Към младите мотористи


 

И този сезон, както всеки друг, започна с новина за тежък инцидент с мотоциклет.  Загинаха двама младежи, този път на околовръсното шосе.

Знам, че трудно се приемат съвети на млади години. Знам, че всеки трябва да си мине по пътя, но аз да си кажа.

Може пък някой да се позамисли.

Първо, ще спомена, че условията за каране на мотор в момента са далеч от идеалните.  Началото на сезона е. Все още не е извършено  пролетното кърпене. Тук, там има пясък. Aсфалтът все още е студен и гумите трудно темперират.

Да, пролетта е сезон на изненадите. Пък и техниката на каране се е позагубила от дългата пауза…. за разлика от меракът, който е нарастнал.

Трябва много да се внимава с моторите… особено сега.

Карането на мотор изисква максимална концентрация, бърза и прецизна реакция

при поднасяне – връщането на газта премерено!

Големият процент от катастрофите с коли са леки. Обикновено се разминават с поогънати ламарини и без травми. При мотора не е така, последиците в повечето случаи са тежки.

Мотористите нямат право, дори на леко докосване, защото участват в движението директно с тялото си.

За колите, правилникът за движение по пътищата е задължителен, за моторите това не е достатъчно, трябва много повече.

При почти всички катастрофи, единият участник е виновен, другият не.

Когато караш мотор винаги го отнасящ.

Ако стриктно спазваш правилата за движение, но допуснеш инцидент…. на това му казвам – смърт с предимство!

Софтуер

Както стана дума в предишна публикация, задължително е да имаш добра техника на каране, да владееш машината до съвършенство…, но също толкова важно е, да имаш превантивно мислене.

Да виждаш ситуацията в развитие, да предвиждаш действията на другите, да допускаш всяка една маневра щом тя е физически възможна.

Автопилот

Аз лично, от години карам на автопилот. Карам си мотора и си мисля за нещо съвсем различно, както карам и кола… подсъзнателно.

Той – автопилотът се грижи за всичко. Преценява ситуацията, взима решения, кара си и не ме занимава. От време на време го питам -„тук защо намали скоростта?” и той ми отговаря – ”за да се разминем с камиона извън завоя, нещо товарът му не ме кефи”. „Ами тук, защо даде газ?”, -„за да изпреваря каруцата, която пресича по надлеза над магистралата, може да получа някоя костилка от праскова”. „А тук защо се изтегли в лявото платно”, -„не ми харесва поведението на черното БМВ там отпред”.

Опит

Всъщност, превантивното мислене е един софтуер и той е толкова по-мощен, колкото по-голяма база данни има. Всичко това, което ми отговаря автопилота вече ми се е случвало.

Този софтуер е надграждан и надграждан през годините, с различни случки и събития. Нагледал съм се на какви ли не нелогични и неадекватни маневри.

Загуба на управление – което пряко ме застрашава, спукана предна гума на тир и последващо плътно затваряне на пътя.  Гръмнал двигател на джип под носа ми, който омаслява асфалта и го превръща в парзалка.

Друг път, сърна ми изскача, уплашена от ловци. Какви ли не случки, през тези почти два милиона километра, които вече съм изминал.

Син Москвич с пияни цигани  излизат на скорост на главен път или дрогирани мутри с Мерцедес 190 се “бъзикат” с резки спирачки и заграждащи маневри.

Това са все неща, които са ми се случвали и са влезли в базата данни.

Софтуерът следи движението далеч напред и непрекъснато проектира развитието на ситуацията. Контролира скоростта на тези зад мен. Не допуска да бъда „заклещен”, държи винаги да имам изход.

Много внимава със зоните без видимост, особено с едрогабаритните превозни средства. Винаги ги задминава със съизмерима скорост.

Зад всеки тир или рейс чака по едно черно Ауди, което под носа му ще се вкючи на мръсна газ в движението срещу мен точно, когато го задминавам.

Зад всяка кола се е скрило по едно дете, което иска да ме изненада. Тези неща, може никога повече да не ми се случат, но той – софтуерът си ги чака, аз нямам думата, обрал съм луфта на спирачката и съм нащрек.

Изненада

Да не забравяме, че  ние – мотористите сме изненада за останалите. С малките си габарити и динамиката, с която разполагаме…, това е нормално.

Нека обаче не допускаме тяхната изненада да става наша изненада.

Ако някой е спрял край пътя или се движи съмнително бавно, то е ясно – ще направи светкавичен обратен завой, и то без мигач.

Повечето хора не са достатъчно адекватни за наличието на мотори по пътищата. Приемете го.

Погледнал е в огледалото и след секунда рязко тръгва. Само, че неговата секунда е различна от нашата,  нещата отдавна са се променили в огледалото.

Гледайте на къде сочат гумите на спрелите коли и дали има човек вътре. Ако колата се движи бавно може напълно да затвори пътя ви. Ако се движи бързо ще ви засече поради дупка или куче..

Гледайте далеч напред, анализирайте детайлите, състоянието на настилката, дали е вързан коня край пътя, на какво разстояние са играещите деца, има ли излаз на пътища и пътеки….

Изследвайте и поведението на другите, как е позициониран на пътя, стабилна ли е траекторията му…

 

Неравностите

Има много специфика при карането на мотора и трябва много да се внимава при навлизане в непозната територия. Например във високите скорости.

Моят искрен съвет е – да не раздавате много газ. Но се притеснявам, че тази уникална машина може да ви подведе.

Тя има твърда, безинерционна връзка между скоростомера и газта. Стрелката се разхожда из километража, точно със същия темп, като този на ръката. Следва всяко трепване на китката.

Докато се усетите и сте умножили разрешената скорост х 2, х 3, х 4 ..

Опасни скорости

Санкциите и наказанията на КАТ са ясни, но аз се притеснявам да не си докарате някоя смъртна присъда, за подобно нарушение.

При високите скорости всичко е различно. Гладкият, без никакви неравности път, при 100км/ч, може да оживее над 200 и да превърне мотора в див кон, който да ви хвърли.

Трябва здраво да се стиска с колене резервоара, за да имате постоянен стабилен контакт с педалите, а от коленете нагоре осигурявате свобода, за да може моторът да плува при изненадващи удари.

При ските това се казва „меки колена”. Когато има мъгла и неравностите се сливат, оставаш коленете да работят като амортесьори, без да виждаш бобуните.

Азбуката на пътя

За силата на предстоящия къч можеш да се ориентираш по цвета на асфалта. Колкото по-тъмно петно предстои, толкова по-силен удар очаквай.

Бричките носят капка масло на картера, скоростната кутия или диференциала и като друсне –  я пускат. По-големите неравности са маркирани от повече коли.

Дори и да се научите да четете азбуката на пътя, пак ви призовавам да карате внимателно, защото има изненади. Пресно, още не маркирано пропадане на пътя (каквото имаше миналата година преди Бургас), може да ви накара да се почувствате като байрак на кормилото.

Точно така се почувствах преди двадесет години край Велико Търново.

Само седмица по-късно прекрасният бял асфалт почерня и пропадането бе маркирано.

Работа със спирачките

Моторите имат уникални спирачки. Те създават огромно претоварване и те размазват върху резервоара, когато ги използваш правилно.

Работата с тях е възела при карането на мотор. Предната спирачка е тази, която спира ефективно, защото спирайки, увеличава натиска на предната гума към асфалта и от там осигурява по-добро сцепление.

Тя спира, но и… убива, защото при непремерено или паническо натискане – отсича мотора.

Като инженер, мога да го изчисля, кога точно ще настъпи отсичането – за всеки конкретен случай. Лесно е, с едно диференциално уравнение. При зададени килограми и скорост, като функция на натиска върху ръчката, наклона на мотора, с един коефициент за сцепление на настилката…..

Но когато идва завоя, няма време за сложни сметки. Трябва да знаеш точно колко да натиснеш при какъв наклон.

Това е усет, който се изгражда с години. Общо взето, ако искаш по интензивно спиране в завоя, трябва да варираш с наклона, съответно траекторията. Максимално интензивно спиране става при перпендикулярна гума на пътя.

С предната спирачка можеш и да влияеш на разпределението на товара, предна – задна ос. Подобрява сцеплението и воденето. Малко е като каране по ръба на браснача.

Обрания луфт позволява по-деликатна и прецизна намеса, ако се наложи.

Така се навлиза в завои, преминава през разклони, светофари, зони без видимост, места, от където може да се появи изненада.

Случвало ми се е отказ на спирачки (два пъти). При супер интензивно ползване, продължителен наклон, претоварен (двама души), яко каране (при всяка права здраво  ускорение надолу)… течността завира (въпреки ползването на скоростите)… Щом се появи мехурче с газ в системата – педалът пропада.

Серийните мотори нямат спортни спирачни системи, не са направени за подобна експлоатация.

Добрата новина е, че задната спирачка има по-лошо охлаждане (само един и по-малък диск)  и първо тя отказва. Това е като камбанка, предупреждава те, но все още имаш много по-ефективните предни спирачки.

Много важно е, да се изгради ABS рефлекс на пръстите на ръката. Мигновено отпускане на спирачката след блокиране на предната гума. Така се възстановява въртенето на гумата и контрола върху мотора. И веднага пак спирачка, но вече знаеш какво е сцеплението – при какъв наклон, с какъв натиск да работиш.

