни територии по целия свят….
Англия се превръща в поредната нова империя и велика цивилизация.
Светът продължава да се върти…, а доброто и злото са все така преплетени..

Политиците правят своите компромиси, избират по-малкото зло или се съюзяват с едно зло, за да победят друго такова.

За сега Чърчил все още е герой?, за Дейвид все още никой не се е изказал. Времето ще отсъди.
Какво кара политиците да взимат техните решения… Разум? Обществен интерес или лична амбиция, алчност, комплекси…

Ясно е, светът се развива пулсиращо с крачки две напред, една назад.
Сега обаче е различно, светът зад нас се срива и зад гърба ни е бездна.
Имаме си ядрени играчки и крачки назад са недопустими.

Животът

Убеден съм, че Животът е нещо много сложено, много по-сложно от колкото изглежда. Нещо което не сме дорасли да си обясним. Твърде малки сме още, има много още да се учим.
Обясненията на религиите са откровенно наивни.
Аз определено съм избрал доброто в този необясним живот и ако моят избор наречем Господ, предпочитам да си имам директна връзка с него.
Не ми трябват йерархични църковни структури от посредници. Доверявам се на моята лична преценка, кое е добро и кое зло.
Сигурен съм, че всеки човек дълбоко в себе си носи тази преценка. Дори и тези, които служат на злото, а те са много. Малко от тях обаче го правят съзнателно. Повечето са дезинформирани или не се замислят много, защото така им е изгодно.
Убеден съм, че тук на земята сме на изпит. Нашите действия и решения ще бъдат оценявани.
Мисля, че всеки от нас си има мисия, която трябва да изпълни, докато е на този свят. Каква е моята не знам.
Може би трябва да споделям идеите си, които ме връхлитат.

Имам въпрос към Дейвид Камеран.

Защо ги питате? Защо рискувате Света ни?
Защо питате глупавите, необразованите, неориентираните, лесно манипулируемите.
Не ги питайте тях, а умните и образовани хора.
Ако ще питате всички, по-добре не задавайте този въпрос.
Глупавите повличат умните със себе си. В крайна сметка всички страдат.
Просто някои се усещат по-късно как е трябвало да постъпят.

Помагайте им. Вие политиците мислете вместо тях.

Решението

Аз съм за непрекъснати референдуми, по всички важни въпроси.

Но да се гласува само по електронен път и да има кратък тест по темата преди всеки вот.

Лесно е, в съвремения високо технологичен свят не е проблем това да се случи.

Така ще се питат за мнението им само интелигентните, образовани, информирани и мислещи хора.

Предварително знам аргументите против, те идват от статуквото.

Системата щяла да бъде пробита от хакери. Нищо подобно сега са големите измами, с бюлетините.

От няколко години дори телефоните имат пръстов идентификатор, а банките оперират с телефонни преводи. Това доказва, че не е кой знае какъв проблем сигурността.
Освен това лесно може да се хванат измамите, всеки ще може да провери как е отчетен гласа му.

Залогът е твърде голям, бъдещето на света.
Струва си да се създаде необходимия софтуер и да се въведат подходящи машини в изборните секции за хората, които нямат хубав телефон или компютър.

Другата атака ще е за дискриминация, пак от статуквото.

Не съм съгласен, никой не е дискриминиран, нали се дава равна възможност и достъп на всеки да гласува. Ако някой не успее на даден вот, да се готви, да попрочете за следващия.

За каква дискриминация говорим, нали се прави пресяване, получаване на допуск до вот.
Право се дава на всеки, но се допускат само по-информираните за съответната тема.
Справянето с компютъра също е част от този тест. Не е редно хора, които живеят в миналия век да решават съдбата на хората от бъдещето, колкото и да са умни и мъдри.

Един щял да гласува за цяло село:)
Как ще стане с пръстов индентификатор или снимка в момента на вота…. то лифта на Боровец не пуска двама души с една карта, та система за гласуване няма да измислят.

След идентификацията се генерират 2-3 еднотипни елементарни въпроса. Имаш 30 секунди за маркиране на верните отговори и съответно ДА или НЕ за вот.
Вместването в тези 30 сек. също е част от теста.

