Законът е за всички и всеки трябва да го спазва.
Аз лично нямам нарушение от седем – осем години. Но това, че спазвам:) правилата не означава, че ги одобрявам.
Не обичам да говоря за движението по пътищата, най-вече за ограниченията на скоростта. Още повече, когато става дума за мотори. Упорито съм избягвал темата извън кръга на практикуващите. Би звучало шокиращо за широката публика….ако говорим откровено за моторите. Хората не подозират колко различна е тази машина, какви характеристики има, колко трудна и опасна за каране е, колко специфично е управлението и… Не можеш да я сложим под един общ знаменател с колите.
Нашумелият случай с „Лудия Голф“ (момче с психични проблеми, което излиза на лов за мотористи) ме накара да наруша обета си за мълчание. Реших да споделя част от своя опит, като разкажа един конкретен случай отпреди 20-тина години, който промени мисленето и стила ми на каране.
Надявам се, да съм полезен. Ще се радвам, ако някой извади същите поуки, без да преживява подобно нещо.
Приоритети
Ще започна с това, че моето верую е безопасността, независимо как изглежда карането ми отстрани.
Повечето млади мотористи искат да се развиват и гонят високо майсторство в техниката на каране.
Лягат до земята и изцеждат възможностите на завоя до дупка. Достигат до предела… добри са.., но аз не влагам разбиране. Бих ги посъветвал да обърнат внимание на превантивното мислене и да очакват изненадите в завоите.
Техниката е хубаво нещо, но не стига, трябва и мислене.
Шосето не е писта… има насрещно движение, настилките са различни, гумите също…. и няма зони за безопасност, където да се търкаляш ако се наложи.
Както казах моят приоритет е безопасността. Стремежът ми е да карам винаги със съобразена скорост, цифрите нямат значение.
Вярна оценка за ситуацията и предвиждане на развитието и – това е посоката, в която съм се опитвал да се развивам през годините.
Да се радваш на тази уникална машина без да пострадаш изисква много повече от спазване на правилата.
Зад гърба си имам около 2 милиона километра, от които над 300 хиляди на мотор и до сега не съм допуснал да ме катастрофират.
Избегнал съм хиляди катастрофи, това е безкрайна редица от случки, за които няма да разказвам в този пост.
Ще спомена само, че два пъти съм се спасявал от атаки в спряло положение:) Веднъж, дори минах на червено, избрах да се справя с изненадания трафик, пред това да ме размажат. Заблуден от подвеждаща светофарна уредба, водач премина със свирещи спирачки през освободеното от мен място. Дори и спрял, трябва да си концентриран и нащрек, щом си с мотор.
Затова си оставям големи дистанции отпред и възможен изход, когато се налага да спирам, особено последен на светофара.
СЛУЧКАТА … 2 август.. деветдесет и някоя година
До преди тази дата, си хвърчах с мотора щастлив и недосегаем. Имах огромен стаж и нищо на пътя не можеше да ме изненада. Освен, че добре владеех двуколесната машина вече знаех, че не трябва да очакам някой да ме пази, а сам трябва да се грижа за това.
Вече бях осъзнал, че непрекъснато стават катастрофи и винаги единият е невинен…., а ако е с мотор го е згазил здраво.
Приемах за нормално и очаквах всевъзможни засичания, нелогични маневри, минавания на червено, отнемане на предимство…. нормално е…. има толкова много разсеяни, неопитни, пияни и нагли шофьори на пътя.
Приел съм го, нито се ядосвам, нито се дразня… просто си карам и ги очаквам, пък като не се случи, не страдам, че съм намалил или съм се позиционирал по определен начин.
Мисля превантивно и допускам всяко неадекватно действие щом е физически възможно, а когато то се случи просто го отработвам…, имам тази възможност, защото съм си осигурил запас по скорост и по място.
В периода “преди” постигах невероятно високи “съобразени” средни скорости – мечта за формула 1… само Монца ме равнеше:)
Карам без да правя компромис със сигурността, а скоростта колкото дойде….
Да, така бе през деветдесетте… до един 2 август.
Умисъл
Злонамерените действия, за съжаление са непредвидими. Идват изневиделица, когато най-малко ги допускаш.
Обикновено, следя обстановката глобално и мисля вместо другите, ако се появи коза, куче или дупка… това е голяма изненада за някои. Забавянето на реакцията на някой при създаваща се ситуация подсказва колко тя ще е непредсказуема.
Но наистина непредсказуема е рязката маневра без причина.
В практиката си с мотор съм имал няколко умишлени засичания. Тези прояви са много редки, при мен са веднаж на сто хиляди километра.
Случки
Беше началото на деветдесетте, тъкмо се бяха появили борците – първите мутри… аз се прибирах от Щъркела и естествено прескачах колите, като спрели.
Точно преди един остър ляв завой без видимост, черен мерцедес 190, барака наби яки спирачки – без никаква причина… почти спря.. и в момента, в който тръгнах да го заобикалям с газ ме затисна към скалите… успях да се измъкнах благодарение на много по-мощния си мотор…, но реално взех завоя в насрещното без възможност да се прибера ако дойде някой насреща… извадих голям късмет, че нямаше никой.
Огледах пасажерите. В колата бяха пет главанака видимо доволни от чувството си за хумор.
След този случай преосмислих отношението си към мутренските коли…. само месец преди това наказвах Крушата 2-3 пъти с червения му кабриолет на път за морето…
.. веднъж ме бяха заклещвали три Ес-класи до мантинелата в третата лента, бяха ми оставили само няколко квадратни метра…, а се движехме с пределната за Ес-класа скорост – няма да цитирам! Беше мноого нервно, в един момент ми отвориха отпред и аз изхвърчах ….. добре, че карам силен мотор. Кортежът ме затвори, за да ме разгледат отблизо:) Искаха да видят кой бърза повече от тях….. и аз като тях бързах, за да не забравя на къде съм тръгнал:)
Явно до преди “Щъркела” бях попадал само на “готини” мутри:)
Изпитанието на 2 август.
Километри прав, празен път и само един Тир се тътри с 40-50км/ч, някъде отпред. Отдалече съм се преустроил в лявото платно и си карам, като пич, нали гоня висока “съобразена” скорост.
В момент, когато наближавам критично, тирът с рязка маневра се премества пред мен…..
Това упражнение съм го имал преди 40 години с кола, но тогава имаше причина – паркинг в ляво, който тирът видя и реши да паркира… човекът просто не ме беше видял…, а сега, от ляво е мантинела, а пред него нямаше друга кола, затова беше толкова неочаквано.
Скачам на спирачките и започвам интензивно спиране, но чак толкова интензивно, колкото ми трябва при тази скорост не може…. гумите блокират, ту предна, ту задна, отсичат ме, пускам спирачката, пак спирам и пак и пак. Намалявам бързо, оставяйки черни черти по асфалта, но камионът продължава да се приближава със страховита неизбежност.
Не посмях да го задмина от дясно, би трябвало да има причина за тази маневра…. аз ли да я поема, щом той я заобикаля.
Тирът беше бордови и изглеждаше празен, но имаше капаци, които бяха вдигнати, ако ги нямаше щях да скоча отгоре му и да оставя мотора да се разбие отзад.
Накрая дойде моментът и аз избрах да вляза в ада … мушнах се между камиона и мантинелата…. в първия момент моторът легна почти до земята, но успях да го изправя….. ужас, настилката беше пясък и трева….. щом докоснех спирачките, гумите блокираха и моторът започваше да се мята, като бик…. аз продължавах да навлизам в този тесен, прашен, шумен ад…. едва наваксвах на поднасянията с кормилото и на косъм овладявах мотора…., а на сантиметри от мен се въртяха с грохот поредица от огромни, двойни гуми…. в един момент скоростта ни се изравни….
Вече бяхме изминали доста път така и „препятствието“ би трябвало да е отминало… очаквах всеки момент камионът да ме освободи, но вместо това, той продължаваше да ме притиска …. намалявах скоростта и започнах да се измъквам назад…. бях стигнал почти до кабината и ме чакаше дълъг път обратно…. Камионът караше с около 50, а аз бях почти спрял и с тази ниска скорост едва пазех равновесие с тежкия мотор, в това ограничено пространство и по този хлъзгав банкет….. и само на сантиметри от тази ужасна мелница от огромни гуми, гуми, гуми.
Изход
В момента, в който се измъкнах, бяха останал без сили, както физически така психически. И адреналинът не ми помогна, бях размазан…., дори не подпрях мотора, а го пуснах на асфалта, прескочих го и продължих да ходя.
Огледах се и установих, че не е имало никаква причина за тази притискаща маневра…??
Трябваше ми време, за да се възстановя от преживяното. Ходех напред-назад, изследвах черните линии, които бях оставил по асфалта, бе огромно разстояние, а следите в пясъка… при първото влизане минаваха зад мантинелата ….късмет, че не съм срещнал колонка да ме изстреля в мелницата…
Опитвах се да си обясня какво се бе случило.
Това не беше от онези моменти на уплаха, които ти спират дъха, това беше продължителна битка на живот и смърт.
Тези 15 – 20 секунди ми се видяха, като цяла вечност.
Седях в тази пустош и си събирах мислите. Чудех се каква ли е причината за това действие.
Дали шофьорът не е заспал? Едва ли, ако беше така щеше да се премести плавно по платното, а не така рязко и премерено да ме засеча…. Дали не си е изпуснал запалената цигара, щеше веднага след маневрата да погледне в огледалото и да ме освободи.. , а той продължаваше да ме притиска и притиска.
Защо му е да ме убива без причина? Та той не ме познава.
Със сигурност му е било нещо криво, пък и кои караха мотори в тази години.., може да ме е взел за някой… знам ли …
Знам, че има лоши хора, зависливи… ама чак пък толкова….
Сигурно не е добре, човекът. Да, определено е някой ненормален, да посегне на живот… до този извод стигнах.
А и мястото бе идеално за покушение… нито един свидетел в тази пустош … през онези години имаше периоди без никакъв трафик… и бензинът беше кът.
Нов стил на каране.
На втори август, морето взимало жертви…, а аз, екстремният сърфист щях да загина на пътя…, е поне си извадих поуки.
Не бих могъл да се откажа от моторите, не бих могъл да живея без тези усещания, които карането на мотор ми дава.
Реших да променя стила си на каране, но да продължа. Въпреки рисковете, продължавам да карам и до днес.
Но от този 2 август нататък, приех нов стил на каране.
Към дългия списък от очаквани изненади от разсеяни и неопитни водачи включих и умишлени действия.
Покрай никого вече не минавам на доверие, всеки вкарвам в спирачния си път и след това го издухвам.
Изобщо не влизам в обсега му. Първо имам възможност да се измъкна назад, а после изчезвам напред.
Може никога повече да не ми се случи подобно покушение, но аз вече така си карам.
Малко е изнервящо за толерантните и мото-феновете, които очакват да профучиш край тях, но това е положението, сигурността над всичко.
Изобщо не чакам някой да ме пази, а използвам динамиката на мотора, за да бъда недосегаем. Затова и карам от най-мощните мотори.
Съвсем закономерно след този 2 август високите “съобразени” скорости паднаха драстично. Сложих край на рекордите.
За съжаление този безопасен стил на каране е в противоречие със правилника за движение по пътищата. Случва се при тези ускорения за кратно, “значително” да превиша максимално разрешената скорост.
Е, когато се налага да избираш дали да пострадаш или да бъдеш глобен…. 🙂
Карам по този начин от много години и установих, че съм забравил правилата:) Не съм ги забравил, но ми трябва време да измисля кой има предимство…. по-лесно ми е ако някой ама много иска да мине, да го пусна:) Ако иска да направи обратен завой, без мигач, на забранено… Моля… затова ако има човек в спряла кола или се движи съмнително бавно.. много внимавам, вкарвам го в спирачния си път и гледам гумите…
Фантазии
И тъй и тъй съм започнал да се изказвам по тема табу….. Ще си кажа и мнението за ограниченията на скоростта.
Според мен хората карат, като луди в рамките на позволеното!
Всеки ден по тихата ни, тясна уличка минават младежи с 30км/ч!! За мен това е безумна скорост, но е разрешена.
Аз лично по такива улици карам с 5-10 км/ч и през повечето време с крак върху спирачката.
“Прилежни” шофьори вдигат 70 – 80 км/ч със скапани коли, без гуми, по пътища с дупки!!
Пак те се хранят, пишат СМС-и, блеят докато се движат с разрешената скорост от 140 км/ч по магистралата…
Е, как няма да не сме на това дередже. Всеки ден даваме жертви, като при война.
Всяка скорост е опасна и с 10 км/ч може да стане голяма беля… ако се подложиш на Тир:)
Скоростта е наистина опасна, но само в комбинация с липса на умение, опит, концентрация….
Тя е само компонента от проблема.
Вторачвайки се само в скоростта създаваме условия за рекет и тормоз.
Законът не трябва да бъде само тояга, трябва да има и морков.
Затова предлагам да има не само наказания, но и стимули:)
СЪОБРАЗЕНА СКОРОСТ, това е разковничето.
Знакът – 60, той си е там…, там е и в дъжд и в пек, там е и ден и нощ, там е в мъгла и в сняг…. там е и за Мерцедесът -последен модел, там е и за Търбантът едвам. Там е за млад и за стар, там е за професора и за неграмотния, за пияния и за трезвия, за 20-годишния опит и за начинаещия….. възможностите са различни… съобразената, безопасна скорост за един е от 20, за друг е 100…..,
а малко по-надолу е катаджията.
Имам предложение за оптимизация.
Нека да се води битка с несъобразената, а не с превишената скорост. Тя се доказва лесно – участие в ПТП.
Нека да се отчитат участията в инциденти.
Нека има единен регистър.
Нека гражданската отговорност да бъде с цена от 10 до 1000 лева.
Нека стикерът да е с различен цвят. Зелен – чист, Жълт – допуснал и Червен – предизвикал ПТП.
Нека новите водачи да са с червен стикер – две години и с жълт още пет.
Нека камерите на КАТ да се включват само от жълт и червен стикер.
Нека катаджиите да наблюдават, да спират и проверяват приоритетно!
Нека да има строги санкции.
Нека да има лишаване от правоуправление след причиняване на ПТП.
Нека да има и лишаване завинаги и затвор на рецедивистите и убийците….., но
Нека да ни оставят намира:)
Аз лично съм си наложил наказанието предварително.
Още, когато се захващах с моторите реших, ако падна, самокатастрофирам или допусна някой да ме удари –
се самонаказвам с лишаване.
Отказвам се от мотора, явно не ставам за тази работа.
П.П.
Позволявам си да се обърна към младежите. Възхищавам се на майсторството им, но се притеснявам за тях.
Когато изцеждаш завоя, когато караш на предела, спирачният път е много по-дълъг от разстоянието до изненадата, която може да изникне…, а това е промяна в сцелпението, неравности, свличания, пропадания и всевъзможни пепядствия….
Може да се случват рядко, но ги има.
Един случай от миналата година
На ляв завой, подбалканското някъде след Саранци… карам си нормално за мен със запас и естествено съм на осовата линия. Завоят е с променлив радиус за мен се отваря, а за насрещното се затваря.
По средата на завоя срещу мен изскача камионче, тип хладилник около – 3 тона. През предното стъкло виждам уплашен млад шофьор с очи като палачинки, навил кормилото докрай и вече е по средата на платното, а тепърва завоя се изостря.
За мен бе много по лесно да му мина обратно, от ляво, но риска за челен удър със следващия ме спря. С бърза маневра за промяна на траекторията и яка спирачка, докато моторът е по-изправен успях да убия значително скоростта и да се изместя до мантинелата. В този момент камиончето поднесе и тръгна с вратите напред. Внимателно следях движението му и се мушнах през половин метър пространство, което ми остави. Ако ме застрашаваше сблъсък – нямах проблем да оставя мотора и да прескоча мантинелата, вече се движех с 20-тина км.
Ако караш на макс, без запас няма как да отработиш подобна ситуация.
Тези случаи са много редки, кога ли камион ще поднесе срещу теб…., но се случват… резултатът би бил един – той е виновен и гад, а ти… ти влизаш в статистиката.