Хъмпи инженер
През 1980 започнах работа, като специалист в Изоткомплект. Предприятието се занимаваше с монтаж и поддръжка на изчислителни системи. Това бяха някогашните компютри. През седемдесете и осемдесете години компютрите бяха огромни. Поради своята сложност, експлоатацията им изискваше ежедневна профилактика. Периодично се правеха различни настройки. Въпреки тази непрестанна грижа, често имаше откази, а локализирането и отстраняването бе доста сложно.
Гигантите от миналото
Представете си огромна, добре климатизирана зала. Централният процесор беше колкото два четирикрилни гардероба, сложени един до друг. Същият размер беше и паметта. Пръснати из залата, колкото двукрили гардероби, бяха контролерите, които осъществяваха връзката с перифериите. Дискови и лентови устройства бяха строени в редици, до тях устройства за въвеждане на данни чрез перфокарти, имаше и огромни печатници. В двойния под лежаха километри дебели кабели, които свързваха отделните устройства. Стотици вентилатори охлаждаха хилядите платки с чипове. Шелфът, бе изпълнен с милиони пера и безброй жични връзки между тях.
Паметта
Едно К памет представляваше огромен панел – два на два метра, изпълнен със стотици платки и хиляди чипове, които адресираха паметта и изпълняваха команди запис/четене. Физически битове се запаметяваха във феромагнити, които не само се виждаха, но и можеха да се отремонтират. За запаметяване се използваше хистерезиса на материала.
Дисковите устройства
Дисковите устройства бяха по седем и половина мегабайта. Двадесет плочи със специално покритие се въртяха на високи обороти, турбина един киловат създаваше мощен въздушен поток между плочите, където на четири микрона от повърхността летяха магнитни глави. Линеен двигател местеше тези глави, в рамките на дестина сантиметра, със скорост от двеста км/ч и спираше с точност до микрони. Не знам дали можете да си представите, колко сложна и прецизна техника беше това. С годините дисковете стигнаха до 200 мегабайта, когато се обезмисли производството им.
Ефективност
Тази машина харчеше ток, колкото едно село. Златното покритие на контактните повърхности беше около осем килограма. Всяка машина беше обслужвана от по няколко оператори денонощно. Отдел програмисти се грижеха за въвеждането на данните. От там те отиваха в отдел перфорация, където десетки жени работеха по цял ден на перфориращите машини.
Метаморфозата
Пред очите ми гигантската машина намаляваше размерите си и увеличаваше възможностите и ефективността си. Станах свидетел на тази фантастична метаморфоза. Честотата ставаше все по-голяма, платките все по-многослойни, а чиповете по-интегрирани.
Свиване в пространството
В момента онази грамада трябва да се гледа под микроскоп. Цялата е събрана в един единствен чип и струва два лева. Не е за вярване, но е факт. Инженерите, работили по оптимизацията и минимизацията сами си затръшнаха врата зад себе си, защото вече, физически няма място за тях. В момента, една шепа хора проектират мощни чипове на лаптопите си, а производството е напълно роботизирано и няма как да е другояче, поради микро размерите. Една цяла професия отиде в история. Единственото, което ни остава, е да гледаме на света с удовлетворение, че сме били част от този исторически етап. Някои колеги се преквалифицираха към софтуер, други ремонтират перални, трети правят ресторанти, всеки търси своето ново място под слънцето.
Разпространение
В момента такъв чип има във всеки автомобил, във всеки телевизор, пералня, микровеле… , навсякъде. Той оптимизира процесите и замества сложни механични части. Благодарение на него, имаме съвременното качество на уредите и машините. Съвременният човек, улисан в своите претенциите, забравя да е благодарен за това, че в момента милиарди хора по света живеят много по-добре от шепата царски особи, до преди стотина години. Приемат го за даденост, но да не забравяме, че в човешката история има много поврати.
Работа на хардуерен инженер
Работата ни беше много сложна. Всеки нов модел носеше с появата си, огромни проблеми и денонощна работа. Отказите на машините бяха много чести. За секунда се случват милион неща и те трябва да са съгласувани, всеки сигнал трябваше да дойде на уречената среща навреме, с точност до милионна. Когато проблемът беше траен, е лесно, но често се проявяваше за миг и ако стандартните тестове минават, ставаше сложно. Случвало се е, програма, която е вървяла десет часа и изведнъж, машината заспива. Възможните причини бяха милиард. Работата беше такава, че не можеш да изоставиш проблема в службата, с края на работното време. Той си тръгва с тебе и не ти дава да спиш цяла нощ. Кроиш планове, правиш стратегии за другия ден, къде да залагаш капани. “Капани”, защото причината често трае милионна част от секундата и не можеш да я видиш трайно. Залагаш тригер на едно от многото възможни места и чакаш нещо да мине и да го обърне. Трудно беше да го локализираш, в този космос от възможности. Всеки случай се решаваше индивидуално и с много творчество. Създавахме си микро програми в двуичен код за конкретен обмен, задавахме команди в определени регистри. Не можете да си представите, колко сложно нещо е този днешен чип. Като си помисля, че съм се разхождал в него с години…
Светът е променлив
Имах уникална и супер сложна професия, която вече не съществува. Някой ще каже, че сме работили на вятъра, губили сме си времето, енергията и интелекта. Мисля, че не би имало лаптопи и достъпен интернет днес, ако не беше извървян този път, през последните тридесет години. Сега вече е по-лесно, самите чипове се проектират на лаптоп. Темпа на развитие се ускорява. Светът става все по динамичен. Нуждата от хора с добра квалифиция е за кратко. В днешния свят се налага непрекъснато догонване на препускащите изисквания. Образованието не е достатъчно, то е само основа и трябва човек да се развива непрекъснато, за да е необходим.
Интересна ще е съдбата на човечеството в следващите няколко години. В момента милиарди живеят в удобства, за които царете от преди сто години само са мечтали. Дали толкова много царски синове с високи претенции, ще бъдат достатъчно адаптивни към променящия се свят и ще намерят своето място за реализация.
Здравей , аз също работех в Изоткомплект 1977-1982г в София . Имаш ли връзка с някои наши колеги . Аз първо бях в сервиза , а после при Ковачев. Спомняш ли си името на нашия началник на сервиза . Поздрав