Стана традиция да пиша в блога на рождения си ден…
и само в този ден 🙂
Това е добър показател. Означава, че съм млад още за писане:) Имам какво да кажа, но нямам време за това. Много по-интересни неща правя.
Неизбежно ще дойде ден, в който животът ми ще стане физически непълноценен. Тогава ще му мисля и може би ще му дам този нов словесен смисъл, да пиша…
Ни най-малко не ме притеснява старостта, дори я чакам с известно нетърпение.
Ще си почина от натоварванията, ще мързелувам, ще върна цигарения дим в живота си. Aроматът на тютюн ми липсва, повече от 20 години не пуша.
Цигарите сега ми пречат, но тогава ще ми отиват.., а алкохолното опиянение ще разкрасява спомените ми.
Вредните навици съкращавали живота. С радост ще редуцирам последната, неприятна фаза и ще получа малко удоволствие :).
Да пропусна малко изкуфели мъки…., няма място за съжаление.
Моята старост си я представям… уиски, цигарки, писане… и болежки 🙂 .., а защо не весели цигарки…. всяко нещо с времето си.
За мен бе важно да отвоювам 25 години младост, през които изживях безброй страхотни моменти и сбъднах маса свои мечти.
Но има време за старостта, борбата за младост продължава, както и тенденцията, животът ми да става все по-хубав.
На 65 не спирам да се развивам и да научавам нови неща. Оставам с впечатлението, че съм бавноразвиващ се…, което си е супер 🙂
Най-забавното е, че винаги съм смятал, че живея в най-хубавата възраст.
На двадесет смятах, че това е върхът…., на тридесет се усмихвах, когато си спомнях.
Същото стана на четиридесет… И така, това продължава до ден днешен.
Защо животът ми на 65 е най-добър?
Защото поддържам добра физическа форма и тялото ми се отблагодарява с неповторими усещания.
Защото съм запазил младежката си емоционалност и ентусиазъм и не спирам да практикувам нещата, които харесват и обичам.
Но най-важното е, защото на 65 осъзнаваш, че си изял огромна част от тортата. Изял си я лакомо без дори да усетиш вкуса и.
Останало ти е малко парченце, на което концентрирано се наслаждаваш. Всяка негова молекула тежи повече от голямото парче.
На младини отлагаш, колебаеш се, и така пропускаш безброй прекрасни преживявания, а ако ги реализираш не са така осъзнати.
С възрастта придобивам особена сетивност и забелязвам невидими за младежите нюанси в ежедневието. Ценя ги и им се радвам.
Заобикалям дразнителите и не ги отразявам.
Важен детайл е, че се готвя за ежедневието си, както шампион се готви за олимпиада.
Моята тайна за вечна младост 🙂
Разковничето е младежкият дух, без него добре тренираното тяло нищо не струва.
Как го постигам… с наркотици…, еко-наркотици, които сам си произвеждам. Букет от хормони, които организмът ми произвежда стимулиран от преживявания.
Имам разностранни занимания, които ме зареждат с младост, но най-мощната адреналинова инжекция е карането на мотор.
Искам да уточня. Първата мисъл на хората, които са далеч от това е – поемане на глупав риск.
Да много младежи го практикуват, правят някоя глупост и ако им се размине са щастливо надрусани. Категорично не го одобрявам.
Жалко за толкова много млади мотористи, сноубордисти…
Моята идея е да стоиш далеч от ръба във всеки екстремен спорт. Ясно да виждаш къде е границата, просто караш мозъкът ти да взима отговорни решения в една скоротечна среда. Така се зареждам.
Моето мнение е, че моторът е най-безопасното превозно средство. Звучи шокиращо, но наистина така мисля.
Повечето хора като чуят за мотори и си представят някакви шеметни скорости и безконечно състезание по шосетата.
Нищо подобно, участваш в движението като всички останали, но си на две гуми, на открито и сам определяш силата на вятъра.
Возиш се, радваш се на природата, но притежаваш едно огромно предимство, динамиката на мотора, неговите характеристики. Не ги ползваш непрекъснато, но ги имаш в ръката.
Невероятно усещане, лесно можеш да направиш другите да замръзнат на място. Да ги накараш да се движат на забавен каданс. Всяко трепване на китката те мести напред, назад в движението като с магическа пръчка.
На практика ставаш недосегаем. С невероятното си ускорение, с късото си спиране и голямата маневреност никой не може да те докосне и нарани…., освен самият ти, себе си.
И както във всяко хубаво нещо и тук има едно голямо – НО.
Има една съществена подробност и това е огромната разлика между карането на кола и мотор – ИЗНЕНАДАТА.
При кола можеш рязко да скочиш на спирачката, при моторът е забранено, ако си в наклон трябва да си много деликатен.
При кола можеш рязко да завъртиш волана, при мотора първо трябва да оправиш баланса.
При моторите изненадата е забранена. Превантивното мислене е задължително.
Ако при каране на кола някой ви е крив или ви се пречка, по-добре не се качвайте на мотор, стойте далеч.
Има и друга голяма разлика – УЯЗВИМОСТТА.
Мотористът участва в евентуалните катастрофи с тъкани и кости, а не с ламарини, като останалите. Именно затова отговорността на решенията е толкова голяма и адреналинът толкова висок.
Деветдесет процента от катастрофите са между нарушител и “праведен”. Ако бързаш за Рая качвай се на мотора и карай по правилата.
Ако караш мотор, забрави за правилника, той не е достатъчен. Трябва поглед върху цялата картина. Необходимо е разпределение на вниманието върху всички допустими възможности.
Просто е, прави опитите да те изненадат неуспешни, очаквай неочакваното:)
Не е достатъчно да имаш умения, да управляваш. Трябва да имаш въображение, да виждаш ситуацията в развитие. Да допускаш всяка маневра, действие или изникващо препядствие, щом то е физически възможно.
Това е комплекс, нещо като „да владееш Силата“.
Моторите действат много възбуждащо и могат да подведат и най-опитния.
И аз, признавам си, понякога съм изкусен да подръпна дявола за опашката.
Мотоциклетът дава много, почти неограничено, но само ако можеш да го вземеш. Ако не можеш и опиташ той ти взима всичко.
Много хора с възможности си купуват расови мотори, Ламборджини, Ферари и други подобни играчки, но това по-скоро е да впечатлят околните. Внимателно се придвижват от точка А до точка Б или паркират пред кафенето, за да събират овации.
Не разбират, че тези машини са създадени, за да впечатлят теб самия.
Има баровци, които наемат болиди от формула едно за няколко обиколки.
Чудя се колко ли би струвала една обиколка с уменията на Шумахер. Според мен, колкото болида и ще има много клиенти. За съжаление няма такъв пазар.
Важни са не придобивките, а уменията. Те са безценни и не могат да се купят. Именно те дават усещанията, а не предметите.
Прекрасно е „да владееш Силата“ и не само в една област, а в различни сфери. Така се овладява „ Силата“ на дългата младост.
Тя не се купува, създава се, изгражда се. Трябва сам да достигнеш до нея.
През годините съм пропускал големи печалби, за да не губя ценно време инвестирано в „Сила“.
Избягвал съм конфликти и съм търпял загуби, но съм печелил спокойствие, безметежно време. То също не се купува.
Цял живот се опитвам да правя баланс между материалното и нематериалното.
С една дума инвестирам в Щастие.
ПП
Смятам, че всеки човек роден на тази земя трябва да се стреми да направи света по-добър. Идеята въобще да имам блог бе да споделя една своя утопия, която ми хрумна през осемдесетте. Затова я споделям в почти всеки пост.
Знам ли, някой ден след хиляда години може да се случи.
Идеята представлява модел за нов обществен ред.
Създаване на орган за управление с най-голяма власт. Неговите решения не подлежат на дискусия или оспорване. Те са закон.
Този орган да има пълна власт, да изземе функциите народното събрание ако реши, да забрани партиите, да назначава президент и правителство, да определя политиките..
Да моделира и оптимизира управлението.
Един вид диктатура.
Кой ще е диктаторът?
Достъп до този орган ще има всеки, който пожелае и отговаря на определени условия. Няма ограничение в броя на участниците.
Условията са:
Да е пълнолетен.
Да е психически здрав.
Да не е съден.
Да има образование.
Да си е платил данъците….. до тук е като за ловец…
Да има деца.
Да не е държавен служите и да не получава пари от държавата под формата на договори..
……
Този най-висш орган ще работи с идеална цел, без заплати.
Гласуванията ще са публични и явни, за да няма измама.
Всеки „депутат“ ще вижда как е отчетен гласа му.
Светът неистово се нуждае от диктатура, от взимане на тежки решения…., но ако е диктатура нека да не е на един човек, а на всички желаещи образовани, мислещи и реализирани хора.