Не знам, дали си давате сметка колко би се променил светът с подобно въведение.

Това ще сложи край на манипулациите и на популизма.
Край на флирта с маргиналите. Политиците са готови на всичко, за да ги изберат.

Ако има подобен образован коректив и регулярно допитване по важните въпроси…
бюрокрацията ще се свие и администрацията ще се оптимизира ….

Да, имам си мечта….

И една още по-голяма…

Това е следващата крачка. Власт без посредници.
Свят без партии и политици. Сега действащия модел отдавна не работи.

Вижте Америка, огромна страна, а не могат да излъчат един приемлив кандидат за президент.
Това е така, защото партиите са йерархични структури и малки групи от несменяеми хора кадруват и номинират кандидатите.

Когато властта се персонализира става ясна мишена. Лесно може да се притисне и корумпира.

Злото пробива именно през политическата класа, през посредниците в управлението. Ако ги премахнем, то губи своите лостове за въздействие.

Малко повече за моята неосъществима (за сега) мечта.

Историята показва, че човечеството се върти в омагьосан кръг.
Обществото е безпомощно да се справи с настоящата система на управление.
Кризите се редуват – културна, морална, финансова, военна…

Познатата ни демокрация не дава решения, нито прави крачка напред, стои на едно място и се върти като торнадо.. изреждат се партии, обещания.., а резултатът е, че истинската промяна става все по-трудна, защото системата натежава и натежава превръща се в истинаска черна дупка. Създава все по-тежка и самовъзпроизвеждаща се бюрократична администрация, която притегля и поглъща всичко… само решенията ускорено се отдалечават.

Светът има спасителен изход, технологиите го създадоха и решението е – Виртуален парламент, с идеална цел…, без ограничение в броя на депутатите и без заплати.
Би трябвало участието в управлението да е достъпно за всеки. Не е нужно да бъдеш посочван или избиран от някого.
Ако искаш да станеш депутат, просто трябва да се запишеш:)
… само дето ще трябва да отговаряш на определени изискванията.

Условията за регистрация – възраст, редовно плащани данъци, чисто съдебно минало, успешен психологически и образователени тестове и… положителен финансов баланс към държавата:) т.е. ако си на издръжка на държавата, независимо дали си бюджетен служител или социален , нямаш право да бъдеш депутат.

Така в управлението и създаването на законите ще участват само реализирани, загрижени, интелигентни, образовани и мислещи хора.
На такъв парламент трябва да се поверят назначенията в държавите – президенти, министри, прокурори, съдии, шефове на митници, комисии и т.н….

Лошо му се пише на Злото в тази фантазия… остава и без зъби.

Защо умните хора в Европейския съюз да не направят крачка в тази посока, като реакция на Брекзит. Ей така, без реална власт, само за проба, експериментално… да се създаде виртуално общество с членове отговарящи на високи критерии… и да видим дали неговите преценки ще съвпадат с тези на политиците:)

Ех, как се размечтах…. на връх рождения си ден:)

П.П. Е, какъв беше този ход на Дейвид Камеран?
Дали това не е някакъв план за разобличаване на Злото? И Англия да се върне пречистена от популисти в Евросъюза?… и това да е пример за подражание за останалите страни?
Или пък битката със Злото в континентална Европа е безвъзвратно загубена и я оставят на вълците?

Скоро ще разберем.

Водачите на евроскептиците се разбягаха пред отговорностите… Негативите лъсват всеки ден… Шотландия и Ирландия искат да си ходят… Изборите май ще отчетат промени в общественото мнение… задава се и нова Маргарет Тачър…, а парламентът още не се е произнесъл по референдума и няма официално действие в посока напускане.

Интересно си е.

Posted in *.* | 2 Comments

Лудият Голф

IMG_6620
Законът е за всички и всеки трябва да го спазва.

