Желанието ми да пиша е отдавна. Първи опит направих през 1980 година, но не се стигна до реализация. Това беше технологично много трудно, по онова време. За да се набере толкова голям текст, от оловни буквички и да се рентира, беше необходим голям тираж. Това не можеше да се случи, без някое издателство да застане зад гърба ти.
Безделито ражда фантазии
Кото новобранец в службата, шефът ме сложи дежурен край една от многото машини на отдела. Това беше нормална практика, хем новакът навлиза в естеството на работата, хем клиентът е доволен, че договорът за крепостен специалист е спазен. Имах на разположение самостоятелен кабинет, в която бях вързан по осем часа на ден. Това броене на минутите по цял ден, ме накара да се опитам да си представя бъдещето на машината, която пазех- днешния компютър.
И фантазията ми се развихри толкова много, че реших да напиша фантастичен роман. За да бъде по-интересен и лесен за четене, реших да рзказвам предполагаемото бъдеще в диалог. Въпроси, които възникват в читателя, се задават от единия герой и отговорите, чрез които разказвам вижданията си. За да е още по-интересно, вкарах в сюжета романтична нотка. Разговорът се водеше между момче и момиче, които се срещат случайно, посред нощ. Мястото на срещата естествено, е на скалите край Арапя-до болка познато за мен място, като природа и атмосфера.
Реших, че не мога да пиша фантастика неподготвен, за да не влизат предсказанията ми в противоречие с науката. Бях учил доста физика в техническия университет, но исках да правя аргументирани обяснения и задълбах в квантовата механика.
Подготовка
Набавих си тухлите, Файманова физика от американски университет и си уплътних осемте часа дежурство, без проблем. Беше ми много интересно да изучавам света. Нивото беше изключително високо, добре че имах пет висши математики зад гърба си, че всичко там е обяснено с интегрално и диференциално смятане. Научих страшно много. Роман не публикувах, но промених мирогледа си. Хората знаят, но някак си не го осъзнават, защото не навлизат в дълбочина. Например, че материята е куха. Всъщност, масата е концентрирана в много малки точки, в огромни обеми празно пространство. Че атомната бомба всъщност е електрическа, защото се дължи на разпада на тежките ядра, поради еднаквите положителени заряди на протоните. Истинската ядрена енергия е колосално по-мощна, но действа на по-малко разтояние. Тя е заключена в ядрата на атомите и някой държи ключа. Някой държи еднаквите заряди заедно, въпреки волята им. И така е организирана цялата материя. Не ми се мисли, какво ще стане с вселената само за миг, ако го ядосаме. Повечето хора не знаят, че Айнщайн с елементарна математика е обсебил многогодишния труд на друг учен. Умножавайки с едно и също число „С”, двете страни на неговото уравнение. Така е сложил завършващия щрих на великото откритие. Първото сериозно доказателство за него, а именно колко много енергия има в материята е избухването на атомната бомба. Чрез тази адска машина, човечеството освобождава милиардни части от тази енергия по електрически път…
Малко разминаване
Написах романа в суров вид. Според мен стана интересен. Не улучих точно настоящото положение. Развих популярната тенденция от онова време. Мрежа от много мощни стационарни системи, а потребителите ползват терминали, само монитор и елементарна електроника, която обслужва интерфейса. Сегашното положение, всеки да притежава собствен мощен компютър, се наложи по чисто пазарни причини. Финансовият интерес, всеки потребител да е периодичен клиент на надпреварващите се софтуер и хардуер. Излиза скъпо за всеки от нас, но ако не беше този интерес, нямаше да има този бурен прогрес.
Няма време за глупости
Фантазията ми се развихри и се очертаха още две части, но времето на принудителното бездействие свърши. Завъртя ме шайбата здраво и писането за мен, на онзи етап приключи. Този ръкопис за съжаление се загуби. През тези тридесет години съм се местил много пъти. Багажите ми са се разхождали из мазета и тавани и някъде във времето, се затри.
Възстановяване в съкратен вид
Имам идея скоро да седна и да възстановя това, което все още е в главата ми. Едва ли наново ще изграждам образи, ще се впускам в закачки и ще описвам обстановката, но на кратко ще разкажа идеята, която определено е интересна. Успях да предскажа появата на мрежата и присъствието на всеки в нея, но ги видях в една по-добра светлина. Това бе съвършенната демокрация.