Вчера, на Никулден, по време на традиционния обяд разказах пред близките си една случка.
Всъщност тя е повод да почитам Св. Никола толкова силно.
Мисля, че съм длъжник на закрилникът за моряци, рибари…. и сърфисти.
Малко хора знаят подробности около този случай. Дълги години избягвах темата най-вече пред семейството си.
Когато научи за това мое премеждие, съпругата ми Ели настоя да го споделя в блога си.
Случката наистина е поучителна и би могла да предотврати нечие нещастие.
Имало едно друго време
Преди много години сърфовете бяха като кораби и предимно самоделки. Дъските, бяха около четири метра с вместимост триста – четиристотин литра и всичките си имаха швертове. Гиковете бяха по три метра, а платната – геометричен триъгълник…..
Успях да трансформирам няколко сърфа собствено производство в един оригинален “Марлин” 200 литра. Олраунд с клап-шверт, беше хит за времето си.
Вече бях станал доста добър и исках да карам само в бури, но те са рядкост за нашето море.
С този нов сърф не можех да стоя на брега. Току-що се бях пребазирал от Арапя на Градина и реших проучвам акваторията наоколо.
Станах самотен мореплавател:) обикалях заливите наоколо.
Чаках малко по-силно време, за да правя по-дълги преходи.
В крайна сметка съм обиколил крайбрежието от Варвара до нос Емине със сърф.
Първото ми минаване над Маслен нос
Една вечер излезе силен северо-източен вятър и духа през цялата нощ. На сутринта реших да се кефя на пълния курс и тръгнах на юг.
Преминах между острова и Стария град на Созопол, вълните бяха огромни. Над Харманите яхнах една вълна и я яздих на бакщак крещейки от кеф. Заради този кеф за малко да се ботурясам в скалите на “Германката” – Боджака.
Измъкнах се на косъм и това ме отрезви.
Започнах да катеря отдалече, за безопасно преодоляване на Маслен нос. От север той изглеждаше, просто като един ръб.
Покрай Дюни минах на километри навътре в морето и продължавах да катеря, движейки се на юг.
Северната страна на Маслен нос изглеждаше респектираща в този ден, от далеч се белееше страховития прибой. Огромните вълни се разбиваха върху скалите, чак до устието на Ропотамо.
Направих поворот и влязох още по-навътре. В един момент имах запас около шест-седем километра и реших, че са ми достатъчни, за да прескоча безопасно заветния нос.
Напредвах и оглеждах от далече какво ме чака. Оказа се, че зад първия ръб навлизам в един безкраен врящ котел.
Отпред и отдясно се разкриха цяла поредица от бушуващи малки скални заливи, а далеч напред ме чакаше зловещ десерт. Най-южно носът стърчеше навътре в морето.
Имах голям запас като разстояние до брега, но вече не бях сигурен, че ще ми стигне. Работата беше на кантар и реших да не рискувам с повороти, в тази пералня.
Едно падане и закъсване можеше значително да влоши нещата.
Напредвах бавно, защото се опитвах да катеря. Борех се за всеки метър височина, не трябваше да падам по вятъра в никакъв случай.
Този предстоящ най-южен ръб се оказа истинският Маслен нос, всичко до тук е било прелюдия. Прибоят се случваше пред него навътре в морето. Имаше плитчина по дължината му.
Бях се концентрирал на макс, стисках зъби и приближавах мига на развръзката. Очертаваше се да мина само на стотина метра над прибоя.
Тъкмо започвах да се успокоявам, че и този път ще ми се размине, когато забелязах, че навътре в морето се надига една огромна вълна. Като истинска планина, стърчеше необичайно над останалите.
Макар, че я видях от километър, нищо не можех да направя, щяхме да се срещнем на най-неподходящото място, точно пред носа. Ако се опитах да я изпреваря, да ускоря пускайки по вятъра, щях да се набутам точно в прибоя на “стандартните” вълни.
Тръгнах максимално остро срещу вятъра, почти спрях, за да направя неизбежната ни среща, колкото се може по-навътре.
Приближаваше се зловещо бавно и с всеки метър ставаше все по-стръмна и по-висока. Накрая се изправи пред мен, като стена. Почувствах се като пред входа на двуетажна сграда.
По някакво чудо, почти вертикално Марлинът се качи до върха на вълната точно в мига, в който тя се пречупваше.
В един момент се оказах над тунела на разбиващата се вълна.
Беше изтеглила водата пред себе си и скала от озъбеното дъно се показа над повърхността.
Гледах я ужасен на около седем – осем метра отдолу.
Изтръпнах, не знаех как ще свърши всичко това.
Последва здраво пропадане и мощно разклащане…… и всичко побеля. Чудя се как успях да се задържа и не паднах в тази преизподня.
Останах да стърча сред пяната, със спряло сърце.
Вече не бе нужно да бързам, имах време да се даврандисам. Държах посоката и бавно се измъквах. Следващите няколко вълни бяха от стандартния размер, само ме повдигаха и спускаха, а се разбиваха на стотина метра след мен.
Бях преминал критичната точка и пред мен в дясно имаше вариант за акостиране, северния плаж на Приморско.
Скоро видях и Перла, но пропуснах тази възможност да стъпя на твърдо, чакаха ме на Атлиман.
Пуснах по вятъра, яхнах следващата вълна и с нея подминах Приморско. Кефех се, но вече не се забавлявах по същия начин, чувствах различно.
Подобни изпитания ни променят завинаги.
Вижте как изглежда Маслен нос, обиколка от въздуха
Плажовете бяха пълни с хора въпреки черния флаг. Бяха толкова близо, забавляваха се, ядяха си сладоледа,
а само преди няколко минути се чувствах толкова сам, все едно – бях на друга планета ….
При практикуване на екстремен спорт, независимо дали сам или в група, човек трябва да разчита единствено на себе си. Всички негови преценки, решения и действия трябва да са такива.
Не е за вярване от каква ситуация се измъкнах. Ако тази вълна ме беше захлупила върху скалите щях да имам маса тежки травми, а най-близкия плаж – Перла е на километри плуване сред страховити вълни.
Нищожен шанс за оцеляване.
Как да не почитам св. Никола?
Празнувам на Никулден, повече от всеки Николай 🙂
След години, трябваше да стана пилот и да се вдигна на две хиляди метра, за да ми се изясни картинката. Ръбът, за който говоря е най-долу, в дясно на снимката. Идвайки от север, след Боджака, минавам далеч навътре покрай Дюни и Аркутино и виждам насреща, само първия ръб на Маслен нос.
Едва по-късно разбираш какво те чака в бурята, Пътешественико 🙂
Човек без опит не подозира в какво се забърква в ежедневието си.
Трябва му интуиция, поглед отдалече, отстрани, от високо.., от висините на опита … така е в живота, не само на сърфиста 🙂
А опитът трябва да се споделя, за да знаят тези които се интересуват.
ПП
Няколко пъти съм минавал край Маслен нос. Веднъж, дори само на пет метра от скалите :). Бяхме с Люси.
Години след описания случай, двамата отскочихме до Арапя, при силен западен вятър.
Между двата пика на Маслен нос, повърхността беше като огледало. Мравките пиеха вода. Ефект от посоката на вятъра.
Но щом подминахме южния ръб, този път безобиден и се отдалечихме от сушата, на пет – шест километра навътре, ти да видиш вълни, но вече бяха от брега.
В този случай няма опасност от размазване в прибой, но ако ти се счупи нещо по такелажа, си уан-уей пътник. Пътуваш за Одеса:)
Там някъде загубих последният часовник, който носех. Страхотно Касийо, сигурно още показва на рибите часа, дата, дълбочина и посоките на света… 🙂
Маслен нос си взе такса преминаване или курбан 🙂
Вече не нося часовници, не защото Маслен нос може да разбере:) – не обичам бижута … телефонът ми показва точното време сега 🙂