Този усет най-добре и най-безопасно се изгражда при спускане с колело. Зимата, на всяко спускане блокирам предната гума, поне хиляда пъти, светкавично я освобождавам и пак ползвам.. на ръба.

Изграждане на усет за работа с предна спирачка

Техническа изправност

Винаги преглеждайте мотора преди каране – за течове, налягането в гумите, веригата… Имал съм какви ли не случаи. Най-страшен беше -„гръмване” на предна гума, при голяма скорост. Всъщност, рязкото спадане на гумата се дължеше на разлепване от джантата. Причината леко изпускащ винтил и намаляване на налягането. Плавна неравност на пътя, но умножена по скоростта предизвиква този ефект.

Веднаж ми изби семеринг и обилно  омасли половината задната гума. Чакаше някой по голям наклон, за да ме изпързаля. За щастие се усетих навреме по хлъзгавината на стъпенката. Важни са детайлите, обръщайте внимание на дребните неща.

Много неприятно е блокиране на задната гума. Случвало ми се е няколко пъти.

Веднаж се включиха две скорости едновременно и всичко блокира. За щастие бях почти спрял. Слава богу това се случва при ниски скорости.

Веднъж, когато интензивно намалявах скоростта преди завой и си помагах с предавките. В момента, в който включих трета, тя изхвърли зъбното колело и наби първа, която е отсреща. Ефектът, е като рязко натискане на задна спирачка. Завоят вече беше започнал, а движението и в двете посоки много натоварено… по тесният стар път, край Аркутино. Как се оправих още се чудя. Дълго преди това имах проблем с трета…..  просто  изключваше.

Подобна ситуация ми прецака коляновия вал. От четвърта ми наби втора при над двеста и петдесет.

Ако имате някакъв подобен проблем, изключване или трудно влкючване, по-добре не карайте мотора, а го ремонтирайте.

Късането на веригата, също може да има неприятни последици, смазвайте я и я сменяйте  навреме.

Последени съвети

Карайте колкото можете повече, развивайте се непрекъснато. Трупайте опит, но безопасно, без да поемате излишни рискове.

Рискува се най-често, когато се увличате в надпревара, помежду си и със самия себе си.

Никога не карайте на ръба на своите възможности. Винаги имайте запас. Не изцеждайте завоите…… това не е писта със зони за безопастност и без препядствия.

На пътя, едно трепване на китката или паническо пипане на спирачката може да те вкара под някой ТИР или да те запознае с мантинелата.

Това може да те убие или да преобърне живота ти за миг.

Запомнете, че нямате право на нито едно падане! То може да е фатално!

Ако си наложите да карате само с десет процента под вашите възможности, сигурността ви ще нарастне с над деветдесет процента…. тук обаче допираме до вярната самооценка.

Карането със запас ви дава възможност да отработите изникващи изненади – поява на препядствие в завоя, нечия неадекватна маневра…. и т.н.

Те са редки, но за съжаление ги има! Очаквайте ги!

Карането на макс на пистата, на шосето със запас.

Хайде стига съм ви досаждал, слагайте екипа, каската и… на мотора.

Безаварийно каране

This entry was posted in Xtreme Sports. Bookmark the permalink.

11 Responses to Към младите мотористи

  1. Здравейте, не зная дали не съм единствения постнал нещо тук, но не мога да подмина онова, което прочетох. Благодаря за всички онези Ваши наблюдения изложени надлежно тук. Наскоро и мен ме удари шайбата за мотор. Изкарах книжка вчера. Зрях с години. Трупах опит с какво ли не. Мисля, че съм готов. От вашите разкази и мисли, виждам, че и съмненията ми се потвърждават. На прав път съм все пак и мисля, че ще сбъдна мечтата си. Жена ми е категорично против. Но! 🙂 Майната му. Исках просто да поблагодаря, защото малко са хората, които правят добро, щом могат.
    Съветите са чудесни, някои от тях са новост за мен и смятам да ги приема даром.
    Желая Ви здраве, късмет и успехи.

    • hampi says:

      Здравейте, пожелавам ви успех и късмет в това страхотно и страховито хоби. Жена ви е права да се притеснява, но се надявам скоро и тя да стане фенка на моторите. Със сигурност една къса мото-статия няма да ви научи. Най-важен е личният опит. Тя е само едно послание, да се навлиза предпазливо и внимателно в тези нови опасни територии. Колкото и да сте подготвен теоретично, неизбежно ще имате срещи със специфични за карането на мотор, изненади по пътя. Когато човек е зрял и с опит, рискът е значително по-малък и си заслужава, защото когато се научиш да караш безопастно, емоцията е огромна.
      Още веднъж пожелавам успех и късмет. Винаги ще съм на линия и ще се радвам, ако мога да бъда полезен. Ако имате някакви въпроси, веднага ще ви отговоря, стига да мога. Пишете ми на е-мейла.
      И не на последно място много съм впечатлен от работата ви.

