Щастието

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Какво всъщност е Щастието?
Философите си задават този въпрос от хилядолетия.

Аристотел нарича Щастието най-висше благо.
Според него, то е смисълът на живота и заедно с благополучието е универсална цел на всеки.

Епикур е определил щастието, като основна цел на човешкия живот и е създал учение в тази връзка.
„Щастливи ни прави не това което имаме, а това което ни радва“.
Според него, Щастието е в познанието и ума на хората. Трябва да се създават блага и умерено да се ползват…
Той е материалист и смята, че религиите създават страхове у хората, а на човек му трябва спокойствие и сигурност.

След появата си, Христянската църква отрича учението на Епикур и го обявява за разгулно, въпреки умереността му.
Христянството проповядва лишения и въздържание. Според нея, Щастието е във връзката между човека и светия дух.
Трябва да отложим щастието за отвъдното, мястото му е в Рая.

Според източните учения, Щастието е освобождаване от земните страсти – Нирвана. Угасване на индивидуалното съзнание и вливането му във всемирния дух.

Според Дънов, Щастието е в безкористната любов.
”Да обичаш е божествено, да те обичат е човешко“.

И така нататък и така нататък.
…….
В наши дни Щастието си има ден, това е 20-ти март, обявен от ООН за световен.
Щастието е заложено и в Декларацията за независимост на САЩ. „Всеки има право на живот, свобода и стремеж към щастие“.

Щастието е добре дефинирано, но хората продължават да се питат, какво всъщност е то.

По соц време беше лесно:)

Уреждаш се с банани за Нова година, запис на Юрая Хийп, туба бензин над лимита…
Сега е по-сложно. Повечето хора смятат, че щастието е в богатството. Парите ще решат всичките им проблеми. Убедени са, че като спечелят от тотото и всичко тръгва по мед и масло.

Позволявам си и аз да се изкажа по темата. Постигал съм много добри резултати в тази област, бих казал поддържам „близък контакт“.
Преживял съм ултра силни положителни емоции, за които изразът е: „Срещнах Господ“.

Няма да разказвам мои преживявания, твърде лично е. Няма и смисъл с думи не могат да се опишат усещанията, трябва да се почувстват. Ще споделя пътят, който съм изминал и изводите, които съм направил.

Кадри от поредната щастлива година.

 

Философията, „Хъмпи“

Мисля, че всичко необходимо, за да бъдем щастливи, ни е дала природата.
И още… щастието е заключено вътре в нас. Трябва само да го отключим и да му се наслаждаваме.

Религия

Преди двадесет и пет години избрах щастието за своя Религия.
Как стана това?
Вървях си по „Раковска“ и една витрина привлече вниманието ми. Вгледах се в нея и с периферното си зрение зърнах силует.
Старец, приведен напред, който се придвижваше вдървено, не беше дебел, но с добре оформено щембе.
Обърнах се и се огледах за дядката, нямаше никой наоколо….. силуетът бях аз.
Бях потресен, аз спортистът, който скачаше трупешката над три метра, правеше предно и задно салто с лекота, клекове с по сто килограма… да изглеждам така… сега..

Пет-шест години преди „Раковска“
Успешно бях взел завоя на прехода.
Строих къща в Лозенец по времето на соца, съответно имах огромни задължения…., които върнах само с хиляда долара.
Успях да направя заведение и купонът течеше с пълна сила.

Преход

Навсякъде наоколо се разкриваха икономически възможности, а аз имах потенциал.
На пръв поглед трябваше да съм идиот, за да не стана милионер.
След промяната  хората без благословия бяхме предпазливи. Не можехме да повярваме, че това се случва.
До вчера те арестуват за пет долара, защото имаше строг валутен режим или за нетрудови доходи, защото работиш частно, а от днес давайте бизнесмени…
Изчаквах, не бързах да скачам в дълбокото.
Скоро се разбра, че преходът не е никакъв преход, а някаква метаморфоза.
Беше ясно, че зад големите намерения се крият големи ангажименти или големи неприятности.
Верен на себе си, реших да не се замесвам и върнах газта. Оставам извън системата, не и искам нито жилото, нито меда. Доста трудно ще ми бъде, но предпочитам да мисля със собствената си глава, а не по опорни точки, подсказани от друг. Ще бъда страничен наблюдател, ще е интересно.