Аз лично нямам нарушение от седем – осем години. Но това, че спазвам:) правилата не означава, че ги одобрявам.
Не обичам да говоря за движението по пътищата, най-вече за ограниченията на скоростта. Още повече, когато става дума за мотори. Упорито съм избягвал темата извън кръга на практикуващите. Би звучало шокиращо за широката публика….ако говорим откровено за моторите. Хората не подозират колко различна е тази машина, какви характеристики има, колко трудна и опасна за каране е, колко специфично е управлението и… Не можеш да я сложим под един общ знаменател с колите.

Нашумелият случай с „Лудия Голф“ (момче с психични проблеми, което излиза на лов за мотористи) ме накара да наруша обета си за мълчание. Реших да споделя част от своя опит, като разкажа един конкретен случай отпреди 20-тина години, който промени мисленето и стила ми на каране.
Надявам се, да съм полезен. Ще се радвам, ако някой извади същите поуки, без да преживява подобно нещо.

Приоритети

Ще започна с това, че моето верую е безопасността, независимо как изглежда карането ми отстрани.
Повечето млади мотористи искат да се развиват и гонят високо майсторство в техниката на каране.
Лягат до земята и изцеждат възможностите на завоя до дупка. Достигат до предела… добри са.., но аз не влагам разбиране. Бих ги посъветвал да обърнат внимание на превантивното мислене и да очакват изненадите в завоите.
Техниката е хубаво нещо, но не стига, трябва и мислене.
Шосето не е писта… има насрещно движение, настилките са различни, гумите също…. и няма зони за безопасност, където да се търкаляш ако се наложи.

Както казах моят приоритет е безопасността. Стремежът ми е да карам винаги със съобразена скорост, цифрите нямат значение.
Вярна оценка за ситуацията и предвиждане на развитието и – това е посоката, в която съм се опитвал да се развивам през годините.
Да се радваш на тази уникална машина без да пострадаш изисква много повече от спазване на правилата.
Зад гърба си имам около 2 милиона километра, от които над 300 хиляди на мотор и до сега не съм допуснал да ме катастрофират.
Избегнал съм хиляди катастрофи, това е безкрайна редица от случки, за които няма да разказвам в този пост.
Ще спомена само, че два пъти съм се спасявал от атаки в спряло положение:) Веднъж, дори минах на червено, избрах да се справя с изненадания трафик, пред това да ме размажат. Заблуден от подвеждаща светофарна уредба, водач премина със свирещи спирачки през освободеното от мен място. Дори и спрял, трябва да си концентриран и нащрек, щом си с мотор.
Затова си оставям големи дистанции отпред и възможен изход, когато се налага да спирам, особено последен на светофара.

СЛУЧКАТА … 2 август.. деветдесет и някоя година

До преди тази дата, си хвърчах с мотора щастлив и недосегаем. Имах огромен стаж и нищо на пътя не можеше да ме изненада. Освен, че добре владеех двуколесната машина вече знаех, че не трябва да очакам някой да ме пази, а сам трябва да се грижа за това.

Вече бях осъзнал, че непрекъснато стават катастрофи и винаги единият е невинен…., а ако е с мотор го е згазил здраво.

Приемах за нормално и очаквах всевъзможни засичания, нелогични маневри, минавания на червено, отнемане на предимство…. нормално е…. има толкова много разсеяни, неопитни, пияни и нагли шофьори на пътя.

Приел съм го, нито се ядосвам, нито се дразня… просто си карам и ги очаквам, пък като не се случи, не страдам, че съм намалил или съм се позиционирал по определен начин.
Мисля превантивно и допускам всяко неадекватно действие щом е физически възможно, а когато то се случи просто го отработвам…, имам тази възможност, защото съм си осигурил запас по скорост и по място.

В периода “преди” постигах невероятно високи “съобразени” средни скорости – мечта за формула 1… само Монца ме равнеше:)
Карам без да правя компромис със сигурността, а скоростта колкото дойде….
Да, така бе през деветдесетте… до един 2 август.

Умисъл

Злонамерените действия, за съжаление са непредвидими. Идват изневиделица, когато най-малко ги допускаш.
Обикновено, следя обстановката глобално и мисля вместо другите, ако се появи коза, куче или дупка… това е голяма изненада за някои. Забавянето на реакцията на някой при създаваща се ситуация подсказва колко тя ще е непредсказуема.

Но наистина непредсказуема е рязката маневра без причина.

В практиката си с мотор съм имал няколко умишлени засичания. Тези прояви са много редки, при мен са веднаж на сто хиляди километра.

Случки

Беше началото на деветдесетте, тъкмо се бяха появили борците – първите мутри… аз се прибирах от Щъркела и естествено прескачах колите, като спрели.
Точно преди един остър ляв завой без видимост, черен мерцедес 190, барака наби яки спирачки – без никаква причина… почти спря.. и в момента, в който тръгнах да го заобикалям с газ ме затисна към скалите… успях да се измъкнах благодарение на много по-мощния си мотор…, но реално взех завоя в насрещното без възможност да се прибера ако дойде някой насреща… извадих голям късмет, че нямаше никой.
Огледах пасажерите. В колата бяха пет главанака видимо доволни от чувството си за хумор.

След този случай преосмислих отношението си към мутренските коли…. само месец преди това наказвах Крушата 2-3 пъти с червения му кабриолет на път за морето…
.. веднъж ме бяха заклещвали три Ес-класи до мантинелата в третата лента, бяха ми оставили само няколко квадратни метра…, а се движехме с пределната за Ес-класа скорост – няма да цитирам! Беше мноого нервно, в един момент ми отвориха отпред и аз изхвърчах ….. добре, че карам силен мотор. Кортежът ме затвори, за да ме разгледат отблизо:) Искаха да видят кой бърза повече от тях….. и аз като тях бързах, за да не забравя на къде съм тръгнал:)

Явно до преди “Щъркела” бях попадал само на “готини” мутри:)

Изпитанието на 2 август.

Километри прав, празен път и само един Тир се тътри с 40-50км/ч, някъде отпред. Отдалече съм се преустроил в лявото платно и си карам, като пич, нали гоня висока “съобразена” скорост.
В момент, когато наближавам критично, тирът с рязка маневра се премества пред мен…..
Това упражнение съм го имал преди 40 години с кола, но тогава имаше причина – паркинг в ляво, който тирът видя и реши да паркира… човекът просто не ме беше видял…, а сега, от ляво е мантинела, а пред него нямаше друга кола, затова беше толкова неочаквано.

Скачам на спирачките и започвам интензивно спиране, но чак толкова интензивно, колкото ми трябва при тази скорост не може…. гумите блокират, ту предна, ту задна, отсичат ме, пускам спирачката, пак спирам и пак и пак. Намалявам бързо, оставяйки черни черти по асфалта, но камионът продължава да се приближава със страховита неизбежност.

Не посмях да го задмина от дясно, би трябвало да има причина за тази маневра…. аз ли да я поема, щом той я заобикаля.
Тирът беше бордови и изглеждаше празен, но имаше капаци, които бяха вдигнати, ако ги нямаше щях да скоча отгоре му и да оставя мотора да се разбие отзад.
Накрая дойде моментът и аз избрах да вляза в ада … мушнах се между камиона и мантинелата…. в първия момент моторът легна почти до земята, но успях да го изправя….. ужас, настилката беше пясък и трева….. щом докоснех спирачките, гумите блокираха и моторът започваше да се мята, като бик…. аз продължавах да навлизам в този тесен, прашен, шумен ад…. едва наваксвах на поднасянията с кормилото и на косъм овладявах мотора…., а на сантиметри от мен се въртяха с грохот поредица от огромни, двойни гуми…. в един момент скоростта ни се изравни….

Вече бяхме изминали доста път така и „препятствието“ би трябвало да е отминало… очаквах всеки момент камионът да ме освободи, но вместо това, той продължаваше да ме притиска …. намалявах скоростта и започнах да се измъквам назад…. бях стигнал почти до кабината и ме чакаше дълъг път обратно…. Камионът караше с около 50, а аз бях почти спрял и с тази ниска скорост едва пазех равновесие с тежкия мотор, в това ограничено пространство и по този хлъзгав банкет….. и само на сантиметри от тази ужасна мелница от огромни гуми, гуми, гуми.

Изход

В момента, в който се измъкнах, бяха останал без сили, както физически така психически. И адреналинът не ми помогна, бях размазан…., дори не подпрях мотора, а го пуснах на асфалта, прескочих го и продължих да ходя.
Огледах се и установих, че не е имало никаква причина за тази притискаща маневра…??

Трябваше ми време, за да се възстановя от преживяното. Ходех напред-назад, изследвах черните линии, които бях оставил по асфалта, бе огромно разстояние, а следите в пясъка… при първото влизане минаваха зад мантинелата ….късмет, че не съм срещнал колонка да ме изстреля в мелницата…
Опитвах се да си обясня какво се бе случило.

Това не беше от онези моменти на уплаха, които ти спират дъха, това беше продължителна битка на живот и смърт.
Тези 15 – 20 секунди ми се видяха, като цяла вечност.

Седях в тази пустош и си събирах мислите. Чудех се каква ли е причината за това действие.
Дали шофьорът не е заспал? Едва ли, ако беше така щеше да се премести плавно по платното, а не така рязко и премерено да ме засеча…. Дали не си е изпуснал запалената цигара, щеше веднага след маневрата да погледне в огледалото и да ме освободи.. , а той продължаваше да ме притиска и притиска.

Защо му е да ме убива без причина? Та той не ме познава.
Със сигурност му е било нещо криво, пък и кои караха мотори в тази години.., може да ме е взел за някой… знам ли …
Знам, че има лоши хора, зависливи… ама чак пък толкова….

Сигурно не е добре, човекът. Да, определено е някой ненормален, да посегне на живот… до този извод стигнах.
А и мястото бе идеално за покушение… нито един свидетел в тази пустош … през онези години имаше периоди без никакъв трафик… и бензинът беше кът.

Нов стил на каране.

На втори август, морето взимало жертви…, а аз, екстремният сърфист щях да загина на пътя…, е поне си извадих поуки.

Не бих могъл да се откажа от моторите, не бих могъл да живея без тези усещания, които карането на мотор ми дава.
Реших да променя стила си на каране, но да продължа. Въпреки рисковете, продължавам да карам и до днес.
Но от този 2 август нататък, приех нов стил на каране.

Към дългия списък от очаквани изненади от разсеяни и неопитни водачи включих и умишлени действия.
Покрай никого вече не минавам на доверие, всеки вкарвам в спирачния си път и след това го издухвам.
Изобщо не влизам в обсега му. Първо имам възможност да се измъкна назад, а после изчезвам напред.
Може никога повече да не ми се случи подобно покушение, но аз вече така си карам.
Малко е изнервящо за толерантните и мото-феновете, които очакват да профучиш край тях, но това е положението, сигурността над всичко.
Изобщо не чакам някой да ме пази, а използвам динамиката на мотора, за да бъда недосегаем. Затова и карам от най-мощните мотори.

Съвсем закономерно след този 2 август високите “съобразени” скорости паднаха драстично. Сложих край на рекордите.

За съжаление този безопасен стил на каране е в противоречие със правилника за движение по пътищата. Случва се при тези ускорения за кратно, “значително” да превиша максимално разрешената скорост.
Е, когато се налага да избираш дали да пострадаш или да бъдеш глобен…. 🙂

Карам по този начин от много години и установих, че съм забравил правилата:) Не съм ги забравил, но ми трябва време да измисля кой има предимство…. по-лесно ми е ако някой ама много иска да мине, да го пусна:) Ако иска да направи обратен завой, без мигач, на забранено… Моля… затова ако има човек в спряла кола или се движи съмнително бавно.. много внимавам, вкарвам го в спирачния си път и гледам гумите…

Фантазии

И тъй и тъй съм започнал да се изказвам по тема табу….. Ще си кажа и мнението за ограниченията на скоростта.

Според мен хората карат, като луди в рамките на позволеното!

Всеки ден по тихата ни, тясна уличка минават младежи с 30км/ч!! За мен това е безумна скорост, но е разрешена.
Аз лично по такива улици карам с 5-10 км/ч и през повечето време с крак върху спирачката.