  2. Пламен says:

    Изключително ценни съвети, благодаря! Не се сдържах и споделям моята ситуация. На 35 год.съм ,лекар по професия, имам си съпруга, дете, родители въобще пълен антураж 🙂 Още карам курса за категория А, за момента знаят жена ми и тъщата, които са ужасени и още са в ступор, за родителите нямам представа какво ще е. Колкото повече навлизам в мото-света ,толкова повече и страхът расте, което се надявам да “опази лозето”. Не знам откъде дойде този мерак ама настъпи критичната точка и не мога да го надвия вече. Това е ,надявам се един ден автомобилистите да ни приемат като равностойни участници на пътя.

    • hampi says:

      Пожелавам ти късмет и много радости в това вълнуващо и опасно начинание. Възрастта ти предполага разум и зрялост, а намеренията ти млад дух:)
      Надявам се, че отговорността за толкова много близки хора ще те накара внимателно да навлизаш в тази велика емоция.
      Пожелавам ти безаварийно натрупване на опит, без да разчиташ на толерантност от страна на автомобилистите.
      И не забравяй, че в началото страха те пази.
      Колкото по-добър ставаш, толкова повече се доближаваш до риска, защото чувството за свобода увлича. Майсторството не е само във владеенето на машината, а в предвиждането и отработването на изненадите, които са неизбежни за съжаление.
      Хиляди километри щастие на две колела.

  3. таня says:

    Здравейте поздравления и от мен за подробните съвети, аз и съпруга ми сме на мотора вече 30 години, и до сега не се бях замисляла за всичко по- горе написано но е много вярно и много се радвам че господина се е сетил да го напише така ясно и подробно.Дано се намерят хора да го допълнят и развият,защото понякога знанието дори и непреживяно може да ти спаси живота. А наистина автопилота трупа и предценява ситуацията на подсъзнателно ниво, съпруга ми го нарича шесто чувство,няма значение какво е важното е да го слушаме винаги и да не го пренебрегваме,няма тръпка в кофти ситуациите няма доволство, а иначе возенето на мотор е едно от най- приятните изживявания поне за мен.Няма по хубаво чувство от вятъра, разумната бърза скорост и гърба на любимия човек,синхрона в който сте двамата като едно цяло….. чувството е невероятно и никога не омръзва… само да има малко слънце и пролетни температури,никога не се отказвайте от желанието си да карате или да се возите на мотор но БЪДЕТЕ РАЗУМНИ, И СЕ ГРИЖЕТЕ МНОГО ЗА МОТОРА СИ. Радвам се за всеки който се е влюбил в моторите и иска РАЗУМНО да изживее това чувство за свобода.УСПЕХ от мен….. иииии…УМНАТАААА.

  4. Жак says:

    Евала колега :)))Сърна не ми е изкачала но преди десетина години едун бухал едва не ме събори 🙂
    А бртмбър рогач , проби якето в една юлска нощ и ме вкара в спешното за вадене на частици от рогите 🙂 Смешно нали…ама умувайте 🙂

  5. djani says:

    Би трябвало, всички млади рокери и шофьори да прочетат кратката новела “Балада за младия рокер” Публикувана е в български и американски сайтове. Достатъчно е да изпишете заглавието на кирилица в Гугъл, за да я прочетете. Там е казано всичко, за да имат “едно на ум”. Прочетете я!

  6. Светослав Атаджанов says:

    Имам издадена новела “Балада за младия рокер”, посветена на загиналия ми в ПТП син, също рокер и многобройни коментари в Интернет . В случая съм наблегнал повече на последиците, особено за живите – роднини и приятели. Истината е заровена повече в съзнанието, бързите рефлекси и инстинкта за самосъхранени, но на първо място в чувството за отговорност на всички яхнали мотоциклета, или седнали зад волана.

  7. Любен Вили says:

    Цял живот, съм карал мотоциклети, като дете от балканчето на вуйчо ми, до урала на дядо ми. Сега съм на 50, балканчето и урала още топлят сърцето ми и пазят любовта към мотора. Никога не успях да убедя приятелите ми, колко важен е опита и отговорността, когато се качиш на мотора, за голямо съжаление, някои от тях, вече не са между живите. Прочетеното е безкрайно полезно за мен и ме кара да се чувствам уверен във вижданията си по тази тема. Убежддението ми, че безопасността на пътя, не е само пожелание, а и в огромна степен отговорност. Благодаря и безавариен сезон.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *