Life

Преди няколко месеца загубих близък приятел – Иван Енчев. Бяхме повече от братя.

През тинейджърските си години нямахме тайни един от друг.Първи купони, първи гаджета и общи спортни амбиции. Живеехме заедно в един панелен апартамент, без родители, супер купон. По време на лагери винаги се настанявахме в една стая.
По-късно, пак заедно бяхме в казармата на ЦСКА. Споделяхме си всичко, задавахме си въпроси, на които и двамата не знаехме отговорим, но се съветвахме мъдро, къде успешно, къде по-малко:)

Заедно правихме първите безброй опити да се убием със ски, с кола, с мотор…
естествено още нямахме шофьорски книжки.

Аз пробвах няколко пъти с алкохол и цигари, но Ваньо не влагаше разбиране в подобни изкушения.

Ходехме на тренировка с един мотор без спирачки. Бяхме  приспособили една щека за механична връзка и спирахме само със задна. Иван караше, а аз оперирах със щеката от задната седалка. Успяхме да постигнем пълен синхрон.

Преди завой аз започвах  да намалявам, Ваньо казваше „достатъчно“, лягахме и той подаваше газта. След време въобще не коментирахме, просто си пътувахме…. по осовата линия….    естествено …    и Господ ни пазеше.

На тази възраст не се замисляхме много, защото бяхме НЕДОСЕГАЕМИ, животът беше една игра…  и всичко бе на шега.

Единствените въпроси, които ни интересуваха бяха –    Кога? Къде? С кой?….

РАЗАМИСЛИ

Смъртта на Иван ни разтърси, мен и всички безбройни негови приятели, пръснати по целия свят. Това трагичноно събитие ме накара за пореден път да си задавам вечните, философски въпроси.

За живота и смъртта. За смисъла на това което правим,  докато сме на тази земя.

ЗА СЕБЕ СИ

Преди да споделя за моите разсъждения по темата, ще разкажа малко за себе си. За познанието, опита и интуицията, които съм придобил.

За философията, която съм си изградил и правилата, по които живея в спокойствие със себе си.

Който не се интересува от скромната ми личност,

може да продължи от  ИТ РЕЛИГИЯ.

АНГО

Сам съм се кръстил Анго, защото ми е било трудно да казвам  Ангел или пък съм осъзнавал, че не ставам за ангелче.

Бях много палаво хлапе и игрите на улицата силно ме влечеха. Всяка вечер ме прибираха с големи разправии.

Сестра ми Дора все ми говореше да чета книги и да не си  губя времето в безсмислени игри. Не спираше да повтаря, че ако продължавам така ще остана един прост гамен и хулиган.

Аз обаче, определено предпочитах топчетата, вдигането на кутии, бомбичките, катеренето по дървета и тавани…..

И как можех да устоя?
Дворът на дърводелната отсреща беше истински рай. След работно време го превръщахме в Дисниленд…. страховити отвесни пързалки,.. люлки. Конструирахме си разнообразни съоръжения от греди и талпи.

Строяхме цели замъци с кули от току-що произведени съндъци…

ДОРА

 

 

 

 

 

 

 

Бях много любопитен и исках всичко да знам. Непрекъснато задавах разни въпроси.

Явно така съм устроен.

В крайна сметка, Дора се възползва от наивната ми любознателност и ме победи с хитрост.

Един ден се прибрах гроги и припаднах уморен на леглото. Нямах никакви сили да се съпротивлявам.

Кака ми:) (никога не благоволявах да се обръщам така) седна на леглото до мен и започна да ми чете.

„Наследникът от Калкута“ – един много дебел приключенски
роман.

Нямах сили да избягам и единственото, което можах да направя е да си запуша ушите, но тя беше много упорита и подължи да си чете.

В училището се срамувах от нея, беше отличничка, гадна натегачка, моята пълна противоположност.

Този зубър по цял ден четеше книга след книга и ядеше ябълка след ябълка.

Лежах със сърдита физиономия и затворени очи, но тайно открехнах скритото от нея ухо и се заслушах. Дора ми чете така около час без прекъсване и изведнъж, стана и си тръгна.

Беше много гадно, защото избра много интересно място да спре. Аз скочих с викове и заплахи след нея, за да я накарам да продължи. Тя обаче ми отказа с цялата си твърдост.

Цяла седмица я увещавах да ми чете, но тя все казваше не и не.

Дори и се помолих накрая, но тя остана категорична.

ГОЛЯМОТО СРИЧАНЕ

Една вечер започнах да чета сам. Хващаше ме съклет да седя на едно място и да сричам, но любопитството беше по-силно. Докато четях, все се движех , не можех без да мърдам. За разлика от Дора, която замръзваше, като Сфинкс.

Никога няма да забравя удовлетворението, когато прочетох тази тухла до края.

Освен голямата радост обаче, изпитах и голяма тъга. Липсваше ми напрежението, развитието на историята. Бях като осиротял, когато романът свърши.

Сестра ми „подло” се възползва от ситуацията и веднага ми подаде друга книга… и друга….  и друга….

ТАЙНА

Така  започнах да чета, но тайно. Това занимание въобще не беше престижно за моите  приятели навън. Така и никой не разбра, всичко си продължи по старому, само дето в игрите ни присъстваха герои на Карл Май, Майн Рид, Марк Твен и Джек Лондон.

РАЗНООБРАЗИЕ

С времето, Дора започна да разнообразява препоръките си за книги. Сред приключенските започна да вмъква исторически и биографични романи.

Много се пазех, четях само шедьоври, като Quo Vadis, Страдание и възторг и т.н.

КОНСУЛТАНТ

Много е полезно да имаш някой, който да ти свърши черната работа, за да не се хабиш и губиш време от игри, „напразно”. Дора беше изчела цялата градска библиотека. Представяте ли си? Повечето книги по два пъти, а някои и по три пъти.

Доре, обичам те.

ИСКАМ ДА СЪМ НА ЯСНО

Често са ме вълнували различни въпроси, които са далеч от начина ми на живот или от професията ми. Проучвал съм ги просто така, от любопитство.

През осемдесетте задълбах в дълбочината на материята и в продължение на няколко месеца четох квантова механика, вместо романи.

Това беше възможно, само защото съм завършил ТУ и имам добра основа по физика и математика.

ОБРАЗОВАНИЕТО

Огромни усилия ми костваше завършването на Техническия университет, но съм щастлив, че ги положих и в крайна сметка успях.

Подобно образование е една тежка битка. Това е школа, която възпитава много качества. Смятам, че този тип технически знания помагат не само за професионално изграждане, а и за правилно и по-лесно възприемане на света.

Помага за обективна оценка на факти и събития от живота.

Да не говорим колко помага, ако си любопитен, колкото мен и искаш да разчепкаш някой проблем:)

УМЕНИЕ ДА ОТСЯВАШ ИСТИНАТА

Животът около нас е пълен с лъжи. Отдавна узрях за тази истина.

Да вземем историята например. Още от дълбока древност, тя винаги се пише от победителите, а те не винаги са по-моралните и по-добри хора. Победените нямат думата, а в повечето случаи и тях самите ги няма.

Животът не е кино. Не винаги доброто побеждава, май по-често обратното.

От деца сме закърмени с някои „факти“ и постулати. Възприели сме ги като чиста монета и без да се замисляме, реагираме. Не даваме дума да се каже против тази общоприета „истина“. Ако някой си позволи да каже нещо различно, подскачаме като пуканки.

А би трябвало много внимателно да се вглеждаме в детайлите и да търсим липсващото обратно мнение.

СОЦ-ПРОПАГАНДА

Аз лично се съмнявам във всичко. Може би, защото съм от поколението, расло по времето на соц-пропагандата.

Ще припомня един виц от онова далечно:) време.

Ако прочетеш в Работническо дело, че България изнася компютри за Япония, това означава, че не е за Япония, а за Чехия и не са компютри, а компоти и не ги изнасяме, а ни ги връщат:)

СТУДЕНАТА ВОЙНА

Истински случай. Един цял ден излъчват разнообразни предавания по Хоризонт и съответно публикации в Работническо дело на тема
наркотици.

Надуха ни главата за упадъка на западната младеж, която се „друса” повсеместно. За успехита на нашите митничари, които пазят социалистическата ни Родина от тази западна зараза.

За мен беше много подозрително,  да има толкова много тенденциозни излъчвания.

Тогава нямаше никаква информация от вън. В това отношение бяхме, като Северна Корея сега. И въпреки това, нещата бяха ясни на всички.

Още същата вечер разбрахме истината. На чашка в компания, някой посветен, а те бяха доста такива, за да се направи на велик ни разказа какво се е случило. Имало е голяма издънка.

Хванали „нашите”, че имат участие в нарко-пазара на западна Европа. Техните служби разработили операция, за да го докажат.

Пускат пратка маркиран хероин през България за Европа и подават анонимен сигнал. Нашите го залавят и бият барабана до небесата, за огромния успех.

Социализмът, като световен стожер на морала, съответно унищожава тази западна отрова.

След няколко месеца обаче, този маркиран хероин се появява на улиците на същата тази западна Европа.  Издънка голяма.

И по този повод, нашата преса и радио бълват подходяща, хвалебствена информация за „нашите”.  Ако някой чуе нещо случайно да си каже, че едва ли е истина, а просто двете пропагандни системи се плюят взаимно.

Със сигурност и западните служби са  вършили подобни неща, за да се финансират.

В случая коментирам годините на студената война, не заради самата случка, а за да покажа, че нашето поколение не е от вчера:)

Ние умеем да отсяваме истината, колкото и добре да е прикрита.

ЖИТЕЙСКИ ОПИТ

За доказано вярната оценка на нещата, не е достатъчно само да си чел дебели книги и да си изградил интуиция. Необходим е и богат житейски опит.

Ама не опит – проба, а истинска реализация.

Не само да си получил диплома, а реални знания. Образованието е само основата, от която се върви на горе. Човек трябва цял живот да се учи.

Да си се реализирал в спорта и в професията.

Да си построил къща, да си създал дом.

Не просто да си се оженил, а да си създадал семейство.

Да си отгледал деца и да си възпитал личности,
работливи  и  самостоятелни хора.

СВОБОДА

Едно от хубавите неща на остаряването е, че възрастта дава свобода:)

Много неща съм постигнал в живота, но най-голямата ми победа е независимостта. Да расъждавам свободно и да преценявам събитията, без влияние на средата, като страничен наблюдател. Да не съм зависим от принадлежност,  от работодател, от финансии.

Свобода е и доходите ти да отговарят на харесвания от теб начин на живот.

Да имаш свободно време за развитие и самоусъвършенстване.

Свободата също е да си компетентен, за да оценяваш фактите.

Безценно е да си независим и да гледаш на дребните земни съображения, все едно от космоса:)

В СОЦА

Да останеш свободен по времето на соца беше много трудно.
Тежко ти, ако си способен, умен и интелигентен. Ако решиш да направиш кариера, трябваше да избираш, да бъдеш преследван или преследвач.

Аз не исках нито едното, нито другото.

Реших да остана наблюдател на събитията. Избрах съдбата си да не бъда оценяван високо и да не правя кариера.

Трябваше да постигам всичко с много повече труд, често физически.

Пнякога се налагаше да играя роли.

По-добре, на моменти да изглеждам като глупаво плямпало или безпереспективен пияница, но да остана себе си.

Може би съм загубил малко уважение от страна на околните, но запазих самоуважението си.

Преценявам, че това беше  по-достойното поведение,  в онези далечни години.

Много хора направиха малък компромис в полза на кариерата си с оправданието, че такива са времената.

Заемат някаква периферна функция, не правят зло на никой и са чисти пред съвестта си.

И са прави за себе си, така или иначе не могат да променят системата.

Журналисти, научни работници, стопански ръководители, с лек компромис – правят супер кариера. И са с чиста съвест, защото на никой не са навредили пряко.

Познавам  хора с добри сърца и в страховитата Държавна Сигурност.

Аз винаги съм бил малко по-взискателен към себе си. Винаги съм смятъл, че не трябва да ставам съпричастен. Системата иска дребни компромиси от всички способни и интелигентни хора, ако може. Не, че и трябват толкова много тези „услуги“, а за да им дадеш благословията си, да ставаш един от тях. Така системата същесвува и този режим, минава за “всенародно дело”.

Не съдя никой, оценки не давам. Всеки прави своя избор.

На мен светът ми е достатъчно сложен, не ми стига капацитет да го анализирам, камо ли да ставам съдя.

Сигурно има кой да съди.

ПРОМЕНИТЕ

Посрещнахме промените през 1989г. с голяма радост.

По митингите се появиха невероятни, доблестни мъже, които говореха смело за грозното минало и красивото бъдеще, което ни очаква, ако ги подкрепим.

Аз веднага се ориентирах и успях да подкарам  дребни, но постоянни доходи, които ме устройваха за момента.

Върнах огромните си задължения, натрупани покрай строителство на къща, само срещу хиляда долара.

СВОБОДЕН ПАЗАР

Никой не смееше да забрани, но и никой не смееше да мръдне. Дифицитът си продължаваше.

Паднаха забраните за сделки с недвижими имоти, освободиха строителството.

В тази сфера притежавах огромен опит и страхотен потенциал. Около мен бяха най-добрите строители на социализма, останали без работа.

В същото време се предлагаха безчет документално подготвени обекти на невероятни места, само срещу един апартамент.

ИНТУИЦИЯ

При този гладен пазар и нищожна конкуренция, можех да стана милионер за по-малко от година, но моята интуиция ме накара да не бързам. Не бях притеснен и реших да поизчакам, да се поoслушам.

МУТРИТЕ

Очаквано, започна измятането на политиците – „демократи“.

Появиха се армии от дебеловрати мутри, които спокойно си провеждаха акции с бухалки, без да се притесняват от публиката наоколо. Май това беше целта.

Офисите им бяха на централните улици, във всички градове на старната.
Наистина бяха доста колоритни:)

Течеше силово разпределение. Приоритетите бяха други – приватизация, хазарт, банки, създаване на нови пазари за наркотици и проституция….. на строителния бранш му дойде реда чак след десетина години.

МОЯТ ИЗБОР

Въпреки дългия гратисен период, реших да не се включвам в никаква сериозна строителна дейност. Самата успешна реализация и големите доходи те правят обект. Ясно беше, че цената на успеха ще е пак някаква зависимост.

Повечето пари, за мен не са толкова важни, колкото свободата и независимостта ми.

Цял живот съм се опазил да не направя компромис, та  сега ли, вече като зрял мъж.

ТАКТИКА

Като няма да правя пари, с какво ще се занимавам? Какво правят богатите? Купуват си разни неща.

Реших да хвърля усилията си към крайния продукт, като прескачам правенето на много пари.

Същото, каквото правех по времето на  соца. Изграждане с минимум средства на желани скъпи придобивки.

Работех с глава, с двете си сръчни ръце и много интуиция.

Така реализирах безценния си труд.

СТОЙНОСТИ

Основното си внимание обаче, насочих към самоусъвършенстването. Инвестирах времето и усилията си в натрупване на познания.
Това не само носи удовлетворение, но и дава предимство.

Също така преподрежда приоритетите и за да не се занимавам с други неща, започнах да развивам ценни за мен умения, които определено ме правят щастлив.

Високото качество на живот е свързано с усещания, които не можеш да купиш, трябва да ги развиваш. Трябва и да си емоционално отворен, за да ги посрещнеш.

ОЦЕНКА

Повечето хората са свикнали да измерват всичко с пари. На тях специално, ще им отговоря чистосърдечно.

Няма да говоря за отношението ми към света, за начина ми на възприемане на живота, защото няма да ме разберат. Ще дам прост пример с моите спортове.

Ако някой дойде сега и ми предложи един милион, срещу някое от уменията ми да карам ски, мотор или самолет, без замисляне, ще отговоря категорично НЕ.

Не, че ще ми дойде зле милиона, просто не заменям нито едно от тези умения за никакви пари.

Мисля, че пак не ме разбират, но нищо не мога да направя. Просто не знаят каква е разликата в усещането при различните нива:) А ако трябва сега да започвам от нула (в ските например) и сто години да живея в Алпите на мога да възтановя, десете години професионален спорт на младини.

Както и да е. Спирам тази изповед, за да се върнем на темата.

Май доста се отплеснах, но исках като се изказвам  и философствам, хората да знаят кой съм.

 

ИТ РЕЛИГИЯ

РАВНОСМЕТКА

Винаги в тежки моменти, при загуба на близък, неизбежно се замислиш.

За дребните ядове, които тровят ежедневието ни.

За грандиозните планове, които кроиш.

За големите амбиции и стремежи, които имаш.

Правиш си равносметка. За пътя, който си извървял. Какво си свършил и какво ще оставиш след себе си.

ВЪПРОСИ

Неизбежно следват и въпросите.

Какъв е смисълът на всичко това?

Какво е животът?

Какво следва след смъртта?

РЕЛИГИИТЕ

Търсил съм отговорите на тези въпроси в различните вярвания и учения, които владеят съзнанието на човечеството от векове.

Нито един отговор не ме удовлетворява.

Темата е много чувствителна, защото битката за умовете на хората е жестока и безпощадна. Хилядолетия противопоставяне на човеците за това, кое добро е по-добро е донесло само лошо и огромни страдания на милиони.

Няма да навлизам в темата, защото ако кажа каквото мисля ще бъда разчекнат, набучен на кол и изгорен:)

ЕДНА ЛЪЖА, ПОВТОРЕНА СТО ПЪТИ, СТАВА ИСТИНА!

Опитвам се да възприема светците, като исторически личности. Ще ми се да вникна и в чудесата, довели до канонизацията им.

Апостол Павел се превръща от свиреп гонител, в ревностен защитник. Той е с най-голям принос за популяризацията на христянството. Човекът, основно писал Новия завет. Казва неща, които никой не е чул от устата на Христос.

От Христос са известни само „.. другата буза и едната риза..“

Тълкуванията на Павел правят христянството много лесно за възприемане. Премахването на някои ограничения от еврейската религия, го правят достъпно за целия свят.

А най-голямото улеснение „Важното е да вярваш“… не е толкова важно какво вършиш и ще имаш вечен живот:), превръща Христянството по-късно в най-страшната диктатура, съществувала някога на Земята.

На скоро Папата се извини за милионите жертви и объркани съдби, но това няма да поправи пораженията, нанесени през тъмното средновековие и връщането ни хилядолетия назад.

Напълно разбирам и политическите съображения  на Константин Велики,  да приеме христянската религия.

Вие решете колко свят човек е бил щом по негово нареждане са убити жена му и сина му.

Обединяването на Империята е изисквало мощна подкрепа от цялото население, а то в голямата си част е билo от тайни христяни.

Триста години безрезултатно преследване е доказало, че когато нещо е забранено е още по-сладко.

Освен, че превръща Христянството от преследвана секта в официална религия, той участва и в църковните дела.

На Никейския събор, лично слага ред сред различните течения и  определя правилата на „играта”.

Църквата получава огромна власт и много скоро, единственото образование е теологията, а всички други учения се преследват. Изгарят се безчет безценни книги, паметници на човешките достижения.

Ислямът се явява като по-прогресивна религия, по това време. Благодарение на отношението му към образованието, са спасени част от научното наследство на древна Гърция и то е продължило да се  развива.

И Апостол Павел и Константин Велики и Мохамед… всички са имали добри намерения.

Идеите на всички религиите са прекрасни. Те учат на висок морал и ценности, но егото на отделните хора, които ги проповядват ги пречупва и изкривява.

„ПЪТЯТ КЪМ АДА Е ПОСТЛАН С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ“.

И още един цитат от Айнщайн.

„ИМА ДВЕ БЕЗКРАЙНОСТИ, КОСМОСА И ЧОВЕШКАТА ГЛУПОСТ”…. и
допълва, че за първото не е сигурен:)

Някой ще каже, че това което говоря е светотатство и аз съм най-големия безбожник.

Не, аз определено вярвам в доброто, и имам своето упование и своята “лична религия”.

Тя е компилация и актуализация на всички религии. Продължавам:)

МИЛИОНИ НЕЗНАЙНИ ГЕРОИ

Колкото повече човек чете и се образова, колкото по-надълбоко навлиза в познанието, толкова повече си дава сметка, какъв колосален труд на милиони хора е извършен през вековете, за да се натрупат толкова много знания.

Като чета математиката, физиката, химията, биологията….  срещам хиляди имена на учени, посветили живота си на някакъв „дребен“ проблем. Цял един живот за изучаване на някакъв ензим или траектория?!? Луд човек?

Сегашното консуматорско общество не влага разбиране в подобно поведение, но това са истинските герои на човечеството, защото с тези „микро“ стъпчици сме стигнали до тук.

СЕГА И ПРЕДИ

Благодарение на всички тези неизвестни, отдавна забравени герои, днес прелитаме океаните за броени часове и си говорим по Скайпа с целия свят.

Днес милиарди живеят по-добре от царете преди стотина години. Возят се на метро, говорят по мобифони, носят леки и удобни дрехи, хранят се с вкусни храни, живеят в климатизирани жилища.

Просто така. Приемат го за даденост. И имат огромни претенции, без да знаят имената на тези, които са го създали, без да се запитат с какво те самите са допринесли за това качествено ниво на живот…

Не мога да си представя, ако нещо се случи, някакъв катаклизъм, нова религиозна или политическа вълна унищожи всичко това? Кой ще го
възстановява…. само с лист и молив?

Кой от нас, съвременните, глезени консуматори, дето едно уравнение не можем да решим без компютър?

ЩО Е ТО ЧОВЕКЪТ

Това е нещо много странно. Една камара милиарди атоми (нежива материя), добре организирани в някаква индивидуална форма. На всичкото отгоре, много такива купчини неживи атоми  ходят напред – назад, мислят си нещо, говорят си:)

ЖИВОТЪТ

Наистина много странно. И всичко това се ръководи от някаква програма, записана в някаква молекула.

Вярно, че голяма и дълга молекула, ама много информация съдържа:)

Там е записано мястото на всяка молекула във всяка клетка и тази клетка, точно къде да бъде.

Странна работа. Всяка клетка си има ключ, та като се дели да знае, дали да е част от нос, ръка, нокът, око….   Направо невероятно.

На всичкото отгоре, тези уж постоянни форми дето ги гледаме в огледалото, си променят съдържанието непрестанно.

Материята тече като водопад през тях. Неживи атоми се групират в някакви сложни молекули и набъбват в… картоф.

Прасето казва – я да си взема малко от тези, че като ги разграждам на по малки, ми дават енергия да мърдам.

Остатъците ще използвам, за да стана по-голямо.

Но, като стане по-голямо и привлича вниманието на човека и той казва – я дай малко, да си посменя клетките на физиономията, да ми се изпъне кожата.

Гледа се красавица в огледалото и не вижда зурла, въпреки, че до вчера същите молекули са били във форма на прасе, минали са през колбас и вече са красиви.

Материята тече, но формата се запазва,  защото е записана в индивидуалния ген на красавицата.

Атомите от прасето се подреждат в тази нова изящна форма:)

ЧОВЕКЪТ

Какво представлява човекът? Трудно мога да си представя нещо по-сложно. Това е една река от нежива материя, която се подрежда и функционира по много сложни закони.

В него протичат невероятни процеси, само за едно помръдване на пръста. Това са невъобразими химически реакции. Камо ли да почувстваш нещо, да разсъждаваш, да подскачаш, да плачеш, да се смееш…..

Невероятно!

Но колкото и да е сложно, всичко това е записано от начина на подреждане на атомите, в една единствена молекула.

Всъщност, това е една информационна система, която се развива и предава по полов път:)

И всеки, жив в момента на планетата човек, има връзка с първия човек на Земята. Никой не е дошъл от нищото, затова всички сме роднини. Да, много далечни, но все пак братовчеди.

Да те има днес е повод за гордост и за най-най-примитивния жител, защото родът му е оцелял, през хилядолетията. Много, много велики разклонения на човешкия род не са успяли да допратят до наши дни.

ТЯЛО И ДУША

Тялото се контролира от една информационна система, която подрежда атомите в индивидуална форма и я кара да функционира. Направо да си го кажем, хардуер.

Има обаче и друга информационна система, която е надграждане на конкретното тяло и това е съзнанието – софтуера:), някои го наричат душа.

Там са нашите мисли и фантазии. Там са нашите мечти и желания. Там е нашият характер, изграден в годините.

Там са нашият опит и развити умения. Там са спомените, записали цялата ни житейска история.

Щом можем да извикаме от спомените си картини и звукци, значи са записани някъде. Още не познаваме механизмите и начините, но записът го има.

Тези две информационни системи, тялото и надградената – личността, са неразривно свързани и съществуват докато сме живи. Поне така си мислим днес.

Това, че ние имайки атоми в изобилие и знаейки кода на подреждането им, не можем да изградим тялото и да го “подкараме”(съживим), не означава, че не е възможно. Просто ние не можем, все още.

 

В момента човечеството е на ниво Франкенщайн. За сега сме сбъднали само мечтата на Д-р Виктор, сглобяваме хора, присаждаме органи, което е голямо постижение.

Аз говоря за атомно изграждане, което в 21 век е пълна фантазия.

НАУКАТА

Науката,… науката, гледа реално на нещата. Тя е сериозно занимание и съответно се нуждае от доказателства, за да си позволи да каже нещо. Не може да изкаже и предположение без да стъпи на нещо.

А доказателствата изискват огромни средства, както Церн например и колосален научен ресурс.

МОЯТА ФАНТАЗИЯ

На мен доказателства не ми трябват:) Пуснал съм въображението си да работи на пълни обороти. Да препуска и да гони интуицията ми. Понякога така се раждат предположения, а после стават истини.

КОПИЕ НА ЗАПИСЪТ

Ако предположим, че материята помни. Чувал съм вариант, че водата помни.

Не, още по-надълбоко. Не на молекулярно, а на атомно ниво да помни.

Че информацията, записана от начина на подреждането на атомите в молекулата се копира в тях самите.

Тоест, че копие от тази информация има във всеки атом, изграждащ молекулата. А според мен, това не е никак малко вероятно.

Всяка комбинация оставя следа.  И всеки кислороден атом знае колко пъти е изграждал вода и колко пъти ДНК-а.

Това означава, че всеки геном е записан в всеки атом, който го изгража.

Може би не случайно природата ни е създала, като река от материя:). На практика ние непрестанно бълваме атоми носители на нашия код.

АТОМЪТ

От Айнщайн насам сме свидетели на нови и нови открития.

Науката открива все по-нови и нови частици…. бозони, мезини и какви ли още не.

В момента търсят нова „Божествена енергийна” частица.

Трудно ли е да си представим, че след време ще търсят една още “по-божествена   информационна” частица.

Може да се окаже и, че атомите бидейки в една и съща молекула си обменят информацията, която носят и по-този начин непрестанно се ъпгрейдват.

 

ИНФОРМАЦИЯТА

Някой ще каже, че това е огромн обем и няма как да се поеме в един прост атом.

Откакто се занимавам с компютри знам, че информацията няма обем, всичко е начин на записване. Можеш да напишеш 1+1=2 с двуметрови цифри, можеш да го напишеш и под микроскоп, резултатът е същия. Спомням си когато 1 К (Кило) беше колкото гардероб.

Минахме през Мега, а сега всеки носи Гига в телефона си. Сигурно скоро порядъкът ще е ТЕРА.

Допускам, че природата има по-съвършени начини на записване и за нея нашето Тера е като Рибния буквар.

СМЪРТТА

Имам много силна интуиция и тя  е доказана през годините.

Нещо ми подсказва, че смъртта е акт, в който не само се унищожават функциите на организма. Не само се прекъсва животът, а също е и момент, в който самоличността  потъва на дълбоко в материята, от която сме направени.

Тоест, всичко което сме надградили се записва в паметта на атомите ни, така както и кодът е записан там.

Божествената информационна частица съхранява нашата идентичност, нашите ДНК кодове и нашето съзнание.

Всеки атом е гигантска банка на цялата вселенска история и всички самоличности са там. Чрез нашите сетива са записани всички исторически събития, всички дребни случки, всевъзможни катаклизми и невероятни гледки……

Би било много интересно да се разходиш из тези масиви. Да влезеш в главата на Александър Македонски преди битка или да почувстваш страха на някой гладятор. Да прочетеш мислите на Чърчил и Сталин, по време на срещата…

ПРЕРАЖДАНЕ

Ако се научим да достигаме до тази информация, това означава, че бихме могли да имаме ДНК кода и самоличността на всеки, живял някога на тази планета.

Ако се научим да изграждаме тяло по ДНК кодове от атоми, това може да стане във всяка точка на вселената. Материал има навсякъде, въглерод, водород, кислород…. цялата менделеева таблица, материал колкото щеш.

Ако му ъпгрейдваме съответстващия софтуер – самоличност, това означава, че е възможен и живот след смъртта.

ПРОБУЖДАНЕ

Как би изглеждало това? Много просто, като събуждане от сън. Купчина атоми са подредени по същия начин. Идентично тяло същетвува и функционира в друга високотехнологична епоха.

В главата си то има всичките си спомени, разбирания и усещания от земния живот.

Просто се събуждаш след хиляди години, все едно до вчера си живял в “скапания” 21 век:)

Събуждаш се в най-добра форма. Качена ти е цялата самоличност, но тялото е възстановено в най-благоприятната фаза от развитието си. Около 20 години, готов да се образоваш, да възприемеш новите технологии и да работиш пълноценно, да създаваш семейство….

Факт е, че нямаме усещане за промяна по отношение на атомите и молекулите, не се привързваме към тях:) Те и сега текат през нас.

Никой не прави разлика между днес и вчера, а състава на материята ни се променя ежеминутно, дори само като дишаме.

ЕДИН МИГ

Можем само да се надяваме и да чакаме. Няма за къде да бързаме, а и да бързаме, нищо не зависи от нас.

Някой ще каже, какво ме грее… след хиляди години…. Истината е, че тези хиляди години ще минат като един миг, защото междувременно ни няма. Тялото се разлага и връща атомите, които е ползвало “назаем”. “Прах при праха”. Времето няма за кого да тече. Остава само записаната информация, как сме изградени и какво сме мислили.

Усещането би трябвало да бъде като събуждане, веднага след смъртта.

По-добре хората да не се тревожат кога, а дали ще бъдат харесани:)  и избрани, за да бъдат  възстановени (възродени).

БОГ

Кой всъщност е Бог?

Всеки интелигентен и образован човек, когато стане дума за религия, признава, че това е отживелица. Че не вярва в Дядо Боже, но вярва, че има НЕЩО.

Моят вариант на нещото е, че Бог сме ние хората, човеците от бъдещето.

БЪДЕЩЕТО

Обществото e оцеляло след хиляди катаклизми, повечето от които само си е причинило. Най-после се е научило да живее в съгласие с природата.

Намерило е подходяща формула на съжителство – нов обществен договор, управление базирано на компетентността.

Всеки има достъп до управлението без посредник (политик), но за да се зачете гласа му, трябва да мине малък тест по конкретната темата.

На Земята е постигнат стабилен баланс на населението, според капацитета на планетата. Прирастът е кръгла нула – нито плюс, нито минус.

Хората вече са създали супер-технологии и владеят колосална енергия.

Основната дейност е преобразяване на планетите и разселване из космоса.

Екипи подготвят планетите за живеене.  Променят орбитите им, забавят и ускоряват въртенето около оста им, създава подходящ климат и атмосфера.

Този стремеж на човешката раса да засели безкрайния космос е защита. Това е застраховка срещу  унищожение, от епидемии и от катаклизми. Ако остане на една единствена обитаема планета рискува да изчезне.

Съществува стандартен модел за инфраструктура, за флора и фауна, за изграждане на градовете, както и зони за производство, за селско стопанство, за забавления и спорт.   Модел, развил се и доказано работещ на майката Земя.

За тази колосална работа, да се превърне готовата за живеене пустош в райска градина и да се насели, са необходими няколко милиарда човека.

Поетапно, но за кратки срокове, планетата трябва да достигне балансирания си капацитет от население, за да може да фунционира нормално. Където хората да живеят, да работят, да  създават семейства, да раждат деца, да спортуват и да се забавляват.

За населване на новите територии не се изпращат хора от Земята, нито от изградените и населени вече нови планети, защото те са добре функциониращи системи.

Човечеството е овладяло възстановяване на хора, живели вече на този свят, по информацията, която материята носи.

Политиката е, за първоначалното населване на всеки нов свят да се изпращат доказани “кадри”.

Прави се “кастинг” за няколко милярда вакантни места. Избират се само достойни хора. Минали “изпита” в миналия си живот и доказано способни, умни, работливи, отговорни, морални…..

КРИТЕРИИ

Е, тук няма шикалкавене, всичко се знае.

Не може да си пребивал и убивал, после да построиш църква и готово:)

Тези минават само при конвенционалната религия, при селекция от бъдещето номерата не вървят.

Всичко е записано в личния ти софтуер.

Дори и да не си извършил нещо лошо, а само да си го таил в мислите си ….  то е записано.

Струва ми се, че ще има изненади:) Много персони от „елита“ ще липсват на това парти.

Някой ще попита, кой ще решава? Аз ще отговоря – дайте да не се бъркаме в Божиите работи:), може да си има “министерство на възстановяването”:) или специализиран софтуер.

ИНКУБАТОР

Началото на цивилизацията – животът на Земята, времето в което живеем, е като инкубатор за кадри.

Може пък да се окаже, че сме и последните, останали уникални с неувредено ДНК от ГМО храните:)

Всеки един от нас има шанс да бъде възроден.

Ако не е образован, защото е живял в такова историческо време, това не е проблем. Ако има желание, бързо ще се изучи.

Ако има здравословни проблеми, това също не е проблем, кодът на ДНК може леко да се “барне”:)

Май всички ще са леко “тунинговани”:)

С премахнати наследствени обременявания, с подобрена обмяна, с повишени защитни сили………:)

Да, можеш да се радваш на невероятен втори живот, но трябва да отговаряш на критериите, а те се крият в това, което си надградил?

Ценностна система, начин на мислене, какви си ги вършил…..

Важна е твоята самоличност!

Всеки човек живял на тази земя кое е редно и кое не.

Лесно е да се правиш, че вярваш в “прозрачни” идеологии или да си казваш такива са времената, но дълбоко в себе си знаеш, че това което правиш не е редно и то е записано.

Имам чувството, че една толкова съвършенна система никога няма да премахне смъртта, дори и да може.

Защото прераждането е конкурс и селекция, която гарантира възход и развитие. Начин да се избегнат стари исторически грешки. Катастрофи от алчност и себичност.

Човек трябва винаги да се стреми към духовно съвършенство.

МЕСИИТЕ

И в моята религия има месии. И Моисей и Павел и Мохамед са реални.

Убеден съм, че Бог наистина им се е явявал.

Бог, бъдещото общество, е намерило начин да преодолява времето и внимателно се намесва, за да ни вкара в по-прекия път.

Това с ходенето на хълма, да си говорят насаме, е интерпретация на месията. Не защото Господ му говори само тогава, а за да звучи по-авторитетно пред тълпата.

Истината е, че Бог му показва пътя, като негови собствени мисли.

Дори се съмнявам, че някои от пророците не са осъзнавали това.

Представяли са се за такива, но без да подозират те всъщност са истински.

Може и моите мисли да са подсказани:))

МОЯТ БОГ

Аз намерих своя Господ във фантазиите си.

Звучи странно, истинска фантасмагория, но признайте, много по-достоверно от конвенционалната религия:).

Аз нямам нужда от посредник, някой който да ме поучава кое е добро и кое не.

Просто живея така, всякаш някой много по-висш разум и по-умен от мене ще влезе в съзнанието ми и ще ме преценява.

Нека всеки да намери своя бог, където и който и да е той.

Важното е да го прави по-добър, защото в наши ръце,  в ръцете на всички нас е бъдещото на човечеството и….  съдбата на самия Бог.

Нека всеки от нас да преодолее собствената си алчност и да се замисли върху претенциите си. Да не се опитва да се прави сам на Бог.

Само така ще сменим посоката и ще избегнем Ръба (Скалата – както и казват американците).

Ако не направим промяна, неизбежно ще постигнем сериозна финансова и политическа криза. След нея не е ясно какви сили ще завладеят света.

 

Нека дадем шанс на Бог да се случи и да се надяваме…

Ако сме достойни за втори, трети… , колкото животи си заслужим:) Вселената е безкрайна…

 

Ваньо, приятелю, надявам се да се срещнем след време на милиони светлини години от тук и да работим заедно, по изграждането на писта с петстотин километра денивилация, за свръхзвукови ски:)