“Прилежни” шофьори вдигат 70 – 80 км/ч със скапани коли, без гуми, по пътища с дупки!!
Пак те се хранят, пишат СМС-и, блеят докато се движат с разрешената скорост от 140 км/ч по магистралата…
Е, как няма да не сме на това дередже. Всеки ден даваме жертви, като при война.

Всяка скорост е опасна и с 10 км/ч може да стане голяма беля… ако се подложиш на Тир:)
Скоростта е наистина опасна, но само в комбинация с липса на умение, опит, концентрация….
Тя е само компонента от проблема.

Вторачвайки се само в скоростта създаваме условия за рекет и тормоз.

Законът не трябва да бъде само тояга, трябва да има и морков.
Затова предлагам да има не само наказания, но и стимули:)

СЪОБРАЗЕНА СКОРОСТ, това е разковничето.

Знакът – 60, той си е там…, там е и в дъжд и в пек, там е и ден и нощ, там е в мъгла и в сняг…. там е и за Мерцедесът -последен модел, там е и за Търбантът едвам. Там е за млад и за стар, там е за професора и за неграмотния, за пияния и за трезвия, за 20-годишния опит и за начинаещия….. възможностите са различни… съобразената, безопасна скорост за един е от 20, за друг е 100…..,
а малко по-надолу е катаджията.

Имам предложение за оптимизация.

Нека да се води битка с несъобразената, а не с превишената скорост. Тя се доказва лесно – участие в ПТП.
Нека да се отчитат участията в инциденти.
Нека има единен регистър.
Нека гражданската отговорност да бъде с цена от 10 до 1000 лева.
Нека стикерът да е с различен цвят. Зелен – чист, Жълт – допуснал и Червен – предизвикал ПТП.
Нека новите водачи да са с червен стикер – две години и с жълт още пет.
Нека камерите на КАТ да се включват само от жълт и червен стикер.
Нека катаджиите да наблюдават, да спират и проверяват приоритетно!
Нека да има строги санкции.
Нека да има лишаване от правоуправление след причиняване на ПТП.
Нека да има и лишаване завинаги и затвор на рецедивистите и убийците….., но

Нека да ни оставят намира:)

Аз лично съм си наложил наказанието предварително.
Още, когато се захващах с моторите реших, ако падна, самокатастрофирам или допусна някой да ме удари –
се самонаказвам с лишаване.
Отказвам се от мотора, явно не ставам за тази работа.

П.П.

Позволявам си да се обърна към младежите. Възхищавам се на майсторството им, но се притеснявам за тях.

Когато изцеждаш завоя, когато караш на предела, спирачният път е много по-дълъг от разстоянието до изненадата, която може да изникне…, а това е промяна в сцелпението, неравности, свличания, пропадания и всевъзможни пепядствия….
Може да се случват рядко, но ги има.

Един случай от миналата година

На ляв завой, подбалканското някъде след Саранци… карам си нормално за мен със запас и естествено съм на осовата линия. Завоят е с променлив радиус за мен се отваря, а за насрещното се затваря.
По средата на завоя срещу мен изскача камионче, тип хладилник около – 3 тона. През предното стъкло виждам уплашен млад шофьор с очи като палачинки, навил кормилото докрай и вече е по средата на платното, а тепърва завоя се изостря.
За мен бе много по лесно да му мина обратно, от ляво, но риска за челен удър със следващия ме спря. С бърза маневра за промяна на траекторията и яка спирачка, докато моторът е по-изправен успях да убия значително скоростта и да се изместя до мантинелата. В този момент камиончето поднесе и тръгна с вратите напред. Внимателно следях движението му и се мушнах през половин метър пространство, което ми остави. Ако ме застрашаваше сблъсък – нямах проблем да оставя мотора и да прескоча мантинелата, вече се движех с 20-тина км.
Ако караш на макс, без запас няма как да отработиш подобна ситуация.
Тези случаи са много редки, кога ли камион ще поднесе срещу теб…., но се случват… резултатът би бил един – той е виновен и гад, а ти… ти влизаш в статистиката.

Posted in *.* | Leave a comment

Маслен нос

Лимнос 2010

Вчера, на Никулден, по време на традиционния обяд разказах пред близките си една случка.
Всъщност тя е повод да почитам Св. Никола толкова силно.

Мисля, че съм длъжник на закрилникът за моряци, рибари…. и сърфисти.

Малко хора знаят подробности около този случай. Дълги години избягвах темата най-вече пред семейството си.

Когато научи за това мое премеждие, съпругата ми Ели настоя да го споделя в блога си.
Случката наистина е поучителна и би могла да предотврати нечие нещастие.

Имало едно друго време

Преди много години сърфовете бяха като кораби и предимно самоделки. Дъските, бяха около четири метра с вместимост триста – четиристотин литра и всичките си имаха швертове. Гиковете бяха по три метра, а платната – геометричен триъгълник…..

Успях да трансформирам няколко сърфа собствено производство в един оригинален “Марлин” 200 литра. Олраунд с клап-шверт, беше хит за времето си.

Вече бях станал доста добър и исках да карам само в бури, но те са рядкост за нашето море.
С този нов сърф не можех да стоя на брега. Току-що се бях пребазирал от Арапя на Градина и реших проучвам акваторията наоколо.
Станах самотен мореплавател:) обикалях заливите наоколо.
Чаках малко по-силно време, за да правя по-дълги преходи.
В крайна сметка съм обиколил крайбрежието от Варвара до нос Емине със сърф.

Първото ми минаване над Маслен нос

Една вечер излезе силен северо-източен вятър и духа през цялата нощ. На сутринта реших да се кефя на пълния курс и тръгнах на юг.

Преминах между острова и Стария град на Созопол, вълните бяха огромни. Над Харманите яхнах една вълна и я яздих на бакщак крещейки от кеф. Заради този кеф за малко да се ботурясам в скалите на “Германката” – Боджака.

Измъкнах се на косъм и това ме отрезви.

Започнах да катеря отдалече, за безопасно преодоляване на Маслен нос. От север той изглеждаше, просто като един ръб.
Покрай Дюни минах на километри навътре в морето и продължавах да катеря, движейки се на юг.

Северната страна на Маслен нос изглеждаше респектираща в този ден, от далеч се белееше страховития прибой. Огромните вълни се разбиваха върху скалите, чак до устието на Ропотамо.

Направих поворот и влязох още по-навътре. В един момент имах запас около шест-седем километра и реших, че са ми достатъчни, за да прескоча безопасно заветния нос.

Напредвах и оглеждах от далече какво ме чака. Оказа се, че зад първия ръб навлизам в един безкраен врящ котел.
Отпред и отдясно се разкриха цяла поредица от бушуващи малки скални заливи, а далеч напред ме чакаше зловещ десерт. Най-южно носът стърчеше навътре в морето.

Имах голям запас като разстояние до брега, но вече не бях сигурен, че ще ми стигне. Работата беше на кантар и реших да не рискувам с повороти, в тази пералня.
Едно падане и закъсване можеше значително да влоши нещата.
Напредвах бавно, защото се опитвах да катеря. Борех се за всеки метър височина, не трябваше да падам по вятъра в никакъв случай.

Този предстоящ най-южен ръб се оказа истинският Маслен нос, всичко до тук е било прелюдия. Прибоят се случваше пред него навътре в морето. Имаше плитчина по дължината му.

Бях се концентрирал на макс, стисках зъби и приближавах мига на развръзката. Очертаваше се да мина само на стотина метра над прибоя.
Тъкмо започвах да се успокоявам, че и този път ще ми се размине, когато забелязах, че навътре в морето се надига една огромна вълна. Като истинска планина, стърчеше необичайно над останалите.

Макар, че я видях от километър, нищо не можех да направя, щяхме да се срещнем на най-неподходящото място, точно пред носа. Ако се опитах да я изпреваря, да ускоря пускайки по вятъра, щях да се набутам точно в прибоя на “стандартните” вълни.

Тръгнах максимално остро срещу вятъра, почти спрях, за да направя неизбежната ни среща, колкото се може по-навътре.

Приближаваше се зловещо бавно и с всеки метър ставаше все по-стръмна и по-висока. Накрая се изправи пред мен, като стена. Почувствах се като пред входа на двуетажна сграда.

По някакво чудо, почти вертикално Марлинът се качи до върха на вълната точно в мига, в който тя се пречупваше.
В един момент се оказах над тунела на разбиващата се вълна.
Беше изтеглила водата пред себе си и скала от озъбеното дъно се показа над повърхността.
Гледах я ужасен на около седем – осем метра отдолу.
Изтръпнах, не знаех как ще свърши всичко това.

Последва здраво пропадане и мощно разклащане…… и всичко побеля. Чудя се как успях да се задържа и не паднах в тази преизподня.

Останах да стърча сред пяната, със спряло сърце.

Вече не бе нужно да бързам, имах време да се даврандисам. Държах посоката и бавно се измъквах. Следващите няколко вълни бяха от стандартния размер, само ме повдигаха и спускаха, а се разбиваха на стотина метра след мен.

Бях преминал критичната точка и пред мен в дясно имаше вариант за акостиране, северния плаж на Приморско.
Скоро видях и Перла, но пропуснах тази възможност да стъпя на твърдо, чакаха ме на Атлиман.

Пуснах по вятъра, яхнах следващата вълна и с нея подминах Приморско. Кефех се, но вече не се забавлявах по същия начин, чувствах различно.

Подобни изпитания ни променят завинаги.

Вижте как изглежда Маслен нос, обиколка от въздуха

Плажовете бяха пълни с хора въпреки черния флаг. Бяха толкова близо, забавляваха се, ядяха си сладоледа,
а само преди няколко минути се чувствах толкова сам, все едно – бях на друга планета ….

При практикуване на екстремен спорт, независимо дали сам или в група, човек трябва да разчита единствено на себе си. Всички негови преценки, решения и действия трябва да са такива.

Не е за вярване от каква ситуация се измъкнах. Ако тази вълна ме беше захлупила върху скалите щях да имам маса тежки травми, а най-близкия плаж – Перла е на километри плуване сред страховити вълни.
Нищожен шанс за оцеляване.

Как да не почитам св. Никола?

Празнувам на Никулден, повече от всеки Николай 🙂

IMG_8008

След години, трябваше да стана пилот и да се вдигна на две хиляди метра, за да ми се изясни картинката. Ръбът, за който говоря е най-долу, в дясно на снимката. Идвайки от север, след Боджака, минавам далеч навътре покрай Дюни и Аркутино и виждам насреща, само първия ръб на Маслен нос.

Едва по-късно разбираш какво те чака в бурята, Пътешественико 🙂

Човек без опит не подозира в какво се забърква в ежедневието си.

Трябва му интуиция, поглед отдалече, отстрани, от високо.., от висините на опита … така е в живота, не само на сърфиста 🙂

А опитът трябва да се споделя, за да знаят тези които се интересуват.

 

ПП

Няколко пъти съм минавал край Маслен нос. Веднъж, дори само на пет метра от скалите :). Бяхме с Люси.

Години след описания случай, двамата отскочихме до Арапя, при силен западен вятър.

Между двата пика на Маслен нос, повърхността беше като огледало. Мравките пиеха вода. Ефект от посоката на вятъра.

Но щом подминахме южния ръб, този път безобиден и се отдалечихме от сушата, на пет – шест километра навътре, ти да видиш вълни, но вече бяха от брега.

В този случай няма опасност от размазване в прибой, но ако ти се счупи нещо по такелажа, си уан-уей пътник. Пътуваш за Одеса:)

Там някъде загубих последният часовник, който носех. Страхотно Касийо, сигурно още показва на рибите часа, дата, дълбочина и посоките на света… 🙂

Маслен нос си взе такса преминаване или курбан 🙂

Вече не нося часовници, не защото Маслен нос може да разбере:) – не обичам бижута … телефонът ми показва точното време сега 🙂

Posted in *.* | Leave a comment