Твърдо спазвам традицията, да се радвам на София, по време на празници. Харесва ми да се разхождам безцелно из полупразните улици. Това са редки моменти, които не бих искал да пропусна. Ако съм някъде в чужбина или в непознат град, би било подтискащо, да няма хора наоколо. Но в родния ми град, където съм израснал, определено ми е приятно, да има и такива дни. Няма нищо особено в забързаното, делнично ежедневие, но по време на празници – не е така. Буквално на всяка крачка ме връхлитат спомени. Всяко кътче от този град събужда десетки случки и събития в паметта ми.
Разходка
Вчера си направих една такава разходка из полупразна София. На места, групи ученици разговаряха разпалено. От някои входове излизаха весели компании, след купон. Влюбени се целуваха и разхождаха, като залепени. Eдна двойка тинейджери бяха завързани с кожен лангремен – един за друг. И цяла вечер споделяха стола, дансинга и тоалетната дори.
Шишман
На един балкон, момче и момиче успяха да се омагьосат само с една бира, защото държаха всяка глътка под езика си. В градинката – отсреща, други двама си обясняваха нещо в пантомима. Водеха емоционален разговор с жестове, защото думите бяха трудни за изричанене.
Левски
Милиционер стоеше на пряката на Хан Крум към Шишман, отсреща кола се канеше да направи нарушение и да влезе право в ръцете му. Униформеният не можеше да проумее подобна наглост. Именно арогантното нарушение не му позволи да се усъмни, че младежът няма книжка и без много, много да гледа документите, набързо го глоби един лев. Всъщност, младежът направи тежък избор. Пое огромен риск, да загуби книжката си за мотопед, но да успее да хване края на часовете в седма гимназия. Искаше да изненада някой, който познаваше от предния ден.
Входът на Седма
Зърна го в последния – възможен момент и в миг смени посоката. Само за няколко крачки, примерната ученичка се преобрази. Това беше тотална метаморфоза – двете плитки се превърнаха в буйна, естествено-червена грива. Черната пристилка с бяла якичка се скриха в чантата. Скочи в колата, само с педя велурена пола и отпрашиха да пият кафе в Пловдив, че е по-далече.
Славейков
Едно шестгодишно хлапе се затича по стълбите в Алианса, бързаше за час- в английската забавачка. Дядо му махна, обърна се и напусна фоайето. След миг, хлапето крадешком се измъкна и се насочи към градинката на Солунска. Игрите бяха много по-интересни. След време, когато лавина деца се смеси с родителите, дядото беше изненадан в гръб с едно „бум”.
Рила
В ресторанта – на терасата, софийската красавицата Ванда, преобърна традициите на българина. Направи шокираща поръчка, гроздова ракия със салата, а ние мигахме на парцали, защото това беше напитката на каруцарите. Ако не е коняк или водка, поне да е сливова. Сашо Диков носеше кашони, с домашна – за приятели от Троян.
Раковска
Милиционер спря движението, опънаха червена пътека през улицата и младеж пренесе красива абитуриентка, на ръце, от ВИТИЗ до ресторант Прага.
Славянска
В Руския клуб, вчера, отново предлагаха легендарния котлет по киевски. Преди месец сервитьорите гледаха учудени и се питаха какво е това. На излизане, вдигнах поглед към прозореца на Ружо…… нямаше го. Това прекрасно момче остана там, на една далечна гара …. на двадесет и пет.
Цар Освободител
В сладкарницата на Радисон, четирима младежи разпалено обсъждаха регламента за плейбой – десетобой. Разделени по двама в отбор, имаха право на пет предложения от вид спорт. Автомобилизмът започна след час, по скоростната отсечка, Воденицата – Щастливеца. Там, на място, същата вечер бе надпреварата, по билярд и покер. На другия ден, Мальовица – ски /там на високо има сняг през май/. На връщане, в Панчарево – водни ски ….. тенис – Академик ……..
Страхотно е да се разходиш във времето, из полупразния град, в който си живял на младини, защото там и най-обикновените места, са много специални.
Дистанцията на времето филтрира крайните емоции и в двете посоки. Така, равносметката е по-реалистична. Тази разходка не е просто преговор на миналото. Това е по-различен начин, да се оцени настоящето.