София е супер курорт за софиянци, по време на празници. Това е страхотен град, когато не е пренаселен. Установих го миналата година, през август. По това време няма задръствания и по улиците цари пълно спокойствие. Кино-салоните и ресторантите, са полупразни.
София е заобиколена от чудна природа, която не забелязваме, защото нямаме навика да се вглеждаме наблизо. От центъра на града, само за няколко минути, се пренасяш в съвсем различен свят.
Днес, за час – два се разходих с ендуро из Плана. Докато женичката приготви обяда, аз реших да поспортувам.
Целта ми беше най-високия връх в Плана планина – Манастирище, с 1333 метра надморска височина. В монента там има само параклис, но ясно личат основите на стар манастир.
Наблизо има стар Бук, от времето на манастира, съществувал през второто българско царство.
Много интересно дърво, което бързах да снимам. Исках да запечатам интересната му структура преди да се е разеленило. Благодарен съм на приятеля си Светьо, който напълно оправда името си, като ме „светна” за това невероятно дърво.
Някои от по-старите клони са се срастнали и си обменят сокове, а по-младите са навити, като змии.
Огромният ствол е кух и е пълен с вода.
В дървото има извор, който лекичко сълзи от дупка, на около метър височина от терена. Вековното дърво използва извора за собствени нужди, по този начин е останало незасегнато през различните епохи.
Течността изпълва ствола, като огромна бъчва и е смес от вода и дървесни сокове. Тя е кафеникава, с приятен дървесен аромат. Местните хората я използват като мехлем и се мажат с нея, за да се лекуват.
Бръкнах предпазливо в тясната дупка и намокрих ръцете си. Седнах на тревата да си почина от карането и се любувах на прекрасната гледка. Това е най-високата точка в района и видимостта е триста и шейсет градуса.
Да си намокриш ръцете със соковете на този вековен бук е все едно да докоснеш материя от онези далечни времена. Атоми от дъха на българските царе са били арестувани в дълбините на дървото до този момент, в който ги освобождава наново.
Всички се радваме на хубавите моменти, но силата на усещането е в детайлите и дълбочината. Трудно се изгражда чувствителност, за невидимото, но си заслужава.
Някои хора претичват през щастливите си моменти, минават по повърхността. Други, съумяват да проникнат до най-затънтените кътчета, на момента. Те успяват да го удължат и задълбочат. Това е въпрос на психология. Различните хора са щастливи в различна степен от едно и също преживяване.
Така е във всичко, така е в отношението ни към заобикалящия свят, така е и в отношенията между хората. Определено, интелигентните и мислещи хора са по-щастливи, защото са способни да вземат повече от момента.
Има хора, които обикалят екзотични места и единственото, което им остава е споменът за качественото напиване и стоте партии белот.
Букът е достатъчно високо и успях да го снимам без зеленина, след седмица би било късно.
В по-ниските места из Плана вече всичко се е раззеленило.
При екстремния офроуд, концентрацията е върху самото каране. Вниманието е съсредоточено върху важното, в случая – дупки, камъни, коловози и всякакви препятствия.
По този начин се пропускат страхотни места и гледки, минаваш покрай тях и не ги забелязваш. Когато съм сам често спирам, за да си почивам и по този начин съчетавам карането и насладата от контакта с природата.
Не страдам от липса на апетит, но след едно такова кръгче, определено ракията е по-сладка и храната е по-вкусна.
Neveroiatno miasto, nepremenno triabva da se razhodim do tam sledvahtia put!
Разбира се, че ще се разходим Ралчо, но първо ти ще ми покажеш ВС:)