Почивка

Добре ми дойде, имах нужда от почивка.
До този момент не бях се спирал. Карах успоредно тежко редовно следване, частно бачкане, семейство и активен спорт. След това, дълъг период – денем инженер на пет- шест места, нощем тайно бачкане по гаражи и мазета, а през “свободното” време – строеж на къща с личен труд.

Нямах почивен ден и вечно пропусках популярното телевизионно предаване “Всяка неделя”. А това бе моя мечта. Повечето колеги след работа обуваха пантофите, сядаха пред телевизора и се оплакваха, че нямат пари.

 

Първи опит

Първият ми опит да открия щастието бе неуспешен. Направих фал старт.
Завъртя ме ежедневието на безделник, тържествени обеди, преливащи във вечери, след това по барове и така до сутринта. Прибирах се, когато хората отиват на работа.
Едва издържах на това „голямо щастие“… не спортувах, а пиех и пушех здраво… съответно нямах сили и се чувствах като парцал…
Приятелите ме майтапеха, че „вървя срещу вятъра“, защото ме болеше кръстът и всички стари спортни травми се бяха обадили…

Quo Vadis

„Раковска“ за мен бе мигът, в който се осъзнах и получих прозрение.
Така, както Св. Павел, след срещата си „Quo Vadis“.
„Къде си тръгнал човече“, се запитах – това не е твоят път.
Не можех да продължавам така. Аман от тази почивка и този начин на живот, който със сигурност щеше да ме убие скоро.
Да не говорим, че не изпитвах никаква радост от това безсмислено ежедневие.

Втори опит
Вторият ми опит бе, след „Раковска“
Бях твърдо решен да направя промяна, но този път добре да я обмисля.

Съдба

Съдбата е в собствените  ни  ръце. Зависи единствено от нашите действия, оценки и решения…. и не само  за важните неща. Понякога нещо дребно може да промени живота ти след години и няма да направиш връзка между двете събития. Дори само една дума може да преобърне подредения ти свят.

Посоката на промяна зависи от вярната ни преценка, самооценка и действията ни в ежедневието.

До голяма степен съдбата и щастливият ни живот са въпрос на интелект.

…..

Удовлетворен

Човек не може да бъде щастлив, ако не се чувства удовлетворен. За целта, трябва да прави полезни неща.
Захванах се с проекти, в които покривах много специалности, за да не завися от други. В общи линии създавах си блага заобикаляйки правенето на пари.

Работех с ум, сърце и двете си ръце.

Живот без задължения и отговорности е празен и безсмислен. Каквито и прищевки да задоволяваш, удоволствия да си създаваш, това не те прави щастлив. Първата крачка към щастието е да имаш пълноценен живот.

Да се чувстваш удовлетворен и да разполагаш с времето си.

Време

Майсторство е да се прави добър баланс и разпределение на времето.

Времето за самия теб е най-добрата инвестиция. Тя е безценна, защото сме лимитирани от живота.

Не трябва да забравяме, че всички сме гости на този свят. Очаквани ни неизбежно тъжен край, а и утрешния ден не ни е гарантиран.

Да, имаме хубави спомените, които ни топлят, но те са минало.

За да оцениш момента трябва да си реалист. Трябва да се съсредоточиш в настоящето.

Ние живеем сега, в този момент.

Бюджет

„Нищо не може да задоволи човек, който не се задоволява с малко“ мъдрост от древните философи.

Според мен, всеки лев изкаран в повече от реалните потребности, е изхарчил безценно време.

Здраве

Няма по-важно от здравето и това да се чувстваш добре. За съжаление, ние хората го приемаме за даденост, когато го имаме.

Първото, което направих след “Раковска” е да спра цигарите. Прекалявах и вече имах проблеми. Продължавам да пия редовно и да се храня “вредно”, но за активния ми начин на живот това не пречи, даже е задължително:)

Кондиция

Как усещаш тялото си? Критериите са много различни, бил съм спортист и го знам.
Разликите в усещанията са огромни при различните хора. Положителните промени са пропорционални на положените усилия.
Представете си как се чувства един трениран атлет в ежедневието си. В простите неща, в това как стои, как се движи, ходи, сяда, става, как изкачва стълбище…
Той тренира, за да бъде шампион. Дори не осъзнава, че ежедневието му е различно.
Ако иска, може да надбяга трамвай или да носи гаджето си на рамене цял ден.
За него това е нормално. Приема го за даденост, дори не го цени и не му се радва.
Спомням си случай, скоро след активния си спорт.
Цигани с каруца ми докараха 30 торби цимент от топливо, тогава бяха по 50 килограма.
Измъкнах се през обедната почивка и гледам торбите, на тротоара пред къщата. Скоро ще завали и циментът ще си замине.
Набързо свалих ризата, сложих анцунг върху панталона и ги метнах до втория етаж. Тичах нагоре – надолу с петдесет килограма. Поизпотих се, но свърших работата.

Струваше ми се съвсем нормално.

Разликите

След като видях силуета си във витрина на Раковска, осъзнах разликата. Стана ми криво, още бях твърде млад, за да се чувствам толкова зле и изглеждам толкова жалък.
Така е, хората не ценим това, което имаме в момента, приемаме го за даденост и постепенно го губим.
За мен беше драма, но всъщност е нищо. Какво толкова – загубил съм супер формата си, здрав съм ще я възстановя.

Радвайте се и ценете това което имате.

Спорт

Твърдо реших ще се върна на борда. Ще поддържам максимално добра спортната форма, за възрастта си.
Започнах ежедневни тренировки, като действащ, активен спортист. Поддържам всички групи мускули, които укрепват старите ми травми, както и тези, които използвам в моите занимания. Тренирам сила, бързина и издръжливост…

Държа да съм шампион… на ежедневието си.

За разлика от младежките си години, сега се радвам на кондицията, която имам.

Високи цели

Стремя се към върха на щастието, за такава висока цел усилията са комплексни. Щастието е психология, но не всичко е в главата. Тонусът на тялото също е много важен.
Ако някой мисли, че “якото”  щастие е лесна работа, много бърка. С мързел не се получава, трябва яко бачкане. Това е битка, предимно със самия себе си.

Подготовка

По това време на сезона, след празничното зимно препиване и  преяждане, традиционно се вкарвам във форма. През ден – два си правя преход на Витоша, денивелация около 900 -1000 м. Ще го преведа на градски език, това са 300 етажа. Т.е. преди да е започнал денят ми, качвам 300 етажа и съответно слизам. Това което не мога да преведа на градски е, че вместо по стълбище, газя сняг до колене.
Някой ще каже, защо не вземеш асансьора (лифта). Защо си  причиняваш?
Защото, по лесния начин няма да се докосна до тези уникални усещания, които са моята цел.

За някои е удоволствие да лежат цял ден. Всеки избира каква доза щастие да консумира.
Винаги съм смятал, че за да вземеш трябва първо да дадеш.

Имам си критерии, под които никога не слизам. Нормативът ми е поне 20 набирания и 50 лицеви опори.

Обикновено правя много повече, но ако се размързелувам и се отпусна веднага се взимам в ръце.
Ако не мога да го покрия този норматив – това не е моят живот.

Психология

Умението да живееш щастливо е магия, която си заслужава да се овладее. Това е психология.
Всичко е в главата, да се чувстваш млад, да имаш желания и мечти, които да сбъдваш.
Да се чувстваш млад, нямам предвид възрастта.
Има апатични на двадесет, а има и ентусиасти на петдесет.
Начинът, по който възприемаш текущите събития и очакваш предстоящите си преживявания, това променя вкуса на живота.
Научете се да обостряте сетивата си за положителните емоции. Ако успеете, няма да пропускате и най-малките детайли от преживяването, което сте планирали.

Тази свръх чувствителност аз лично постигам с яка доза адреналин.

Един от източниците е карането на мотор, за което често чувам „Ти си луд“. Нормално е, хората отричат това, което не разбират и са прави. Тази терапия убива ако не си подготвен. По-добре си гледай спокойните старини.

 

Изобщо не рискувам, “Сейфти Фърст”. Просто съм близо до ръба, a там отговорността е много голяма. Трябва да се взимат решения на живот и смърт в една много скоротечна среда. Мозъкът няма избор и се концентрира на макс, а жлезите произвежда естествения наркотик като водопад:)

Не ви трябват ни сини, ни червени, никакви  хапчета. Организмът е способен и сам си произвежда полезна еко дрога:)

Дете

Спомням си момента, в който за първи път изпитах особено чувство на блаженство, на радост, на наслада..
Бях дечко и не можех да си го обясня…
Нищо специално не се случваше в момента, просто си седях в слънчево петно, качен върху дървена ролка за кабели и чаках другите деца от махлата да се появят.
Било е лято, защото бях бос и по къси панталони.
Било е твърде рано, защото ми беше студено.
Било е неделя, защото дърводелната не работеше, а бях там, в склада им – любимото ни място за игри.
Предвкусвах прекрасния ден и чаках.
Веско, Дарий, Кайо, Шопето…. се бавеха и това ми даде време да оценя мига.
Това чувство се запечата в главата ми и си го спомням ясно до ден днешен.
След години, вече по-голям, определих това усещане като щастие.
Силата на този момент бе в това, че го осъзнах.
Оцених го, усетих го и не допуснах да мине край мен незабелязан.
Това е ключът за райската порта.

Не пропускайте моментите.

Чистота

Щастието е лесно и достъпно за децата.
Те подскачат, тичат и се радват във въображаеми светове, защото са чисти.
Децата са невинни, те са ангелчета.

„Лошите мисли са пречка за щастието“ пак от древността.

Религия

Щастието е религия, защото пътят към него минава през пречистване, освобождаване от негативната енергия.
Светата църквата плаши с жестоки наказания след смъртта, ако не спазвате десетте божи заповеди.
Новата религия „Хъмпи“ ви осигурява блаженство тук и сега, на тази земя.
Само трябва да се освободите от лоши мисли – завист, алчност, егоизъм…

Завист

Лично аз никога не съм изпитвал завист и винаги съм се радвал искрено на чуждите успехи. За мен това е дар.

Алчност

Задоволявам се с малко, още един дар.
Разбира се, ако има повече е по-добре.
Убеден съм, че щастието не се купува с пари…, но те могат да направят щастливия човек още по-щастлив, защото разширяват хоризонта му.

Амбиция

Победих амбицията си, в поредица от тежки битки.
Не ми е нужно да доказвам нищо повече, добре знам какво мога.

Лошите мисли

Опитвам се да нямам лоши помисли и се справям добре. Имам специално пожелание към злонамерените, каквото ми мислят това да се връща към тях.
Не искам да навлизам в техните чувства, не искам да се цапам, просто връщам – добро –добро, лошо –лошо, не искам да знам.
Още ми тежат лошите мисли към баба и дядо, които ме наказваха за белите ми. Всъщност те толкова много ме обичаха, както и аз тях…
Веднъж баба ми ме напердаши и аз я намразих… за няколко часа:) Хвана ме да пуша…, а съм бил едва на четири години…

Винаги виновен

За всичко съм виновен аз. Когато нещо неприятно ми се случи или имам някакъв неуспех винаги търся вината в себе си.
Виновен съм, дори някой умишлено да го причинява, защото не съм го предвидил.

Възнаграждение

Има много поговорки, как добрите дела се връщат. Според мен има голяма истина в това.

На добрите хора им се „отварят портите“ към земния Рай. Получават достъп до усещания, непознати за останалите.
Ако искате да сте щастливи – пречистете се. Освободете се от лошите си чувства.
И не забравяйте.

Раят е тук и сега, на тази земя.

Съвършенство

Истинският шампион по удоволствие от живота е духовно чист, позитивен и в прекрасна спортна форма…, но това не е достатъчно.
Трябва, още да е съвършен в уменията си.

Наивен

Когато бях юноша, състезател по ски тренирахме двуразово при това целогодишно… и естествено се пързалях перфектно.
Наблюдавах туристите по опашките, как пристъпват с непохватни движения. Строени в студа, мръзнат и чакат да се качат на лифта, където ги брули леден вятър.
А горе, на пистата, започва истинската им мъка.
Голям мерак, за големи страдания.
Мислят си, че могат да карат, а не подозират колко са нещастни, горките.

В свободното пързаляне, състезателите си правехме със ските каквото пожелаем.
Не можех да падна и да искам. Бях истинска пантера и се вадех от всяка ситуация, въпреки глупостите, които правех по бобуните. Естествено, изпитвах невероятно удоволствие от уменията си.
Тогава се питах, за какво живеят тези хора, на тази земя. Те дори не подозират, какъв кеф е да владееш скоростта и пространството до такова съвършенство…

Вече съм “Супер Стар” за класически ски. Сега се збавлявам с мини ски. Това което ги прави толкова забавни е, че ги карам извън пистата. С  огромните “фрирайд” всеки знае. Опитайте със ски под метър. Необходими са перфектен баланс и минимална скорост. Ако намалиш потъваш и оставаш там до пролетта:) Препоръчвам яка доза коктейл “Младост”, от Голи връх до Драгалевци с мини ски по права линия, през гората. Трасето е на филмчето.

 

Смях
Пораснах и тайничко си се смеех на тези свои мисли. Хората си се радваха на живота, без изобщо да се качват на ски.

Да, ама не.
След „Раковска“, когато обмислях втория си опит, се върнах към тези свои мисли. Осъзнах, че не са били толкова наивни.
Смешно е наистина, но смешното е ограничаването в една еднинствена област, в случая ските.
По дяволите, любителите наистина не знаят какво пропускат. Разликата в усещането е колосална.
Разбрах към какво трябва да се стремя – към съвършенство във всичко, което правя.

Широк кръгозор

Човек не трябва да стои на едно място, трябва да се развива. Да научава нови неща, да усвоява нови умения и да ги усъвършенства.

Щастливецът има усет за красивата природа, но един и същ обект, дава различно по сила преживяване. В случая яз. Белмекен.

– Може да се наслаждава на прекрасния пейзаж от компютъра си.

– Може на място да му се любува. Тогава пейзажът стават 4D, дори усеща аромата.

– Може с мотор да го раздвижи. Тогава пейзажът стават кино.

– Може и като птица да се извиси и всичко ще се промени, филмът става Супер-продукция.
Прекрасната гледка се превръща в малка част от общото усещане.

Един полет би могъл да промени преживяването до неузнаваемост, но само ако пилот е с голям опит.
Ако не е такъв, дори няма да забележи красотата, а може и дискомфорт да изпита.

За истинско и дълбоко усещането, той трябва да се чувства като птица.

Страх

Страхът е причина, хората да пропускат прекрасни преживявания.
Човек, който придобива нови рискови умения, разумно ги развива и успява да достигне съвършенство… без да рискува. Такъв човек може да превърне най-страховитите преживявания, в най-страхотни.
В никакъв случай не бъдете безрасъдни, но да знаете, без кураж няма щастие.
Независимо дали става дума за красива жена или за скок с парашут.

 

Всеки, който преследва Щастието и успее да го доближи, в крайна сметка достига до извода – Няма по-голямо щастие от това – да споделяш щастието си.

 

Благодаря ти “Хъмпи” за прекрасните двадесет и пет години.

 

 

ПП

Един човек е напълно достатъчен, за да бъде щастието споделено.

Аз го правя публично… след четвърт век.

Споделям своя опит, като човек извън системата, страничен наблюдател, който вижда нещата под различен ъгъл.

Това е дълъг период, през който загубих приятели.

Хора, които преследваха своя финансов блян и така пропиляха живота си.

Хора, които успяха в натрупването, но изхарчиха безценно време и се осакатиха емоционално.

Не правете като тях. Инвестирайте време в самоусъвършенстване.

При криза, не натрупаното ще ви помогне, а способността да се адаптирате и да взимате правилните решения.

 

 

This entry was posted in *.*, Fiction, Personal. Bookmark the permalink.

One Response to Щастието

  1. Валентин Боев says:

    Хъмпи,
    познаваме се отскоро, но още първото ти есе или трактат, което прочетох ме грабна, вероятно поради факта, че изповядам същата философия за живота.
    Може би хобитата (занаята) ни се препокриват: строителство и умение да направиш нещо със собствените си ръце, спортовете, които упражнявам
    ски, сърф, колело, моторетка, тенис, на аматьорско ниво и общи приятели са причината така добре да разбирам за какво говориш.
    Желая ти дълголетие, радости с деца и внуци и не зарязвай пиенето то е полезно в умерени количества.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *