Животът

Смъртта е един естествен край

Вчера бях на погребението на близък човек – Енчо Петков, баща на моя най-добър приятел. Беше треньор на няколко поколения български алпинисти, голям спортист и много силен мъж. Вечерта, в новините съобщиха и за смъртта на Батето, една много колоритна, а за някои и противоречива личност. Аз лично, отдавна съм надраснал това, да давам оценки на нечий жизнен път. През вчерашния ден, сигурно са починали стотина души само в София и са се родили, горе-долу  толкова. Самият аз загубих майка си наскоро. Това е животът, никой не е вечен. И Бен Ладен е приключил жизнения си път, вчера.

Големият Енчо Петков

Сипах си една ракия, за бог да прости, големия Енчо Петков и си припомних десетки случаи с него. На фона  жалките тленни останки на един старец – днес, моите спомени от преди 30-40 години са много различни. Срещал съм го с лодка, почти в открито море, да си плува кроул. Учил ме е да далдисвам и никога не съм имал куража,  да го последвам до край. С плавници- гигант и оловни колани, тръгвахме надолу, като ми показваше, как да изравнявам налягането. На десет-дванадесет метра, аз спирах. Поглеждах нагоре и виждах далечното дъно на лодката и изкрящата повърхност наоколо. Черно море, тогава все още беше бистро и прозрачно. Те, двамата с Ваньо, продължаваха надолу и се губеха в тъмнината. Обратно горе, последен излизаше Енчо и като доказателство, че се е разходил по дъното, показваше някой рапан. Те бяха екзотика по онова време, но по-късно се превърнаха в напаст. Станаха причина, морето ни да е мътно в момента, защото унищожават мидите, които са естествен филтър за морската вода.

Майстор на подводния риболов

Не знам до какви дълбочини слизаше, но със своя харпун  изхранваше къмпинг Арапя, с риби. Вярно, че по онова време, там бяха пет палатки на кръст, но имаше дърво, накичено ритуално, с рибни скелети. Беше доста голямо и изглеждаше, като коледна елха, от енчовия улов.

Имаше ограничения за сърфа

Веднъж, при бурно време, с Енчо влязохме навътре в морето, с тандема. Изневиделица се появи граничен катер. По онова време, вече имаше избягали в Турция, със сърф. Тренерът беше подготвен, беше извадил открит лист, но не можехме да се разберем с граничарите. Контактът беше еднопосочен, те имаха мегафон, а ние викахме на вятъра, в бурята. Невъзможно бе да ни арестуват, поради големите вълни, но ни разпоредиха веднага да се прибираме в залива и със заплахи ни ескортираха до брега.

Енчо Петков имаше контакт с много поколения спортисти и на всекиго е дал по нещо.

Поклон пред паметта му

Споменът за този голям мъж, ме накара да споделя, някои свои мисли за тленността.

Тялото на човек

Пак ще кажа, хората знаят, но не вникват в дълбочина. Какво представлява тялото на човек? Това е къщичката на душата ни, това е нейното местообитание. Малко хора осъзнават, че тази къщичка е доста променлива. Тялото е много по-преходно, отколкото изглежда на пръв поглед. Поглеждайки се в огледалото, от време на време, виждаш един и същи човек. Не, това не е така, това е илюзия. Изпълнявайки  жизнените си функции, ние се обновяваме непрестанно. Дишайки, въвеждаме кислород, който извежда въглерод, който пък набавяме от харната си. Така се случва с цялата менделеева таблица. Пътят, на замяна в нашето химическо съдържание, е многообразен, това става дори при допир.  Човекът в огледалото е уж същия, а всъщност е съвсем друг. Атомите, които ние ползваме, е само за известно време, след това пак ги пускаме в обръщение. Потокът е непрестанен. До скоро те са били част от други хора, растения, животни, предмети. Те са част от света, в който живеем. Някои идват от звездите, други от различни галактики. Текучеството е много голямо и затова не бива да се привързваме толкова много:).

Душата е по-важна

Трябва добре да се грижим за тялото си (за хардуера), за да  може то да служи добре – на душата (на софтуера), която е много по-важна. Човек трябва да се съсредоточи към своето духовно усъвършенстване. Това е същественото, за да бъде един живот смислен.

Какво следва след смъртта?

Ако знаех, щях да ви кажа. Имам няколко варианта, но няма да ви занимавам сега. Определено, не мога да скрия усмивката си, когато слушам обясненията на популярните религии. Звучат ми неправдоподобно.

Нелепи обяснения

Не за това, че са примитивни и са създадени, когато Земята е била плоска, а защото- прекалено дълго са защитавали тази нелепост. Скрити зад проповядване на добродетели, в продължение на хилядолетия, всъщност са вършели грехове. И понеже една лъжа, повторена сто пъти – става истина, човечеството не може да се оттърси от разбирането, че тези, които мислят различно, са неверници и нямат страх от бога.

Истината е в нас

Според мен, всеки образован и интелигентен човек има страх от неизвестното и респект към непознатото. Всички религии и учения са създадени на един принцип “не прави това на другите, което не искаш да правят на теб”. Това е начин, да се избегне диващината и варварщината.

Актуализация на доброто

Аз лично, вярвам в доброто, по един актуализиран начин, съобразен с времето, в което живеем. Религиите, като всички идеологии – създадени в името на доброто, се променят с персоналната човешка намеса. Те се превръщат в бизнес, в политика, противопоставят хората, служат на нечии интереси.

Един възможен вариант

Не сме дорасли, за да разберем какво представлява животът. Много е възможно, всичко на този свят да се записва някъде, в дълбините на материята, всяко човешко действие, мисъл и намерение. Документира се секунда по секунда,  животът на всяка самоличност. Така, както е записано на молекулярно ниво в една клетка, всичко за развитието на индивида. Как ще изглежда, едно коте например, каква окраска да има, какъв характер. Записан е дори инстинктът на ловец. Без никой да го учи, то знае, как да дебне и убива. Всичко тръгва от една единствена клетка.

Не само материята е едно цяло

Тялото е фиксирано само привидно. Всъщност, си обменяме атомите с околния свят, непрестанно и по този начин сме неразривно свързани с него. По същия начин, нашата душа е част от едно цяло. Само временно сме разделени, за да развиваме нашия софтуер по добре. Да се усъвършенстваме духовно, по-пълноценно.

Злото ни се връща

Да направиш зло, е все едно – палецът и показалецът да стистнат една игла и да убодат малкия пръст. Тях двамата не ги боли, защото са разделени в своите къщички, но истината е, че страда цялото – общото. Те, всъщност нараняват себе си, без да го осъзнават.

Нека да бъдем по-добри с останалите, така ще сме по-добри със себе си.

This entry was posted in *.*. Bookmark the permalink.

4 Responses to Животът

  1. Slava says:

    Пишеш умно, красиво, увлекателно! Улових се днес, че ми е интересно и любопитно, какво ново ще си споделил.
    Сетих се също, на Надето / на Тото сестра му/ разказвах и нея съветвах да погледне в сайта ти.
    За Енчо, “чичо Енчо”, силни и хубави думи, за силен и хубав човек!
    В спомени отпреди 30г. се потопих. Благодаря ти за удоволствието!

  2. anastas abadjiev says:

    Hampi,
    s golqm kef chetoh vsichko tuk 🙂 mislq po mnogo shoden nachin po mnogo ot temite…i tursq nachi za konkretni deistviq, neshto koeto az moga da napravq v imeto na nqkakva promqna…promeni shte ima, sigurno seriozni(vsushnost vselenata ni podava tezi signali za novo mislene i zelanie za promqna..v kolkoto poveche se poqvqt tezi idei, tolkova po dobre)horata otvsqkude ne sa suglasni nito s novite demokracii ili politikata, koqto ne vurshi osobena rabota za obiknovenite hora, nito s mizernoto kachestvo na zivot za nqkoi, i obratnoto za edno malcinstvo…ne che me strah ako produlzavame taka, ama zashto da ziveem s kapaci i v nqkakva mizeriq(vutreshna), i pochti si rezem klona na koito sa ni postavili… i ne se radvame poveche na unikalnoto dulboko i zagaduchno neshto zivot…vuv vsichkite mu proqvi krai nas, (vkl. prirodata)..kolko chesto se pitame(i otgovarqme:)-kolko dobur mi beshe dneshniq den…kolko se usmihvah, smqh…zashto dnes imah trudnosti i bolki?…(“normalnoto “e, den sled den minavat, i neshto ne ni haresva po nachina po koito minavat, i chuvstvame stqgane i stres vutre,no…..ne mozem/ne iskame da poglednem zashto e taka, i ne iskame da pochem konkretni stupki za promqna…e, normalno, stotici godini e zivqno po tozi nachin:), ili kolko sme blagodarni na vsichko naokolo(ne znam dali tova e tochnata duma, no se razbira)…az lichno prekarvam kolkoto moga v prirodata, vsqkakvi activnosti……hubavo e da poznavame i kak raboti uma,i kak mozem da go vodim v dobri i priqtni za nas posoki, …zashtoto nali e kazano , che vsichko zapochva ot nachina po koito preimame i gledame na sebe si i sveta…kakto e da e, temata e dulga, vsekiu ima da svurshi dosta neshta…no iskam da ti kaza, che tova koeto pishesh ne sa utopii ili ilqzii, tova skoro mislq che shte zapochne da se sluchva(e, sigurno ne tochno po scenariq koito ti vizdash, no ideqta e vazna)…i az vqrvam, che promenite shte zapochnat ot vseki edin ot nas, zashtoto otgore nqma da stane…kolkoto i da se vizdame “drebni i neznachitelni”…zashtoto ne sme..az ne moga da promenq nqkoi drug chovek, no moga mene si, i kogato tova stane s oshte 10, 50, 5000, 500000…tova veche e neshto 🙂
    budi zdrav , Nasko

  3. Motorea says:

    Hampi, написал си книга, даже няколко 🙂 Налага са човек да разпечата такста, за да си препрочита с наслада! Не стига, че разказваш историите сладкодумно, но и сериозни философски истини при теб звучат с думи прости, въодушевяват… Life-а си го запазвам за четене на глътки. Поздравления специално за две от стихиите, които те владеят – ските и моторите. Понеже познавам Ресми, лично ще му покажа написаното за тренировкита край х. Мусала. А моторите, ах моторите!!!
    Ще се радвам да имаме контакти.
    Виж http://www.motorea-bg.com
    Румяна

Leave a Reply to hampi Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *